Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………………………
………………2021 г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА,
ХІХ състав, в открито заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при
секретар Румела Михайлова, изслуша докладваното от съдията административно дело № 258/2021 година.
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
В
жалбата и в уточняващи молби се твърди незаконосъобразност на заповедта поради
издаването ѝ в нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че
изградената постройка неправилно е описана в заповедта, тъй като същата
представлява навес, а не „второстепенна постройка – лятна кухня“. Сочи се, че е
дадена и неправилна квалификация относно вида и категорията, тъй като навесите
не са строежи по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на
ЗУТ. Отправя се искане за отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание по даване ход по
същество жалбата се поддържа от жалбоподателката и представител по пълномощие.
Ответникът – кметът на район „Аспарухово“,
община Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли за
отхвърлянето ѝ като неоснователна. Счита издадената заповед за правилна и
законосъобразна по съображения, изложени в становище към придружителното писмо
по изпращане на жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Жалбата е редовна и допустима като
отговаряща на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Подадена е от
заинтересовано лице – адресат на заповедта, посочено като собственик на имота,
в който е реализиран обектът. Жалбата е подадена в 14-дневния срок,
регламентиран в чл. 215, ал.4 от ЗУТ /заповедта е съобщена на оспорващата на 11.01.2021
г., а жалбата до съда е с входящ номер в администрацията на район „Аспарухово“,
община Варна от 20.01.2021 г./. По аргумент от чл. 214, т. 3, предложение последно от ЗУТ
актовете за премахване на незаконни строежи са индивидуални административни
актове, т.е. налице е годен за оспорване акт.
Съобразявайки посочените от
жалбоподателката основания, изразените становища на страните и фактите, които
се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед разпоредбата на
чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният
съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Административното производство е
образувано във връзка с постъпило в
администрацията на район „Аспарухово“, община Варна писмо
рег. № РД20016131АС/25.08.2020 г. на Началника на Регионална дирекция за
национален строителен контрол /РДНСК/ – Варна /л. 12-13/ по повод подаден
сигнал от Г. Д. А. /л. 11/. В сигнала се твърди, че е налице незаконен строеж
на къща, находяща се в гр. Варна, местност „Прибой“, ул. „13“, № 10,
собственост на Г.Н.С.. В сигнала е отправено искане за извършване на пълна
проверка и на другите постройки в имота.
Във връзка с писмо
рег. № РД20016131АС/25.08.2020 г. на началника на РДНСК – Варна от служители на район „Аспарухово“, община Варна е
извършена проверка на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № ******, находящ се в
с.о. „Прибой“, резултатите от която са обективирани в констативен протокол от
08.09.2020 година /л. 20/. Установено е, че по североизточната част на имота е
изграден навес от дървена конструкция с площ от 42.50 кв.м. /8.50 м х 5.00 м/,
с височина: 2.10 м; 2.50 м; 3.20 м, който ползва оградата в източната си част.
Констатирано е също така наличието на постройка с обща площ 46.50 кв.м.,
изградена върху бетонова подложка, трайно прикрепена към нея, която е с площ
около 57 кв.м., като по северната фасада допълнително е изграден склад,
приобщен към основната постройка, отново трайно прикрепен към бетонова
подложка, с височина около 2.35 м.
На 10.09.2020 г. от служители на район „Аспарухово“, община Варна е
извършена проверка на място и по приложени документи на строеж: „Второстепенна
постройка – лятна кухня“, изградена в ПИ с идентификатор ******, с
административен адрес: гр. Варна, район Аспарухово“, с.о. „Прибой“, за
резултатите от която е съставен констативен акт № 17/10.09.2020 година /л.
23-24/. Установено е, че за УПИ I-2193,
кв. 66, по плана на с.о. „Прибой“, е разработен и одобрен ПУП-ПРЗ със заповед
за одобрение № Г-251/04.07.2014 г. на заместник-кмета на община Варна, като
същият е разделен на три нови поземлени имота с идентификатори ******, ******и ******.
Констатирано е, че след делбата на УПИ I-2193, за новообразуваните имоти няма
разработен ПУП-ПРЗ. Имот с идентификатор ****** е собственост на Г.Н.С. съгласно
решение № 235, том 14, рег. № 25419 от 04.09.2008 г., издаден от Служба по
вписванията – Варна. При проверката е установено, че без издадено разрешение за
строеж и без строителни книжа и документи, в източната част на имота е
изградена дървена конструкция от дървени колони, дървен двускатен покрив с
керемиди, която образува навес, ползващ се за лятна кухня, с обща площ около
43.00 кв.м. и височина от 2.10 м до 3.20 м. В източната си част постройката
ползва изградена между имотите плътна ограда, а по северната – изградена
подпорна стена. Западната и южната част са преградени с ветрозащитни завеси от
кристал и винил за обкантването им. Констатирано е, че строежът лятна кухня
представлява второстепенна постройка на допълващо застрояване по смисъла на чл.
46, ал. 1, предложение първо от ЗУТ, както и че същата е строеж съгласно § 5,
т. 38 от ДР на ЗУТ, който е 6 /шеста/ категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6
от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, и
съобразно чл. 178, ал. 2 от ЗУТ не подлежи на въвеждане в експлоатация. Прието
е, че са нарушени разпоредбите на чл.147, ал. 2, предложение първо и чл. 148,
ал. 1 от ЗУТ, предвид липсата издадено разрешение за строеж и становище от
инженер-конструктор с указния за изпълнението на строежа. Заключено е, че
установените нарушения квалифицират строежа като незаконен по смисъла на чл.
225, ал.2, т. 2 от ЗУТ.
Констативен акт № 17/10.09.2020 г. е
връчен на Г.Н.С. на 13.11.2020 година. В
законоустановения срок С. е депозирала писмено възражение срещу акта /л. 36/, в
което се оспорват констатациите в него като неотговарящи на действителното
положение. Наведени са доводи, че не е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38
от ДР на ЗУТ, тъй като изграденото представлява навес, за който не се изисква
издаване на разрешение за строеж.
Въз основа на установяванията в констативен
акт № 17/10.09.2020 г. кметът на район „Аспарухово“, община Варна е издал
обжалваната заповед № КС-225А-2/05.01.2021 г., с която е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж: „Второстепенна постройка – лятна кухня“, изградена
в поземлен имот с идентификатор ******, находящ се в гр. Варна, район
Аспарухово“, с.о. „Прибой“. Изложени са мотиви, че строежът не е търпим предвид
посочения от Г.Н.С. в декларация по § 127, ал. 9 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /л. 22/
период на извършване на строителството на „навес – дървена конструкция“, а
именно: 2010-2011 година. Възражението срещу констативния акт е счетено за
неоснователно, тъй като към него не са представени строителни книжа и
документи, доказващи законността на извършения строеж. Посочено е, че дори
строежът да бъде описан като навес той отново не попада в предвидените
изключения по чл.151, ал. 1, т. 1-11 от ЗУТ, за които не се изисква разрешение
за строеж. Прието е, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ, изпълнен без разрешение за строеж и без представено становище на
инженер-конструктор с указания за изпълнението му, в нарушение на чл.147, ал.
2, предложение първо и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
В хода на настоящото
съдебно производство, по искане на жалбоподателката, е назначена съдебно
техническа експертиза /СТЕ/, според чието заключение /л. 35-38 от делото/,
неоспорено от страните по делото, процесният строеж е с площ от 44.88 кв.м. и е
разположен в ПИ с идентификатор ******, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“,
с.о. „Прибой, на границата с ПИ с идентификатор ****** и представлява постройка
от допълващото застрояване на един етаж. Посочено е, че носещата конструкция е
дървена, състояща се от дървени колони и дървен двускатен покрив с дървена
обшивка и изолация от битумни керемиди, като на цялата площ на постройката е
изпълнена подова бетонова настилка. Вещото лице инж. А.П. е установила, че
западната и южната фасади са без ограждащи стени, а по северната и източната
фасади дървената конструкция ляга съответно върху ограда и върху подпорна
стена. На стр. 3 от заключението /л. 37 от делото/ експертът е изготвил
съпоставителна таблица между показателите на постройката, предвидени по
разрешението за строеж и конструктивното становище, и изпълненото на място.
Констатирано е, че видът на изпълнената конструкция съответства на описаната в
конструктивното становище към разрешението за строеж, като
отклоненията/несъответствията са по отношение на липса на основи и
използване/включване на съществуващите подпорна стена и ограда в обема на
постройката. Относно площта на изпълнената постройка вещото лице е установило,
че същата е в рамките на застроената площ по конструктивното становище, но не
отговаря на разрешената площ по разрешението за строеж, където между двата
документа се установява разминаване. Според експертизата процесната постройка
може да се отнесе към посочените в чл.151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ /редакцията доп.
– ДВ, бр. 16 от 2021 г./ - „леки
постройки за отоплителни материали и инвентар“.
При извършване на
задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът констатира, че
оспорената заповед № КС-225А-2/05.01.2021 г. е издадена от компетентен орган – кмета
на район „Аспарухово“, община Варна, съобразно
нормите на чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, в рамките
на предоставените му правомощия със заповед № 0508/07.02.2020 г. на кмета на община
Варна /л. 38-39/, с т. 6 от която на кметовете на райони в гр. Варна са
делегирани правомощия по издаване на заповеди по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. В случая, от събраните по делото
доказателства безспорно е установено, че процесният обект: „Второстепенна
постройка – лятна кухня“ – предмет на оспорената заповед за премахване, е шеста
категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, както и че
местонахождението на същия е в гр. Варна, Район Аспарухово“, с.о. „Прибой“,
поради което в правомощията на кмета на район „Аспарухово“, община
Варна, е издаването на заповед за неговото премахване.
Спазена е изискуемата
по чл. 59, ал. 2 от АПК форма, като заповедта съдържа ясно изложение на
фактическите и правните основания за премахване, което позволява
осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност. Обектът е
индивидуализиран в достатъчна степен посредством местонахождение и технически
параметри, конкретно е посочен адресатът и наложените му със заповедта
задължения. От посочените фактически и правни основания стават ясни
юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично
субективно право.
Не се установяват
съществени процесуални нарушения в хода на административното производство. В
изпълнение на изискването на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, заповедта е издадена въз
основа на констативен акт № 17/10.09.2020 г., за който не се спори, че е
съставен от служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Същият е надлежно връчен на жалбоподателката на 13.11.2020г., като в
указания срок С. е подала писмени възражения срещу него, които са обсъдени от
административния орган и мотивирано са отхвърлени като неоснователни.
По отношение на
съответствието на акта с материално-правните разпоредби съдът съобрази
следното:
За да разпореди
премахването на изградената от Г.С. постройка, ответният административен орган
е приел, че същата е незаконна на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ –
поради липса на разрешение за строеж и становище на инженер-конструктор, което
представлява нарушение на чл. 147, ал. 2, предложение първо и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Последната разпоредба предвижда, че строежи могат да се извършват само ако
са разрешени съгласно ЗУТ. По силата на чл. 147, ал. 2, предложение първо във
връзка с чл. 147, ал. 1, т. 1, предложение последно от ЗУТ за постройките по чл.
151, ал. 1 от ЗУТ не се изисква одобряване
на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а се представя
становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението им.
От заключението на
СТЕ се установява, че предвид своите характеристики процесната постройка следва
да се отнесе към посочените в чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ „леки постройки за
отоплителни материали и инвентар“. Този извод е обоснован с обстоятелството, че
не са налични основи под колоните и конструкцията е изпълнена от дървен
материал. Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ не се изисква разрешение за
строеж за оранжерии с площ до 200 кв.м, леки постройки за отоплителни материали
и инвентар, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни. Включването
на леките постройки за отоплителни материали и инвентар към обектите, за чието
изграждане не се изисква издаването на строително разрешение, е извършено с
изменението на ЗУТ, обнародвано в ДВ, бр. 16 от 23.02.2021 г., т.е. след
издаване на обжалваната заповед № КС-225А-2/05.01.2021 г. на кмета на район
„Аспарухово“ при община Варна. Съгласно чл.
142, ал. 2 от АПК установяването на
нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента
на приключване на устните състезания. Новите факти по смисъла на чл.
142, ал. 2 от АПК са факти от
действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на
юридически и доказателствени факти и са от значение за решаване на делото. Следователно,
посочената правна норма се прилага спрямо онези факти, които рефлектират върху
законосъобразността на административния акт. Предвид цитираната разпоредба,
въвеждаща задължение съдът да прецени новите факти от значение за делото,
установени до приключване на устните състезания /в случая до 16.06.2021
година/, с посоченото изменение на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ /доп. – ДВ, бр.
16 от 23.02.2021 г./ основанието за издаване на оспорената заповед е отпаднало.
Макар и последващ издаването на акта, фактът на включването на обекти от вида
на процесния сред изрично изброените такива, за които не се изисква разрешение
за строеж, променя съществувалото към момента на издаване на акта правно
положение. След като към момента на приключване на устните състезания в
законодателството не се съдържа изискване за наличие на разрешение за строеж за
изграждане на постройки от вида на процесната, разпореденото с обжалвания
индивидуален административен акт премахване на същата само на това основание се
явява незаконосъобразно. Настъпилата след издаване на заповедта законодателна
промяна, която е благоприятна за жалбоподателя следва да бъде съобразена от настоящата
съдебна инстанция при разрешаване на спора относно материалната
законосъобразност на акта. В противен случай би се допуснало наличието в
правния мир на административен акт, който към момента на влизането му в сила и
на неговото изпълнение е лишен от правно основание, което е недопустимо от
гледна точка на правната логика и на преследваната от закона цел. Липсата на
законово изискване за наличие на разрешение за строеж по отношение на
процесната постройка обуславя извод за материална незаконосъобразност на
оспорената заповед.
На следващо място,
съдът счита, че противно на изложеното в обжалвания административен акт, към
датата на издаване на заповедта за процесната постройка има издадени разрешение
за строеж и конструктивно становище съобразно изискванията на чл. 148, ал. 1 и
чл. 147, ал. 1, предложение второ от ЗУТ. По административната преписка са
налични разрешение за строеж № 128/24.10.2006 г., издадено от главния архитект
на район „Аспарухово“, община Варна /л. 3/, с което на жалбоподателката е
разрешено разполагане на временна стопанска постройка до 15 кв.м. в ПИ 1179 по
плана на местност „Прибой“, землище „Галата“, гр. Варна – 2 броя, както и конструктивно
становище /л. 2/ за разполагане на стопански постройки с обща площ от 46,24
кв.м. /6.8 х 6.8/. При съпоставяне на показателите по издадените строителни
книжа и изпълненото на място вещото лице, изготвило заключението по СТЕ, е
констатирало съответствие между изграденото на място и конструктивното
становище, въз основа на което е издадено разрешението за строеж. Освен това, в
обжалвания индивидуален административен акт постройката неправилно е
квалифицирана като „лятна кухня“, тъй като от събраните по делото
доказателства, в т.ч. и от съставения в хода на административното производство
от служители на район „Аспарухово“, община Варна констативен протокол от 08.09.2020
г., е установено, че същата представлява навес от дървена конструкция.
Несъобразявайки наличните строителни документи и приемайки че обектът – предмет
на заповедта, е изпълнен без разрешение за строеж и становище от
инженер-конструктор, кметът на район „Аспарухово“, община Варна е издал
оспорената заповед в нарушение на материалния закон.
Обжалваната заповед № КС-225А-2/05.01.2021 г. е издадена и в несъответствие
с целта на закона, която в конкретния случай е премахването на незаконни
строежи, какъвто процесната постройка се доказа, че не е.
От всичко изложено дотук се налага обоснован извод за незаконосъобразност
на обжалваната заповед, което налага нейната отмяна.
При този изход на правния спор претенцията на ответната страна за
присъждане на разноски е неоснователна. Жалбоподателката не е направила искане
за присъждане на разноски, поради което такива не ѝ се дължат.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение
второ от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по
жалбата на Г.Н.С. ЕГН ********** ***, заповед № КС-225А-2/05.01.2021 г. на кмета
на район „Аспарухово“ при община Варна, с която е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж: „Второстепенна постройка – лятна кухня“, изградена в поземлен
имот с идентификатор № ******, находящ се в гр. Варна, район Аспарухово“, с.о.
„Прибой“.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: