РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Велико Търново, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Владимир Страхилов
Любка Милкова
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20214100500349 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
С Решение №261009/19.03.2021г., постановено по Гр. д.№1364/2020г. по описа на РС
– В. Т., ОТХВЪРЛЯ иска на С. Й. К., с ЕГН ********** от гр. В. Т., с правно основание
чл.422 ал.1 ГПК вр. с чл.240 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.86 от ЗЗД за приемане за установено, че Б.
Й. К., с ЕГН ********** от гр.В. Т., ул.“К.“ № ..., ет.9, ап.36, му дължи сумата от 14 890лв.
главница по договор за паричен заем с настъпил падеж 02.10.2018г., ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както
и е осъден С. Й. К. да заплати на Б. Й. К. сумата от 980лв. направени по делото разноски.
Против първоинстанционното решение изцяло в срок е постъпила въззивна жалба от
ищеца по делото С. Й. К., чрез пълномощника му адв.Н. К. от ГАК, с която са развити
оплаквания за неговата незаконосъобразност и явна несправедливост. Твърди се, че страните
по делото са подписали процесния Договор за паричен заем от 28.03.2013г., като не са си
разменяли, както и приемали и предавали парични суми. Сочи се, че първоинстанционният
съд правилно е приел, че ищцовата претенция е на основата на облигационно отношение,
т.е. цитираният по- горе договор за заем, но неправилно е приел, че става дума за заети и
невърнати пари. Сочи се, че това е исковата сума от 14 890лв., дължима като уравнение по
делбата на съсобствен недвижим имот, която не е била заплатена. Твърди се, че такова
волеизявление е направено, но реално пари не са получавани и затова след делото е
1
подписан процесният договор за паричен заем, с който ответницата се е задължила спрямо
ищеца /въззивник/. Сочи се, че по делото няма документ, задължителен за суми над 10
000лв. за извършено плащане, има едно изявление, което е увредило правата на
жалбоподателя. Твърди се, че неправилно съдът тълкува, че между страните по договора не
е постигнато заемно правоотношение. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да
отмени изцяло обжалваното първоинстанционно такова, вместо което постанови друго, с
което уважи изцяло предявеният иск, ведно със законните последици. Претендира
разноските по делото.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – ответника Б. Й. К., чрез пълномощника й адв.Г. Н. от ВТАК, с който
оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, респ.
обжалваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Позовава се, че
правилно първоинстанционният съд е приел, че документът, на който ищецът, основава
претенцията си, не представлява валиден договор за заем и съответно не може да породи
правни последици, тъй като ищецът не е доказал реално предаване на сумата по договора,
следователно не е налице основание за нейното връщане. Сочи, че твърденията във
въззивната жалба, че сумата по уравнението на дела на ищеца при съдебната делба не е
платена, се опровергават от силата на съдебният протокол по гр.д.№275/2011. на ВТРС,
съгласно чл.152 ГПК, на официален свидетелстващ документ, както и от събраните по
делото косвени доказателства за плащането й чрез разпита на водените от ответницата
свидетели И. И. и К. Н., и от признанието на факта на получаване на сумата за уравнение на
дела на С.К., направено с ИМ. Твърди, че към ...........г., когато Б.К. е платила на Т. К. сумата
14 890лв. за уравнение на дела на С.К., не е съществувала пречка плащането да бъде
извършено в брой. Претендира направените по делото съдебни разноски.
В СЗ въззивникът С. Й. К., чрез пълномощника си адв. Н. К. – ГАК, с писмена молба
от 1.10.2021г. моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие и постановено решение, с
което първоинстанционното такова бъде отменено изцяло, вместо което предявеният иск
уважен, ведно със законните последици. Претендира разноски, съгласно представен списък
по чл.80 ГПК.
В СЗ въззиваемата страна Б. Й. К., чрез пълномощника й адв.Г. Н. от ВТАК, моли
въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. първоинстанционното
решение потвърдено изцяло, като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира
разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
В. окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
2
На основание чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо в частта, с
която първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск
с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД за главница в размер на 14 890лв., поради което в
тази част въззивната жалба подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното решение е недопустимо в частта, с която е разгледана по
същество и е отхвърлена като неоснователна акцесорната претенция на ищеца за законна
лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане, поради което
и на основание чл.270 ал.3 изр.1 ГПК в тази му част следва да бъде обезсилено, като
постановено по процесуално недопустима акцесорна претенция, и производството по делото
прекратено. Това е така, доколкото предмет на установителния иск по чл.422 ал.1 ГПК е
само оспореното парично притезание на ищеца в обективните и субективни предели на
издадената в случая заповед по чл.410 ГПК по Ч. гр.д.№564/2020г. по описа на ВТРС. Със
заявлението на ищеца по чл.410 ГПК, по което е образувано Ч. гр.д.№564/2020г. на ВТРС,
не е претендирана и съответно с издадената заповед по чл.410 ГПК не е присъдена законна
лихва върху главницата от 14 890лв., представляваща вземане по Договор за паричен заем
от 28.03.2013г., от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, съответно не
е налице и оспорено от длъжника по реда на чл.414 ал.1 ГПК вземане на ищеца за законна
лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане, поради което
не е налице и правен интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1
ГПК на установителен иск за законна лихва върху главницата от предявяване на иска до
окончателното изплащане, а е налице интерес от осъдителен такъв, поради което и предвид
липсата на правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск у ищеца, за която съдът следи служебно, предявеният по
реда на чл.422 ал.1 ГПК иск за установяване съществуването на акцесорна претенция на
ищеца за законна лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното
изплащане, се явява процесуално недопустим, постановеното по нея първоинстанционно
решение е недопустимо и подлежи на обезсилване в тази му част на основание чл.270 ал.3
изр.1 ГПК, и производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.
При проверка за правилност на решението, в частта на отхвърления като
неоснователен предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.240 ал.1 ЗЗД за сумата от
14 890лв. – главница – вземане по Договор за паричен заем от 28.03.2013г., в която е
валидно и допустимо, по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с
въззивната жалба, въззивният съд приема следното:
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – В. Т. е бил предявен от С. Й.
К., чрез пълномощника му адв.Н. К. – ГАК, против ответника Б. Й. К. по реда на чл.415 ал.4
вр. чл.422 ал.1 ГПК иск с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД за приемане за установено, че
3
ответницата Б. Й. К. дължи на ищеца сумата от 14 890лв. за предоставен заем, установено с
оригинален договор за паричен заем, и настъпил падеж за плащане 02.10.2018г. В ИМ са
изложени твърдения, че страните са брат и сестра, както и че на 28.03.2013г. Т. Ц. К., в
качеството на майка и законен представител на малолетния към тази дата ищец, е получила
исковата сума от 14 890лв. за уравнение дела на ищеца по гр. дело за делба №275/2011г. на
ВТРС и я е предала на задълженото лице Б. Й. К., негова сестра, като са съставили надлежно
процесния договор за паричен заем от 28.03.2013г., подписан от страните, с падеж на
задължението, съгласно чл.5 от договора за заем – 02.10.2018г., на която дата на уредени
сметките по имотна делба на наследствен недвижим имот в с.Л., общ.В.Т. с НА № ..., том III,
рег.№3177, н.д.№267/2018г.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор ответницата Б. Й. К., чрез
пълномощника й адв.Г.Н. от ВТАК, е заела становище за процесуална допустимост, но
неоснователност на предявеният иск, който е оспорила изцяло като неоснователен и
недоказан. Оспорила е ищцовите твърдения, че майката на ищеца й е предоставила в
паричен заем исковата сума от 14 890лв. с твърдения, че ответницата не е получавала
каквито и да било суми нито от ищеца, нито от неговата майка, позовавайки се на чл.2 от
договора за заем, съгласно който няма реално предаване на заема сума по договора.
Изложила е твърдения, че на 28.03.2013г. сутринта Т. К. като майка и законен представител
на ищеца и ответницата подписали процесния договор за паричен заем, но непосредствено
преди съдебното заседание по гр.д.№275/2011г. по описа на ВТРС ответницата предала на Т.
К. сумата за парично уравнение на дела на ищеца за имотите, предмет на гр.д.№275/2011г.
по описа на ВТРС, който факт бил удостоверен в съдебния протокол и не се спори от ищеца,
с което отношенията между страните по повод делбата на имотите, предмет на гр.д.
№275/2011г. на ВТРС приключили, уговорили се да унищожат договора за заем, което
очевидно не било сторено от Т. К..
В първо СЗ пред първоинстанционният съд по реда на чл.143 ал.2 ГПК ищецът с
писмена молба от 15.01.2021г. пояснява и допълва ИМ, като излага твърдения, че Т. Ц., като
негова майка и законен представител, тъй като към оня момент ищецът е бил малолетен, и
ответницата по делото, не са си разменяли, както и приемали и предавали парични суми.
Твърдял е, че по гр.д.№275/2011г. на ВТРС в СЗ на 28.03.2011г. е постигната съдебна
спогодба, одобрена от решаващия съд, но реално не е имало уравнение на дяловете, затова и
на 28.03.2011г. преди делото майката на ищеца, като негов законен представител, и
ответницата подписват процесния договор за паричен заем, реално предаване на сума няма,
като исковата сума от 14 890лв. представлява уравнение на дяловете, които Б.К. е трябвало
да плати по гр.д.№275/2011г. на ВТРС.
Правно релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен
материал, са следните:
Между страните по делото не е спорен факта, който се установява и от удостоверение
за наследници изх.№002544/27.09.2011г., изд. от Община В. Т., че са брат и сестра и законни
наследници на Й. В. К., починал на ......г.
4
Видно от съдебно – спогодителен протокол от 28.03.2013г. по Гр. д.№275/2011г. по
описа на РС – В. Т., одобрена от съда и влязла в сила на 28.03.2013г. е съдебна спогодба,
постигната между Т. Ц. К., в качеството й на майка и законен представител на малолетния
тогава ищец С. Й. К., и ответницата в настоящия процес Б. Й. К., по силата на която
разпределят сънаследствени имоти помежду си, и за уравнение на дяловете между
съделителите същите се споразумяват и съгласяват С. Й. К., представляван от законния му
представител Т. Ц. К., да получи за себе си 9 790лв. за уравнение на дяловете между
съделителите, сумата 2600лв. и сумата 2500лв. – последните две суми за уреждане на
претенциите по сметките между съделителите, или обща сборна сума в размер на 14 890лв.,
за които суми в одобрената съдебна спогодба между страните е отразено, че са изплатени
напълно и в брой лично от другия съделител.
На 28.03.2013г. между Т. Ц. К., майка и законен представител на С. Й. К. -
заемодател, и Б. Й. К. - заемополучател, е сключен процесния Договор за паричен заем,
полагането на подпис върху който от заемополучателя не е оспорено от ответницата в
процеса, по силата на който заемополучателя дължи на заемодателя парична сума в размер
на 14 890лв., представляваща задължение за уравняване на дялове и претенции по сметки по
спогодба за делба по гр.д.№275/2011г. по описа на ВТРС, в която спогодба за съдът се
приема, че сумата е платена, като наричана по-долу заемна сума, а заемополучателят се
задължава да върне заемната сума при условията и реда, предвидени в този договор.
Съгласно чл.2 от Договора за паричен заем от 28.03.2013г., същият влиза в сила при
подписването от страните за сумата без реално да се предават по чл.1 като парична сума.
Съгласно чл.3 от процесния Договор да паричен заем от 28.03.2013г., заемополучателят е
длъжен да върне заемната сума при уреждане на претенциите по сметки и уравняване на
дяловете на малолетния С. Й. К., свързани с делбата на недвижим имот, находящ се в с.Л., а
именно Дворно място, представляващо УПИ II-182 в стр. кв.46 по ПУП на с.Л., община В.
Т. с площ от 1 148 кв.м., ведно с изградените в ПИ ЖС в процес на реконструкция, сайвант,
обор и плевник, който е изключен от делбата по гр.д.№275/2011г. по описа на ВТРС и други
имоти, в съсобственост с И. В. И.. Според чл.4 от сключения Договор за паричен заем от
28.03.2013г., заемодателят има право да получи обратно заемната сума в срока по чл.3.
По силата на НА за прокупко – продажба на недвижим имот №–9, том III, рег.№3177,
н. д.№267/2018г. по описа на Нотариус Д. Р. с район на действие ВТРС, С. Й. К. продава на
съсобственика си И. В. И. притежаваните от него ¼ идеални части от недвижим имот,
придобит по наследство, а именно от УПИ II-182 от кв.46 по ПУП на с.Л., община В.Т.,
както и ¼ ид. части от построените в дворното място къща, сайвант, обор и плевник, всички
подобрения и приращения в имота, с което са уредени претенциите по сметки и уравняване
на дяловете на ищеца, свързани с делбата на недвижимия имот в с.Л. и е настъпил падежът
по чл.3 ал.1 от процесния Договор за паричен заем от 28.03.2013г.
По заявление на ищеца по чл.410 ГПК е образувано Ч.гр.д.№564/2020г. по описа на
ВТРС, по което против ответницата – длъжник Б. Й. К. е издадена заповед по чл.410 ГПК за
5
исковата сума от 14 890лв. – главница, представляваща вземане по Договор за паричен заем
от 28.03.2013г., както и направените разноски по делото за сумата 298лв. – ДТ и сумата
980лв- - адвокатско възнаграждение, против която заповед по чл.410 ГПК длъжникът е
подавала в срока по чл.414 ал.2 ГПК възражение, което обуславя и правния интерес у ищеца
от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК на настоящия иск с правно
основание чл.240 ал.1 ЗЗД.
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит
на по двама свидетели, водени от всяка една от страните – св.Т. К. и св.Р. Д., водени от
ищеца, респ. св.И. И. и св.К. Н., водени от ответницата, които въззивният съд не следва да
обсъжда, респ. да преценява, доколкото в случая свидетелските показания, събрани по
почин на ищеца, са недопустими на основание чл.164 ал.1 т.6 ГПК, съответно свидетелските
показания, събрани по почин на ответницата, също са недопустими на основание чл.164 а.1
т.4 ГПК, с оглед липсата и на изрично съгласие на страните за събирането им по смисъла на
чл.164 ал.2 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК иск с правно основание
чл.240 ал.1 ЗЗД е процесуално допустим, доколкото, с оглед оспореното от длъжника в
срока чл.414 ал.2 ГПК парично вземане на ищеца за исковата сума от 14 890лв. – главница,
представляваща вземане по Договор за паричен заем от 28.03.2013г., съгласно издадената по
Ч.гр.д.№564/2020г. по описа на ВТРС заповед по чл.410 ГПК, у ищеца е налице правен
интерес от установяване съществуването му спрямо ответницата в процеса.
Разгледан по същество искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен
изцяло.
Ищецът основава твърдението си за дължимост на паричното му вземане срещу
ответницата за исковата сума в размер на 14 890лв. въз основа на заемно правоотношение,
породено от сключен между страните Договор за паричен заем от 28.03.2013г. Спорен
между страните по делото и релевантен за изхода му е въпросът съставлява ли сключеният
между ищеца, чрез неговата майка и законен представител, и ответницата в процеса,
Договор за паричен заем от 28.03.2013г. договор за заем по смисъла на чл.240 ал.1 ЗЗД, с
оглед реалният характер на договора за паричен заем, и валидно възникнало ли е между
страните въз основа на него заемно правоотношение. Безспорно, договорът за паричен заем
по чл.240 ал.1 ЗЗД е реален договор, който се счита сключен в момента на предаване от
заемодателя в собственост на заемателя на пари или други заместими вещи, по силата на
който заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество.
В процесният случай по силата на сключена между малолетния тогава ищец, чрез
неговата майка и законен представител, и ответницата в процеса и одобрена от съда съдебна
спогодба по гр.д.№275/2011г. по описа на ВТРС същите са разпределили помежду си
сънаследствени недвижими имоти, срещу поето задължение от ответницата за уравнение на
6
дяловете и за уреждане на претенциите по сметките да заплати на ищеца сума в общ размер
на 14 890лв., съвпадащ с исковия, за която в съдебно – спогодителния протокол е посочено,
че е изплатена напълно и в брой лично от другия съделител Б. Й. К.. Съдебната спогодба
съставлява сключен между страните договор по висящо дело, с който те уреждат изцяло или
отчасти съдебен спор, като вписаните в съдебно – спогодителния протокол волеизявления на
страните, че сумата от 14 890лв. за уравнение на дяловете и за уреждане на претенциите по
сметките е изплатена напълно и в брой лично от другия съделител Б. Й. К. касаят не
сключването, а изпълнението на договора за съдебна спогодба. Безспорно, съгласно чл.152
ГПК, протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание
съдопроизводствени действия, в случая по сключена между страните и одобрена от съда
съдебна спогодба. Видно от съдебно – спогодителния протокол по гр. д.№275/2011г. по
описа на ВТРС обаче, в същия не е отразено плащането на сумата от 14 890лв. за уравнение
на дяловете и за уреждане на претенциите по сметките напълно и в брой лично от другия
съделител Б. Й. К. да е извършено пред съда в рамките на съдебното заседание по делото,
поради което и в тази си част съдебно – спогодителният протокол няма качеството на
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 ал.1 ГПК, тъй като плащането на
сумата от 14 890лв. не е извършено пред съда действие, и в този смисъл същият не може да
послужи като доказателство, че същата е платена. За погасяване на установено с писмен акт,
като в случая този писмен акт е сключения договор за съдебна спогодба, обективиран в
съдебно – спогодителен протокол по гр.д.№275/2011г. по описа на ВТРС, парично
задължение за заплащане на сумата от 14 890лв. за уравнение на дяловете и за уреждане на
претенциите по сметките, събраните по почин на ответницата свидетелски показания на с.
И. И. и св.К. Н. са недопустими, предвид и липсата на изрично съгласие на страните по
смисъла на чл.164 ал.2 ГПК, поради което, противно на твърденията на въззиваемата страна,
липсват както преки, така и косвени доказателства за установяване на това обстоятелство.
Не е налице и признание на неизгоден за ищеца факт по смисъла на чл.175 ГПК на плащане
от ответницата на сумата от 14 890лв. за уравнение на дяловете и за уреждане на
претенциите по сметките по сключения договор за съдебна спогодба по гр.д.№275/2011г. по
описа на ВТРС, с оглед пояснението и допълнението на ИМ от ищеца по реда на чл.143 ал.2
ГПК и изложените твърдения, че сумата от 14 890лв. за уравнение на дяловете и за уреждане
на претенциите по сметките, която Б.К. е следвало да плати по гр.д.№275/2011г. по описа на
ВТРС, реално не я е заплатила.
Съдът, тълкувайки сключения между малолетния тогава ищец, чрез неговата майка и
законен представител, и ответницата процесен Договор за паричен заем от 28.03.2013г.,
съобразно чл.20 ЗЗД, и с оглед ясно и недвусмислено изявената воля от страните в чл.1,
уреждащ предмета на договора, приема, че същият носи белезите на обективна новация по
смисъла на чл.107 ал.1 от ЗЗД, тъй като, с оглед постигнатата между страните договореност,
че ответницата – заемополучател дължи на ищеца – заемодател парична сума в размер на
14 890лв., представляваща задължение за уравняване на дялове и претенции по сметки по
спогодба за делба по гр.д.№275/2011г. по описа на ВТРС, в която спогодба за съдът се
приема, че сумата е платена, като наричана по-долу заемна сума, а заемополучателят се
7
задължава да върне заетата сума при условията и реда, предвидени в този договор, страните
всъщност са изявили воля за погасяване на задължението по договора за съдебна спогодба
по гр.д.№275/2011г. по описа на ВТРС за заплащане от ответницата на сумата от 14 890лв.
за уравняване на дялове и претенции по сметки, и за заменянето му с ново задължение, а
именно дължимостта на сумата от 14 890лв. като заемна сума по договор за паричен заем,
различно по основание и предмет в замяна на старото задължение, като е налице и воля за
подновяване. Договорът за паричен заем от 28.03.2013г. безспорно разкрива белезите на
обективна новация по смисъла на чл.107 ал.1 ЗЗД, доколкото съставлява договор, с който
длъжникът – ответница в процеса, поема едно задължение – по договор за паричен заем, с
цел то да замести друго старо задължение – за уравняване на дялове и претенции по сметки
по гр.д.№275/2011г. на ВТРС, което вследствие на това се погасява, и предпоставя
кумулативното проявление на трите елемента, характерни за обективната новация –
наличност на предшестващо задължение, пораждане на действително ново задължение и
воля за подновяване, която е изразена от страните по ясен и недвусмислен начин, като
новото задължение се различава от старото по предмета, т.е. по основанието си. /Решение
№175 от 25.02.2016г. по т.д.№2602/2014г., Т.К., II т.о. на ВКС, Определение
№132/26.02.2019г. по т.д.№2151/2018г., Т.К., II т.о. на ВКС/.
С Решение №85/01.09.2017г., постановено по т.д.№2286/2015г. по описа на ВКС, ТК,
I отд., по реда на чл.290 и сл. ГПК, с оглед горепосочените характеристики на договора за
новация, е даден отговор на правния въпрос, релевантен и за изхода по настоящото дело, че
договор, с който старите валидно възникнали задължения се погасяват и страните уговарят
дължимите от длъжника на кредитора суми или заместими вещи по старите дългове да се
считат дадени в заем, представлява новация по смисъла на чл.107 ЗЗД. В тази хипотеза на
новация, новосъздаденият дълг по заемното правоотношение възниква без предаване на
суми от заемодателя на заемателя.
Следователно, в настоящата хипотеза на сключен от страните договор за обективна
новация по смисъла на чл.107 ЗЗД, обективиран в Договор за паричен заем от 28.03.2013г.,
новосъздаденият дълг по сключеното между страните заемно правоотношение възниква без
предаване на заемната сума от 14 890лв. от заемодателя – ищец на заемателя – ответник.
Безспорно, в резултат от сключения между страните на 28.03.2013г. Договор за паричен
заем, представляващ обективна новация по чл.107 ЗЗД, между страните възниква заемно
правоотношение по смисъла на чл.240 ал.1 ЗЗД, без предаване на суми от заемодателя на
заемателя. Процесният договор за паричен заем от 28.03.2013г. като частен диспозитивен
документ е подписан от лицата, които са го издали, в частност от ответницата в процеса
като заемополучател, чийто положен подпис не се оспорва от К., и по силата на чл.180 ГПК
съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от тези
лица. Ищцовото твърдение за неизпълнение от ответницата на задължението й по
новосъздаденият дълг по заемното правоотношение в размер на исковата сума от 14 890лв. е
за отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване и в тежест на ответницата е да
докаже, че е престирала, каквито доказателства по делото не са събрани.
8
С уреждане на претенциите по сметки и уравняване на дяловете на ищеца С. Й. К.,
свързани с делбата на УПИ II- 182 в кв.46 по ПУП на с.Л., общ.В.Т., доказателство за което е
сключения на 02.10.2018г. НА №99, том III, рег.№3177, н.ед.№267/2018г., на 02.10.2018г.,
т.е. преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№564/2020г. на ВТРС в съда,
е настъпил предвидения в чл.3 от процесния Договор за паричен заем от 28.03.2013г. падеж
на поетият от ответницата като заемополучател новосъздаден дълг по възникналото между
нея и ищеца заемно правоотношение, с което е настъпила изискуемост на задължението на
К. за връщане на ищеца на исковата заемна сума от 14 890лв. Към релевантната дата на
падежа на новосъздадения дълг по заемното правоотношение – 02.10.2018г. е в сила
разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 от Закон за ограничаване на плащанията в брой /изм. – ДВ,
бр.95 от 2015г., в сила от 01.01.2016г./, според която плащанията на територията на страната
се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна
на или надвишаваща 10 000лв., и доколкото по делото от ответницата - заемополучател, в
чиято тежест е, не са ангажирани писмени доказателства исковата сума от 14 890лв.,
представляваща невърнат паричен заем по Договор за паричен заем от 28.03.2013г.,
надвишаваща 10 000лв., да е заплатена на ищеца чрез превод или внасяне по платежна
сметка, то е налице неизпълнение от ответницата – заемополучател на поетия новосъздаден
дълг по заемното правоотношение в исковия размер от 14 890лв., с което предявеният по
реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.240 ал.1 ЗЗД се явява доказан по основание
и по размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло. Не на последно място, с
неоспорения си подпис върху процесния Договор за паричен заем от 28.03.2013г.
ответницата като заемополучател е признала неизгоден за нея факт, а именно на
новосъздаденият дълг по заемното правоотношение между страните и дължимостта от нея
като заемополучател на исковата заемна сума на ищеца.
Поради несъвпадение в правните изводи на двете инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде отменено като неправилно, вместо което
постановено друго, с което предявеният по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК иск по
чл.240 ал.1 ЗЗД бъде уважен изцяло като основателен и доказан, като бъде прието за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца исковата сума от 14 890лв. –
главница, представляваща непогасено вземане по Договор за паричен заем от 28.03.2013г.
По разноските:
Изходът по делото обуславя преразглеждане на отговорността на страните за съдебни
разноски за първоинстанционното производство.
Изходът по спора и нормата на чл.78 ал.1 ГПК обуславят основателност на
претенцията на ищеца за присъждане на направените съдебни разноски в
първоинстанционното производство в доказан общ размер от 1278лв. /от които 298лв.
довнесена ДТ и 980лв. заплатено адвокатско възнаграждение/, които следва да бъдат
възложени в тежест на ответницата.
С оглед изхода по спора, на ответницата не се следват съдебни разноски /за заплатено
9
адв. възнаграждение/ за първоинстанционното производство и претенцията й за присъждане
на такива следва да бъде отхвърлена.
Противно на възраженията на ответницата, съгласно т.12 от ТР №4/2013 от
18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.
чл.415 ал.4 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода по спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от
него като заявител съдебни разноски в заповедното производство по Ч.гр.д.№564/2020г. по
описа на ВТРС в общ доказан размер от 1278лв. /от които 298лв. вн. ДТ и 980лв. заплатено
адв. възнаграждение/, които следва да бъдат възложени в тежест на ответницата /длъжник/.
Ответницата /длъжник/ не е претендирала съдебни разноски в рамките на
заповедното производство по Ч. гр.д.№564/2020г. по описа на ВТРС, поради което съдът не
дължи произнасяне.
Изходът на спора обуславя основателност на претенцията на въззивника С. Й. К. за
съдебни разноски за въззивното производство в доказан размер от 297,80лв. /внесена ДТ за
въззивно обжалване/, които следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна.
Липсват доказателства въззивникът да е направил /да е заплатил/ разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в претендираният размер от 500лв. и такива не
следва да му бъдат присъждани, доколкото, видно от сключения Договор за правна защита и
съдействие от 16.03.2021г., договореното възнаграждение от 500лв. е неплатено, с отложено
плащане – до 25.05.2021г. и липсват представени доказателства същото да е било заплатено
при настъпване на падежа.
Изходът на спора обуславя отхвърляне на претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на съдебни разноски за въззивното производство /за заплатено адв.
възнаграждение/.
Мотивиран от горното, В. окръжен съд,
РЕШИ:
На основание чл.270 ал.3 изр.1 ГПК ОБЕЗСИЛВА Решение №261009/19.03.2021г.,
постановено по Гр. д.№1364/2020г. по описа на РС – В. Т. В ЧАСТТА, с която е
отхвърлена като неоснователна предявената по реда на чл.422 ал.1 ГПК акцесорна
претенция за законна лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното
изплащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото В ЧАСТТА на предявената от С. Й. К., с
ЕГН **********, против Б. Й. К., с ЕГН **********, по реда на чл.422 ал.1 ГПК акцесорна
претенция за законна лихва върху главницата от 14 890лв. от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане, поради процесуална недопустимост.
10
ОТМЕНЯ Решение №261009/19.03.2021г., постановено по Гр. д.№1364/2020г. по
описа на РС – В. Т., с което е отхвърлен изцяло предявения от С. Й. К. против Б. Й. К. по
реда на чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.240 ал.1 ЗЗД за сумата от 14 890лв. – главница по договор
за паричен заем с настъпил падеж 02.10.2018г. като неоснователен, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Й. К., с ЕГН **********, от гр.В.
Т., ул.“К.“ № ..., ет.9, ап.36, че дължи на С. Й. К., с ЕГН **********, от гр.В. Т., ул.“П. Я.“
№30, сумата от 14 890 лв. /четиринадесет хиляди осемстотин и деветдесет лева/ - главница,
представляваща вземане по Договор за паричен заем от 28.03.2013г., с настъпил падеж за
плащане 02.10.2018г., за която е издадена Заповед №213/25.02.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№564/2020г. по описа на РС – В. Т..
ОСЪЖДА Б. Й. К., с ЕГН **********, от гр.В. Т., ул.“К.“ №..., ет.9, ап.36, ДА
ЗАПЛАТИ на СТ. Й. К., с ЕГН **********, от гр. В. Т., ул.“П. Я.“ №...., сума в размер на
1278 лв. /хиляда двеста седемдесет и осем лева/, представляваща направени в
първоинстанционното производство съдебни разноски, сума в размер на 1278 лв. /хиляда
двеста седемдесет и осем лева/, представляваща направени в заповедното производство по
Ч.гр.д.№564/2020г. по описа на РС – В. Т. съдебни разноски, и сума в размер на 297,80 лв.
/двеста деветдесет и седем лева и осемдесет стотинки/, представляваща направени във
въззивното производство съдебни разноски /за внесена ДТ/.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му, пред Върховния
касационен съд.
След влизане в сила на съдебното решение заверен препис от него да се приложи
служебно по Ч.гр.д.№564/2020г. по описа на ВТРС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11