Присъда по дело №156/2021 на Районен съд - Левски

Номер на акта:	22
Дата:	13 декември 2021 г.
Съдия:	Палмира Димитрова Атанасова

Дело:	20214410200156
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	26 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 22
*****, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Наказателно дело
частен характер № 20214410200156 по описа за 2021 година
На основание данните по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д.И.Г., роден на ***** в *****, с постоянен и
настоящ адрес: *****, *****, с българско гражданство, със средно
образование, работи, неосъждан, с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че
на 14.03.2021 г. около 17 часа в ***** е причинил на П.С.Г. от *****, с ЕГН
********** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на следните
увреждания: оток и хематом на клепачите на дясно око; кръвоизлив под
конюнктивата на същото око; охлузвания по носа и дясната скула; охлузвания
по кожата на двете колена; кръвонасядане с дължина 12-13 см. и ширина
около 2 см. в средата на гърба; кръвонасядане с дължина 11 см., в поясната
област централно; ивицесто кръвонасядане, в задната част на горната трета на
мишницата на лява ръка и част от задната повърхност на рамото – довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради
което и на основание чл. 130 ал.1 от НК и чл. 54 ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на
ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66 ал.1
от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието с ТРИ ГОДИШЕН
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
1

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.И.Г., роден на ***** в *****, с постоянен и
настоящ адрес: *****, *****, с българско гражданство, със средно
образование, работи, неосъждан, с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че
на 14.03.2021 г. около 17 часа в ***** се заканил на П.С.Г. от *****, с ЕГН
**********, с престъпление против неговата личност, а именно, че ще го
пребие и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл. 144 ал.1 от НК и чл. 54
ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
като на основание чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието с
ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
ПРИЗНАВА подсъдимия Д.И.Г., роден на ***** в *****, с постоянен и
настоящ адрес: *****, *****, с българско гражданство, със средно
образование, работи, неосъждан, с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че
на 14.03.2021 г. около 17 часа в ***** казал нещо унизително за честта и
достойнството на П.С.Г. от *****, с ЕГН **********, в негово присъствие,
изразяващо се в отправяне на псувня на майка „Майка ти да е...“ и на обидна
дума „глупак“, поради което и на основание чл. 146 ал.1 от НК и чл. 54 ал.1
от НК ГО ОСЪЖДА на наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 23 ал.1 от НК на подсъдимия Д.И.Г., с
ЕГН ********** едно общо наказание, а именно ТРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА
изпълнението на определеното общо наказанието с ТРИ ГОДИШЕН
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
ПРИСЪЕДИНЯВА изцяло на основание чл. 23 ал.3 от НК към
определеното общо наказание, наложеното наказание глоба в размер на
ХИЛЯДА ЛЕВА.
ОСЪЖДА подсъдимия Д.И.Г., с ЕГН **********, от *****, ***** да
заплати на основание чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД на тъжителя П.С.Г.
от *****, с ЕГН ********** обезщетение за причинените му
неимуществени вреди общо сумата от 4000 лв., включваща: сумата от 2000
лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
нанесените телесни увреждания, сумата от 1000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди за отправените закани и сумата от 1000 лв.
– обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на нанесените
2

обиди, ведно със законната лихва върху присъдената сума от общо 4000
лв., считано от датата на увреждането – 14.03.2021 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимия Д.И.Г., с
ЕГН **********, от *****, ***** да заплати държавна такса съобразно
уважения размер на гражданския иск, а именно държавна такса в размер на
160 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимия Д.И.Г., с
ЕГН **********, от *****, ***** да заплати на тъжителя П.С.Г. от *****, с
ЕГН ********** направените деловодни разноски в настоящото
производство общо в размер на 912 лв., от които 600 лв. за повереник, 300
лв. заплатени като депозит за възнаграждение на вещо лице и 12 лв. заплатени
като д.т.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва пред Плевенски ОС в 15-дневен
срок от днес.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви по н.ч.х.д. № 156/2021 г.

В Районен съд ***** е постъпила тъжба от П. С. Г. от *****, ЕГН
********** против Д. И. Г. от *****, ЕГН **********.
С тъжбата срещу подсъдимия Д. И. Г. е повдигнато обвинение затова,
че:
- на 14.03.2021 г. около 17 часа в ***** е причинил на П. С. Г. от *****,
*****, с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване
на следните увреждания: оток и хематом на клепачите на дясно око;
кръвоизлив под конюнктивата на същото око; охлузвания по носа и дясната
скула; охлузвания по кожата на двете колена; кръвонасядане с дължина 12-13
см. и ширина около 2 см. в средата на гърба; кръвонасядане с дължина 11 см.,
в поясната област централно; ивицесто кръвонасядане, в задната част на
горната трета на мишницата на лява ръка и част от задната повърхност на
рамото – довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК – престъпление по чл. 130 ал.1 от НК;
- на 14.03.2021 г. около 17 часа в ***** се заканил на П. С. Г. от *****,
*****, с ЕГН **********, с престъпление против неговата личност, а именно,
че ще го пребие и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл. 144 ал.1 от НК;
- на 14.03.2021 г. около 17 часа в ***** казал нещо унизително за честта
и достойнството на П. С. Г. от *****, *****, с ЕГН **********, в негово
присъствие, изразяващо се в отправяне на псувня на майка „Майка ти да е..“ и
на обидна дума „глупак“ – престъпление по чл. 146 ал.1 от НК.
В наказателното производство е предявен и е приет за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от тъжителя П. С. Г. против
подсъдимия Д. И. Г. за причинени му неимуществени вреди общо сумата от
4000 лв., включваща: сумата от 2000 лв. - обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на нанесените телесни увреждания, сумата
от 1000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди за отправените
закани и сумата от 1000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на нанесените обиди, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата на увреждането – 14.03.2021 г. до окончателното й
изплащане, след което тъжителя П. С. Г. е конституиран и като граждански
ищец в процеса, а подсъдимия Д. И. Г. е конституиран и като граждански
ответник в процеса.
В съдебно заседание тъжителят и неговия повереник адв. А. К.
поддържат повдигнатите с тъжбата обвинения и молят съда да постанови
присъда, с която да признае подсъдимия за виновен по всяко едно от
повдигнатите обвинения и да му наложи съответни наказания, както и да бъде
уважен предявения граждански иск.
Защитникът на подсъдимия – адв. М. П. навежда доводи, че
обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин от събраните по
делото доказателства и моли съда да признае подсъдимия за невиновен за
престъпленията, за които му е повдигнато обвинението и да отхвърли
1

гражданския иск.
Подсъдимият Д. И. Г. не се признава за виновен, като заявява, че това
което се твърди не е вярно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият Д. И. Г. е роден на ***** в *****, с постоянен и настоящ
адрес: *****, ул. *****, с българско гражданство, със средно образование,
работи, неосъждан, с ЕГН **********.
На 14.03.2021 г. около 17 часа тъжителят П. С. Г. бил в офиса на
изградения от него учебен център. От прозореца на същия видял, че съпругата
на подсъдимия /св. П.Г./ мете улицата пред тях, а подсъдимият с кофа
изхвърля отпадъците в закупен наскоро от него участък, който още не бил
заградил. Виждайки действията на подсъдимия Д.Г., Г. излязъл навън и му
казал да не изхвърля там отпадъците, че това място е негово и там не е
мястото за изхвърляне на боклуци. На направената от Герогиев забележка Г.
реагирал грубо и отвърнал, че той не е човека, който ще му казва къде да си
изхвърля боклука, напсувал го на майка, нарекъл го „глупак“ и му се заканил,
че ще го пребие. Подсъдимият изглеждал видимо пиян и бил агресивен. Г.
отново казал на Г. да не изхвърля боклука там и тъй като бил притеснен от
проявеното към него грубо и агресивно поведение, с отправяне на псувня,
обида и закана, се запътил към дома си. Пред портата на дома си видял
съпругата си /св. С.Г./ и дъщеря си /св. С.Г./. В този момент Г. видял, че
подсъдимия Г. се приближава заплашително към него. Видял и жената на
подсъдимия /св. П.Г./, която се опитала да спре съпруга си /подсъдимия Г./,
като застанала пред него, но той я изблъскал, в резултат на което тя
залитнала, а подсъдимия нанесъл удар с юмрук в областта на дясната скула и
око на тъжителя. От силния удар Г. загубил равновесие и залитнал.
Подсъдимия го ритнал, в резултат на което Г. паднал на колене, подпирайки
се с ръце на земята. В този момент подсъдимият Г., който бил взел метлата от
жена си /св. П.Г./, започнал да удря Г. с дървената й дръжка в гърба, рамото и
ръцете. Дъщерята на Г. /св. С.Г./ се опитала да се намеси, за да спре
подсъдимия, като го дръпнала, през което време баща й /тъжителя Г./ успял
да се изправи. Виждайки това, подсъдимия Г. отново се нахвърлил към
тъжителя и замахнал с дървената дръжка за да го удари, но вместо него
ударил съпругата си, която отново се опитвала да го спре. Удара попаднал в
областта на веждата на Г.а, в резултат на което по лицето й потекла кръв. В
това време тъжителя Г. успял да се прибере в дома си, заедно със съпругата си
и дъщеря си, за да се избави от нападението на подсъдимия и чул, че
дъщерята на подсъдимия се обадила на телефон 112. Не след дълго на
мястото отишли полицаи /свидетелите С.С. и И.П., като св. С. отишъл да
разговаря с тъжителя и неговата съпруга, а св. П. останал да разговаря с
подсъдимия Г. и неговата съпруга. След проведените разговори полицейските
служители съставили протоколи за предупреждение на двамата /тъжителя и
подсъдимия/. След пристигане на екип от ЦСМП ***** П.Г. била отведена в
2

Центъра за спешна помощ *****, където й била оказана такава. В резултат на
преживяното, тъжителя вдигнал високо кръвно и лежал цяла вечер, а на
другия ден отишъл на лекар, първо за кръвното, което въпреки приетите
лекарства в двойна доза /според св. С.Г./ продължавало да е високо, а след
това отишъл и в съдебна медицина, където отново отишъл след три дни, тъй
като установил, че в даденото му медицинско удостоверение не са описани
всички наранявания, а именно тези, които били останали скрити под
надигнатата дреха при първия преглед. От извършените два медицински
прегледа обективирани в медицинско удостоверение № 90 от 15.03.2021 г. и
допълнение към него от 18.03.2021 г. /изписано на гърба на първото
медицинско удостоверение/ се установяват точните телесни увреждания,
които са идентични с тези посочени в тъжбата, както и обстоятелството, че
уврежданията са резултат от тъпи травми и могат да бъдат получени по
начина, срока и обстановката, за която се съобщава и че описаните травми са
довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.
Свидетелката П.Г. два дни след случилото се също посетила „Съдебна
медицина“ гр. Плевен, където й било издадено медицинско удостоверение за
пред съда № 91/2021 г., в което са описани установените от съдебния лекар
телесни увреждания, а именно цепковидна плитка рана, хоризонтално
разположена с дължина 2,8 см., разположена на 1,5 см. над веждата,
кръвонасядане на гръден кош в ляво в горната част на млечната жлеза,
болезнен оток в окосмената част на главата челно в дясно с диаметър 2-3 см.
и лек оток и палпаторна болка на китката на дясната ръка.
Тази фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите С.Г., С.Г., С.С. и И.П., от представените по делото медицинско
удостоверение и допълнение към него издадено на името на тъжителя П.Г., от
издаденото на името на П.Г. – медицинско удостоверение, писмо от РУ
Левски, с което е уведомен съда кои полицейски служители са посетили
мястото след подадения сигнал, какви действия са извършени и
обстоятелството, че в РУ Левски е постъпила жалба от П.Г. от *****, по
която е извършена проверка, както и е изпратена разпечатка от дневник за
получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ на РУ Левски – два
листа /относно обстоятелството, за подадения сигнал от св. Д.Д. на 14.03.2021
г./. Посочената по-горе фактическа обстановка се установява и от
извършената по делото съдебно-медицинска експертиза, както и от
показанията на свидетеля Н.А.К. /показанията на който пресъздават
впечатления една седмица след случилото се/ и характеристични данни за
тъжителя.
По делото в качеството на свидетели са разпитани С.В.С. – Г.а –
съпруга на тъжителя, С.Г. – дъщеря на тъжителя, П.И.Г. – съпруга на
подсъдимия, Д.Д. Г.а – дъщеря на подсъдимия, Н.А.К. – без родство със
страните, СТ. М. СТ. и ИВ. СТ. П. – и двамата без родство със страните по
делото.
От показанията на свидетелките С.Г. и С.Г. /първата съпруга, а втората
3

дъщеря на тъжителя/ се установява, че на 14.03.2021 г. около 17 часа П.Г. се
намирал в офиса на изградения от него учебен център, откъдето видял, че
подсъдимия Г. изхвърля боклуци в място, което Г. бил закупил, което не било
заградено, но било обозначено със забити колчета, което предизвикало
реакцията на Г., който излязъл и казал на подсъдимия Г. да не хвърля там
отпадъци, тъй като мястото е негово и после трябва да ги изхвърля от там. На
отправената забележка Г. реагирал грубо и му отправил репликата: „глупак,
ти ли ще ми кажеш къде да изхвърлям боклуците“, напсувал го и го заплашил,
че „ще го пребие един ден“ /св. С.Г. – л. 67 на гърба и л. 68 от делото и св.
С.Г. – л. 76 на гърба и л. 77 от делото/. От показанията на тези свидетелки се
установява, че след отправените обида, псувня и закана П.Г. отново казал на
Г. да не изхвърля боклука там и тръгнал да се прибира, в който момент
свидетелките видели Г. да се нахвърля върху Г., като му нанесъл юмручен
удар в лицето, в резултат на което Г. загубил равновесие и след ритник
нанесен му в крака Г. паднал на земята по колене и подпрян с ръце. От
показанията на тези свидетелки се установява, че жената на подсъдимия се
опитала да се намеси и да спре съпруга си, но той я блъснал в областта на
гърдите, издърпал метлата от ръцете й и с дървената дръжка започнал да
нанася удари по тялото на Г., в областта на ръмената, гърба, раменете. От
показанията на св. С.Г. се установява, че в този момент тя била много
стресирана от случващото се и не се намесила. От показанията и на двете
свидетелки се установява, че дъщерята на тъжителя и св. С.Г. /св. С.Г./ се
спуснала и дръпнала Г., в който момент Г. се обърнал към нея и Г. успял да
стане от земята /л.67 - 68 и 76 - 77 от делото/. По нататък в показанията си св.
С.Г. и св. С.Г. продължават, че видели как подсъдимия отново замахва към
П.Г., но жената на подсъдимия се опитала да предотврати случващото се и
застанала между двамата, в резултат на което ударът с дръжката на метлата
попаднал в лицето й, в резултата на което „бликнала кръв“. В този момент
тъжителя, съпругата му и дъщеря му успели да се приберат. От показанията
на свидетелките С.Г. и Св. Г.а се установява, че същите чули, че дъщерята на
подсъдимия позвънила на 112 и малко по-късно на мястото дошли
полицейски служители. От показанията на свидетелката С.Г. се установява
състоянието на съпруга й – тъжителя Г. след случилото се – обстоятелството,
че същия вдигнал кръвно, което въпреки дадената от св. С.Г. двойна доза на
вземаните от него лекарства не било повлияно, че на другия ден Г. отишъл на
лекар първо за кръвното, а след това и в съдебна медицина, установява се, че
в последствие установили, че не всички наранявания били описани в първото
медицинско удостоверение, което си обяснили с това, че при прегледа
дрехата на Г. не била събличана, а само била повдигната и увреждането
попада под повдигнатата дреха. Установява се и състоянието на Г., който
след случилото се бил „разтреперан“, вдигнал високо кръвно, лежал цялата
вечер, окото му било посиняло, имал кръвоизлив в окото и кръвонасядания в
ръката и рамото и нараняване на гърба, което било като на черти.
Свидетелките С.Г. и С.Г. са възприели не само телесното нараняване на
4

тъжителя П.Г., но и отправената към него дума „глупак“, псувня на майка и
отправената закана от подсъдимия, че „ще го пребие“.
Съдът дава вяра на показанията на тези две свидетелки, като приема, че
същите макар и в близка родствена връзка с подсъдимия дават правдиви
показания. Свидетелките С.Г. и С.Г. дават пълни и подробни показания от
случващото се, показанията им са логични и последователни, във взаимна
връзка помежду си и съответни на показанията на свидетеля С.С. /без родство
със страните/, на свидетеля И.П. /без родство със страните/, на представените
по делото писмени доказателства медицинско удостоверение и допълнение
към него, издадени на П.Г., и обясняват логично начина на получените
наранявания от съпругата на подсъдимия – св. П.Г.. Показанията на
свидетелките С.Г. и С.Г. са съответни и на приетата по делото съдебно-
медицинска експертиза обсъждаща обстойно и последователно вида и начина
на получените травми от тъжителя П.Г., като видно от заключението на
вещото лице е, че същите могат да бъдат получени по време, място и начина
по който се съобщава.
В противовес на показанията на свидетелките С.Г. и С.Г. са показанията
на свидетелките П.Г. и Д. Г.а – съответно първата съпруга, а втората дъщеря
на подсъдимия. Двете свидетелки твърдят, че подсъдимият не е докосвал
тъжителя. В показанията си св. П.Г. /л. 69 на гърба и л. 70 от делото/ твърди,
че тъжителят я е обидил, че бил в пияно състояние, че я замерил с бутилка, а
след това и я ударил с дървената дръжка на метлата през лицето, в резултат на
което цялата била обляна в кръв и повече нищо не можела да възприеме.
Относно падането на тъжителя на земята, свидетелката Г.а обяснява, че това
се е случило, защото тъжителя бил пиян, а относно другите му наранявания
не дава каквито и да било показания, като заявява, че съпругът й не е
докосвал тъжителя, а след това заявява, че когато тъжителя я ударил в дясната
вежда, мъжът й като видял, че цялата е в кръв само леко бутнал подсъдимия,
за да ги разтърве, а П.Г. който бил пиян залитнал и паднал, че съпругата му и
дъщеря му го дръпнали и го прибрали в тях.
В показанията си св. Д. Г.а /дъщеря на подсъдимия/ заявява, че е видяла
баща й да изхвърля дребни камъчета и пепел в една дупка отсреща, при което
съседът П. отишъл да се саморазправя защо са хвърлили тези камъни в
неговия имот, че П. хвърлил пластмасова бутилка по майка й, че издърпал от
ръцете на майка й метлата с дървена дръжка и започнал да я удря, че й сцепил
веждата и й нанесъл удари по ръцете, по гърдите, по китката /л. 71 от делото/.
От показанията на свидетелката е видно, че същата не е чула обиди от която и
да е от двете страни и твърди, че П.Г. е нанесъл множество удари по нейната
майка св. П.Г., докато самата П.Г. твърди за 1 удар – в дясната вежда, както и
че преди това Г. я обиждал, като я наричал "овца, глупачка, простачка",
псувал я на майка. Свидетелката Г.а също заявява, че баща й избутал П. да
спре да удря майка й, при което П. паднал на колене, „вероятно от
въздействието на алкохола“, при което дъщеря му и жена му го издърпали и
се прибрали в сервиза, а самата тя повикала линейка. И двете свидетелки
5

твърдят, че подсъдимия не е нанасял удари на П. нито с юмрук, нито с
каквото и да било, но не обясняват по никакъв начин уврежданията по
тъжителя, видимите от които са възприети от полицейския служител /св.
С.С./, и тези установени и при извършения медицински преглед от съдебния
лекар непосредствено на другия ден след случилото се.
Твърденията на свидетелките П.Г. и Д. Г.а не само си противоречат
едни на други /относно отправените обиди и броя на нанесените удари/, но
противоречат и на показанията на свидетелите И.П. и С.С. – и двамата без
родство със страните по делото, служители на РУ Левски, посетили мястото
след инцидента и разговаряли и с двете страни по случая. В твърденията си
двете свидетелки заявяват, че П.Г. е бил в пияно състояние, което
обстоятелство категорично се опровергава от показанията на св. И.П. и св.
С.С.. Свидетеля И.П. /който е разговарял с подсъдимия при посещението си
на място/ е категоричен, че подсъдимият е този, който е бил в явно нетрезво
състояние. В съдебно заседание /л. 67 от делото – на гърба/ свидетелят
посочва подсъдимия и заявява: „Господинът, беше в явно нетрезво
състояние, миришеше на алкохол и беше леко превъзбуден“. От показанията
на св. С.С. /разговарял с тъжителя и съпругата му при посещението си на
място/ се установява, че същия не е установил някой да е бил в нетрезво
състояние. От тук и извода, че не тъжителя, а именно подсъдимия е този,
който към момента на случилото се е бил в явно нетрезво състояние и
падането на тъжителя П.Г. на земята няма как да се обясни с негово пияно
състояние, тъй като състоянието му е възприето лично от св. С.
непосредствено след случилото си и свидетеля не е установил Г. да е в
нетрезво състояние.
От показанията на свидетеля С. се установява, че „по лицето, П. имаше
синини, червено ли, не мога да се сетя точно, едното око някъде беше“. Това
увреждане на Г. е установено не само непосредствено след инцидента от
посочения свидетел, но и по време на прегледа в съдебна медицина на
следващия ден и е описано в издаденото удостоверение /л. 5 от делото/ и
същото не може да бъде обяснено по никакъв начин от показанията на
свидетелите П. и Д. Г.и. Както бе посочено по-горе свидетелките Г.и с
твърденията си, че П. в резултат на пияното си състояние е паднал по колене
обясняват само нараняванията в областта на коленете, но нараняванията в
областта на дясната скула /око/ и тези по тялото, имащи вид на резки не могат
да обяснят по никакъв начин. За разлика от тези две свидетелки, в
показанията си св. С.Г. и С.Г. /съпруга и дъщеря на тъжителя/ не само
посочват уврежданията по тъжителя, но посочват и уврежданията на св. Г.а
/съпруга на подсъдимия/, като обясняват начина на получаването им. Така
посочения от свидетелките С.Г. и Св. Г.а начин на получаване на
уврежданията на Г.а е възможен и логичен. Нараняването в областта на
гърдите изразяващо се в кръвонасядане е възможно да бъде получено при
евентуално блъскане в тази област, а нараняването в областта на главата,
включително и цепковидната плитка рана над веждата е възможно да бъде
6

получена от удар с дървена дръжка на метла. Друг е въпроса, че в настоящия
процес няма поискана и назначена съдебно-медицинска експертиза, която да
обсъжда вида и характера на телесните увреждания на свидетелката П.Г., но
изложеното по-горе е обсъдено с оглед установяване достоверността на
показанията на свидетелите, които са в близки родствени връзки с тъжителя и
подсъдимия. От изложеното по-горе се установява, че докато показанията на
свидетелките С.Г. и С.Г. /в близко родство с тъжителя/ са пълни, ясни,
логични и последователни, отговарящи на всички възникнали въпроси в
процеса, то показанията на свидетелките П.Г. и Д. Г.а /в близко родство с
подсъдимия/ са непълни, на места противоречащи си помежду си, и с
показанията на другите свидетели без родство, и неотговарящи на всички
възникнали въпроси в процеса. Свидетелките Г.и дават показания само
изгодни за техния съпруг и баща, като услужливо премълчават показания,
които биха могли да бъдат неизгодни за него. Опитват се да внушат, че
тъжителя е употребил алкохол, в резултат на което дори не е можел да пази
равновесие и е паднал, при което се е самонаранил, което внушение
категорично се опровергава от показанията на посочените по-горе свидетели
С. и П. – без родство със страните и незаинтересовани по какъвто и да било
начин от изхода на делото, и които са изпълнявали служебните си задължения
и пресъздават добросъвестно и пълно личните си възприятия при
посещението им на място, след получения сигнал в РУ Левски. Предвид
изложеното, съдът не дава вяра на показанията на тези свидетелки.
По делото освен разпитаните свидетели – близки родственици на
тъжителя и подсъдимия са разпитани и свидетелите С.С., И.П. и Н.К.. Както
бе посочено по-горе тези свидетели са без родство със страните по делото и
не са заинтересовани по какъвто и да било начин от изхода на делото.
Свидетелите С.С. и И.П. са служители на РУ Левски, посетили са мястото в
изпълнение на служебните си задължения и при разпита им дават ясни, точно,
логични и последователни показания относно установеното от тях и
съответно на личните им възприятия, поради което, съдът приема, че тези
свидетели дават достоверни показания и показанията им следва да бъдат
кредитирани от съда. Показанията на свидетелите способстват за пълното
изясняване на фактическата обстановка по делото. От показанията на тези
свидетели се установява, че след получен сигнал в РУ Левски са посетили
мястото, че свидетеля П. разговарял с подсъдимия и съпругата му, а
свидетеля С. разговарял с тъжителя и неговата съпруга. От показанията на
свидетеля С. се установява, че тъжителя имал нараняване по лицето, както и
че никой не е бил в пияно състояние, а от показанията на св. П. се установява,
че подсъдимия е бил в явно нетрезво състояние - миришел на алкохол, бил в
приповдигнато настроение. От показанията и на двамата свидетели се
установява, че след проведените разговори, били съставени и на тъжителя и
на подсъдимия протоколи за предупреждение да не влизат в саморазправа
помежду си.
По отношение показанията на свидетеля Н.К. съдът приема, че и този
7

свидетел е без родство със страните по делото и дава правдиви показания, тъй
като не е заинтересован по какъвто и да било начин от изхода на делото.
Свидетеля заявява, че познава тъжителя П.Г. като човек от града, заявява, че
не е чувал за прояви на агресия от страна на П.Г. и пресъздава лични свои
възприятия относно нараняването на Г. в областта на лицето, които са от една
седмица след случилото се. Свидетелят К. заявява, че е посетил сервиза на Г.,
за да разбере как стоят нещата с евентуалното провеждане на курс на негова
близка, която живее в чужбина, при което видял насинената страна на Г. в
областта на окото и се пошегувал с него, като го запитал да не го е била
жената, след което Г. му обяснил, че се спречкали със съседа, който го ударил
няколко пъти. Свидетелят К. заявява, че му е станало неудобно да задава
повече въпроси, поради което не знае повече за случая. Съдът дава вяра и на
тези показания, от които се установява, че и седмица след случилото се,
тъжителя Г. все още е търпял болки и страдания и нараняванията в областта
на лицето са били още видими и възприети от свидетеля К..
По делото са представени медицинско удостоверение № 90/2021 г. от
15.03.2021 г. издадено след преглед на тъжителя П. С. Г., допълнено след
повторен преглед на Г. на 18.03.2021 г. и медицинско удостоверение №
91/2021 г. издадено след преглед на св. П.И.Г. /съпруга на подсъдимия/ на
16.03.2021 г.
Видно от медицинското удостоверение, издадено на тъжителя /л. 5 от
делото/ е, че при прегледа на П. С. Г. е установено, че същия има оток и
хематом на клепачите на дясно око с интензивно морав цвят, по силно изразен
на долен клепач, под конюнктивата на същото око има яркочервен
кръвоизлив. По кожата на носа в дясно и по кожата на дясната скула има две
малки неправилни червеникави охлузвания. По кожата на двете коленни
стави има две повърхностни червеникави охлузвания с неправилна форма, на
гърба в средата има бледовато косо ивицесто кръвонасядане с дължина 12-13
см и ширина около 2 см и светла ивица в средата и подобно ивицесто
кръвонасядане с дължина 11 см има в поясната област централно. Установено
е и ивицесто кръвонасядане локализирано в задната част на горна трета на
мишницата на лява ръка и част от задната повърхност на рамото. От
медицинското удостоверение и допълнението към него се установява, че на
лекаря е било съобщено, че на 14.03.2021 г. около 17 часа Г. бил удрян с ръка
по лицето, съборен на земята, удрян с дълга дървена дръжка на метла по
гърба. Именно за такива удари говорят и свидетелите С.Г. и С.Г.. От същото
медицинско удостоверение се установява, че уврежданията са резултат от
тъпи травми и могат да бъдат получени по начина, срока и обстановката, за
които се съобщава. В унисон с показанията на св. С.Г. относно заявеното от
нея, че не всички увреждания по Г. били възприети и посочени в първото
медицинско, тъй като при първия преглед на Г., същия само си е надигнал
дрехата, която била с дълъг ръкав, а не я е съблякъл напълно, е и посоченото
от специалиста извършил и двата прегледа - доцент д-р Д.Д., в
допълнението, че локализацията на това кръвонасядане действително попада
8

под горната част на тениската с дълги ръкави, която Г. е надигнал, за да
покаже кръвонасядането в средата на гърба /описано при първия преглед/.
Специалиста е приел, че цветът на кръвонасядането отговаря по давност от 3-
4 денонощия и непротиворечи на срока на инцидента и е посочил, че следва
да се приеме, че и това ивицесто кръвонасядане, описано на 18.03.2021 г. е
причинено на 14.03.2021 г. По отношение вида, характера и начина на
получаване на телесните увреждания на тъжителя Г., съдът ще се спре и по-
долу, обсъждайки и приетата по делото съдебно медицинска експертиза.
По делото е представено и медицинско удостоверение № 91 от
16.03.2021 г. издадено на П.И.Г., което бе посочено и по-горе във връзка с
достоверността на показанията на свидетелите роднини на тъжителя и тези
роднини на подсъдимия. От удостоверението се установява, че доц. Д-р Д.Д. е
извършил преглед в качеството си на съдебен лекар и на П.Г., при прегледа на
която е установена разкъсно контузна рана на главата, отоци и
кръвонасядания по лицето и главата, гърдите и китката на едната ръка, което
е посочено, че уврежданията са резултат от тъпи травми и могат да бъдат
получени по начина, срока и обстановката, за която се съобщава. Отразено е,
че Г.а съобщава, че на 14.03.2021 г. около 17 часа била удряна с дълга
дървена дръжка на метла, замеряна с бутилка.
В показанията на свидетелите С.Г. и С.Г. твърдят, че св. П.Г. се е
опитала да преустанови нападението на съпруга си над П.Г., но същата била
изблъскана в областта на гърдите от съпруга си, че същия бил издърпал от
ръката й метлата с дървената дръжка, а в последствие „най-вероятно без да
иска“ според свидетелките е ударил съпругата си с дръжката на метлата,
която за пореден път се опитала да преустанови нападението, като застанала
между съпруга си и Г.. Описаното от свидетелките С.Г. и С.Г. като време,
място и начин на причиняване на уврежданията са възможни, логични и
последователни. Възможно е кръвонасядането в областта на гърдите да се
получи при блъскане на Г.а в тази област, а разцепването на кожата и
травмите в областта на лицето и главата да се получи при удар с дървената
дръжка на метлата. В общи линии, без навлизане в подробности и без да се
коментира кой е нанесъл удара, от преглеждащия лекар е прието, че е
възможно нараняването да бъде получено по начина, по който се съобщава -
т.е. посредством удар с дълга дървена дръжка на метла и това е отразено в
посоченото по-горе медицинско удостоверение.
По делото е изготвена съдебно медицинска експертиза, заключението,
по която не е оспорена от страните и е приета от съда. Съдебно-медицинската
експертиза е пълна и компетентно изготвена. Същата много детайлно се
спира на конкретните увреждания, причинени на тъжителя и механизма на
причиняването им. При изготвяне на експертизата вещото лице детайлно е
обсъдило както посочените по-горе медицински удостоверения, така и
свидетелските показания по делото, обсъдил е версиите, излагани от
близките, както на тъжителя, така и на подсъдимия относно механизма
/начина/ на причиняване на телесните увреждания. В заключение вещото лице
9

е посочило, че уврежданията на тъжителя в областта на лицето и двете
колена имат нехарактерна форма, липсват т.н. „контактни отпечатъци“ от
удрящата повърхност на действалите тъпи предмети. Вещото лице е заявило,
че е напълно възможно и много често срещано в съдебномедицинската
практика е описаните „оток и хематом на клепачите на дясно око“,
кръвоизлив по конюнктивата“ и „двете малки охлузвания по кожата на носа в
дясно и по кожата на дясната скула“ да бъдат получени от директни удари
/дори само един/ с юмрук в тази област на лицето. Посочило е, че механизма
на получаване на „малките охлузвания в областта на двете колена“ добре
могат да бъдат обяснени с „падане на колене“ върху широка повърхност.
Относно уврежданията на тъжителя в областта на гърба, поясната област и в
„задната част на горна трета на мишницата на лява ръка и част от задната
повърхност на рамото“ вещото лице е заявило, че имат характерна ивицеста
форма, т.е. представляват „контактен отпечатък“ от твърд тъп предмет и на
базата на морфологията /вида/ на описаните увреждания по задната
повърхност на туловището е приело, че може да се даде заключение, че те са
получени от удари с твърд тъп предмет с тясна издължена удряща повърхност
цилиндрична или плоска с диаметър /или ширина/ около 2-3 см., като е
посочило, че такъв предмет представлява „дългата дървена дръжка на
метлата“, с която са нанесени най-малко три удара в задната повърхност на
туловището /гърба, задната повърхност на раменете и задната повърхност на
мишницата на ръката, както и в поясната област/.
От заключението на вещото лице, се установява, че описаните травми са
довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК
и описаните травми са довели до болки и страдания за срок до около две-две
и половина седмици, че през първите дни болката е била по-силна и
постепенно е намалявала, както и че до три седмици след инцидента, такъв
вид травми отзвучават напълно без остатъчни явления и негативни последици
за здравето и трудоспособността.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните по делото и
същото е прието от съда като пълно, компетентно изготвено и отговарящо на
поставените въпроси. Безспорно е, че заключението е изготвено от вещо лице,
което е в списъка на вещите лица за района на ОС Плевен и вещото лице –
доцент доктор Д.Д. е специалист с доказана компетентност. Вещото лице е
имало възможност не само да се запознае с всички материали по делото
/издадените медицински удостоверения/ и показанията на всички разпитани
по делото свидетели, обсъдило е същите, но и видно от посочените по-горе
медицински удостоверения лично е извършило прегледите както на тъжителя
П.Г., така и на съпругата на подсъдимия – св. П.Г., като по този начин лично и
в пълнота е възприело уврежданията още непосредствено след нанасянето им.
По делото защитника на подсъдимия прави опит да дискредитира вещото
лице, като поставя въпроси относно реда и начина на заплащане на
издадените медицински удостоверения, относно времето на извършените
прегледи и работното време на съдебния лекар, но съдът приема, че
10

въпросите каещи дали тъжителя е заплатил за издаденото му медицинско
удостоверение /тъй като по делото не се представя документ същия да е
платил, за разлика от св. П.Г., която представя документ за платена такса при
издаване на удостоверението/, не са достатъчни, за да дискредитират
компетентността на вещото лице доц. Д-р Д.Д., още повече, че констатациите
му относно установените телесни увреждания не се оспорват, както по
отношение на Г., така и по отношение на Г.а. Въпросите, касаещи работното
време на лекаря и това дали, кой и кога издава документ за заплащане на
извършената услуга не са въпроси по съществото на настоящия спор.
Безспорен факт е, че специалист съдебен лекар, който е с доказана
компетентност е извършил съответните прегледи и е издал съответните
медицински документи. Вещото лице в съдебно заседание, а и в издаденото
преди това допълнение към удостоверение ясно и конкретно посочва, че е
извършил пропуск при първоначалния преглед, като очевидно се е
предоверил на пациента и не е поискал същия да се съблече напълно, като го
е прегледал само с повдигнатите дрехи, съсредоточавайки вниманието си, на
посочените от самия пострадал увреждания, в резултат на което не е видял
част от нараняванията останали скрити под повдигнатата дреха. Факт е обаче,
че в последствие и тези наранявания са били установени, описани и обсъдени
от специалиста и е заключено, че същите отговарят да са получени по време,
място и начин както се посочва и че съответстват да са получени по време,
място и начин на първоначално описаните увреждания, след което е
заключено, че сами по себе си допълнително установените наранявания не
променят с нищо крайния извод, направен и след първоначалния преглед, че
се касае до травми, които са довели до разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
По делото е направено искане от защитника на подсъдимия да бъде
изискана прокурорската преписка, която е образувана по първоначално
подадената жалба от св. П.Г. /посочена и в писмото от РУ Левски/, като се
прави искане, чрез същата да бъде установено какви обяснения са дали
участвалите в инцидента лица. Съдът е отказал изискването на тази преписка
по следните съображения. В съдебно заседание съдът е мотивирал отказа си,
като е заявил на участващите в процеса лица, че всички участвали в
инцидента са разпитани в качеството на свидетели в настоящия процес,
показанията им са дадени по реда на НПК в съдебно заседание и са възприети
лично, както от съдията, така и от тъжителя, повереника му, подсъдимия и
неговия защитник. В случай, че някоя от страните е имала допълнителни
въпроси за изясняване на факти, които според страната са били неизяснени е
имала възможност да ги зададе. Факт е, че дадени обяснения от когото и да
било при извършване на предварителна проверка не могат да бъдат
противопоставени на дадени показания в образуваното по съответния ред
наказателно производство и след предупреждаване за наказателната
отговорност, която разпитваното като свидетел лице носи за даване на
неверни показания. В настоящото производство са разпитани всички лица,
11

имали по какъвто и да било начин някакво участие или наблюдение на
случващото се. От данните по делото е видно, че по време на инцидента на
мястото са били тъжителя, неговата съпруга /свидетелката С.Г./, неговата
дъщеря /свидетелката С.Г./, подсъдимия, неговата съпруга /свидетелката П.Г./
и неговата дъщеря /свидетелката Д. Г.а/. Факт е че след подаване на сигнал
на тел. 112 от св. Д. Г.а мястото е посетено от служители на РУ Левски, а
именно разпитаните като свидетели в настоящото производство С.С. и И.П..
По делото няма данни други лица да са възприели пряко или да са участвали
в случилото се на 14.03.2021 г. Разпитаните свидетели са предупредени за
наказателната отговорност която носят, разпитани са в съдебно заседание в
присъствието на всички страни в процеса, непосредствено пред съдията-
докладчик по делото и съдът не счита, че следва да бъдат изисквани давани
обяснения в полицията, без всякаква процесуална стойност за настоящия
процес. Нещо повече, искането е направено от защитата на подсъдимия едва
след провеждането на няколко съдебни заседания, в резултат на което
съдията-докладчик остава с впечатлението, че единствената цел на защитата е
протакане на производството във времето, още повече, че същото не веднъж е
отсрочвано и отлагано по причина искане на някоя от страните.

Предвид изложеното, съдът приема, че по делото по един безспорен и
категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:
На 14.03.2021 г. около 17 часа тъжителят П. С. Г. бил в офиса на
изградения от него учебен център. От прозореца на същия видял, че съпругата
на подсъдимия /св. П.Г./ мете улицата пред тях, а подсъдимият с кофа
изхвърля отпадъците в закупен наскоро от него участък, който още не бил
заградил. Виждайки действията на подсъдимия Д.Г., Г. излязъл навън и му
казал да не изхвърля там отпадъците, че това място е негово и там не е
мястото за изхвърляне на боклуци. На направената от Г. забележка Г.
реагирал грубо и отвърнал, че той не е човека, който ще му казва къде да си
изхвърля боклука, напсувал го на майка, нарекъл го „глупак“ и му се заканил,
че ще го пребие. Подсъдимият изглеждал видимо пиян и бил агресивен. Г.
отново казал на Г. да не изхвърля боклука там и тъй като бил притеснен от
проявеното към него грубо и агресивно поведение, с отправяне на псувня,
обида и закана, се запътил към дома си. Пред портата на дома си видял
съпругата си /св. С.Г./ и дъщеря си /св. С.Г./, които лично възприели
случващото се. В този момент Г. видял, че подсъдимия Г. се приближава
заплашително към него. Видял и жената на подсъдимия /св. П.Г./, която се
опитала да спре съпруга си /подсъдимия Г./, като застанала пред него, но той я
изблъскал, в резултат на което тя залитнала, а подсъдимия нанесъл удар с
юмрук в областта на дясната скула и око на тъжителя. От силния удар Г.
загубил равновесие и залитнал. Подсъдимия го ритнал, в резултат на което Г.
паднал на колене, подпирайки се с ръце на земята. В този момент
подсъдимият Г., който бил взел метлата от жена си /св. П.Г./, започнал да
удря Г. с дървената й дръжка в гърба, рамото и ръцете. Дъщерята на Г. /св.
С.Г./ се опитала да се намеси, за да спре подсъдимия, като го дръпнала, през
12

което време баща й /тъжителя Г./ успял да се изправи. Виждайки това,
подсъдимия Г. отново се нахвърлил към тъжителя и замахнал с дървената
дръжка за да го удари, но вместо него ударил съпругата си, която отново се
опитвала да го спре. Удара попаднал в областта на веждата на Г.а, в резултат
на което по лицето й потекла кръв. В това време тъжителя Г. успял да се
прибере в дома си, заедно със съпругата си и дъщеря си, за да се избави от
нападението на подсъдимия и чул, че дъщерята на подсъдимия се обадила на
телефон 112. Не след дълго на мястото отишли полицаи /свидетелите С.С. и
И.П., като св. С. отишъл да разговаря с тъжителя и неговата съпруга, а св. П.
останал да разговаря с подсъдимия Г. и неговата съпруга. След проведените
разговори полицейските служители съставили протоколи за предупреждение
на двамата /тъжителя и подсъдимия/. След пристигане на екип от ЦСМП
***** П.Г. била отведена в Центъра за спешна помощ *****, където й била
оказана такава. В резултат на преживяното, тъжителя вдигнал високо кръвно
и лежал цяла вечер, а на другия ден отишъл на лекар, първо за кръвното,
което въпреки приетите лекарства в двойна доза /според св. С.Г./
продължавало да е високо, а след това отишъл и в съдебна медицина, където
отново отишъл след три дни, тъй като установил, че в даденото му
медицинско удостоверение не са описани всички наранявания, а именно тези,
които били останали скрити под надигнатата дреха при първия преглед. От
извършените два медицински прегледа обективирани в медицинско
удостоверение № 90 от 15.03.2021 г. и допълнение към него от 18.03.2021 г.
/изписано на гърба на първото медицинско удостоверение/ се установяват
точните телесни увреждания, които са идентични с тези посочени в тъжбата,
както и обстоятелството, че уврежданията са резултат от тъпи травми и могат
да бъдат получени по начина, срока и обстановката, за която се съобщава и че
описаните травми са довели до разстройство на здравето, временно и
неопасно за живота. Свидетелката П.Г. два дни след случилото се също
посетила „Съдебна медицина“ гр. Плевен, където й било издадено
медицинско удостоверение за пред съда № 91/2021 г., в което са описани
установени от съдебния лекар телесни увреждания.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът приема,
че на 14.03.2021 г. в ***** с действията си подсъдимият Г. е осъществил от
обективна и субективна страна при условията на реална съвкупност съставите
на престъпления по чл. 130 ал.1 от НК, чл. 144 ал.1 от НК и по чл. 146 ал.1 от
НК.

Относно престъплението по чл. 130 ал.1 от НК:
От обективна страна на 14.03.2021 г. в ***** подсъдимият Д. И. Г.
причинил на П. С. Г. следните телесни увреждания: оток и хематом на
клепачите на дясно око; кръвоизлив под конюнктивата на същото око;
охлузвания по носа и дясната скула; охлузвания по кожата на двете колена;
кръвонасядане с дължина 12-13 см. и ширина около 2 см. в средата на гърба;
кръвонасядане с дължина 11 см., в поясната област централно; ивицесто
13

кръвонасядане, в задната част на горната трета на мишницата на лява ръка и
част от задната повърхност на рамото – довели до разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, представляващи лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият Г. е съзнавал обществено-опасния характер
на деянието, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е целял
тяхното настъпване. Подсъдимият е нанесъл на пострадалия описаните
телесни увреди и е съзнавал, че извършва акт на физическа интервенция
върху телесната му неприкосновеност и че употребява сила, но независимо от
това подсъдимия е извършил това си действие, съзнавайки, че ще последват
телесните увреждания, в това число и на такива от вида на действително
причинените.

Относно престъплението по чл. 144 ал.1 от НК:
От обективна страна на 14.03.2021 г. в ***** подсъдимият се е заканил
на П. С. Г. с престъпление против неговата личност, а именно, че ще го
пребие и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му. От обективна страна посоченото престъпление по чл.
144 ал.1 от НК представлява особена форма на престъпно въздействие върху
свободното протичане на психичните процеси, в резултат на които се
формира волята на пострадалия. В този смисъл изпълнителното деяние се
изразява в обективиране намерението на дееца към пострадалия, че ще
извърши престъпление срещу него и по-конкретно срещу телесната му
неприкосновеност. В конкретния случай подсъдимия е осъществил
обективната страна на деянието с отправяне на думите, че ще го пребие, както
и чрез конклудентни действия, изразяващи се в неконтролируемо и агресивно
поведение към пострадалия. Освен изложеното, за съставомерността на
деянието е необходимо и отправената закана да създава възможност за
възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на
престъплението /без да е задължително същото реално да се е уплашило/,
както и да съществува реална възможност деецът да осъществи намерението,
като същевременно личи оформено решение за това или психичното
състояние на обекта прави вероятно бързото вземане на това решение. Според
константната съдебна практика при преценка на съществуващата реална
възможност деецът да осъществи намерението си, се вземат предвид
обстановката, начина по който е отправена заканата, психическото състояние
на дееца. В конкретния случай данни за тази реална възможност деецът да
осъществи намерението си се черпят от състоянието, в което се е намирал,
обективирано в словесна и физическа агресия спрямо пострадалия. Съставът
на това престъпление приема за достатъчно от обективна страна
възприемането на заплахата от пострадалия. Т.е. деянието е довършено,
когато пострадалия възприеме заканата с престъпление, в случая против
телесната неприкосновеност, като обективирано намерение на дееца да му
причини телесни увреждания, достигане до съзнанието на жертвата. В
14

конкретния случай заканата е достигнала до съзнанието на пострадалия в
момента на отправянето й.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обеществено опасния характер
на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е целял
тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че отправените закани са с
тежест, която би могла да възбуди страх у всеки човек, още повече когато са
придружени с агресивно поведение. Подсъдимият е съзнавал
обстоятелството, че така отправената закана е възприета от адресата му,
осъзнал е също така и уплахата. Токазателно за това е поведението на
пострадалия, който се отправил към дома си, а в последствие бил
„разтреперан“, „вдигнал кръвно“, което на могъл да нормализира
продължително време, дори и след употребата на двойни дози от
предписаните му преди това лекарства.

Относно престъплението по чл. 146 ал.1 от НК:
От обективна страна на 14.03.2021 г. в ***** подсъдимият казал на П.
С. Г. нещо унизително за честта и достойнството му, в негово присъствие,
изразяващо се в отправяне на псувня на майка „майка ти да е…“ и на
обидната дума „глупак“. Изпълнителното деяние на престъплението обида по
чл. 146 от НК се изразява в казване или извършване на нещо унизително за
честта или достойнството на другиго в негово присъствие, т.е. обидата е
престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на гражданина,
самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има за
собствената си личност и обществена ценност. За да е налице обида, то
следва деецът да е казал в присъствието на тъжителя думи, които са годни да
накърнят честта или достойнството му, които са неприлични, вулгарни или
цинични. С оглед установеното по делото, безспорно се налага извода, че в
конкретния случай е налице престъплението обида, извършено от подсъдимия
спрямо тъжителя. Подсъдимият е използвал думата „глупак“ даваща
негативна оценка за личността на тъжителя и е използвал вулгарни думи,
отправяйки псувня на майка, като всичко това, съобразно господстващия
морал накърнява честта и достойнството на тъжителя. Обидната дума и
псувнята са отправени в присъствието на обидения, нещо което безспорно е
установено по делото от показанията на свидетелите С.Г. и С.Г..
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно при
форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че казва нещо, което
унижава честта и достойнството на тъжителя, бил е наясно, че казва думите в
присъствието на тъжителя и че тези думи ще бъдат възприети от него като
обида.

При определяне вида и размера на наказанията, съдът съобрази степента
на обществена опасност на деянията, личната опасност на подсъдимия, оцени
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Съдът съобрази, че деянията са с обичайната за този вид деяния
15

обществена опасност, както и че подсъдимият не е с висока лична степен на
обществена опасност.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема чистото
съдебно минало на подсъдимия и доброто му процесуално поведение.
Съдът приема, че не са налице отегчаващи отговорността и вината
обстоятелства.
Причина за извършване на деянията са съществували от преди това
недобри отношения между тъжителя и подсъдимия, както и употребения
преди това от подсъдимия алкохол, което е занижило задръжките му.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен по трите
повдигнати обвинения и го осъди при условията на чл. 54 от НК при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства на минималното предвидено в
закона наказание за всяко едно от извършените от него престъпления, като
изпълнението на наложените наказания лишаване от свобода отложи с
минималния предвиден в закона изпитателен срок. Както бе посочено по-горе
подсъдимият не е осъждан, не е с висока степен на обществена опасност и
съдът приема, че по отношение на него целите на наказанието, визирани в чл.
36 от НК могат да бъдат постигнати и чрез приложение института на
условното осъждане.

Предвид изложеното, съдът:
- Призна подсъдимия Д. И. Г. за виновен в това, че на 14.03.2021 г.
около 17 часа в ***** е причинил на П. С. Г. от *****, *****, с ЕГН
********** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на следните
увреждания: оток и хематом на клепачите на дясно око; кръвоизлив под
конюнктивата на същото око; охлузвания по носа и дясната скула; охлузвания
по кожата на двете колена; кръвонасядане с дължина 12-13 см. и ширина
около 2 см. в средата на гърба; кръвонасядане с дължина 11 см., в поясната
област централно; ивицесто кръвонасядане, в задната част на горната трета на
мишницата на лява ръка и част от задната повърхност на рамото – довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради
което и на основание чл. 130 ал.1 от НК и чл. 54 ал.1 от НК го осъди на три
месеца лишаване от свобода и на основание чл. 66 ал.1 от НК отложи
изпълнението на наказанието с три годишен изпитателен срок.
- Призна подсъдимия Д. И. Г. за виновен в това, че на 14.03.2021 г.
около 17 часа в ***** се заканил на П. С. Г. от *****, *****, с ЕГН
**********, с престъпление против неговата личност, а именно, че ще го
пребие и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл. 144 ал.1 от НК и чл. 54
ал.1 от НК го осъди на три месеца лишаване от свобода, като на основание чл.
66 ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието с три годишен
изпитателен срок.
- Призна подсъдимия Д. И. Г. за виновен в това, че на 14.03.2021 г.
около 17 часа в ***** казал нещо унизително за честта и достойнството на П.
С. Г. от *****, *****, с ЕГН **********, в негово присъствие, изразяващо се
16

в отправяне на псувня на майка „Майка ти да е..“ и на обидна дума „глупак“,
поради което и на основание чл. 146 ал.1 от НК и чл. 54 ал.1 от НК го осъди
на наказание глоба в размер на хиляда лева.

Тъй като извършените от Г. деяния са извършени при условията на
реална съвкупност, съдът прие, че са налице основанията за приложение
разпоредбата на чл. 23 ал. 1 от НК и определи на основание чл. 23 ал.1 от НК
на подсъдимия Д. И. Г. едно общо наказание, а именно три месеца лишаване
от свобода, като по изложените по-горе съображения на основание чл. 66 ал.1
от НК отложи изпълнението на определеното общо наказанието с три
годишен изпитателен срок.
Съдът прие, че са налице основанията за приложение и на разпоредбата
на чл. 23 ал. 3 от НК, тъй като наказанията са различни по вид и едното от тях
е глоба, поради което присъедини изцяло на основание чл. 23 ал.3 от НК към
определеното общо наказание лишаване от свобода, наложеното наказание
глоба в размер на хиляда лева.

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
Както бе посочено по горе в настоящия наказателен процес е приет за
съвместно разглеждане граждански иск предявен от тъжителя П.Г. срещу
подсъдимия Д.Г., като тъжителя е конституиран в качеството му и на
граждански ищец, а подсъдимия е конституиран в качеството и на
граждански ответник.
В настоящия случай са налице предпоставките за уважаване на
предявения граждански иск, а именно – виновно противоправно поведение на
подсъдимия, настъпил вредоносен резултат и причинна връзка между това
противоправно поведение на подсъдимия и резултата.
При определяне на обезщетенията за причинените неимуществени
вреди съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът съобрази характера и
степента на причинените увреждания, продължителността на оздравителния
процес, прецени характера и степента на отправените обидни думи и закани,
начина и обстоятелствата, при които са получени, вредоносните последици,
тяхната продължителност и степен на интензитет, претърпяното от тъжителя
унижение и неудобство в резултат на отправените обидни думи и закана.
Предвид изложеното, съдът осъди подсъдимия Д. И. Г. да заплати на
основание чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД на тъжителя П. С. Г. обезщетение
за причинени му неимуществени вреди общо сумата от 4000 лв., включваща:
сумата от 2000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на нанесените телесни увреждания, сумата от 1000 лв. – обезщетение
за причинени неимуществени вреди за отправените закани и сумата от 1000
лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
нанесените обиди, ведно със законната лихва върху присъдената сума от
общо 4000 лв., считано от датата на увреждането – 14.03.2021 г. до
окончателното й изплащане.
При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът
17

осъди подсъдимия Д. И. Г. да заплати държавна такса съобразно уважения
размер на гражданския иск, а именно държавна такса в размер на 160 лв.,
както и да заплати на тъжителя П. С. Г. направените деловодни разноски в
настоящото производство общо в размер на 912 лв., от които 600 лв. за
повереник, 300 лв. заплатени като депозит за възнаграждение на вещо лице и
12 лв. заплатени като д.т.
Воден от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
18

Съобщи за изтекли лични данни