Р Е Ш Е Н И Е
/по чл.247, ал.4 от ГПК/
492/21.7.2020г.
21.07.2020г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в закрито съдебно заседание, в следния състав:
Районен съдия: Мирослав Марков
при секретаря ……..,
като разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №1380
по описа за 2020 год. на Районен съд – Шумен,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.247, ал.1 ГПК, образувано служебно от съда, който
след, като взе предвид доказателствата по делото и постановено съдебно определение,
констатира, че следва да се произнесе по реда на чл.247, ал.1 от ГПК.
Съдът се е произнесъл с Определение №1769 от 16.07.2020г. по реда на
чл.389 и чл.397, ал.1, т.3 от ГПК.
В посоченото определение е налице очевидна фактическа грешка, в обстоятелствената
му част, където е посочено, че се касае за обезпечение на бъдещ иск, което е в
противоречие с действителната воля на съда изразена в диспозивната му част.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, действителната воля
на съда и наличието на предявен иск намира, че се налага поправка на допусната
явна фактическа грешка.
Решението за поправка, заедно с
поправеното определение, представляват едно цяло.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.247, ал.1 ГПК , съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Определение №1769 от
16.07.2020г., постановено по гражданско дело №1380 по описа за 2020 год. на
Районен съд – Шумен,
като само абзацът от обстоятелствената част, след изречението:
„При така установеното, съдът намира от
правна страна следното:“
вместо,
За да бъде допуснато обезпечение
на бъдещ иск, следва да са налице следните предпоставки: искът да е допустим;
вероятно основателен или да бъдат обезпечени евентуално причинените вследствие
обезпечението вреди; да е налице обезпечителна нужда – без исканото обезпечение
за ищеца да е невъзможно или да се затрудни осъществяване правата по бъдещото
решение; предлаганата обезпечителна мярка да е подходяща – да съответства на
обезпечителна нужда. В производството по чл. 390 от ГПК съдът няма процесуална
възможност да установява в цялост фактическата и правната страна на спора. Ето
защо, в процесната хипотеза намира, че предметът на бъдещия иск е процесуално
допустим и с оглед твърденията на молителя, е налице обезпечителна нужда.
да се чете:
На основание чл. 389, ал.1 от ГПК,
във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното
производство, ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да
допусне обезпечение на иска. За да бъде
допуснато обезпечението, следва да са налице следните предпоставки: искът да е
допустим; да е налице обезпечителна
нужда; без исканото обезпечение за ищеца
да е невъзможно или да се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение;
предлаганата обезпечителна мярка да е подходяща и да съответства на обезпечителна
нужда. В процесната хипотеза, при условията на чл.397, ал.1, т.3 от ГПК, съдът
може да извърши подходяща мярка до постановяване на решение по делото.
Настоящото
решение да се счита за неразделна част от Определение №1769 от 16.07.2020г.,
постановено по гражданско дело №1380 по описа за 2020 год. на Районен съд –
Шумен.
Решението да се
връчи на страните, като същото може да бъде обжалвано по реда на чл.247, ал.4
от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: