Решение по дело №1264/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на чл. 203, ал. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от И.Д.Х., ЕГН **********, чрез адв. Ю.Д. ***, с която е предявен иск срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна /ОДМВР - Варна/ за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000 лв. в периода от 06.04.2022 г. до 17.01.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, причинени от незаконосъобразното Наказателно постановление № 22-**********/06.07.2022 г., в частта, която е била отменена с Решение № 82/17.01.2023 г. по АНД № 2919/2022г. на Районен съд – Варна.

В исковата молба се твърди, че неимуществените вреди са претърпени от ищеца вследствие на незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 22-0819-003031 от 06.07.2022 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, в частта му, в която е отменено с влязъл в сила съдебен акт - Решение № 82 от 17.01.2023 г., постановено по АНД № 2919/2022 г., по описа на Районен съд – Варна. Сочи се, че макар разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК да не урежда допустимост на исковата претенция при изменен или частично отменен административен акт, не следва да се тълкува ограничително, тъй като би се стигнало до засягане правото на иск. Изтъква се, че вследствие на неправомерно вмененото нарушение на ищеца на разпоредбата на чл. 25 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в засягане достойнството и авторитета на ищеца пред семейството и приятелите му. Твърди се, че това е довело до отчуждаване на И.Х. от близките му, както и че е станал хронично напрегнат, изпитвал е страх и несигурност при шофиране. Посочва се, че този емоционален дискомфорт е продължил за периода от 06.04.2022 г. – датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение до 17.01.2023 г. – датата на постановяване на решението, с което частично се отменя издаденото НП. В съдебно заседание исковата молба се поддържа на изложените в нея основания. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна, чрез главен юрисконсулт Г. Г., не представя отговор на исковата молба. В съдебно заседание оспорва исковата молба по основание и размер. По същество на спора излага подробни съображения за недоказаност на исковата претенция за настъпилите неимуществени вреди. Отправя искане до съда за постановяване на съдебно решение, с което да се отхвърли изцяло исковата молба. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на исковата молба и пледира за отхвърлянето .

Съдът като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Наказателно постановление /НП/ № 22-0819-003031 от 06.07.2022 г. (л. 14 от делото), издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, на И.Д.Х. с ЕГН ********** *** са наложени административни наказания: по т.1 - „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5, пред. 4, за извършено нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, и по т.2 - „глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 /един/ месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ ЗДвП. Административното нарушение по т.1 е за това, че управлявайки собствения си лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ****по бул. „Цар Освободител“ над бл. * в ж.к. „Победа“, посока бул. „Христо Смирненски“, от лява част Х. минава по път за движение направо и частично навлиза в дясната част на платното и блъска попътно движещият се лек автомобил „Пежо“ с рег. № ****, като причинява ПТП с материални щети.

По подадена от И.Х. жалба срещу издаденото НП пред Районен съд – Варна е образувано АНД № 2919/2022 година. По делото е постановено Решение № 82 от 17.01.20223 г., с което НП е изменено, като в частта относно нарушението по т.1 е отменено, поради липса на осъществено нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП. Съдът приел, че вмененото нарушение е останало недоказано, тъй като двете превозни средства са се движили успоредно по бул. „Цар Освободител“ посока бул. „Христо Смирненски“ в една лента, т.е. Х. не е осъществил нарушение на чл. 25, ал.2 ЗДвП. Актът на съда е съобщен на страните, като в законоустановения срок не е обжалван и е влязъл в сила на 07.02.2023г.

По искане на ищеца в съдебно заседание на 16.10.2023 г. е допуснат до разпит свидетелят Н. Г. Т.. В свидетелските си показания Т. споделя, че след инцидента Х. е бил потресен поради обстоятелството, че шофьорът на другия автомобил бил подал жалба, вследствие на което е бил силно афектиран. Посочва, че ищецът е станал раздразнителен, пропушил и комуникацията с него е била трудна. Когато излизали заедно, докато Х. шофирал се държал доста плахо, несигурно и постоянно се оглеждал. Т. пояснява, че е била свидетел, когато на Х. са му връчвали и други наказателни постановления, но в настоящия случай било различно, тъй като последният се считал за невинен.

От страна на ответника била представена служебна справка „Картон на водача“ И.Д.Х., съдържаща информация за издаваните на Х. СУМПС и извършвани нарушения по ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица при или по повод изпълнение на административна дейност, се разглеждат по реда, установен в АПК, по арг. от чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

Искът се явява допустим, с оглед следните съображения:

Делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления са подсъдни на административните съдилища, съгласно задължителните постановки на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определяща за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Актът – наказателното постановление, се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност, като издаването му е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, т.е. представлява изпълнение на административна дейност.

За да бъде допустим за разглеждане искът по чл. 203 и следващите от АПК, съгласно чл. 204, ал. 1 АПК, е необходимо същият да е предявен след отмяна на акта като незаконосъобразен по съответния ред.

В разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК не е посочено изрично дали частично отменени или изменени административни актове/наказателни постановления могат да бъдат предмет на производствата по търсене на обезщетение от незаконосъобразна дейност на административните органи. При изменение /частична отмяна/ в съответната част тези актове безспорно са признати по съответния ред за незаконосъобразни. В тази връзка, предпоставките за допустимост на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се тълкуват разширително - същият е допустим при отменен; изменен или частично отменен административен акт, респективно - наказателно постановление. Ограничаването на права, включително и правото на иск, е необходимо да бъде изрично предвидено в закона. В настоящия случай не е спорно между страните наличието на изменение на наказателното постановление, изразяващо се частичната му отмяна по т.1, в рамкита на която е била ангажирана административнонаказателна отговорност на ищеца за нарушение по чл. 25, ал.2 от ЗДвП. Поради тези съображения настоящият съдебен състав намира, че наличието на изменено – частично отменено наказателно постановление по съответния ред, обосновава допустимост на исковата претенция за неимуществени вреди от същото. Ищецът е лице, с надлежна процесуална легитимация (адресат на наказателното постановление), а искът му е насочен против ответник, притежаващ характеристиките на лице по чл. 205 от АПК.

Разгледан по същество, искът е неоснователен и недоказан по следните съображения:

Безвиновната отговорност на държавата и общините за дейността на администрацията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в своя фактически състав включва следните кумулативно изискуеми елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално претърпените щети и пропуснати ползи; 3. пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата.

„Вредата“ представлява отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения, а „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от акта, действието и/или бездействието на компетентния административен орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях. При липса на който и да е от елементите на фактическия състав, не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Издаването на наказателното постановление по своята същност представлява изпълнение на административна дейност, свързана със защитата на реда в областта на държавното управление. В разглеждания казус по категоричен и безспорен начин се установява, че е налице първата необходима предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С влязло в сила Решение № 82/17.01.2023 г. по АНД № 2919/2022г. на Районен съд – Варна издаденото на И.Х. наказателно постановление /НП/ № 22-0819-003031 от 06.07.2022г. е било отменено в частта му по т.1, като е било прието, че административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП е била незаконосъобразно ангажирана.

Съдът, обаче, намира за недоказани твърденият на ищеца за настъпили неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното НП. Понятието „неимуществени вреди“ няма легално определение, но такова се извежда от правната доктрина и практика. Неимуществените вреди представляват негативно въздействие върху честта, достойнството, доброто име в обществото, като същото се изразява в болки и страдания, които лицето е преживяло, вследствие на незаконосъобразната административнонаказателна дейност на орган или длъжностните лица, при или по повод изпълнение на служебните им задължения. Тези болки и страдания подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца, тъй като те не се презюмират. В разглеждания случай остават недоказани твърдените от ищеца неимуществени вреди. За установяване на същите, с оглед носената от него доказателствена тежест, ищецът се позовава на показанията на свидетелка Н. Димитрова. Съдът намира, че същите са изолирани, лаконични, декларативни и лишени от конкретика. Наред с това, свидетелските показания на Димитрова не могат да бъдат ценени като безпристрастни и непредубедени поради заявената от самата нея близка връзка с ищеца. От показанията на свидетелката Димитрова се установява, че ищецът станал афектиран, раздразнителен, и в същото време плах при шофиране, без обаче да са посочени, каквито и да било признаци на поведението, от което тя си прави тези заключения. Наред с това, не е обосновано да се ангажира отговорността на държавата за всяка промяна в емоционалния статус на лицата, а само при надвишаване неизбежния праг на подобни отрицателни емоции, свързани със санкционирането за административно нарушение.

В съдебната си практика Европейският съд по правата на човека излага, че страданията и унижението, претърпени вследствие на издаден незаконосъобразен акт на администрацията, трябва да превишават неизбежния елемент на страдание или унижение, присъщ на определена форма на законосъобразно наказание. Лицето трябва да е подложено на стрес или затруднения, чиято интензивност превишава неизбежната степен на страдание, присъщо на дадено действие на държавен орган, за да е налице неимуществена вреда. Преценката на този минимум е относително понятие и зависи от общите факти по делото, като при анализа им, съдът намира, че същият не е преминат в настоящия случай. По делото е установено, че ищецът е предходно санкциониран и за други нарушения по ЗДвП, наложеното му наказание е глоба, а и наказателното постановление е отменено от ВРС в т.1, поради несъответно на санкционната разпоредба описание на нарушението. От изключителна важност в настоящото производство е и периодът, за който се търси обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В исковата молба ищецът сочи, че е търпял емоционален дискомфорт, за който претендира неимуществени вреди, от съставянето на акта за установяване на административното нарушение – 06.04.2022г. до датата на постановяване на въззивното решение, с което е частично изменено наказателното постановление – 17.01.2023 г. Видно от приложения по делото препис на наказателното постановление, същото е връчено на ищеца на 07.07.2022г., т.е. логически е невъзможно същото да породи твърдените неимуществени вреди от датата на съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Това е така, защото съставянето на акта за установяване на административно нарушение само поставя началото на административнонаказателното производство, без към момента върху лицето да е наложена административна санкция. Практически е невъзможно ищецът да търпи неимуществени вреди до узнаването за издаденото НП, т.е. претенцията на ищеца за периода от 06.04.2022г. до 07.07.2022г. се явява неоснователна и на това самостоятелно основание.

При липса на дори и една от предвидените в закона предпоставки, които следва да са налице кумулативно в очертания фактически състав, отговорността на държавата и общините по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не може да бъде реализирана. В настоящия случай е налице единствено първата – частично незаконосъобразния акт. Липсват безспорно доказани претърпени от ищеца неимуществени вреди, а предвид на това не може да се установи и наличието на трета предпоставка за отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – причинно-следствената връзка между частично отменения акт и настъпилите вредоносни последици.

Предвид изложеното, претенцията на Х. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., настъпили вследствие на частично незаконосъобразното наказателно постановление, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.

С оглед изхода на спора и при прилагането на правилото, регламентирано в разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, своевременно претендираното присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника се явява основателно. На същия следва да бъде присъдено такова в размер на 100 лева.

Съдът на основание чл. 203 и сл. АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И.Д.Х., с ЕГН ********** *** за присъждане на обезщетение в размер на 3 000 лева, за претърпени неимуществени вреди от 06.04.2022 г. до 17.01.2023 г., причинени от частично измененото по съдебен ред Наказателно постановление № 22-0819-003031 от 06.07.2022 г., издадено от началник група в Сектор „ПП“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА И.Д.Х., с ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна сума в размер на 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаване му на страните.

	Съдия: