Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 526
гр.
Горна Оряховица, 12.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН
СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 482 по описа на ГОРС за
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. 318 ТЗ, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
Производството
е по предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Енерго-Про Продажби” АД иск
за установяване, че М.А.М. дължи на ищеца сумата 275,04 лв. – главница, за
доставена в периода от 20.08.2018г. до 01.10.2018г. електрическа енергия за
имот, находящ се в гр. С., с аб. номер **********, както и сумата 6,19 лв. –
лихви за забава, изтекли върху главното вземане в периода от датата на падежа
на всяка една фактура до 06.12.2018г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 2545/2018г. на ГОРС.
По делото е
постъпил писмен отговор на исковата молба изготвен от особения представител
назначен на ответника. Оспорва се предявения иска. Счита същия за недопустим,
поради нередовности на исковата молба, относно изписването на неточен петитум
обвързващ настоящото дело с ч. гр.д. № 2545/2018г. на ГОРС. Счита за недоказано
доставянето на ел. енергия до ответницата, както и какво е основанието за
начисляване на такса възстановяване.
Районният съд, преценявайки
събраните, по делото, доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 и
ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се оспорва от ответника, а
и от приетите като доказателство по делото: справка за потребление издадена
от ищеца на името на ответника за периода 20.08.2018 г. до 01.10.2018 г. фактури - ФП0270204193 20.08.2018 и ТП3301398841 01.10.2018, се установява,
че ответникът дължи сумата от 275,04 лв. главница за доставена в исковия период
и незаплатена ел. енергия и лихва към 06.12.2018 г. в размер на 6,19 лв.
По делото не се спори, че
ответникът е преустановил плащанията си за доставка на ел. енергия. Не се спори и размера
на задължението. Съдът
намира, че задължението по договора е станало изискуемо, т.к съгласно общите
условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Енерго – Про Продажби” АД,
потребителят се е задължил да заплаща стойността на използваната в имота ел.
енергия в сроковете и начина определени в тях. Съгласно чл. 28, ал. 5 от ОУПЕЕ,
неполучаването на фактурата за изразходваната енергия не го освобождава от
задължението му да заплати дължимата сума в срок. Съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ, в
случай на забава потребителят дължи на ищеца обезщетение в размер на законната
лихва върху дължимите суми за всеки ден забава считано от първия ден на
забавата до пълното погасяване на задължението.
Ето защо искът за главница и лихва за забава е основателен. Поради
неплащане на посочените по-горе задължения ищецът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Видно от приложеното ч.гр.д.№2545/2018 г. по описа на ГОРС, на 18.12.2018 г. ГОРС е издал Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3125 срещу ответника.
На 13.03.2019 г. „Енерго –
Про Продажби” АД
в законоустановения срок е предявило настоящия установителен
иск, като е представило доказателства по заповедното производство.
Така установеното от
фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
В производството по чл. 422
от ГПК ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му, а
длъжника /ответник/ - възраженията си срещу вземането. Уважаването на иск за
реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие
на договорно /облигационно или търговско/ правоотношение, по силата на което да
възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на
дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното
задължение да е възможно.
Претенциите на ищцовото дружество произтичат
от възникнали облигационни отношения с ответника по силата на Договор за доставка на електрическа енергия и Общите условия към
него. Безспорно
се установи, че ответникът М.А.М. в периода 20.08.2018 г. до 01.10.2018 г. е
консумирал ел. енергия, която е отчетена по партидата му. С оглед на горното по делото е доказано, че
между страните е сключен договора за продажба
на ел. енергия, като по него ищецът, в качеството на кредитор, е изправната страна,
тъй като представените писмени доказателства освен сключването на договора
установяват и предоставянето на ответника по делото на ел. енергия в съответните количества. С оглед на това
и настъпване на падежа на дължимите месечни вноски, сумите по тях е следвало да
бъдат възстановени на ищеца. Невъзстановяването на сумите е неизпълнение на
договора, който факт, обаче е отрицателен и не подлежи на доказване от
страната, която го твърди. На доказване подлежи само изпълнението на договора.
Установи се в хода на процеса, след образуване на заповедното производство и по
време на исковото, че М. е изплатила изцяло задължението си към „Енерго – Про Продажби” АД за
заплащане на дължимите суми по договора между страните. В този смисъл са ангажирани
писмени доказателства с молба от 08. 11.
Поради това предявения иск с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 410 от ГПК, следва да бъде отхвърлен, заради плащането извършено от ответника в хода на процеса.
По отношение на разноските в заповедното и
исковото производство:
Съдът в исковото
производство е задължен да се произнесе по разноските, както в заповедното,
така и в настоящето производство съгласно т.12 от ТР№ 4/18.06.2014 г. на ВКС,
ОСГТК. Ищецът поддържа искането си за присъждане на разноски. В случая исковете
се отхвърлят като погасени чрез плащане след депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК/от който момент се счита предявен и установителния иск по чл. 422 от ГПК/, поради което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал
причина за завеждане на делото-арг. от противното на чл. 78, ал.2 от ГПК и
следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, както в заповедното
производство в размер на 75 лв., така и направените в настоящето производство в
размер на 595 лв./ от които 75 лв. внесена държавна такса, 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, 300 лв. за депозит за особен представител и 120 лв. депозит за вещо лице /.
Водим от горното, Горнооряховският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 422 ГПК от „Енерго – Про Продажби” АД гр. Варна, с ЕИК:********* иск срещу М.А.М., ЕГН **********,***, за признаване за
установено по отношение на ответника, че му
дължи
следните суми: 275,04 лева -
представляваща главница по неизпълнено
задължение по договор за продажба на ел.
енергия за имот, находящ се в гр. С.***, с аб. № **********, за периода 20.08.2018
г. до 01.10.2018 г., както и мораторна лихва върху главното вземане в общ
размер на 6,19 лева, представляваща сбора от лихви на всяка фактура от падежа й
до 06.12.2018 г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда 17.12.2019 г. до 17.06.2019 г. –
датата на извършеното от ответника плащане, ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на „Енерго – Про Продажби” АД гр. Варна, с ЕИК:*********,
сумата от 595 лв. за направени разноски по исковото производство и сумата от 75
лв. за направени разноски по заповедното производство ч.гр.д.№ 2545/2019 г. по
описа на ГОРС.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати
за сведение на съдията- докладчик по ч.гр.д. № 2545/2018 г. по описа на ГОРС.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.