Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 05.05.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 6560 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 74 от ТЗ.
Ищецът М.М.К., ЕГН **********, твърди, че е съдружник в
ответното дружество „И.Т.Е.Д.Ц.” ООД, ЕИК *********. Сочи, че с нотариална
покана от 02.08.2016 г. отправена от името на прокуриста Г., връчена му на
03.08.2016 г., бил уведомен за насрочено за 15.08.2016 г., в 9.00 ч. от същата
ОС на дружеството Поддържа, че повод за свикване на насроченото от прокуриста
ОС е депозирано в деловодството на дружеството искане от съдружника г-жа Х. за
свикване на извънредно ОС. Твърди, че според вписания в поканата за споменатото
ОС дневен ред, същият включвал разглеждането на следните въпроси: 1. Приемане
на нов съдружник - Н.В.Г., ЕГН **********; 2. Продажба на дружествени дялове,
притежавани от мажоритарен собственик Б.Е.Х. на Н.В.Г.; 3. Обсъждане на промяна
седалище и адрес на дружеството. Сочи, че насроченото за определения с Поканата
час ОС не се състояло, тъй като единият от съдружниците не се явил, поради
това, че мажоритарният съдружник Б.Е.закъснял. Поддържа, че ОС било проведено
при вписания в Поканата дневен ред. Счита, че взетите от решения като
незаконосъобразни и противоречащи на Устава на дружеството подлежали на отмяна,
респ. извършените въз основа на тях вписвания подлежали на заличаване.
Твърди, че освен до
управителя на търговско дружество искането от съдружник за свикване по реда на
чл. 138, ал. 2 от ТЗ на ОС следвало да бъде отправено и до останалите
съдружници, тъй като се касаело не до редовно, а за свикване и провеждане на
извънредно ОС. Сочи, че в случая, макар в поканата за цитираното ОС да било
вписано, че освен на основание чл. 139 е и на такова по чл. 138, ал. 2 по повод
депозирано в деловодството на дружеството искане от съдружника г-жа Х. за
свикване на извънредно ОС от нейно име до ищеца нямало отправено - лично от
г-жа Х. или чрез прокуриста и не му било връчвано такова, от което да можело да
се провери: а) дали действително са налице условията и изискванията за свикване
на извънредно ОС по този ред; б) дневния ред, съдържащ въпросите, които
заявилият искане за свикване на извънредно ОС желае да бъдат разгледани и
проекторешения по тях, в случай, че в така отправено искане са вписани такива;
в) спазени ли са условията по чл. 138, ал. 2 от ТЗ и чл. 24.2. от Устава на
дружеството, вкл. досежно срока, в който това да бъде направено от прокуриста.
Поддържа, че без да са запознати останалите съдружници предварително с всички
тези обстоятелства, вкл. за да могат при нужда да изискат евентуално необходима
за произнасянето им допълнителна информация, свикването вкл. от управителя, в
случая прокуриста на такова основание на извънредно ОС било нередовно. Сочи, че
в поканата от прокуриста не било описано, към нея не било приложено, не му било
връчвано, а видно и от съдържанието на Протокола за заседанието на ОС и пред
него не се представило писмено уведомление от г-жа Х. съгласно чл. 12.1. от
Устава на дружеството, индивидуализиращо както лицето, на което има намерение
да продава дялове, така и приобретател на такива, ако е трето - външно на
дружеството, да придобива качеството на съдружник, така и размера на дела или
дяловете, които въпросното лице евентуално ще придобие. Твърди, че в поканата
от прокуриста не била описана, не била приложена към нея, не му била връчвана,
а и пред обсъжданото ОС не била представена, което се потвърждавало и от
липсата в Протокола на данни да е представена писмена молба от Г. до ОС за
приемането й като съдружник съгласно чл. 122 от ТЗ и чл. 11.1. от Устава на
дружеството. Сочи, че липсвала описана в поканата от прокуриста, приложена към
нея, връчена му или представена пред ОС писмена декларация съгласно чл. 122 от ТЗ и чл. 13.1. от Устава на Дружеството от Г., че приемала Дружествения
договор. Намира както предпоставките, така и процедурата по свикването на
насроченото от прокуриста за 15.08.2016 г. ОС, и провеждането му за
незаконосъобразни. Твърди, че в противоречие с чл. 139, ал. 2 от ТЗ и чл. 24.5.
