Решение по дело №894/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник-директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас срещу Решение № 104/09.07.2024 г. по АНД № 338/2024 г. по описа на Районен съд /РС/ – Свиленград.

Изложени са съображения за отмяна на съдебния акт, постановен в противоречие с материалния закон. Твърди се, че при проверката златните изделия умишлено не били декларирани при отправена от митническите служители покана, като недекларираната стока не попадала в обхвата на дефиницията „стоки с нетърговски характер“. По време на митническата проверка присъствала и майката на И. В. С., което било видно от подписа ѝ в протокола, отразяващ резултатите от проверката, поради което не било ограничено правото на защита на наказаното лице. Точно и ясно било описано нарушението, по начин, позволяващ на лицето да разбере в какво се изразява обвинението спрямо него и да организира защитата си. Цитира съдебна практика, съгласно която наказателните постановления не са отменяни поради това, че при съставяне и връчване на АУАН на непълнолетен не е имало поставен подпис и на родителя, и на нарушителя. Позовава се на чл. 24, ал. 1 и чл. 26 ЗАНН, като оспорва приложимостта на чл. 4, ал. 2 ЗЛС /касаеща само граждански правоотношения/ и приема, че в НПК липсва норма, която да предвижда повдигане на обвинение на непълнолетно лице да става в присъствието на родител. Правилно бил приложен Законът за митниците /ЗМ/, а не - Наредба № Н-1/01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, поради което и в изпълнение на разпоредбата на чл. 233, ал. 6 от ЗМ стоките, предмет на нарушение, били отнети в полза на държавата. Изразено е несъгласие с извода, че било налице противоречие с тълкуването на СЕС на чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013 затова, че стоките – предмет на нарушение, били отнети в полза на държавата с НП, тъй като наложеното административно наказание „глоба“ било заменено с административно наказание „обществено порицание“. Това било съобразено с възрастта на нарушителя, като обратното би довело до увеличаване на подобен род деяния, особено от непълнолетни лица най-малкото да навършване на пълнолетие, без да е наложено наказание и без стоките да се отнемат. По изложените съображения моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, а НП – потвърдено в цялост.

В съдебно заседание касаторът Заместник-директор на ТД Митница Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена молба, с която поддържа изложеното в жалбата. Моли оспореното решение да бъде отменено, а НП – потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и моли същият да бъде намален, прилагайки Решение на СЕС по дело С-438/22.

Ответникът И. В. С., действащ със знанието и съгласието на майка си В. М. С., редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Акцентира се, че ответникът към датата на нарушението е непълнолетно лице, не е бил надлежно поканен да декларира намиращите се у него златни изделия, които нямали търговски характер и били предназначени за дарение във връзка с предстоящи сватбени тържества на близки и роднини и в съответствие с традициите на общността. НП било издадено при съществени процесуални нарушения, като оспорването му не ги санирало. Моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовна призована, предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Страната Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик, отдел „Закрила на детето“, редовно призована, не изпраща процесуален представител. Депозиран е социален доклад, с чиято заключителна част моли произнасянето да е в най-добър интерес на непълнолетния И. В. С..

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 12.02.2024 г, около 19.30 часа на Митнически пункт „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, на път от Република Турция за Република България пристига моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд”, модел „Транзит” с български държавен рег. номер [рег. номер], управляван от българския гражданин А. С. К.. В автомобила пътувал и И. В. С., както и лицата В. М. С. /негова майка/, З. С. К., Н. А. Й. и Н. Б. Г.. На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ започва митническа проверка, като преди започването й свидетелят П. Г. П. кани устно лицата да декларират носените от тях акцизни стоки, стоки с търговски характер, благородни метали и скъпоценни камъни и изделия от тях и с тях, парични средства, валутни ценности или такива, подлежащи на забрани и ограничения при внос. Пътниците декларират личен багаж. На основание чл. 16, ал. 1, т. 9 от ЗМ е извършен личен преглед на И. В. С. от свидетеля П. П. в присъствието на свидетеля И. Т. П., при който в джоба на горната връхна му дреха /яке/ и в мъжката му чанта през рамо, са открити недекларирани изделия от жълт метал, поставени в два полиетиленови плика. На място, отзовалото се вещо лице В. Д. Д., след анализ и изследването им, установява, че се касае за златни изделия, представляващи пръстени, гривни, медальони и синджири, окачествява същите, посочвайки съответната проба, както и ги претегля. Определя се митническа стойност, възлизаща на сумата 9 148.98 лв. и при единична цена 77.93 лв. за грам/злато проба 585. На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ И. В. С. е дал в писмена форма своите лични обяснения, касаещи изясняване собствеността на намерените златни накити на него. Резултатите от извършената митническа проверка са обективирани в Протокол. На основание чл. 230 от ЗМ е съставен от главен инспектор П. Г. П. АУАН за извършеното от С. нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - пренос през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи на златни изделия, като процесните златни изделия са задържани и предадени за съхранение в склад на ТД Митница Бургас. АУАН е изготвен – присъствено с личното участие на жалбоподателя, както и на свидетеля – И. Т. П., старши инспектор. И. В. С. е запознат със съдържанието на АУАН, който му е и връчен лично, като с подписа си удостоверява получаването на екземпляр от него, видно от разписката от 12.02.2024 г., инкорпорирана в самия документ. И. В. С. не сочи възражения срещу констатациите в АУАН и не депозира такива по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Депозирано е предложение от страна на И. В. С. за сключване на Споразумение. На 03.04.2024 г. е издадено от и. д. Заместник-Директор на ТД Митница Бургас НП № BG2024/1000-518/НП, с който на И. В. С. на основание чл. 233, ал. 1 ЗМ във връзка с чл. 15, ал. 2 и чл. 26, ал. 2 ЗАНН е наложено административно наказание „обществено порицание“, а на основание чл. 233, ал. 6 ЗМ са отнети в полза на държавата златни пръстени – 7 броя, златни синджири – 6 броя, златни гривни – 2 броя, златни медальони – 5 броя, с митническа стойност – 9148,98 лева. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от РС - Свиленград доказателствен материал.

Настоящата съдебна инстанция споделя възприетото от Районен съд – Свиленград, че е налице основание за отмяна на НП като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.

1. Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗАНН „административнонаказателната отговорност е лична“.

Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗАНН „административнонаказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си“.

От тълкуването на сочените разпоредби се обуславя извод, че ответникът И. В. С., който към датата на извършване на нарушението – 12.02.2024 г., е непълнолетен /роден на [дата]./ е административнонаказателно отговорен, но само когато е могъл да разбира свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководи постъпките си.

В конкретния случай, както правилно е отбелязал РС, за последното липсват данни, а доказателства с оглед разпределената доказателствена тежест не са представени от наказващия орган. По този начин се препятства преценката извършено ли е виновно от ответника съставомерното по чл. 6 ЗАНН деяние.

2. Административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН - писмен официален документ, който удостоверява извършването на това действие /чл. 36, ал. 1 от ЗАНН/ и който в обстоятелствената си част относно съставомерните факти и авторството на деянието има характеристиката на обвинителен акт. Той се предявява чрез връчване на препис от него на нарушителя /чл. 43, ал. 1 ЗАНН/.

В случая, доколкото лицето, сочено като нарушител, е непълнолетен, приложение намират разпоредбите на чл. 4, ал. 2 ЗЛС и чл. 28, ал. 2 ГПК, съгласно които непълнолетните извършват лично правни действия, вкл. и съдопроизводствени, но със съгласието на техните родители или попечители. Видно от АУАН, дори и да се приеме, че същият безспорно е съставен в присъствието на родител на И. В. С., липсва подпис на родител, удостоверяващ както връчването на екземпляр от АУАН по смисъла на чл. 43, ал. 5 ЗАНН, така и предявяването на АУАН на нарушителя да се запознае със съдържанието му по смисъла на чл. 43, ал. 1 ЗАНН.

Неподписан от родителя на И. В. С. АУАН не е годен да породи целените с него последици и не изпълнява отредените му от закона функции - установителна, обвинителна, доказателствена и сезираща. Допуснатата нередовност на АУАН не може да се санира по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, като от нередовно предявения и връчен акт не се следва издаването на НП. Изискването на чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗЛС и чл. 28, ал. 2 ГПК - актът да бъде подписан от нарушителя, съответно – да му бъде предявен и препис от него да му бъде връчен, със съгласието на неговия родител, е императивно, поради което неспазването му винаги представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице и водещо до отмяна на издаденото наказателно постановление.

3. По гореизложените съображения настоящата съдебна инстанция възприема изцяло мотивите на РС – Свиленград за отмяна на НП по пункт I, подробно обективирани като т. 2 от оспореното решение, поради което и не намира за необходимо да ги преповтаря.

Само за пълнота, следва да бъде отбелязано, че правилно на основание чл. 15, ал. 2 ЗАНН от наказващия орган е било заменено предвиденото в чл. 233, ал. 1 ЗМ административно наказание „глоба“ с административно наказание „обществено порицание“, но първо е трябвало да се определят „глобата“ и нейният размер.

Последица от отмяната на НП по пункт I е и отмяната му по пункт II относно отнемането на златните изделия в полза на държавата на основание чл. 233, ал. 6 ЗМ.

Извод: Доколкото направените от РС – Свиленград изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът констатира, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила /чл. 221, ал. 2 АПК/.

Разноски: С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника по касация се дължат разноски. От страна на касатора е направено на основание чл. 63д, ал. 2 ЗАНН възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Касае се за дело, което не се отличава с фактическа или правна сложност, проведено е само едно съдебно заседание, на което не е присъствал процесуален представител на ответника, а същият единствено е депозирал писмена молба. В случая следва да намери приложение решение на СЕС по дело C-438/22, като на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева, които следва да бъдат заплатени от Агенция „Митници“ /по аргумент от чл. 7, ал. 1 ЗМ/.

Така мотивиран, Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 104/09.07.2024 г. по АНД № 338/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

 

ОСЪЖДА Агенция „Митници“, със седалище – гр. София, да заплати на И. В. С., [ЕГН], с адрес – [населено място], [улица], сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща направените по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.