РЕШЕНИЕ
№ 2868
Пазарджик, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - II състав, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
При секретар АНТОАНЕТА МЕТАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ административно дело № 20257150700145 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
2. Образувано е по Жалба на Л. А. Т., [ЕГН], от гр. Батак, ул. Антон Иванов №17, с посочен съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Опълченска“ № 24, ет.4, адв. Г. К. Б., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1818-000022 от 31.01.2025г.на Началник Районно управление Пазарджик към Областна дирекция на МВР, Пазарджик с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата, нему е наложена административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не – повече от 18 месеца.
3. Изложените в жалбата съображения се свеждат до твърдението, че оспорената заповед е незаконосъобразна, необоснована и издадена в нарушение на материалния и закон и при съществени процесуални нарушения.
Поддържа се, че в контекста на разпоредбата на чл. 6, ал.10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г, за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, че ако е налице дадена от водача кръвна проба за медицинско изследване, именно резултатът от това изследване е определящ за съществуването на материалноправните предпоставки за прилагането на ПАМ. Възразява се, че административния орган не е съобразил обстоятелството, че Т. е оспорил показанията на техническото средство и е дал кръвна проба за лабораторно изследване и доколкото това е определящо според закона изследване, административният орган е следвало да изчака резултатите от изследването на кръвната проба и съобразно тях да предприеме последващите си действия спрямо водача. Според жалбоподателя, след като това не е направено, се е стигнало до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения извод за наличие на основание за налагане на принудителната административна мярка
Иска се оспорената заповед да бъде отменена изцяло, като в полза на жалбоподателя се присъдят сторените разноски по производството.
4. Н. Р. управление Пазарджик към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, не взема конкретно становище по жалбата.
ІІ. За допустимостта:
5. Според нарочно съставената разписка, заповедта е връчена на нейният адресат на 31.01.2025г., а жалбата срещу ѝ е регистрирана в деловодството на администрацията на 11.02.2025 г. При това положение и при наличието на правен интерес от оспорването, жалбата с която е сезиран съда се явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите:
Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение второ от ЗДвП – управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
7. От полицай И. А. Г., на длъжност командир на отделение в Районно управление Пазарджик към Областна дирекция на МВР, Пазарджик е съставен е Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 1163146 от 30.01.2025 г. Акта е връчен на неговия адресат на същата дата, като е заявено, че няма възражения.
До Началника на РУ Пазарджик е била изпратена Докладна записка рег. № 1818р-3817 от 31.01.2025 г., изготвена от полицай И. Г., в който е описана проверката, предприета по отношение на Т..
8. Процесната заповед е издадена, като административния орган е възприел изцяло и възпроизвел, прежде описаните факти и правна квалификация на деянието. На основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не – повече от 18 месеца. Отнето е Свидетелство за управление на МПС № *********
9. По делото се представиха следните документи :
- Справка за водача Л. А. Т., от която е видно, че от издаване на свидетелството му за управление на МПС на 06.12.2024 г. до момента, за нарушения на ЗДвП, спрямо него е съставен процесният акт за установяване на административно нарушение; съставен е един електронен фиш и са наложени две принудителни административни мерки, едната от които е процесната такава;
-Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 г. на директора на ОД на МВР, Пазарджик, с която на основание чл. 43, ал. 4, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗМВР и чл. 165 и чл. 172 от ЗДвП, на служители на конкретно изброени длъжности, включително и началник на Районно управление към ОД на МВР, Пазарджик, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, по реда на чл. 171, т.1, т. 2, т. 2а, т.4, т. 5б.“а“, т. 6 и т.7 от ЗДвП;
- Талон за медицинско изследване № 274340, връчен на жалбоподателя на 30.01.2025 г. в 19:45 часа, без да са вписани възражения. В талона е указано, че Т. следва да се яви в „МБАЛ Пазарджик“ в срок от 45 минути;
- Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 30.01.2025 г., в който са отразени резултатите от извършената проверка на Т. за употреба на наркотични вещества, в който е описан резултат – „… № на уреда ARRC-0035, № на пробата 069, еднократен тест - амфетамин;
- Писмо изх. № РД08-979 от 14.04.2025 г. от д-р Л. Г., началник Спешно отделение към „МБАЛ Пазарджик“, АД, в което е посочено, че Л. А. Т. с [ЕГН] е преминал през Спешно отделение на 30.01.2025г. в 19:55ч. и е напуснал Спешно отделение в 20:25ч. с диагноза: други изследвания с административни цели. Прегледан е от д-р Д. Б. - дежурен лекар на 30.01.2025г. в Спешно отделение. Взета му е кръв и урина за медицинско изследване, за употребата на наркотични вещества в 20:00 ч. Към писмото са приложени Лист за Амбулаторен преглед №2623; Талон за изследване №274340; Протокол за медицинско изследване и вземането на биологични проби за употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози - Приложение №4 към чл.14. ал.2; Извлечение от Журнал за приети болни в Спешно отделение за дата 30.01.2025г.;
IV. За правото:
10. Според чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
11. В случая, данните по делото налагат несъмнения и еднозначен извод, че на 30.01.2025 г. около 18:50 часа в гр. Пазарджик, ул. Булаир, пред № 14, с посока на движение от улица Цар Шишман към улица Пловдивска, Л. Т. е управлява моторно превозно средство, като при направената проверка от надлежен контролен орган с техническо средство „Дрегер Друг Тест 5000“ е отчетен положителен резултат за употреба на наркотични вещества и техни аналози - амфетамин.
Противоправното деяние на водача е констатирано с акт за установяване на административно нарушение, съставен от съответното материално компетентно длъжностно лице, който по силата на разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП има отнапред придадена материална доказателствена сила относно обективираните в него фактически констатации.
12. Както се посочи, по делото постъпиха документи от „МБАЛ Пазарджик“, от които е видно, че Т. е преминал през Спешно отделение на 30.01.2025г. в 19:55ч. и е напуснал Спешно отделение в 20:25ч., като в 20:00 часа му е била взета кръв и урина за медицинско изследване, за употребата на наркотични вещества. Резултати от изследването на въпросната проба кръв не са представени по делото.
13. В контекста на приетите за установени факти, трябва да се съобрази, че според чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.
Очевидно, въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние. Явно е също така, че тези мерки, по правното си естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна принуда.
14. Според чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби: контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост, а според чл. 165, ал. 1, т. 7 от ЗДвП, въпросните служби извършват превантивна дейност за ограничаване на пътнотранспортните произшествия и последиците от тях.
Съобразно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Както се описа в т. 9 от настоящото решение, с нарочна № 312з-1237 от 14.04.2022 г., Директора на ОД на МВР, Пазарджик, е предоставил на служителите заемащи длъжността началник на Районно управление към ОД на МВР, Пазарджик, правомощията да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата.
Несъмнено е, че Н. Г. е служител на Министерство на вътрешните работи, който заема длъжността началник Районно управление Пазарджик към Областна дирекция на МВР, Пазарджик. В случая, принудителната административна мярка е наложена за деяние, което е осъществено в рамките на гр. Пазарджик. При това положение, данните по делото налагат явния и еднозначен извод, че Годжевъргов е бил снабден с необходимите материални, функционални и по място правомощия, да издава административни актове от категорията на процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка.
15. В издадената от началника на районното управление заповед подробно е описано, конкретно извършеното от Т. деяние, мястото където е осъществено и установено; обстоятелствата при които същото е сторено и при които е установено; посочени са резултатите от извършените проверки с технически средства, както и самите технически средства; посочена е правната квалификация на деянието; както и нормативното основание за налагане на принудителната мярка.
Казано с други думи, заповедта съдържа фактическите и правни основания за нейното постановяване.
16. С оглед конкретиката на текущия казус, следва да се съобрази, че според разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
Ясно е при това положение, че извършеното от Т. деяние съставлява престъпление, което в твърде радикална степен застрашава живота и здравето на хората. Като е отчел това и за да охрани този обществен интерес, като ограничи предпоставките за повторно осъществяване на подобно противоправно поведение от Т., административния орган, правилно е приложил административната принуда и е определил съответно предвидения в закона срок на действие на мярката.
17. На следващо място, трябва да се отбележи, че прилагането на административната принуда е предприето своевременно, в деня в който е установено противоправното деяние, което засяга в съществена степен охраняваните обществени отношения. Относно срока на действие на мярката е несъмнено, че към момента в който въпроса за вината и юридическата отговорност на Бачов във връзка с прежде описаните деяния бъде разрешен, административна принуда на практика ще бъде безпредметна, а продължаването на нейното прилагане, не ще е вече в съответствие с целта, която закона преследва, посредством налагането на административни мерки от категорията на процесната такава. Ето защо, както законодателя, така и административния орган са посочили именно този момент, като край на периода на действие на принудата, като същевременно са го ограничили до максимална продължителност от 18 месеца. Така настъпването на един от двата посочени момента, ще има за пряка последица прекратяване на действието на административната мярка.
18. Все в тази насока, с оглед възраженията на жалбоподателя, трябва да се добави, че нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП не придава някакво сузпензивно действие на даването на биологична проба за лабораторно изследване и не поставя възможността да бъде постановена посочената в закона принудителна административна мярка в зависимост от непременното наличие на резултат от медицинско изследване за употреба на наркотици или техни аналози. Такива правила няма предвидени в ЗДвП. Това не следва и от указанието на закона, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Според цитирания в т. 10 от настоящото решение текст на закона, предпоставките за прилагане на административна принуда са „…употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест (курсива мой)….“.
Несъмнено е, че установената употреба на наркотични вещества или техни аналози от водач, било посредством медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, било посредством тест с техническо средство, както е в конкретния казус, са необходими и достатъчни, самостоятелни предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Това е така, защото и в двата случая е налице установено по предвидения в закона ред, противоправно поведение от страна на водача на МПС, което застрашава в съществена степен обществения интерес и налага прилагането на административна принуда, с цел преустановяване на административното нарушение и съответно предотвратяване на повторното му извършване. Очевидно е, че тази цел на закона, не би била постигната, когато простото даване на биологична проба за медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, само по себе си би изключило възможността от прилагане на принудителната административна мярка. Казано с други думи, изчакването за неопределено време, на резултата от медицинското и химико-токсикологично лабораторно изследване, би обезсмислило прилагането на принудителната мярка, защото след този период от време, тя нито би преустановила административното нарушение, нито пък би предотвратила повторното му извършване. Тоест, за да бъде осъществен целеният резултат, административната принуда трябва да бъде приложена навреме. В противен случай, налагането на мярката след изтичане на неопределен срок от време, от момента на извършване на нарушението, би имало за последица, не неговото преустановяване и предотвратяване, а налагане на наказателна санкция за деянието, каквато каза се, не е целта на принудата.
С оглед изложеното до тук, Съдът счита, че процесната заповед е постановена от административен орган, снабден с необходимите за това правомощия, като властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона форма. Материалния закон е точно приложен, като са спазени съответните административно производствени правила. Спазена е типичната цел, която закона преследва, посредством постановяването на принудителни мерки от категорията на процесната такава.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Л. А. Т., [ЕГН], от гр. Батак, ул. Антон Иванов №17, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1818-000022 от 31.01.2025г., издадена от Началник Районно управление Пазарджик към Областна дирекция на МВР, Пазарджик с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата, нему е наложена административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не – повече от 18 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на оспорване и протест.
| Съдия: | |