от Устава на дружеството му била отнета възможността за участие в ОС чрез
пълномощник или неприсъствено. Твърди, че в случая т. 1 от вписания в Поканата
дневен ред предвиждал „приемане на нов съдружник...” - вписаната в поканата от
прокуриста Г., а в т. 2 - „продажба на дружествени дялове, притежавани от
мажоритарен собственик...” - г-жа Х., на Г.. Сочи, че въведената за разглеждане
по т. 2 в така определения с поканата Дневен ред „продажба на дружествени
дялове...” не била от компетентността на ОС, тъй като такава не се извършвала с
решение на същото, а с договор между страните по продажбата. Твърди, че
независимо от това съдържанието и смисълът на текста от т. 2 в Дневния ред не
могли да бъдат тълкувани като „даване на съгласие от ОС за прехвърляне/продажба
на дружествени дялове” съобразно чл. 137, ал. 1, т. 2 от ТЗ и чл. 21.1., т. 3
от Устава на дружеството, тъй като в същия текст не бил конкретизиран размера на
дяловете, които са предмет на проектирана продажба във връзка с евентуално
предварително подадено съгласно чл. 12.1. от Устава на дружеството от
прехвърлителя писмено уведомление, което да е докладвано пред ОС, за да може
същото да се произнесе - дава или не дава съгласие за такова
прехвърляне/продажба. Сочи, че в конкретния случай липсата на такава
определеност в текста на т. 2 от вписания в Поканата Дневен ред я правело
нередовна, а тази неопределеност, въпреки нередовността на Поканата, била от
съществено значение за ОС, тъй като при прехвърляне изцяло на дяловете от
страна на съдружника Х., тя преставала да бъде съдружник, а до вписването на
произтичаща от това промяна в Дружествения договор, за взимане на решение за
каквато съгласно чл. 23.1 във вр. с чл. 21.1., т. 1 било необходимо единодушие,
съответно конституирането на новосформирано ОС, на практика предишното
преставало да съществува, респ. не бил възможен избор на управител. Твърди, че
придобивайки Г. качеството на съдружник, то ставало несъвместимо с това й на
прокурист съгласно чл. 25.3., т. 2 от Устава на дружеството, респ. освен без ОС
дружеството се оказвало и в ситуация, при която липсвал и легитимен
представител на същото, какъвто е от компетентността на ОС да избере като
управител съгласно чл. 21.1., т. 6 от Устава на дружеството или да упълномощи
прокурист съгласно чл. 28.1. от същия Устав, който да заяви за вписване
подлежащите на такова обстоятелства. Сочи, че в дневния ред не било включено и
не се съдържало разглеждането във връзка с продажбата по т. 2 от същия на
въпроса за даване съгласие от ОС съгласно чл. 21.1., т. 3 от Устава на
дружеството за такова прехвърляне на трето лице, каквато несъмнено в случая
било Г., а без такова решение на ОС сделката като противоречаща на същия Устав
би била недействителна както по отношение на дружеството, така и спрямо трети
лица, респ. извършено въз основа на нея вписване подлежащо на заличаване, с
произтичащата от това възможност за настъпване неблагоприятни последици и вреди
както за дружеството, така и за съдружниците. Поддържа, че при прехвърляне
изцяло на дяловете си, г-жа Х. излизала от дружеството, губейки качеството на
съдружник, но Г. пък нямало как да упражнява функциите на прокурист, тъй като
това противоречало на чл. 25.3. от Устава на дружеството. Сочи, че липсвали
включени в дневния ред произтичащи от тези обстоятелства въпроси, решения по
които са задължително необходими и изискуеми: а) за изменение на Дружествения
договор досежно персоналния състав на дружеството и др.; б) за избор на
управител, който да представлява Дружеството, защото ставайки съдружник
досегашният прокурист губел това си качество, поради несъвместимост с Устава на
дружеството, т. е. нямало кой да представлява същото. Поддържа, че без
разглеждане на споменатите въпроси и решения по тях, Дружеството се оказвало
без легитимен представител, който да извърши действията по вписване на
подлежащи на такова нови обстоятелства, респ. оставайки без представителна
власт то не можело да функционира. Твърди, че макар за решенията по т. т. 1 и 2
от Дневния ред съгласно Устава на дружеството да било необходимо и достатъчно
мнозинство от 3/4, по съображенията изложени по-горе, с оглед нарушенията на
процедурата по свикването и провеждането на ОС от 15.08.2016 г., както и
нередовността на Поканата поради непълнота - неточност и неизчерпателност на
дневния ред, при който било проведено, взетите от това ОС решения подлежали на
отмяна. Твърди, че решението по т. 2, б. „А” от Протокола за заседанието на ОС
подлежи на отмяна и поради това, че решаването на такъв въпрос, респ.
извършването на продажба на дружествени дялове не било от компетентността на
ОС, а ставало в съответствие с разпоредбата на чл. 129 от ТЗ и съгласно чл. чл.
12.1. - 13.1. от Устава на дружеството. Сочи, че въпреки във вписания текст на
т. 2 в Поканата за свикване на ОС Дневен ред да не е включено разглеждането и
да не се съдържала точка, отнасяща се до каквито и да било промени в
Дружествения договор, освен евентуално тези по т. 3, като решение по т. 2, под б.
„Б” в Протокола за събранието било вписано неопределеното: „Да бъдат нанесени
съответните промени в дружествения договор.”, което било неясно и за
регистриращия орган, поради което и на това основание подлежало на отмяна.
Поддържа, че както в нито една от вписаните в Дневния ред за разглеждане точки,
така и в тези от Протокола за решения на ОС, каквито подлежали на вписване, не
се съдържали данни - лична карта, посочен постоянен адрес на Г., каквито
евентуално да бъдат включени като идентификация за персоната й в Дружествения
договор вкл. с оглед възможността да бъде призовавана, като задължителни
елементи от фактическата и правна съвкупност, подлежаща на вписване. Сочи, че
без наличие на тях не биха могли да бъдат извършени евентуални промени в Устава
на Дружеството, а при липсата на данни и съставени въз основа на тях документи
за всички изискуеми съгласно чл. 119, ал. 1, ал. 2 във вр. с чл. 115, и ал. 4
от ТЗ обстоятелства не било възможно да бъде извършено каквото и да е вписване,
произтичащо от решенията, взети от ОС на 15.08.2016 г. Твърди, че що се отнася
до т. 3 от Дневния ред, за решение по нея съгласно чл. 23.1. във вр. с чл.
21.1., т. 1 от Устава на дружеството се изисква единодушие, без каквото такова
не е възможно да се вземе, което обяснява и липсата на разглеждането й от ОС. С
оглед на изложеното счита, че проведеното на 15.08.2016 г. ОС на ответника било
нередовно, а взетите от него решения като незаконосъобразни и противоречащи на
Устава на дружеството подлежали на отмяна. Поради това ищецът моли за отмяна на
атакуваните-решения на ОС на ответника от 15.08.2016 г., респ. за заличаване на
извършени въз основа на тях вписвания в ТР. Претендира разноски.
Ответникът „И.Т.Е.Д.Ц.”
ООД, счита предявените искове за неоснователни, поради което моли да бъдат
отхвърлени от съда. Поддържа, че ищецът е редовно уведомен за насроченото ОС,
събразно разпоредбите на ТЗ и чл.24.3 от Дружествения договор чрез нотариална
покана, връчена му лично на 04.08.2016 г. Сочи, че със съгласието на ищеца било
взето решение съдружника Б. Х. да бъде изчакана и ОС да се състои като започне
по-късно от посочения в поканата час, като провеждането на процесното ОС било
безспорно и това се установявало от съставения протокол, подписан и от ищеца.
Поддържа, че изискването за писмена
форма на искането за свикване на ОС от миноритарен съдружник не е форма за
действителност, а е форма за доказване на отправеното искане при евентуално
бездействие от страна на управителя в рамките на законоустановения 14-дневен
срок. Сочи, че направеното искане за свикване на ОС било своевременно
удовлетворено от страна на управителя, в резултат на което искане било свикано
процесното ОС. Твърди, че е налице молба от Б. Х. по чл.12.т.1. от Дружествения
договор, като по смисъл и съдържание разпоредбата на дружествения договор
визирала съдържанието на предизвестието за напускане на съдружник по чл. 125 от ТЗ, каквото предизвестие било отправено от страна на Б. Х. и съдържало и
информацията изискуема съгласно чл.12.1 от Дружествения договор. Сочи, че била
налице молба от Н. Г. за приемане като съдружник и декларацията за приемане
разпоредбите на дружествения договор по чл.122 от ТЗ, респ. чл.13.1 от
Дружествения договор. Поддържа, че формулировката на чл. 25.3. т.2 от
Дружествения договор следвало да се тълкува като наличие на несъвместимост,
когато се касае за участие в други, различни от ответника търговски дружества,
като не съществувала нормативна или фактическа пречка качествата на управител и
съдружник да се съвместяват. Твърди, че макар и неизрично дефинирано било
налице съгласие на ОС на Дружеството управителя на дружеството Н. Г. да стане и
съдружник в Дружеството, като такова съгласие имплицитно се съдържало във
взетите с мнозинство 3/4 от капитала решения по т.1 и т.2 от Дневния ред.
Счита, че процесното ОС е законосъобразно свикано и проведено. Претендира
разноски.
Ищецът е депозирал
допълнителна искова молба. Твърди, че заявеното в отговора твърдение „Със
съгласието на ищеца е взето решение съдружника Б. Х. да бъде изчакана и Общото
събрание да се състои като започне по-късно от посочения в поканата час.” било
невярно. Сочи, че приложената към отговора молба от Б.Е.Х. нямала данни да е
заведена с вх. № в деловодството на дружеството, поради което оспорва
достоверността на вписаната в нея дата. Поддържа, че молбата била датирана от
11 юли, а Поканите от прокуриста за свикване на ОС на основание чл. 138, ал. 2
от ТЗ били от 02.08.2016 г., т. е. след 2-седмичния срок по изр. 2 на цитирания
текст. Твърди, че свикването от управителя на соченото основание на ОС съгласно
цитирания текст било негово задължение, а след като то не било изпълнено в
предвидения срок, правото за свикване на ОС от поискалия това съдружник било изключително
на последния, като в случая това право очевидно не било упражнено, а свикването
от прокуриста Г. на ОС било нередовно поради противоречие със закона. Сочи, че
в молбата на Б. Х. изрично било заявено като основание за свикване на ОС чл.
125 от ТЗ, като буквалното, граматическо и логическо тълкуване на вложения
смисъл в молбата несъмнено говорело, че изразеното чрез нея волеизявление било
за прекратяване на членството/участието на Х. в дружеството. Поддържа, че такъв
извод налагал съдържанието на молбата на Х., където не се споменавали: приемане
на нов съдружник, промени в Дружествения договор, промяна на седалище и адрес
на дружеството, което било в очевидно несъответствие с явно своеволно съчинения
от прокуриста дневен ред в поканите за свикано от нея ОС и вписани в Протокола.
Изтъква, че било налице явно несъответствие между изразеното в молбата на Х., в
която се говорело за прехвърляне на всичките й дялове, с вписаното по т. 2 на
Поканата от Дневния ред, където не бил уточнен размера на евентуално
прехвърляемите дялове, а се говорело за дялове, което правело Поканата
нередовна поради липса на конкретизация. Поддържа, че приложената към отговора
молба от Г. имала вписан вх. № 11-06/, който обаче бил без дата, следван само
от година - 2016г., а датирана долу също от 11.07.2016 г., поради което оспорва
достоверността на тази дата. Твърди, че при извършена справка в ТР по партидата
на Дружеството констатирал, че въз основа на издаден по ЧГД № 2265/2016г. на
ШРС Изпълнителен лист от 15.09.2016 г. по изп. д. № 20169120402139 на ЧСИ-Г. С.,
Р. на 07.10.2016 г. бил вписан запор върху всички дялове на Х. за събиране на
присъдено на кредитор „Р.-П.” ООД изискуемо от 15.02.2016 г. вземане в размер
на 20 782,15 лв., т.е. надхвърлящо номиналната стойност на тези дялове. Сочи,
че фактът на предшестване изискуемостта на това вземане, което несъмнено било
известно на Х., обосновавало категоричния извод, че действителният мотив за
предприетите и извършени от нея в сътрудничество с Г., свързани с т. нар. ОС от
15.08.2016 г., вкл. посредством привидна продажба на дружествените дялове, били
насочени към и целяли избягване плащането на горното задължение. Поддържа, че
във връзка с привидността на продажбата на дружествените дялове от Х. на Г. по
номинал следвало да бъде констатирано очевидното му несъответствие по размер с
дълга, за който е наложения запор, доколкото било лишено от разумно основание
продажбата им, вкл. с оглед състоятелността на Дружеството, на цена непокриваща
поне този дълг. Сочи, че привидността на тази продажба, респ. обявяване на
нейната недействителност било предмет на отделна претенция от страна на
кредитора на Х., но с оглед разкриване привидността на продажбата заявява и
моли допускане привличане на трето лице помагач на Б.Е.Х., ЕГН **********, като
моли да бъде задължена същата да представи банково извлечение за извършено от Н.В.Г.
съгласно Договор за продажба на дружествени дялове от 15.08.2016 г. плащане,
твърдяно в същия да е извършено по банков път. Твърди, че в непосредствена
връзка с изложеното следвало да се разглеждат и следните действия на прокуриста
Г.: а) Въпреки атакуваните решения от 15.08.2016 г. на ОС на ответника, според
които Г. придобила членствени права в ответника, учредяването на 17.08.2016 г.
и регистрирането на 18.08.2016 г. от нея на „Е.Д.Е.С.” ЕООД с напълно идентичен
предмет на дейност и с адрес за кореспонденция, адреса на който се намира Офиса
на ответника, издаваното от същото сп. „Е.”, вписан и в Поканите за ОС от
15.08.2016г. като такъв и място за провеждането му, т.е. независимо от
съпътстващата мотивация посредством привидно придобиване на нейните дялове и по
такъв начин заместването й като съдружник в ответното дружество да съдейства на
Х. в избягването на последната от уреждане на дълга й към „Р.-П.” ООД, с
регистрацията на конкурентно еднолично дружество с идентичен предмет на дейност
и адрес за кореспонденция Г. влязла в директен конфликт с разпоредбите на чл.
142, ал. 1 от ТЗ, респ. чл. 25.3. от Дружествения договор, който при липса на
решение на ОС на ответника в противен смисъл правело несъвместимо
едновременното заемане от нея на позициите покурист/управител на същото и
едноличен собственик-управител на едноличното й „Е.Д.Е.С.” ЕООД. Твърди, че
потвърждение както на обстоятелството за паралелната конкурентна дейност на Г.,
така също и за симулативния характер на операциите от страна на Х. и Г. се
съдържало в последния за 2016 г. брой 6 на двумесечно издаваното от ответника
сп. „Е.”, където на стр. 4, редакционната колонка вдясно, както за издател е
вписана Б. Е., така и за управител Г., вкл. адрес на списанието - офиса на
ответника; б) Въпреки посредством атакуваните решения от 15.08.2.016г. на ОС на
ответника Г. току-що придобила
качеството на съдружник и дяловете на Х., с Нотариална покана от 26.09.2016 г.,
т. е. едва 36 дни след това, но вече регистрирала едноличното си „Е.Д.Е.С.”
ЕООД Г. свикала последващо извънредно ОС на ответника с цел извършване на
ликвидация, насрочено за 10.10.2016 г. на адрес, който не съвпадал, а бил
различен от адреса, на който било седалището и офиса на ответника. Твърди, че
поради късното - на 12.10.2016 г., т. е. след датата, за която било насрочено
това ОС връчване на Поканата за него до ищеца, при запитването от негова страна
в деня на получаването й към Г. състояло ли се е такова ОС и при направено
искане да му предостави Протокол, същата му отговори, че няма такъв. В тази
връзка моли да бъде задължено ответното Дружество чрез прокуриста да представи,
ако има такъв, Протокол за ОС от 10.10.2016г., респ. в случай, че не е
съставен, да декларира това. Сочи, че към Отговора били приложени два
Дружествени договора за ответника - единия между Б. Х. и ищеца, подписан от
двамата, а другият с вписана в него като съдружник Г., подписан само от нея и
несъдържащ подпис на ищеца, поради което оспорва автентичността на този
договор, респ. вписаното в него обстоятелство да е постигано съгласие за
приемането му.
Ответникът е депозирал
допълнителен отговор. Поддържа всички въведени в първоначалния отговор на
исковата молба възражения и твърдения.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Обжалваните
решения са приети на ОС проведено на 15.08.2016 г. Исковата молба е била депозирана на 19.08.2016 г., т.е.
в срока по чл.74 ТЗ и следователно е допустима.
С нотариална покана изходяща от управителя на дружеството, връчена
лично на
ищеца на 04.08.2016 г., той е бил уведомен за насрочено за 15.08.2016 г., в 9.00 ч.
ОС на дружеството при
дневен ред: 1. Приемане на нов съдружник - Н.В.Г., ЕГН **********;
2. Продажба на дружествени дялове, притежавани от мажоритарен собственик Б.Е.Х.
на Н.В.Г.; 3. Обсъждане на промяна седалище и адрес на дружеството.
Съгласно
представения протокол от ОС от 15.08.2016 г. събранието е започнало в 11,15ч. Било е проведено с
участието на ищеца и другия съдружник, като е бил представляван 100 % от капитала.
Взетите решения са за: приемане на нов съдружник - Н. Г.,
взето с 99% от капитала и 10% против; Продажба на дружествените дялове на
мажоритарния собственик – Б.Х. на Н.Г.; нанасяне на съответните промени в
дружествения договор. Не е вземано решение по въпроса да промяна на седалището
и адреса на управление на дружеството.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Ищецът е редовно уведомен за насроченото ОС, събразно разпоредбите на ТЗ
и чл.24.3 от Дружествения договор(ДД) -
чрез покана, връчена му лично на 04.08.2016 г.
Поканата изхожда от управителя на
дружеството, който е компетентен за неготово свикване, съгласно чл.24.1 от ДД.
Дали това е станало по искане на трето лице, или по инициатива на управителя, е
без правно значение за редовността на събранието. Значимо е изявлението на
последния, инкорпорирано в документа. Въпроса за редовността на събрание при
наличие на искане от трето лице за свикването му би се поставила само в случай,
че управителя не е изпълнил задължението
си за свикване.
Макар
събранието да е било насрочено за 9,00ч., а е проведено в 11,15ч., това по никакъв начин не е накърнило
правата на ищеца – той е участвал в събранието.
Неснователно е
възражението на ищеца, че не му били връчени: писменото уведомление на г-жа Х.,
индивидуализиращо лицето, на което има намерение да продава дялове, размера на
дела или дяловете, които ще бъдат придобити; че не му е била връчена писмена
молба от приобретателя на дяловете – Г. за приемането й като съдружник (чл.122
от ТЗ и чл.11.1 от ДД); декларация на Г., че приема ДД. Чл.139 от ТЗ и чл.24.3
от ДД изискват връчване на писмена покана, но не и други материали за
събранието.
Прекратяване
на членствено правоотношение в ООД посредством
напускане на съдружник е уредено в чл. 125 ал. 2 от ТЗ. То
се осъществява с едностранно писмено волеизявление до дружеството в тримесечен срок,
съответстващо на чл.14.1 от ДД
Напускащия съдружник има право да прехвърли притежаваните от
него дялове посредством транслативна сделка във формата по чл.
129 , ал.2 от ТЗ.
Съобразно нормата на чл. 129. , ал.1 от
ТЗ дружественият дял може да се прехвърля на трети лица
при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник.
Съгласно правилото на чл. 122 от ТЗ нов
съдружник се приема от общото събрание по негова писмена молба, в която той
заявява, че приема условията на дружествения договор.
Посоченият фактически състав не може да
бъде изменян от съдружниците посредством вкючване на изисквания за решение за
продажба на дялове от съдружник или даване на съгласие за това. Такова
правомощие ОС няма. Съдружникът е свободен да се разпорежда с притежаваните от
него дялове, като не може да бъде ограничавана
в това му право. Следователно взетото решение за продажба на дружествени дялове, притежавани
от мажоритарен собственик Б.Е.Х. на Н.В.Г. е нищожно, като взето извън компетентността на ОС.
Нищожното решение не може да бъде отменено по реда на чл.74 ЗЗД посредством
конститутивен иск, тъй като той предпоставя наличие на валидно, но незаконосъобразно
решение. Това налага извода за неоснователност на иска.
По
отношение на решението за приемане на нов съдружник, видно от представения
Договор за продажба на дружествен дял с нотариална заверка на подписите от
15.08.2016 г., съдружникът е прехвърлил на трето лице притежаваните от него
дялове при спазване на формата на чл.
129. , ал.2 от ТЗ(в актуалната към момента на сключване на сделката редакция)
Общото събрание е взело решение за
приемането на третото лице като съдружник, като по делото е представено
искането на последното да бъде приет за съдружник и заявлението му за
приемането на условията на договора. Документа е бил входиран при ответника.
Довода за незаконосъобразност в
исковата молба е за неописването и неприлагането на тези заявление към поканата
и непредставявено им на ищеца на ОС.
Както се посочи по-горе, за дружеството няма задължение да връчва документите,
а ищецът не е твърдял да е искал да се запознае с тази документи преди или по
време на събранието.
Доводите основани на действията на
прокурист не следва да се обсъждат, тъй като по делото не се установи
извършването на такива от лице в това му качество.
Относно решението в частта да бъдат
нанесени съответните промени в дружествения договор, съдът намира иска за
основателен. Налице е акт на колективния орган – решение, което не е било
включено в дневния ред. Без значение е дали се касае за техническа промяна в
дружествения договор относно имената на съдружниците и разпределението на
капитала между тях, дали представлява същинска промяна в дружествения договор
или не.
В тежест на страните следва са де
възложат разноските, съобразно уважената, съответно отхвърлената част на иска,
както следва:
Ищецът е направил разноски – 80 лв. ДТ.
Ответникът е направил разноски в размер на 800лв. за адв.възнаграждение,
които да били заплатени.
Предмет на делото са били три решения
на ОС, като съдът е уважил иска спрямо едно от тях. Следователно разноските за
ищеца са 26,26лв., а за ответника 533,33лв.
Ищецът е бил представляван от адв.К.,
който му е предоставил безплатна правна помощ. В този случай, в съответствие с
чл.38, ал.2 ЗА адв., възнаграждение следва да се изпати от ответника и е в размера на 300лв. В тежест на ищеца следва възложат съответната на
отхвърлената част от тези разходи –
200лв.
Воден от
горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по иск на М.М.К., ЕГН **********, срещу „И.Т.Е.Д.Ц.” ООД, ЕИК ********* решение от 15.08.2016 г на общото
събрание на „И.Т.Е.Д.Ц.” ООД, ЕИК ********* : „ Да бъдат нанесени съответните промени в
дружествения договор“, на осн. чл.74 ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.М.К., ЕГН **********, срещу „И.Т.Е.Д.Ц.”
ООД, ЕИК ********* искове по чл.74 ТЗ да отмяна на решенията от от 15.08.2016 г на общото
събрание на „И.Т.Е.Д.Ц.” ООД, ЕИК ********* по отношение на : „Приемане на нов
съдружник - Н.В.Г., ЕГН ********** и
Продажба на дружествени дялове, притежавани от мажоритарен собственик Б.Е.Х.
на Н.В.Г.“
Осъжда „И.Т.Е.Д.Ц.”
ООД, ***, р-н Т., ул.“********ет.3, ап.10, чрез адв. С.Р., ул.********, да заплати на М.М.К., ЕГН **********,*** сумата 26,26лв.
разноски.
Осъжда М.М.К., ЕГН
**********,*** да
заплати на „И.Т.Е.Д.Ц.” ООД, ***, р-н Т., ул.“********ет.3, ап.10, чрез адв. С.Р.,
ул.******** сумата 733,33лв. разноски.
Осъжда „И.Т.Е.Д.Ц.” ООД, ***,
р-н Т., ул.“********ет.3, ап.10, чрез адв. С.Р., ул.********, да заплати на адв.М.К. сумата
300лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: