№ 895
гр. Варна, 04.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500296 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ТИ БИ АЙ Банк ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул. Димитър
Хаджикоцев № 52-54, срещу разпореждане №24871/24.11.21г., постановено по ч.гр.д.
№15260 по описа за 2021 година на ВРС, в частта, в която е отхвърлено подадено заявление
на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист срещу длъжника ВЛ. М. ХР. от гр.В. за сумата
152,34лв, представляваща мораторна лихва за периода 25.10.20г. - 07.10.21г. върху главница
от 904,02лв.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно. Излага, че в случая е уговорен размер на възнаградителна лихва 25,59%,
като при просрочие потребителят дължал и лихва за просрочие в размер на законната лихва
върху размера на просрочената сума-анюитетната вноска, включваща главница и договорна
лихва. Сочи, че за срока на забавата банката е начислила допълнително възнаграждение в
размер на договорната лихва и обезщетение за забавено плащане, които били представени в
извлечението в общ размер на 152,34лв. Моли да бъде отменено разпореждането и да се
постанови издаването на претендираните заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния
й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
1
Производството по ч.гр.д. №15260/2021г. на Варненски районен съд, е
образувано по заявление на ТИ БИ АЙ Банк ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника ВЛ. М. ХР. от гр.В., за
следните суми: 904,02лв- главница по договор за потр.кредит от 17.09.20г.; 130,14лв –
догов.лихва от 25.10.20г. до 25.09.21г., 152,34лв-обезщетение за забава от 25.10.20г. до
07.10.21г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
За да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение в обжалваната част
районният съд е приел, че начисленото обезщетение се отклонява от нормата на чл.33, ал.2
ЗПК, тъй като дължимото обезщетение за забава било под претендирания размер.
Преценявайки основателността на подаденото заявление съдът на първо
място прави проверка за неговата редовност от външна страна, ръководейки се както от
положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК, така и следи за липсата на
отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, като такава преценка се прави и
когато е подадено заявление за издаване заповед за изпълнение за вземане, основаващо се на
документ, предвиден в чл.417 ГПК.
Видно от приложеният договор в чл.9.4 страните са уговорили при просрочие
потребителят да дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху
просрочената сума за периода на просрочието. В подадената пред ВРС уточн.молба
заявителят е посочил, че претендираната главница от 904,02лв включва стойността на
закупена стока и суми за финансиране на застраховки „сметка“ и „кредит“, а обезщетението
за забава от 152,34лв включва 121,16лв, начислени върху размера на кредита, 20,20лв,
начислени върху застраховка „сметка“ и 10,98лв-върху застраховка „кредит“. Твърденията,
че тази уговорка е приложена в отношенията между страните не може да се споделят,
доколкото при извършено изчисление с лихвен калкулатор се установява, че обезщетението
за забава върху цялата главница от 904,02лв за периода 25.10.20г. до 07.10.21г. възлиза на
87,40лв. От това следва, че претенцията от 152,34лв не е съпоставима с размерите на
обезщетението, уговорено в чл.9.4 от договора и съответно кредиторът го търси без да има
основание за това.
Отделно от това следва да се посочи, че в частната жалба, противно на
първоначалното уточнение, заявителят е навел твърденията, че лихва се дължи върху
просрочената сума – анюитетната вноска, включваща главница и договорна лихва. Подобна
уговорка за начисляване на обезщетението обаче съставлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал.
3 ЗЗД , който е допустим само между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ, а заявителят
не е обосновал предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по
чл.10, ал.3 ЗЗД.
При тези фактически и правни констатации съдът заключава, че искането в
частта му относно сумата 152,34лв, съставляваща обезщетение за забава от 25.10.20г. до
07.10.21г, противоречи на закона, поради което и на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК
заповед за изпълнение на това парично задължение не може да бъде издадена.
2
По тези съображения съставът на въззивния съд приема, че обжалваното
разпореждане е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №24871/24.11.21г., постановено по ч.гр.д.
№15260 по описа за 2021 година на ВРС, в частта, с която е отхвърлено заявление вх.
№38783/22.10.21г., подадено от ТИ БИ АЙ Банк ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, р-н Лозенец, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изп.лист срещу ВЛ. М. ХР. от гр.В. за сумата 152,34лв, представляваща мораторна лихва за
периода 25.10.20г. - 07.10.21г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3