Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 31.05.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-19 състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа търг. дело № 2653 по описа за 2018 година, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на З. „А.Б.”, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
заедно от изпълнителните директори О.Ц.П.и А.Б.А.чрез адв.
Р.Г. от САК, със съдебен адрес ***, с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И." АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** Д, представлявано заедно от П.В.Д.и Г.Н.Г.,
с правна квалификация чл. 411 от КЗ вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът моли да бъде осъдено ответното
дружество да му заплати сумата от 42 034,48
лева, представляваща изплатеното от
ищеца по застраховка „Каско” на МПС, полица №17-0300/332/5002385
застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разходи за обработка на щетата в размер на 15,00 лв., 747,34 лв. - мораторна лихва за периода 12.10.2018 г. до 14.12.2018 г., ведно с законната лихва за забава,
считано датата на предявяване на исковата молба – 14.12.2018 година до
окончателното заплащане.
Претендира разноски и адвокатско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че в срока на застраховката
на 19.03.2018 г., около 19,30 часа, по път II-19,
при километър 52+300 от виновно противоправно
поведение на л.а. марка „Мерцедес ML 350“, модел „Бултек 4 матик“ с рег. № ******, който
е навлязъл в пътната лента за насрещно движение, е настъпило ПТП, при което е
увредено насрещно движещият се в своята пътна лента лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А4“ с рама №WAUZZZF48IA028892 – собственост
на „А.А.“ ООД. Към момента на настъпване на процесното ПТП лекия автомобил Ауди А4 има сключена валидна
застраховка „Каско” МПС, с покритие „пълно каско“ в З. „А.Б.” по полица №17-0300/332/5002385, а
гражданската отговорност на водача на МПС марка Мерцедес ML 350, е била
застрахована от ответното дружество с полица №22/117001776823.
Ищецът сочи, че вина за настъпилото ПТП
има водачът на МПС „Мерцедес ML 350“, модел „Бултек 4
матик“ с рег. ******, застраховано при ответника със
задължителна застраховка „Гражданската отговорност”, за което на последния бил
съставен АУАН №618184/19.03.2018г.
Твърди, че след подадено уведомление в З.
„А.Б.” е образувана щета с №0300/18/777/501985, изготвени са опис на щети и
сравнителна експертиза по щетата на собственика на увредения лек автомобил („А.А.“
ООД) е предложено и заплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 42
019,48 лева изплатено на 29.05.2018г. Допълнително ищецът осъществил разноски в
размер на15,00 лв. ликвидационни разходи.
Изпратена е до "Застрахователна
Компания Л.И." АД регресна покана за заплащане
на сумата в общ размер на 42 034,48 лева, представляващи изплатеното
застрахователно обезщетение с включени 15 лева ликвидаионини
разходи за по обработка на щетата. Твърди, че поканата е получена на
01.10.2018г., ответното дружество не е заплатило посочената сума, което е
обусловило интересът му от предявяване на настоящия иск. Представя писмени
доказателства
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на ИМ. Направено
е признание на иска по реда на чл. 237 ГПК. Изразява становище, че не възразява
да бъдат приети представените от ищеца документи, моли да не бъдат събирани
други доказателства, с оглед направеното признание на иска. Моли делото да бъде
разгледано в негово отсъствия. Възразява да бъдат присъдени разноски на ищеца в
претендирания размер, предвид факта, че делото не
представлява правна и фактическа сложност.
По делото е постъпила молба от
05.03.2019 г. със становище на ищеца във вр. с
признанието на иска. Направено е искане на осн.
чл.237 ГПК съда да прекрати диренето и да постанови решение съгласно
признанието на иска. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
По делото е постъпила молба от
29.01.2019 г. от ищеца към която е приложен списък за разноските, ведно с
фактура и доказателства за плащането.
По делото е постъпило становище от
16.04.2019 г. на ищеца, в което сочи, че поддържа ИМ. Моли съда да постанови решение
по реда на чл. 237 ГПК. Излага твърдения, че претендираното
адвокатско възнаграждение от него не е в прекомерен размер, поради което моли
да му бъде присъдено в пълен размер.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ,
застрахователят
по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност", до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне.
За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установи, че е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който, и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност
е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
С отговора ответникът е признал изцяло
исковете-предмет на делото, поради което и с оглед искането на ищеца в писмена
молба от 05.03.2019 г /л.41/ и писмено становище от 16.04.2019 г./л.48-49/ съдът,
като взе предвид, че по аргумент от чл. 237, ал. 3 ГПК признатите
субективни материални права на вземания не противоречат на закона и добрите
нрави, като признатото правоотношение е в разпоредителна власт на ответника,
намира, че са налице условията за постановяване на решение при признание на
иска.
С оглед изразената позиция на ответника,
представляваща признание на претенциите по основание и размер, както и искането
на ищеца, съдът да постанови решение при условието на чл. 237 ГПК, то съдът не дължи
мотивиране на своя акт.
Ето защо исковете следва да бъдат
уважени изцяло.
По
разноските
При този изход на спора право на
разноски има ищцовата страна в пълен размер-общо 3
907,52 лв. (заплатена държавна такса и адв.възнаграждение).
Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищцовото дружество е неоснователно, доколкото то с
начислен ДДС е в минимален размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответната страна няма право на разноски
с оглед изхода на спора и липсата на такава претенция.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът на основание чл.237 ГПК
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И." АД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** Д, по предявения иск с правно основание чл. 411 от КЗ, да заплати на З. „А.Б.”, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 42 034,48 лева, представляваща заплатено застрахователно
обезщетение по щета №0300/18/777/501985
и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва за забава от датата на
исковата молба – 14.12.2018г. до окончателното изплащане, както и по предявения
иск по чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 747,34
лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за периода 12.10.2018 г.- 14.12.2018 г.
ОСЪЖДА
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И." АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** Д, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, да заплати на З. „А.Б.”, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление *** направените по делото разноски в размер на 3 907,52 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок пред САС, считано от връчването му на страните.
СЪДИЯ: