Р Е Ш Е Н И Е №33
Гр.В** 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС гражданско отделение в открито заседание на трети
февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател : С** С**
Членове :1. Г** Й**
2.Д** В**
при
секретаря В** У** и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й** гр. дело №14
по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по Глава двадесета ГПК (въззивно обжалване ).
С Решение № 598
от 25.09.2020 г. по гр.д.№ 1878 от 2019 г. на ВРС :-е признато за недоказано
направеното оспорване на истинността на Договор за потребителски кредит №
81403КР-АА-0467 от 19.05.2016 г. по отношение на автентичността на подписите,
положени в договора от кредитополучател и солидарен длъжник;
-признато е за
установено по отношение на М.Д.К. с ЕЕН ********** с адрес: *** и П.Н.В. с ЕЕН **********
с адрес: ***, че дължат солидарно на „ЦКБ” АД със седалище и адрес на
управление: гр. С*, район С*, бул. Ц* ш* № *с ЕИК ***, представлявано от Г**Д*
К* - изпълнителен директор и Т* А* А* - прокурист сумата от 23 261.06 лева -
главница, договорна лихва за забава в размер на 1384.92 лева за периода от
01.09.2017г. до 17.06.2018г. включително, лихва за забава в размер на 1220.14
лева за периода от 01.09.2017г. до 30.09.2018г., включително, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда - 01.10.2018г. до
окончателното издължаване по издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
по ч.гр.д. № 2502/2018г. по описа на РС-В*, като е отхвърлена претенцията за лихва за забава над
уважения размер от 1220.14 лева до претендирания такъв до сумата от 1243.84
лева като неоснователна;
-осъдена е М.Д.К.
с ЕГН ****** с адрес: *** и П.Н.В. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплатят на
„ЦКБ” АД със седалище и адрес на управление: гр. С*, район С*, бул. Ц* ш*е № 87
с ЕИК **, представлявано от Ге* Д*в К** -изпълнителен
директор и Тихомир Ангелов Атанасов - прокурист разноски по заповедното
производство в размер на 517.58 лева и разноски в исковото производство в общ
размер от 2022.24 лева;
-осъдена е „ЦКБ”
АД със седалище и адрес на управление: гр. С*, район С*, бул. Ц* ш* № * с ЕИК ***, представлявано от Г* Д* К* -изпълнителен
директор и Т* А* А* - прокурист да заплати на П.Н.В. с ЕГН ********** с адрес: ***
разноски за адвокатско възнаграждение вразмер на 2.00 лева;
-осъдена е М.Д.К. е ЕГН ********** е адрес: *** да
заплати на „ЦКБ” АД със седалище и адрес на управление: гр. Со*, район С*, бул.
Ц* ш* № * е ЕИК 8*, представлявано от Г* Д* К* - изпълнителен директор и Т* А*
А* - прокурист разноски за особен представител в размер на 1228.00 лева;
-осъдена е М.Д.К. е ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати по сметка на РС – В* разноски за вещи лица в размер на 300.00 лева.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от М.Д.К. с ********** ***, представлявана от
адв.А.Ц. ***, офис № 7 - особен представител .
Поддържа се ,че обжалваното решение е неправилно, тъй
като при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила ,както и поради това ,че решението е необосновано, поради което се иска да бъде
отменено изцяло и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове.
Поддържа се ,че ВРС незаконосъобразно бил приел,че М.Д.К. е сключила с „ЦКБ” АД процесния Договор
за потребителски кредит № 81403КР - АА - 0467 от 19.05.2016 г.Този извод на
съда бил необоснован и недоказан по несъмнен начин,тъй като в съдебно заседание
било оспорено заключението на изготвената по делото графическа експертиза.Последната
била изготвена без да бъде снет от нея
сравнителен материал. Тя не била предоставила лично сравнителен материал от
подписа си, за да може да бъде извършена експертизата.Поради горното графическата експертиза не би могла да даде
категорично заключение относно поставените й задачи само по два подписа,представени
й като сравнителен материал и без личното полагане на подписите от лицето,
чиито подписи са предмет на експертизата.Поради горното се иска да се приеме
,че между „ЦКБ” АД и М.Д.К. не била възникнала твърдяната облигацинна връзка и че
същата не можела да отговаря по предявения иск за неизпълнение на задължения по
сключен договор за банков кредит.
На следващо място се твърди ,че сумата от 25 000 лева не била получена от М.Д.К..В
тежест на ищеца било да докаже, че М.Д.К.
е получила сумата, посочена в чл.1 от договора за кредит. По делото не било представено писмено доказателство, от което да
е видно, че на 19.05.2016 г. М.Д.К. е получила сумата от 25000 лева и на този
документ да има изписани саморъчно имената и подписа на това лице.
Всички
ангажирани в тази насока доказателства и доказателствени средства изхождали от
самата банка, т.е.от ищеца, поради което били негодни.Единственото
доказателство за получаването на сумата от 25000 лева би могло да бъде писмено,
на което с цифри и с думи да е посочена сумата, която се получава, лицето,
което я дава и негов саморъчен подпис и три имена, лицето, което я получава и
негов саморъчен подпис и три имена, и датата на събитието.Такъв писмен документ
не бил представен по делото.Първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил направеното
възражение, че М.Д.К. не е получила сумата от 25000 лева.Не били изложени и
мотиви относно това защо съдът е приел, че тази сума е получена, въз основа на
кои доказателства, което било съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и като посредица следвало да доведе до отмяна на обжалваното решение.Договорът
за заем бил реален и за да се счита сключен ,следвало заетата сума да е
получена.В настоящия случай се искало предсрочно изпълнение на договор за
потребителски кредит, без по делото да е доказано по безспорен начин, че сумата
от 25000 лева е получена от кредитополучателя.Получаването на сумата не би
могло да се доказва със заключение на икономическа експертиза поради това,че в
отговора на исковата молба била оспорена истинността на представената от
банката компютърна разпечатка от сметка с IВАN - ВG23 СЕСВ 9790 1005 3815 01 .
Назначеното
вещо лице било изготвило своето заключение, като било отишло в банката, т.е.
при ищеца и на неговите компютри било видяло, че „ ..счетоводните операции,
отразени в подробното извлечение за движение по сметката на ответницата К. -
приложени на лист 28 до лист 37 по делото /оспорено от процесуалния й
представител/, съответстват на записванията в компютърната система на банката.”
/цитат от съдебното решение/.Само, че след като се оспорвало настъпването на
един факт /получаване на сумата/ недопустимо било да се доказва неговото
съществуване със доказателства, които са съставени и изхождат само и единствено
от този, който ще се ползва настъпването на този факт, в настоящия случай -
ищеца.Първоинстанционният съд допуснал още едно съществено процесуално
нарушение, тъй като приел изготвената икономическа експертиза, независимо, че била
оспорена. Вещото лице не било отговорило на поставените въпроси и не било
направило проверка на първичните документи за извършените банкови операции. При
това положение незаконосъобразно съдът поставил допълнителни задачи след като
тези допълнителни задачи се включвали в първоначалните задачи, поставени на
вещото лице, но то не ги било изпълнило. С това били нарушени основни принципи
на ГПК за законност, равенство на страните в процеса, за служебното начало.
На следващо място В** районен съд бил приел в
обжалваното решение, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на
18.06.2018 г.Този извод на съда бил постановен в нарушение на материалния
закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на
задължителната съдебна практика на ВКС.Първоинстанционният съд неоснователно
бил приел, че ответникът П.Н.В. е поръчител.П.В. бил страна по договора за
потребителски кредит и бил включен в него като солидарен дръжник.Поръчителството
и солидарните задължения били два различни правни института и всеки един от тях
е регламентиран отделно от другия в ЗЗД.В процесния Договор за потребителски
кредит № 81403КР - АА - 0467 от 19.05.2016 г. като страна по него освен М.Д.К. бил
включен и П.Н.В. и то не като поръчител, а като солидарен длъжник. По делото
липсвали данни на коя дата П.Н.В. е получил писменото изявление от банката, че
обявава кредита за предсрочно изискуем.Ищецът бил представил писмо до П.Н.В.
изх.№ 101780 от 18.06.2018 г.,
което обаче не било достигнало до него. На представеното известие за доставяне
не била записана никаква дата за получаването на това писмо, а освен това
писмото било връчено на трето лице -
Николай В..Следователно по делото нямало данни до П.Н.В. да е достигало
изявлението на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Изявлението
на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем следвало да достигне
лично до лицата - страни по договора за кредит /в настоящия случай
кредитополучателя и солидарният длъжник/ и това било необходимо, за да може да
настъпят правните последици, свързани с неговата предсрочна изискуемост. А тези
последици били, че договорът за кредит се изменя в частта за срока за
изпълнение на задължението за връщане на предоставената сума, като се
преобразува от срочен в безсрочен и отпада действието на погасителния план. В
случаите, когато договор за кредит бил сключен не с едно лице, а с две
солидарно задължени лица, то за да настъпи предсрочната изискуемост на кредита
трябвало и двете лица да са уведомени писмено, че банката обявява кредита за
предсрочно изиискуем.В настоящия случай това не било направено. Следователно
предсрочната изискуемост на кредита не била настъпила, поради което и
претендираните с исковата молба суми се явявали недължими.Освен това
предсрочната изискуемост настъпвала от датата на уведомяването на задължените
лица, а не преди това, както в случая Видинският районен съд бил приел, че
предсрочната изискуемост е настъпила на 18.06.2018 г.
Не можело да се приеме, че предсрочната изискуемост е
настъпила на 18.06.2018 г., тъй като преди тази дата банката не била уведомила
писмено М.Д.К. и П.Н.В. за това.
Изводът на ВРС, че предсрочната изискуемост на кредита
е настъпила на 18.06.2018 г. бил постановен в нарушение на т.18 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Съгласно т.18 от цитираното ТР предсрочната
изискуемост имала действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й.
Незаконосъобразни били мотивите на първоинстанционния
съд относно дължимостта едновременно и на двете претендирани от ищеца лихви: и
възнаградителна договорна лихва, и лихва за забава за един и същ период. Дори и
да се приемело, че след 01.09.2017 г. няма постъпили погасителни вноски, то
след тази дата незаконосъобразно съдът бил приел за дължима едновременно и
договорната възнаградителна лихва и лихвата за забава.
При неизпълнение на парично задължение се дължал само
и единствено остатъкът от дължимата сума и обезщетение за забава, което е в
размер на законната лихва -чл.79, ал.1 във връзка с чл.86 от ЗЗД. Следователно
сумата от 1384,92 лева - претендирана с исковата молба договорна лихва за
периода от 01.09.2017 г. до 17.06.2018 г. била недължима и незаконосъобразно
ВРС бил приел обратното в обжалваното решение.
Предвид на изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Въззиваемата страна оспорва жалбата в с.з.чрез своя
процесуален представител и депозира писмена защита.
ВОС ,след
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Делото е образувано по искова молба от „ЦКБ” АД гр. С**
против М.Д.К. *** и П.Н.В. ***, с която е предявен установителен иск по чл. 422
от ТПК.
Твърди се, че по силата на сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит от 19.05.2016г. банката - ищец е
предоставила на М.Д.К. като кредитополучател и на П.Н.В. -солидарен длъжник
кредит в размер на 25 000.00 лева с краен срок на издължаване 01.05.2028 г. на
144 месечни вноски, чиито падежи са посочени в погасителен план. Посочва се, че
кредитът е предоставен на 19.05.2016г. еднократно в пълен размер по картова
разплащателна сметка на кредитополучателя. Посочва се също, че страните са
уговорили ответникът В. да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение
на задълженията му и за погасяване на кредита. Поддържа се, че кредитополучателят
не е изпълнил задължението да погасява договорените месечните вноски и лихви по
кредита, поради което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано
от 18.06.2018г.
Посочва се, че по реда на чл. 417 от ТПК в полза на
банката на 02.10.2018г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжниците. Образувано е изпълнително дело при ЧСИ – С**
Н**. В законовия срок от страна на ответника В. е постъпило възражение против
заповедта за изпълнение, а по отношение на ответника К. заповедта е връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за банката - ищец възниква
правен интерес от образуване на настоящото дело.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на
банката - ищец сумата от 23 261.06 лева - главница, договорна лихва за забава в
размер на 1384.92 лева за периода от 01.09.2017г. до 17.06.2018г. включително,
лихва за забава в размер на 1243.84 лева за периода от 01.09.2017г. до
30.09.2018г., включително, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението в съда - 01.10.2018г. до окончателното издължаване. Претендират се
разноските по заповедното и по исковото производство.
Ответницата М.Д.К., чрез назначения особен
представител в законния месечен срок е оспорила исковите претенции като
неоснователни. Оспорено е твърдението, че ответницата е сключвала такъв договор
като е оспорено неговото съдържание и дата, подписа, намиращ се на всяка страница
от договора за кредит, погасителния план и общите условия, положен от тази
ответница.
Оспорено е твърдението, че ответницата е получила
сумата от 25 000.00 лева на 19.05.2016г.
Оспорена е истинността на представената от ищеца
компютърна разпечатка, намираща се на лист 28 до лист 37 от делото относно
верността на отразените в него банкови операции.
Оспорено е твърдението, че тази ответница е допуснала
просрочено плащане на задължение по процесния договор за кредит със забава
повече от 60 дни, поради което се твърди, че за ищеца не е възникнало правото
да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Оспорен е размерът на дължимите суми, като е посочено,
че не е ясно как са изчислени. Направено е възражение, че искането за заплащане
на договорна лихва и лихва за забава за един и същи период е незаконосъобразно
и противоречи на добрите нрави. Направено е възражение също, че претендираните
суми са недължими, тъй като тази ответница ги е заплатила. Направени са
доказателствени искания.
Ответникът П.Н.В. в законния месечен срок е оспорил
исковите претенции като неоснователни. Посочил е, че липсват доказателства
претендираната сума да е предоставена на кредитополучателя.Направено е
възражение, че този ответник не е сключвал договора. Оспорена е истинността на
договора за кредит, погасителния план и приложените общи условия в частта
относно истинността на подписите, положени от този ответник. Направени са
доказателствени искания.
По делото са събрани писмени доказателства, назначени
и изслушани са съдебно -счетодовна експертиза и допълнителна такава, както и
съдебно-графическа експертиза, приложено е гр.д. № 2502/2018г. по описа на РС-
Видин.
От събраните
по делото доказателства ВОС приема за установено следното от фактическа страна:
На 19.05.2016г. между «ЦКБ»АД и М.Д.К. е сключен
договор за кредит, по силата на който банката е предоставила на последната
кредит в размер на 25 000.00 лева за задоволяване на лични нужди. Посочената
сума представлява главница по кредита. Солидарен длъжник (съдлъжник ) по
договора за кредит е ответникът П.Н.В.,който поел и се задължил да отговаря
солидарно с кредитополучателя по реда и
при условията на Чл.121-127 ЗЗД (л.13 от делото). В чл. 2 от договора е посочено, че кредитът ще бъде
предоставен еднократно и в пълен размер по картова разплащателна сметка на
кредитополучателя с посочен IBAN. ***. 2 е
посочено, че от момента на заверяване на картовата разплащателна сметка на
кредитополучателя със сумата по отпуснатия кредит, за последния възниква
задължение да върне на банката получения кредит, заедно с дължимите лихви, в
съответствие с договореното между страните. Съгласно чл. 3 от договора,
кредитът се издължава на ежемесечни анюитетни вноски в срок не по-късно от
01.05.2028г. Страните са уговорили начина, по който ще се олихвява редовната
главница по кредита. В договора е посочен годишния процент на разходите по
кредита към датата на сключването на договора - 7.271%.
В чл. чл. 8, ал. 8 е посочено, че кредитополучателят
може да погаси дълга си и преди настъпване на договорените срокове въз основа
писмено искане до банката. В чл. чл. 10, ал. 3 страните са уговорили, че
банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при възникване на
просрочено плащане назадължение по договора със забава над 60 дни. За обявяване
на предсрочната изискуемост банката изпраща уведомление на кредитополучателя.
От представения по делото погасителен план към
договора за кредит от 19.05.2016г., подписан от кредитора, кредитополучателя и
солидарния длъжник, е видно, че
договорения размер на кредита е 25 000.00 лева,, лихвения процент по кредита е
7.000, ГПР е 7.271%, посочен е и общият размер на лихви и такси за погасяване -
11984.22 лева.
Кредитополучателят и солидарният длъжник са запознати
с Общите условия на банката за предоставяне на потребителски кредити на
физическите лица, видно от положените подписи на всяка страница.
Поради направени от ответниците оспорвания на
автентичността на подписите им, положени в договора за кредит, с протоколно
определение от 03.06.2020г. съдът е открил на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК
производство относно истинността на Договор за потребителски кредит №
81403КР-АА-0467 от 19.05.2016 г. по отношение на автентичността на подписите,
положени в договора от кредитополучател и солидарен длъжник.
Оспорено е и авторството на положения ръкописен текст
в погасителния план от ответницата М.К., както и е оспорен подписа в декларация
от ответника П.В., подписана от него като солидарен длъжник.
Вещото лице по назначената съдбено-графическа
експертиза след изследване на оспорените подписи на ответниците и ръкописен
текст, при използване на сравнителен материал, е дало категорично заключение,
че изследваните подписи и почерк са изпълнени от лицата М.Д.К. и П.Н.В..
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
обективно и компетентно изготвено.
От представеното извлечение от счетоводната книга на
банката към 01.01.2018г., се установява, че кредитът е в просрочие 395 дни поради
неплащане на 10 поредни погасителни вноски с падежи от 01.09.2017г. до
01.06.2018г. Размерът на месечната вноска е 257.10 лева Посочено е, че кредитът
е обявен за предсрочно изискуем на 18.06.2018г. Просрочената главница е в
размер на 1246.46 лева, а предсрочно изискуемата главница е в размер на 22
014.60 лева, договорната лихва за периода от 01.09.2017г. до 17.06.2018г.
включително е в размер на 1384.92 лева, а наказателна лихва за забава периода
от 01.09.2017г. до 30.09.2018г. включително е в размер на 1243.84 лева.
От представените по делото уведомления до ответниците,
се установява, че банката е изпълнила задължението си да ги уведоми за
настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по кредита.
Вещото лице по назначената съдебно-счетодовна експертиза
е дало заключение, че кредитът в размер на 25 000 лева е усвоен на 19.05.2016г.
по картовата разплащателна сметка на кредитополучателя М.К.. По тази сметка са
постъпвали суми от работната заплата на ответницата за периода от 01.07.2016г.
до 28.02.2017г., от които суми са погасявани дължимите вноски по кредита. От
01.03.2017г. до 01.08.2017г. няма постъпления по сметката. Посочено е, че на
30.05.2017г. ответницата е внесла 260.00 лева и на 18.08.2017г. е внесла касово
сумата от 1305.00 лева и това е последната внесена сума по кредита. От
01.09.2017г. няма погасени вноски по отпуснатия кредит и кредитополучателят и
солидарният длъжник са вече в просрочие. Вещото лице е посочило също, че при
посещение в офиса на ищцовата банка, е установило, че счетоводните операции,
отразени в подробното извлечение за движение по сметката на ответницата К. -
приложени от лист 28 до лист 37 по делото / оспорено от процесуалния й
представител/ , съответстват на записванията в компютърната счетоводна система
на банката. Натрупаните обороти, както и крайните салда съответстват на сумите
в приложената разпечатка.
Вещото лице е посочило, че направените от ответницата
вноски са общо в размер на 1845.00 лева. От 01.09.2017г. не е извършвано
плащане по кредита и до 18.06.2018г. - обявяването на кредита за предсрочно
изискуем, забавата е от 290 дни - неплатени 10 месечни погасителни вноски. За
периода от 01.09.2017г. до 01.10.2018г. забавата е 395 дни. Към 01.10.2018г.
размерът на дълга по договора за кредит е 25 889.82 лева, от които просрочена
главница 1246.46 лева, предсрочно изискуема главница в размер на 22 014.60
лева, договорна лихва за периода от 01.09.2017г. до 17.06.2018г. включително е
в размер на 1384.92 лева, наказателна лихва за забава периода от 01.09.2017г.
до 30.09.2018г. включително в размер на 1243.84 лева.
Вещото лице е посочило, че този размер е и към момента
на изготвяне на заключението.
В допълнителното заключение, вещото лице е посочило,
че начислената договорна лихва за процесния период е изчислена при договорен
лихвен процент -7%.
Лихвата за забава е начислена върху просрочената
главница само за месеца по погасителен план и съгласно чл. 10, ал. 1 от
подписания договор, до 21 - во число на месеца, като за процесния период е в
размер на 1220.14 лева, към тази сума са добавени и 23.70 лева - такса за
поддръжка на сметката.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице като
обективни и компетентно изготвени.
От приложеното гр.д. № 2502/2018г. по описа на ВРС е
видно, че в полза на «ЦКБ»АД - гр. С** е издадена Заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК № 1931-РЗ/02.10.2018г. срещу длъжника М.Д.К. с ЕГН ********** *** и длъжника П.Н.В.
с ЕГН ******* за солидарно заплащане на исковите суми.
Посочено е, че вземането произтича от извлечение от
счетоводните книги на заявителя към 30.09.2018г. по Договор за потребителски
кредит № 81403КР - АА -0467/19.05.2016г. Посочена е и банкова сметка ***.
След като
взе предвид събраните по делото доказателства,Окръжен съд-Видин прие за
установено следното от правна страна :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му
част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не
може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън
посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон,
определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на
насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само
посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен
съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр.
д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г.
II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно
задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция
предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от
тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася
служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото
-само за приложението на императивни материал но правни норми и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените
от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и
ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е
ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на
заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното
решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е
от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от
надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена
в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Между ищцовата
банка, кредитополучателя М.К. и солидарния
длъжник П.В. са налице договорни
отношения, по силата на договор за кредит от 19.05.2016г. за сумата от 25 000.00 лева, отпусната на К. за потребителски
нужди. Безспорно се установява от назначената и
приета по делото съдебно-графическа експертиза, че кредитополучателят и
солидарният длъжник са подписали договора за кредит, както и погасителния план
към него, както и ОУ. С оглед на това, недоказано е направеното от ответниците
оспорване на автентичността на подписите им, положени в договора за
потребителски кредит № 81403КР-АА-0467 от 19.05.2016 г.
Във въззивната жалба се развиват подробни доводи относно
това ,че не следва да се кредитира заключението на експертизата като
необективно.Въззивната инстанция намира тези доводи за неоснователни ,тъй като
заключението на вещото лице /л.155-185 от делото/ е подробно и компетентно
изготвено въз основа на представените оригинални документи.Установени са
съвпадения в общите и индивидуалните графически признаци ,което дава основание
на вещото лице да направи извода,че същите са идентични ,изпълнени от едно и
също лице и че могат да се разглеждат като един обект.И при двата подписа са
установени признаци на устойчивост,повторяемост и индивидуалност.Подписът на
въззивника К. под оспорените документи се характеризира със съкратена
транскрипция,състояща се от изписване на буквата „М“,средна щрихова нечетлива част
и завършваща с къса низходяща парафна линия .Подписът е високо
обработен,неотчетлив ,с усложен строеж ,със смесени форма и посока на движение
,прав и с лек наклон на движенията, големи и свързани елементи и изписан със
силен натиск. Подписът на въззивника К.
под сравнителните образци се
характеризира със същите белези- високо обработен,неотчетлив ,с усложен строеж
,със смесени форма и посока на движение ,прав
наклон на движенията, големи и свързани елементи и изписан със силен
натиск.При проведеното сравнително изследване на подписите на въззивника
Клашвена под оспорените документи и под сравнителните образци са установени от вещото лице съвпадения както
в общите ,така и в индивидуалните графически признаци.Вещото лице е посочило
общо 15 съвпадащи признаци ,посочени на фотоснимките на стр.169 от делото/.
При проведеното сравнително изследване на саморъчно
изписания от въззивника Клашвена текст под оспорените документи с текста под сравнителните образци са установени от вещото лице съвпадения както
в общите ,така и в индивидуалните графически признаци.Вещото лице е посочило
общо 11 съвпадащи признаци ,посочени на фотоснимките на стр.176 от делото/.
Неоснователен е и доводът ,че са представени като
сравнителен материал само два подписа ,тъй като вещото лице е използвал като
сравнителен материал подписите под осем документа-нотариални
актове,заявления,квитанции и
разписки,посочени и снимани на л.166-168 от делото.
Неоснователен е развитият във въззивната жалба довод,че
заключението на вещото лице не следва да се кредитира ,тъй като ответникът М.К.
не била дава сравнителен материал ,тъй като въз основа на материалите по делото
може да се направи извод ,че ответникът К. не е дала сравнителен материал по
своя вина ,поради което е създала пречки за събиране на поискано от нейния
процесуален представител доказателство и по силата на Чл.161 ГПК съдът може да приеме нейните подписи са
истински само на това основание.
Неоснователни са развитите в раздел II от въззивната жалба доводи относно това,че нямало
доказателства за получаване на сумата от въззивника М.К..Вземанията на ищеца
се основават на договор за потребителски кредит, уреден в чл. 430 от ТЗ,който договор поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът
е предал на ответницата. От доказателствата, се установява, че на ответницата К.
е предадена заемната сума по договора като същата е преведена по посочената
картова разплащателна сметка с титуляр М.Д.К.. Договореният и отпуснат размер
на кредита е 25 000.00 лева. От заключението на вещото лице по назначената и
приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че ответницата е
извършила плащания по кредита в общ размер на 1845.00 лева,като от 01.09.2017г. не е извършвано плащане по
кредита.
След сключването на договора за кредит за банката е възникнало задължение да предостави
уговорената сума по кредита тъй като договорът за банков кредит е формален и
консенсуален,а не реален ,както се твърди във въззивната жалба. За разлика от
заема за потребление по ЗЗД, който е реален, при договора за кредит
предоставянето на паричната сума се извършва след сключване на договора и въз
основа на сключения договор за банков кредит „ЦКБ“ АД е предоставила еднократно, в пълен
размер сумата по кредита по сметка на М.К. чрез заверяване на сметката на
кредитополучателя със сумата по кредита. Сумата е преведена безкасово по
сметката и на основание чл. 305 от Търговския закон при безкасово плащане
същото се счита за извършено чрез заверяването на сметката на
крудиторолучателя.Съгласно решение № 125/12.07.2013 г. по т. д. № 910/2012 г.
на ВКС, търг. колегия, II отделение за доказване изпълнението на задължението
на банката за отпускане на сумата по кредита е достатъчно да се докаже надлежно заверяване
на сметката на кредитополучателя съгласно записванията в електронната система
на банката. Търговският закона,Законът за потребителския кредит и Законът за
платежните услуги и платежните системи не предвиждат изискване за предоставяне
от страна на банката на нарочен писмен документ /разписка/, доказващ
осъществяването на банковата операция.Заверяването на сметката на М.К. е
установено посредством икономическата експертиза в първата инстанция / т. 1, т.
5 и т. 7 / и от проверката на записванията в електронната счетоводна система на
банката, извършена от вещото лице.
В подкрепа на факта за предоставянето на кредита по
сметка на жалбоподателя са и извършените преводи от същата сметка по нареждане
на М.К., с които е погасила други свои кредити, теглене на суми в брой, както и
направени вноски за погасяване на кредита-извършените операции са отразени в
заключението на икономическата експертиза.
Въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи
,че въззивникът М.К. по принцип не може да оспорва подписите си под оспорените
документи и да иска прогласяването им за нищожни ,тъй като е изпълнила частично
договора (усвоила е напълно отпуснатата
сума и е извършла частични плащания ) и от
поведението и не може да се заключи ,че е оспорила извънсъдебно нищожността на
волеизявленията си по силата на Чл.293 ал.3 ТЗ.
Съгласно
възприетото в т. 18 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, за вземане, произтичащо от договор
за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната му изискуемост. Предсрочната изискуемост на вземането има
действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита
предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за
банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. В случая, по делото са
ангажирани доказателства, от които да е видно, че преди подаване на заявлението
по чл. 417 от ГПК в съда, ищцовата банка е предприела действия по уведомяването
на кредитополучателя и солидарния длъжник и до същите е достигнало
волеизявлението, че кредита е обявен за предсрочно изискуем, считано от
18.06.2018г.
Неоснователни са развитите в раздел III на въззивната
жалба доводи относно това,че кредитът не бил предсрочно изискуем.
Кредитополучателяг и солидарният длъжник не са
изпълнили задължението да издължават кредита на равни месечни вноски съгласно
Погасителния план-Приложение № 1 към Договора за потребителски кредит,като към
01. 10. 2018 г. / датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение / не са заплатени десет месечни вноски с падежи 01. 09.2017 г„ 01. 10. 2017 г., 01. 11. 2017 г., 01.
12. 2017 г„ 01. 01. 2018 г., 01. 02. 2018 г., 01. 03. 2018 г., 01. 04. 2018 г., 01.05. 2018 г. и
01.06. 2018 г.и просрочието от 395 дни.На основание чл. 10 ал. 3 от Договора за
потребителски кредит, поради възникване на просрочено плащане на погасителни
вноски със забава над 60 дни, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем,
считано от 18. 06. 2018 г. До двамата солидарни длъжници са изпратени
уведомления за обявяване на предсрочната изискуемост изх. № 101774/
18.06.2018г. и изх. № 101780/18.06.2018г., изпратени до постоянните адреси на
кредитополучателя и съдлъжника, посочени в договора, с препоръчани писма с
известия за доставяне съгласно чл. 13 от договора. Длъжникът П.Н.В. е получил
уведомлението на постоянния си адрес, а уведомлението до кредитополучателя се е
върнало в цялост като непотърсено. Писмото за предсрочна изискуемост до П.В. е
изпратено до постоянния му адрес, посочен в договора, с препоръчано писмо с
известие за доставяне съгласно чл. 13 от договора. Същото е получено от баща
му, като на обратната разписка е посочено, че е изпратено и получено писмо изх.
№ 101780 / 18. 06. 2018 г., с което се обявява предсрочната изискуемост.
Подобни оспорвания и твърдения не са направени от ответника П.В. в първата инстанция. С нотариална покана,
връчена на М.Д.К. на 17.09.2018 г., същата е уведомена, че остатъкът от кредита
се обявява за предсрочно изискуем. Изявлението на кредитора за обявяване на
неиздължения остатък от кредита за предсрочно изискуем е достигнало до
длъжниците,тъй като по силата на Чл.13 ал.2 от договора /л.12-13 от делото/
всяка от страните е длъжна да осигури получаването на съобщения,изпратени до
нея от другата страна на посочения в договора адрес и всяко изпратено на
посочения адрес съобщение следва да се счита за получено на датата,отбелязвана
от пощенската служба или доставчика,че писмото
е било доставено на адреса независимо от това дали същото е
непотърсено,адресът не съществува,получателят се е преместил и др. и ще поражда
правните последици,свързани с получаването.Тази уговорка важи и за връчването
на нотариални покани и съдебни документи.По делото е безспорно доказано, че
кредиторът е упражнил правото си да направи неиздължения остатък от кредита
предсрочно изискуем и изявлението му за преобразуването на кредита е достигнало
до длъжниците преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК.
Недопустими са развитите във въззивната жалба доводи
на особения представител на въззивника М.К. относно правното положение на
другия ответник П.В. и неговите права ,тъй като по силата на чл. 26 ал. 2 от ГПК никой не може да предявява
от свое име чужди права пред съд,а по отношение на П.В. решението е влязло в сила
като необжалвано.Въззивният съд счита за необходимо да отбележи,че в отношенията
с кредитора всеки от солидарните длъжници дължи цялата сума по кредита и че кредиторът
може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците,като
съгласно чл. 122 от ЗЗД солидарният
длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите
съдлъжници. В този смисъл евентуалното невръчване на изявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем на П.В. не може да се приравнява на невръчване и
на жалбоподателката К. ,която е получила
изявлението за предсрочна изискуемост лично /л.49 от гр.д.1878/2019 г.на
Районен съд-Видин/ с нотариална покана и спрямо нея кредитът е обявен за
изискуем в пълен размер.Правоотношенията на двамата солидарни длъжници с
кредитора, за разлика от поръчителството, са самостоятелни и независими и
предсрочната изискуемост настъпва за всеки поотделно и независимо, поради което
солидарните длъжници са обикновени
другари в процеса и на основание чл. 216 ал. 1 от ГПК всеки от другарите
действа самостоятелно-неговите процесуални действия и бездействия нито ползват,
нито вредят на останалите.
Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи
относно това ,че за един и същ период не
могат да се дължат едновременно договорна и възнаградителна лихва .От заключението на
вещото лице, се установява, че към 01.10.2018г. - датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК в съда, просрочената главница е в размер на
1246.46 лева, а предсрочно изискуемата главница е в размер на 22 014.60 лева
или общо дължимата главница е в размер на 23 261.20 лева.Договорната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на
пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал
същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно
правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем
капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му.Съгласно чл. 10 ал.1 от Договора за потребителски
кредит за срока на забавата просрочената част от главницата се олихвява с
лихва, формирана от редовната годишна лихва по кредита, плюс надбавка в размер
на законната лихва. Само върху главницата, която е в просрочие, от момента на
просрочието, се прибавя към договорната лихва надбавка в размер на законната
лихва. Уговарянето на лихва за забава нито противоречи на закона,нито на
добрите нрави,нито се явява неравноправна клауза /Чл.309а ал.1 ТЗ/.
Съгласно приетото
ТР № 3/2017г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС с обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита, договорът се изменя в частта на срока за изпълнение на
задълженията за връщане на предоставената парична сума като се преобразува от
срочен в безсрочен,поради което е
правилен извода на районния съд,че се явява основателна явява претенцията за възнаградителна лихва,
тъй като същата е за периода до обявяване на кредита за предсрочно изискум -
18.06.2018г. съобразно посоченото по-горе тълкувателно решение. Основателна се
явява претенцията за заплащане на законна лихва за забава върху непогасената
главница по кредита,тъй като след обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, кредитът се превръща в
безсрочен, при което положение
кредиторът иска изпълнение веднага на
основното задължение по договора - за връщане на заетата парична сума и поставя
длъжника в забава, а съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение
в размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение.
Ответникът П.В. е
солидарно отговорен с ответницата М.Д.К., тъй като по силата на договора за кредит ответникът П.В. се е задължил спрямо кредитора на К. да
отговаря солидарно за изпълнение на
нейното задължение,поради което районният
съд е уважил изцяло исковите претенции по отношение на него .Решението на
районния съд не е обжалвано от въззивника П.В. ,влязло е по отношение на него в
законна сила и не е предмет на въззивен контрол.
С оглед
гореизложеното е правилен изводът на
първоинстанционния съд,че по отношение на
ответниците ще следва да се признае за установено, че дължат солидарно на ищеца
сумата от 23 261.06 лева -главница, договорна лихва за забава в размер на
1384.92 лева за периода от 01.09.2017г. до 17.06.2018г. включително, лихва за
забава в размер на 1220.14 лева за периода от 01.09.2017г. до 30.09.2018г.,
включително, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в
съда - 01.10.2018г. до окончателното издължаване. Претенцията за лихва за
забава над уважения размер от 1220.14 лева до претендирания такъв до сумата от
1243.84 е отхвърлена като неоснователна- решението на
районния съд в тази му част не е обжалвано от ищеца ,влязло е по отношение на
него в законна сила и не е предмет на въззивен контрол.
С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНИЯ СЪД
С оглед изхода на делото М.Д.К. е ЕГН ********** е адрес: *** следва да бъде осъдена да заплати на „ЦКБ” АД
със седалище и адрес на управление: гр. С*, район С**, бул. Ц** ш* № * е ЕИК **,
представлявано от Г** Д** К** - изпълнителен директор и Т**А** А* - прокурист
разноски за особен представител пред ВОС в размер на 1228.00 лева.
С оглед изхода на делото М.Д.К. е ЕГН ********** е адрес: *** следва
да бъде осъдена да заплати на ВОС
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 258,79 лв.-половината от
внесената пред районния съд такса .
С оглед на гореизложеното и на основание Чл.78 ал.1 ГПК Водим
от горното и на основание Чл.422 ГПК Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 598 от 25.09.2020 г. по гр.д.№
1878 от 2019 г. на В** районен съд.
ОСЪЖДА М.Д.К. е
ЕГН ********** е адрес: *** да заплати на „ЦКБ” АД със седалище и адрес на
управление: гр. С*, район С*, бул. Ц* ш* № * е ЕИК ***, представлявано от Г** Д*
К* - изпълнителен директор и Т* А* А* - прокурист разноски за особен
представител пред Окръжен съд-В*в размер на 1228.00 лева.
ОСЪЖДА М.Д.К. е
ЕГН ********** е адрес: *** да заплати на ВОС държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 258,79 лв.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :