№ 419
гр. Благоевград, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500275 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК и е образувано
по въззивна жалба на „****“ ЕАД, ЕИК ****, против решение № 500009 от
06.01.2022г., постановено по гр.д.№ 349/2021г. по описа на РС Р., с което са
отхвърлени предявените от дружеството установителни искове по реда на чл.
422 от ГПК, с които ищецът иска да бъде установено, че ответникът дължи
неустойки за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за мобилни
услуги.
Недоволен от постановения акт жалбоподателят твърди, че крайният
извод на съда за неравноправност на уговорената неустойка е неправилен,
като развива подробни съображения в тази връзка. Оспорва се е и изводът на
РС, че неустойката би довела до неоснователно обогатяване на оператора.
Твърди се още, че договорът е прекратен едностранно от оператора без
предизвестие до ползвателя на услугата на основание чл. 19б от Общите
условия. Тази клауза според жалбоподателя не накърнява правата на
потребителя, като волеизявлението на оператора може да бъде и извършено с
конклудентни действия, а именно – чрез действия по ограничаване на
ползваните услуги. Иска отмяна на решението и постановяване на ново, с
1
което да бъдат уважени предявените искове, както и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното по делото ч.гр.д. № 848/2020г. по описа на РС Р. се
установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 104/14.09.2020г. по ч.гр.д. № 848/2020г. по описа на РРС, с
която е разпоредено длъжникът Н. Р. Г. да заплати на заявителя „****“ ЕАД
следните суми: 277,71 лв неплатена главница, ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за услуги, съгласно издадени фактури
**********/ 20.02.2019г., № **********/25.01.2019г., както следва: сумата от
112,47 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от дата 19.09.2018г. за мобилен номер ****, представляваща неустойка за 3
месечни абонаментни такси; сумата от 137,76 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 19.09.2018г. за мобилен номер
****, от които 42,48 лв, представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси и 95,28 лв, представляваща неустойка за предоставено за
ползване устройство HUAWEI Telenor 4G Mini с отстъпка от стандартната
цена, съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги от 19.09.2018г., сумата от
27.48 лв – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 28.09.2018г. за мобилен номер ****, представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси, както и сумата от 145 лева, представляваща
направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и
адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване
на уведомление, като заявителят е подал в предоставения от съда срок
установителен иск за установяване дължимостта на посочените в заповедта за
изпълнение суми.
По делото не се спори, а и от представения по делото Договор за
мобилни услуги от 19.09.2018г. с предпочитан номер ****, Договор за
2
мобилни услуги от 19.09.2018г. с предпочитан номер **** и Договор за
мобилни услуги от 28.09.2018г. с предпочитан номер ****, се установява, че
между ответника по иска в качеството му на потребител и „****“ ЕАД – в
качеството му на оператор е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което операторът се е задължил да предоставя
телекомуникационни услуги на потребителя срещу задължение от негова
страна да заплати стойността на тези предоставени услуги. Въз основа на
договора за мобилни услуги с предпочетен мобилен номер **** ответникът е
закупил и мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G Mini; IMEI: ****.
При така установената фактическа обстановка и с оглед събраните по
делото доказателства, РС е отхвърлил изцяло предявените искове. За да
постанови така обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че
клаузите за неустойки, предвидени в договорите за мобилни услуги,
представляват неравноправни такива и противоречат на добрите нрави,
поради което претенциите на ищеца са неоснователни. По отношение
претенцията за присъждане на разликата в цената на мобилното устройство
съдът е приел, че ищецът не е доказал съществуващите между страните
съглашения са надлежно прекратени, поради което и тази претенция е
неоснователна.
Настоящият състав намира първоинстанционното решение за валидно и
допустимо.
Предявеният иск е процесуално допустим, доколкото е подаден в срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК предвид оспорена в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК заповед
за изпълнение. В тази връзка е налице активна, съответно и пасивна
процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на иска.
Разгледана по същество, доколкото въззивният съд е ограничен с
оплакванията в жалбата съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.второ от ГПК,
същата се преценява като неоснователна поради следните съображения:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 92 от ЗЗД.
С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания спорен във
въззивното производство е въпросът налице ли е валидно прекратяване на
договорните отношения от страна на мобилния оператор и представляват ли
3
уговорените в процесните договори за мобилни услуги неустойки
неравноправни клаузи по силата на чл. 143, ал.2, т. 5 от ЗЗП.
За да възникне задължението за плащане на процесните неустойки
следва да е доказан фактът на соченото предсрочно прекратяване на
облигационното правоотношение. В тази връзка настоящият състав намира за
правилен извода на РС, че ищецът не е доказал надлежното прекратяване на
процесните договори за мобилни услуги. В чл. 19а от ОУ изрично е
предвидено, че при прекратяване на договора едностранно от страна на
абоната последният дължи едномесечно писмено предизвестие. В чл.19в от
ОУ самият доставчик на комуникационни услуги е предвидил, че същият
дължи едномесечно писмено предизвестие при едностранно прекратяване по
негова инициатива на договор, но само при наличието на конкретни хипотези.
Само в случаите на неплащане на дължими суми от абоната в ОУ ищецът не е
предвидил хипотеза на предварително уведомяване на абоната, че следва
прекратяване на договора – чл. 19б. В тази връзка не може да бъде споделено
становището на въззивника, че за прекратяването на договора не се изисква
форма за валидност и същото може да бъде осъществено и с конклудентни
действия. Напротив, доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че
надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите
правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване
с изявление в същата форма. Този извод не се опровергава от клаузата на чл.
19б от ОУ на ищеца, която предвижда възможност за едностранно
прекратяване на договора от оператора при неизпълнение от страна на
длъжника, но не урежда хипотеза на автоматично прекратяване на договора
без насрещната страна да бъде уведомена за това. Когато развалянето се
извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на
получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако
такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението
до длъжника (така Решение № 76 от 13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на
ВКС, I т. о.). Видно от съдържанието на ОУ прекратяването и спирането на
достъпа до услугите са уредени отделно, поради което не може да се приеме,
че преустановяването на услугата от оператора е равнозначно на
прекратяване на облигационната връзка. По делото няма данни, а и не се
твърди, ищецът да е отправил писмено изявление, което да е достигнало до
длъжника за предсрочно прекратяване /разваляне/ на договора. Издаването на
4
фактура с начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора не е
равносилно на писмено изявление на кредитора до потребителя с
уведомление за прекратяване/разваляне на договора, доколкото потребителят
следва да бъде адресат на писменото изявление, прекратяващо договора, а не
толкова на фактурата, която е счетоводен документ и следва да има
определеното по закон съдържание. Изложеното налага извода, че за ищеца
не е възникнало право да реализира имуществена отговорност за неустойка по
т.11 от договора за мобилни услуги, въз основа на която се претендира
процесното вземане.
Отделно от горното, съдът намира, че клаузите за неустойки, уговорени в
процесните договори за мобилни услуги, са неравноправни по смисъла на 143,
ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Доколкото ответникът е физическо лице, на което по силата
на сключените договори са били предоставени различни мобилни и
лизингови услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, то същият се явява потребител по смисъл на § 13, т.
1 от ДР на ЗЗП, и се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП.
Настоящата инстанция счита, че клаузата, с която е уговорена неустойката се
явява неравноправна и съответно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2
от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 3, § 1 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Констатираната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5
от ЗЗП на клауза на потребителски договор, която не е индивидуално
уговорена, няма за последица намаляване на неустойката до размер, който не
е необосновано висок, а води до нейната нищожност на основание чл. 146, ал.
1 от ЗЗП.
Настоящата инстанция намира за правилно и решението по отношение на
претенцията за присъждане на разликата в цената на мобилното устройство.
Тъй като по делото не е доказано надлежно прекратяване от страна на ищеца
на процесния договор за мобилни услуги от 19.09.2018г., то не е осъществен
фактическият състав на уредената в същия неустойка за предоставено за
ползване устройство HUAWEI Telenor 4G Mini с отстъпка от стандартната
страна.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези
5
на районния съд, въззивната жалба се явява неоснователна, а решението
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото разноски в полза на въззивникът не следва да
се присъждат. Разноски не са дължими и в полза на въззиваемата страна
въпреки изхода на спора, поради липсва на направено от нея искане в този
смисъл, както и на доказателства за реално сторени такива по делото.
Воден от горното, Благоевградски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 500009 от 06.01.2022г., постановено по
гр.д.№ 349/2021г. по описа на РС Р..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6