ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 27.08.2021 г.
Софийски окръжен съд.
гражданско отделение, 8-ми първоинстанционен състав, в закрито заседание на
двадесет и седми август две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 852 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен от малолетната
В.И.М.. чрез нейната майка и законен представител А.А.Г., срещу С.г.с. иск за
заплащане на сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно забавяне на
производството по гр.д. № 16131/2011 г. на СГС. ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 25.11.2011 г. майката на ищцата е
предявила пред СГС искове за оспорване на бащинство и за установяване на
произход. Твърди се, че производството по така предявените искове в една
инстанция продължило 4 години, 7 месеца и 4 дни. Според ищцата, този срок бил в
нарушение на изискванията за разглеждане и решаване на делата в разумен срок по
смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Твърди, че в резултат на неоправданото
забавяне на производството ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се
в различни негативни психически и емоционални изживявания, описани в исковата
молба. Твърди се, че със заявление вх. № PC-16-499/27.12.2016 г. до
Инспектората на ВСС било направено искане за обезщетение на основание чл. 60а
от ЗСВ, като след извършена проверка и изготвен констативен протокол изх. № PC-16-499/15.03.2017
г. не са подписвали споразумение с МП и ищцата не е получила обезщетение по
административната процедура по глава трета „а“ от ЗСВ.
В хода по същество ответникът С.г.с. изразява становище за
недопустимост на иска поради липсата на проведено производство по
административен ред пред Инспектората на ВСС, алтернативно - за неговата
неоснователност.
Представителят на С.о.п.
изразява становище за неоснователност на иска в случай, че същият се приеме за
допустим. За да се произнесе, съдът прие за установено следното:
На 25.11.2011 г. А.А.Г. е подала в СГС искова молба
срещу В. А., Р. Ц. А. и И. С. М., с искане за признаване за установено, че
детето В. А. не произхожда от ответника Р. А., както и за установяване, че
детето произхожда от ответника И. М.. По така подадената искова молба е
образувано гр.д. № 16131/2011 г. С определение от 29.06.2012 г. е прекратено
производството по
делото по иска
с правно основание чл. 62, ал. 2 от СК, предявен от А.А.Г. срещу В. А. и Р. Ц. А..
Определението е влязло в сила на 02,08.2012 г. Производството е продължило по
предявения иск с правно основание чл. 69 от СК, предявен от майката А.Г. срещу И.
М. - за установяване, че детето произхожда от ответника И. М.. По този иск
детето В. А. е участвало в производството като ответник. С решение от
20.05.2016 г., влязло в сила на 29.06.2016 г., е признато за установено, че
детето В. А. произхожда от И. С. М.. Постановено е В. А. да бъде записана в
регистрите по гражданско състояние с имената В.И.М..
В открито съдебно заседание на 03.06.2021 г. пред
настоящия съд е представен констативен протокол изх. № PC-16-499/15.03.2017
г. на ИВСС, съставен въз основа на подадено от В.И.М., действаща чрез своята
майка и законен представител А.А.Г., заявление по чл. 60а от ЗСВ с вх. №
РС-16-499/27.12.2016 г. за нарушено право на разглеждане и решаване на гр.д. №
16131/2011 г. на СГС в разумен срок с искане за заплащане на обезщетение.
Според констатациите в протокола, за заявителката В. А. делото е приключило с
окончателен съдебен акт с определението на СГС от 29.06.2012 г. /влязло в сила
на 02.08.2012 г./, с което производството е било прекратено по иска с правно
основание чл. 62, ал. 2 от СК, предявен от ищцата А.Г. срещу В. А. и Р. А., а
производството по делото е продължило само по предявения иск по чл. 69 от СК
само срещу ответника И. М.. Въз основа на тези констатации е прието, че
заявлението на В.И.М. е подадено след изтичане на 6-месечния срок по чл. 60а,
ал. 4 от ЗСВ и като просрочено същото не следва да бъде разгледано по реда и
условията на Глава трета „а" от ЗСВ. Представено е писмо изх. № 94-В-86/17
от 10.04.2017 г. на зам.-министъра на правосъдието до В.И.М., с което
последната се уведомява за констатираното от ИВСС подаване на заявлението извън
предвидения 6- месечен срок от приключване на производството с окончателен
съдебен акт, с приложен препис от констативния протокол от 14.03.2017 г.
Въз основа
на така установеното, съдът намира от правна страна следното:
От изложените в исковата молба фактически твърдения е видно, че се
претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на
правото на ищцата на разглеждане и решаване на гр.д. № 16131/2011 г. на СГС в
разумен срок съгласно чл. 6, nap. 1 от Конвенцията, т.е.
предявеният иск е с правно основание чл. 26 от ЗОДОВ.
В чл. 26, ал. 1 от ЗОДОВ /ДВ, бр. 98/2012 г./ е
уредена самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени
на гражданите и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКПЧОС. Материално-правната
норма на чл. 26, ал. 1 ЗОДОВ има действие от датата на влизането и в сила. От
влизането и в сила занапред, обезщетението за вреди от забавени
съдопроизводствени действия може да се търси само по реда на ЗОДОВ - чл. 8, ал.
1 ЗОДОВ. По приключени производства искът с правно основание чл. 26 ЗОДОВ е
допустим, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетения за
вреди на Глава Трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато
споразумение - чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. Правото да подадат заявление за обезщетение
по реда на Глава Трета "а" от ЗСВ имат и
лица, чиито национални досъдебни и съдебни
производства са приключили към датата на влизане на закона в сила и не са изтекли
повече от шест месеца от постановяване на окончателния акт - § 9 ПЗР ЗИД ЗОДОВ
/ Д. В. бр. 98/2012 г. /.
Видно от твърденията в исковата молба и приложените към нея
доказателства, че производството по гр.д. № 16131/2011 г. на СГС, в резултат на
забавеното разглеждане и решаване на което се претендира обезщетение, е
приключило след влизането в сила на изменението на ЗОДОВ с ДВ. бр. 98/2012 г. В
този случай, при нарушено право на разглеждане и решаване на приключило след
датата на влизане в сила на посоченото изменение на ЗОДОВ дело в разумен срок
по чл. 6, nap. 1 от Конвенцията,
предпоставката на допустимост на иск по чл. 26 от ЗОДОВ е изчерпването на
административната процедура за обезщетения за вреди по Глава Трета
"а" от ЗСВ и липсата на постигнато споразумение -аргумент от
разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ.
В настоящия случай административна процедура по реда на чл. 60а и сл.
от ЗСВ не е била проведена. Видно от представения констативен протокол на ИВСС
от 15.03.2017 г., че ищцата е подала заявление по чл. 60а от ЗСВ, но това
заявление не е било разгледано по същество, а е отказано разглеждането му
поради подаването на заявлението след изтичане на 6-месечния срок по чл. 60а,
ал. 4 от ЗСВ. Право на иск по чл. 26 от ЗОДОВ възниква само след изчерпване на
административната процедура, по която не е постигнато споразумение - чл. 8, ал.
2 от ЗОДОВ. За да е изчерпана административната процедура, тя трябва да е била
проведена и приключила с постановяване на акт по съществото на заявлението. В
този смисъл е съдебната практика по приложението на чл. 26 и чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ - определение от 05.01.2018 г. по гр. д. № 2643/2017 г. на ВКС, III г.
о., определение № 10 от 7.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4873/2018 г., IV г.
о., ГК, решение от 11.04.2016 г. по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о. на ВКС.
Приема се, че съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ абсолютна предпоставка за
предявяване на иска по чл. 26 от ЗОДОВ е изчерпването на административната
процедура за обезщетение на вреди по реда на Глава трета "а" ЗСВ, като
предвидената уредба регламентира производството по присъждане на обезщетение
като едно цяло, включващо административна и съдебна част, като до съдебната се
стига само, ако пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на
обезщетение. В това производство /и в административната, и в съдебната част/
страните са две -държавата и пострадалия. Същото разрешение на въпроса следва и
практиката на Върховния административен съд, изяснила естеството на
производството по Глава трета "а" ЗСВ при упражняването на
съдебно-административен контрол върху актовете на министъра на правосъдието или
овластени от него лица в случаите на постъпили заявления по чл. 60а ЗСВ,
оставени без разглеждане /опр. № 2665/2014 г. по адм. д. № 2489/14 г. на ВАС,
VI отд., опр. № 890/2014 по адм. д. № 740/2014 г. на ВАС, VI от/, т. е. когато
министърът на правосъдието, респ. оправомощено от него лице откаже да разгледа
заявлението, било като подадено след срока по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ или поради
неотстранена в указан срок друга нередовност, редът за защита на лицата е чрез
обжалване по реда на чл. 197 от АПК.
След като ищцата е подала заявление по реда на Глава
трета "а" от ЗСВ, по него е била образувана преписка, но не се е
развило производство за определяне на правото на страната да получи обезщетение
за вреди, не е налице процесуалната предпоставка по чл. 8. ал. 2 от ЗОДОВ, а
именно изчерпана
административна процедура за обезщетение за вреди по
реда на глава трета „а" от ЗСВ. Както бе посочено и по-горе. изчерпана
административна процедура по смисъла на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ означава започнала и
финализирана с акт по чл. 60е ЗСВ, който административен акт за подалото
заявление лице може да бъде позитивен /когато по заявлението е определено
обезщетение/ или негативен /когато заявлението е отхвърлено като
неоснователно/, но не и когато министърът на правосъдието, респ. оправомощено
от него лице откаже да разгледа заявлението, както е в настоящия случай. В
съдебното производство по предявен иск по чл. 26 от ЗОДОВ преценката за
допустимостта на иска. която извършва гражданският съд, е ограничена само до
установяване дали е налице произнасяне по същество от административния орган по
подаденото заявление по чл. 60а от ЗСВ. Извън компетентността на гражданския
съд, разглеждащ иска по чл. 26 от ЗОДОВ, е извършването на преценка дали
подаденото пред ИВСС заявление е било редовно. Поради това изводът на
специализирания административен орган за момента на приключване на съдебното
производство по гр.д. № 16131/2011 г. по отношение на заявителката, обусловил
извод за спазването на срока по чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ, не подлежи на контрол в
рамките на настоящото производство.
С оглед на гореизложеното, предявеният в настоящото производство иск по
чл. 26 от ЗОДОВ е недопустим поради липса на установената в чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ процесуална предпоставка. Касае се за процесуална предпоставка от
категорията на абсолютните, поради което липсва право на иск по чл. 26 от ЗОДОВ
в полза на ищцата. С оглед на това производство по така предявения иск следва
да бъде прекратено като образувано по недопустим иск.
По гореизложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 852/2020 г. на Софийски
окръжен съд, образувано по предявен от В.И.М., чрез нейната майка и законен
представител А.А.Г., срещу С.г.с. за заплащане на сумата 26 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на
ищцата на разглеждане и решаване на гр.д. № 16131/2011 г. на СГС, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане, поради
недопустимост на иска.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: