№ 222/12.4.2018г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети март, две хиляди и осемнадесета година в
състав:
|
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 10 по описа на съда за 2018 г. |
||
Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с
чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба на И.Д.Т. с ЕГН ********** ***,
подадена чрез адв. П. *** против Комисията за разкриване на документите и за
обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия /КРДОПБГДСРСБНА/, с искане
ответникът да му заплати сумата от 50 000 лева представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, както и мораторна лихва върху сумата от 50 000
лева от датата на предприемане на незаконосъобразното решение – 28.04.2015 г.
до датата на подаване на настоящата искова молба, ведно със законната лихва от
датата следваща подаването на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че вследствие на отменен като
незаконосъобразен по надлежния ред, административен акт – Решение № 2-498 от 28.04.2015г. на
КРДОПБГДСРСБНА, отменено с влязло в сила Решение № 5172/18.07.2016 г.,
постановено по адм. д. № 5218/2015 г. по описа на Административен съд София
град, което е оставено в сила с Решение № 7109/07.06.2017 г., постановено по
адм. д. № 10148/2016 г. по описа на ВАС – Трето отделение, е
претърпял неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена последица от
горепосочения административен акт на държавния орган, изразяващи се във
физически болки и страдания– силно безпокойство, стрес, смут, негодувание и
унижение на човешкото му достойнство. Посочено е, че ищецът през целия си
съзнателен живот е бил и продължава да бъде противник на установения
комунистически /социалистически/ строй в периода 1944 - 1989 г., което е
показвал с всички негови действия, които са отражение на формирания му
мироглед. В исковата молба се казва, че преди настъпване на демократичните
промени през 1989 г. ищецът е поддържал контакти с хора – инакомислещи, които с
действията си са искали да променят комунистическия строй, за да настъпи така
жадуваната демокрация. През 1946 г. още като ученик в гимназията ищецът е
изпратен в първия концлагер „Росица“ в Севлиевско. Впоследствие срещу него е
воден процес за шпионаж в полза на САЩ и по-късно, на 22 г., същият е бил
осъден на смърт. В продължение на една година е пребивавал в Сливенския затвор,
Девето отделение, в специална кИ.като осъден на смърт. Впоследствие най-тежкото
наказание „Смърт“ е било отменено, като Върховният съд е променил присъдата му
на „До живот без право на обжалване“. По-късно присъдата е изменена на „20
години лишаване от свобода“. В исковата молба се сочи, че на репресия е било
подложено и цялото семейство на ищеца. След 1989 г. ищецът се е включил активно
в създаването на СДС, като е заемал редица ръководни постове. Счита себе си за
човек с чест и достойнство, утвърдено име в обществото, на честен, себеотдаен,
радетел за България, за демокрацията, за правотата и за доброто на народа.
Именно поради това незаконосъобразното решение на Комисията е предизвикало у
него „… порой от негативни чувства и изживявания, гняв, обида и моята чест,
достойнство и добро име бяха стъпкани, окаляни, силно омърсени и опетнени.“
Твърди, че постановеното решение, с което е обявен за сътрудник на Държавна
сигурност е довело до нарушаване правото му, гарантирано в чл. 8 от ЕКПЧОС на
добро име и репутация, гарантирано и от чл. 6.
Ищецът сочи, че в публичното пространство и в някои медии,
както и в интернет, в резултат на незаконосъобразния административен акт е
започнало публикуването на злостни коментари по негов адрес, а именно че като
агент на Държавна сигурност се е прикривал с „активна“ дейност в СДС с цел да
прикрие факта, че е вербуван от Държана сигурност и през цялото време е бил
доносник. Това го е унижавало, подтискало, изпаднал е в безпомощност и не е
можел да спи от притеснение. Хората,
които са го познавали започнали да странят от него. Роднини на съпругата му
подхвърляли реплики от рода на „най-накрая се видя какъв си“. Това значително е
променило психологическото и емоционалното му състояние, станал е затворен,
избягвал е социални контакти, изпаднал е в социална изолация, станал е
раздразнителен. Появили са се проблеми в здравословното му състояние – високо
кръвно налягане, задух, слабост, безсъние.
В изложението се казва, че след отмяната на
незаконосъобразния административен акт ищецът е предприел действия по
изчистване на името си, като на 04.08.2017 г. е дал пресконференция в
регионалното представителство на БТА пред много журналисти. Дадената
пресконференция не е успяла да заличи натрупаните негативни промени в
емоционалното, психологическо и здравословно състояние.
С исковата молба и допълнителна подадената молба вх. №
174/11.01.2018 г. се моли да бъде осъден ответникът да заплати сума в размер на
50 000 лв. за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди,
както и мораторна лихва върху сумата от 50 000 лв. в размер на
13 651,36 лв. от датата на издаване на незаконосъобразното решение –
28.04.2015 г. до датата на подаване на настоящата искова молба – 02.01.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата, следваща датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените по делото
разноски.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, се явява
лично и с адв. П., който поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен
изцяло по основание и размер. Претендира направените по делото разноски
съгласно списък на разноските.
Ответникът - Комисията за разкриване на документите и за
обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия се представлява от
Д.К.С.-Т., на длъжност „Началник“ отдел „Правно-административен“, както и от
адв. К., които по съображения, изложени в съдебно заседание и в писмени
бележки, молят исковата претенция да бъде отхвърлена като недоказана и
неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик
изразява становище, че предявеният иск е частично основателен. Посочено е, че в
проведеното съдебно следствие ищецът е доказал част от твърденията си, изложени
в исковата молба досежно претърпени неимуществени вреди в резултат на отменения
незаконосъобразен административен акт. Счита, че така предявената искова
претенция, в този й размер, е изключително завишена, като моли съда при
решаване на делото да съобрази размера й с принципа на справедливостта,
регламентиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Административният акт, в резултат на който се твърди, че
са настъпили неимуществени вреди за ищеца е Решение № 2-498 от 28.04.2015г. на
КРДОПБГДСРСБНА, отменено с влязло в сила Решение № 5172/18.07.2016 г.,
постановено по адм. д. № 5218/2015 г. по описа на Административен съд София
град, което е оставено в сила с Решение № 7109/07.06.2017 г., постановено по
адм. д. № 10148/2016 г. по описа на ВАС – Трето отделение. С посоченото решение
Комисията установява и обявява принадлежност на И.Т. към органите по чл. 1 от
ЗДРДОПБГДСРСБНА.
По
делото са разпитани като свидетели лицата К.А.А., М.В.Т. и А.И. Т., чиито показания съдът
възприема и кредитира като достоверни, последователни и непротиворечащи на
събраните по делото писмени доказателства. Според свидетелите от момента на
получаване на отменения административен акт ищецът станал изнервен, притеснен,
много напрегнат. Предвид на неговата възраст се е почувствал обезпокоен,
изживял този период много тежко. Според свид. А. ищецът е изключително
трудолюбив човек, политически и граждански активен, инициативен, човек с
чувство на чест и достойнство. След издаването на отмененото решение доста
дълго време е бил напрегнат и превъзбуден, тъй като за един човек, който е
антикомунист обвинението, че е доносник на службите и на комунистическата
власт, е едно от най-тежките обвинения. Свидетелят разказва, че у ищеца е
настъпило видимо облекчение след постановяване на съдебното решение, с което е
отменено решението на комисията, въпреки че коментарите между бивши и сегашни
активисти на СДС по негов адрес в града не са стихвали. Всичко това нанася на
един човек с чест и достойнство страхотни емоционални травми.
Свид.
Т. заяви пред съда, че в момента на получаване на новината, че е доносник на
ищеца му станало лошо. Това се отразило на съня му, започнал е да приема много
силни лекарства за сън. Сънувал е кошмари, че е в затвора, което се е отразила
като цяло много зле на здравословното му състояние. Изживял е новината много
тежко и значително е отслабнал.
Свид.
А. Т. заяви пред съда, че баща му И.Т. е бил силно притеснен след получаване на
писмото, с което е уведомен за решението на комисията за обявяване
принадлежността му към Държавна сигурност. Спрял е да спи, да се храни,
започнал е да приема лекарства, видимо е отслабнал. През периода на водене на
делото се появили и други здравословни проблеми, а именно проблеми с простатата
и през 2017 г. е регистриран като онкоболен. Въпреки отмененото решение и
опитите да се осведоми обществеността, че не е доносник, у баща му е останало
едно чувство за обида, че с него са се подиграли. Имало е подмятания от съседи
и хората, с които са живеели в една къща, че е доносник, че ще му спрат
пенсията.
По
делото са представени Етапна епикриза на И.Т. от 09.03.2018 г., в която е
описано обективното му състояние. Направени са консултации с уролог и онколог,
и е назначена медикаментозна терапия.
Представено
е и писмо № 1404/26.02.2018 г. от председателя на ВАС Г. Чолаков /л. 126/, в
което в т. ІІІ е взето становище във връзка с необходимостта от пристъпване към
тълкувателна дейност по Закона за достъп и разкриване на документите и за
обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия.
Въз основа на тези
факти, съдът счита предявения иск за допустим.
Съдът следи служебно за процесуалната легитимация на
ответника по предявен иск с правно основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 205
от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Процесуалната легитимация на ответника е сред
положителните процесуални предпоставки за възникване на правото на иск, а
нейната липса обосновава недопустимост на иска. Съдът не е длъжен да напътства
ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник.
В конкретния случай ищецът е насочил иска си към
Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на
български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на
Българската народна армия, която е юридическо лице, съгласно чл. 4, ал. 2 от
Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на
български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на
Българската народна армия, тоест притежава процесуалната легитимация, която е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на
иск.
Разгледан по същество
искът е частично основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица
могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването
на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от
такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпИ.вредоносен резултат. При липса на някой
от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за
установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства
се доказа наличието на всички предвидени в закона материални предпоставки. Налице е издаден незаконосъобразен
административен акт, който е оспорен и отменен от съда, с влязло в сила
решение. Следва да се отбележи, че независимо от изразеното становище в писмо
вх. № 1404/26.02.2018 г. относно съдебната практика по ЗДРДОПБГДСРСБНА е налице
отменен от съда като незаконосъобразен административен акт, което е една от
задължителните предпоставки за предявяване на иск за обезщетение за
неимуществени вреди. По делото не са представени доказателства влязлото в сила
съдебно решение да е отменено по извънредния способ за отмяна на влезли в сила
съдебни решения. Безспорно по делото се доказа, че
именно в резултат на този административен акт, ищецът е претърпял неимуществени
вреди изразяващи се във физически болки и страдания – силно безпокойство,
стрес, смут, негодувание и унижение на човешкото му достойнство. В тази насока
са свидетелските показания на свид. А., който заяви, че ищецът е изключително трудолюбив
човек, политически и граждански активен, инициативен, човек с чувство на чест и
достойнство. След издаването на отмененото решение доста дълго време е бил
напрегнат и превъзбуден, тъй като за един човек, който е антикомунист
обвинението, че е доносник на службите и на комунистическата власт, е едно от
най-тежките обвинения. Свидетелят разказва, че у ищеца е настъпило видимо
облекчение след постановяване на съдебното решение, с което е отменено
решението на комисията, въпреки че коментарите между бивши и сегашни активисти
на СДС по негов адрес в града не са стихвали. Всичко това нанася на един човек
с чест и достойнство страхотни емоционални травми.
Тук следва да се отбележи, че съдът кредитира изцяло показанията на
разпитаните по делото свидетели, макар М. Т. да е съпруга на ищеца, а А. Т. –
негов син, тъй като същите като негови близки имат
най-преки и непосредствени впечатления от изживените от ищеца емоционални и
негативни състояния, и които най-вярно биха пресъздали претърпените от него
неимуществени вреди и то за продължителен период от време. Съдът намира, че
показанията на свидетелите са достоверни, последователни и непротиворечиви, а
освен това съответстват и на събраните по делото писмени доказателства.
С издадения административен акт на ищеца е била нанесена
тежка емоционална травма, предвид на политическото му минало. С оповестяване на
принадлежността му към бившата Държавна сигурност, за което е налице и отзвук в
политическите и обществени среди, е засегната неговата чест и достойнство,
което е равносилно на опозоряване.
От друга страна, съдът намира, че по делото не са събрани
доказателства, които да установят, че влошеното здравословно състояние и в
частност онкологичното заболяване на ищеца да е провокирано от решението на
комисията, както и че именно обявяването на принадлежността му към бившата
Държавна сигурност е отключило това заболяване. От страна на ищеца не бяха
направени искания за медицински експертизи, които да дадат комплексно и
експертно мнение относно здравословното състояние на ищеца, съобразено с
възрастта му и факта, че е излежавал присъда, по която е бил осъден на смърт,
които обстоятелства са от съществено значение за неговото здравословно
състояние. Представената по делото Етапна епикриза /л. 136/ единствено отразява
здравословното състояние на ищеца към датата на провеждане на съдебното
заседание и не удостоверява състоянието му към момента, за който се твърди, че
са настъпили вредите. С оглед на това съдът намира за недоказани твърденията за влошено
здравословно състояние на ищеца във връзка с отменения като незаконосъобразен
административен акт.
Неимуществените вреди представляват
сериозно засягане на личността и достойнството на човека и могат да имат
различни прояви. ЗОДОВ не уточнява как се определя размерът на обезщетението,
което се следва за претърпени такива вреди, затова съдът счита, че субсидиарно
следва да се приложи гражданското законодателство и по-конкретно чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите, на основание на който тези вреди трябва да
се определят по справедливост. В тази връзка съдът счита, че
справедливият размер за обезщетяване на негативните емоционални последици от
незаконосъобразния акт е в по-нисък размер от претендираните от ищеца. Следва
да се има предвид, че действително същият е изживял негативни емоции, за които
обаче не е доказано, че са причина за влошеното му здравословно състояние.
Поради това предявеният иск следва да се уважи частично, като Комисията за
разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани
към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, които съдът оценява по справедливост на 7 000
лева, а до размера съответно от 50 000 лева искът следва да се отхвърли
като неоснователен. Ищецът претендира и законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, което искане е с акцесорен характер и следва главното искане, поради
което следва да се уважи спрямо уважената част от предявения иск. По отношение
на претендираната мораторна лихва, съдът намира, че същата следва да бъде
изчислена съобразно уважената част от иска в размер на 408.34 лева и присъдена
от датата на отмяна на процесния административен акт, а именно от 07.06.2017
г., от която дата е и решение № 7109/07.06.2017 г., постановено по адм. дело №
10148/2016 г. по описа на ВАС – Трето отделение.
С оглед изхода на делото и предвид
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, при частично уважен иск ответникът
заплаща разноските по производството, както и на ищеца внесената държавна такса
и възнаграждение за един адвокат, съразмерно уважената част от иска. В случая
на ищеца следва да бъде заплатена държавна такса в размер на 10 лева и
възнаграждение на адвокат в размер на 350 лева, съразмерно
уважената част от иска, съгласно представения по делото договор за правна
защита и съдействие.
Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, ІІІ
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на
български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на
Българската народна армия да заплати на И.Д.Т. с ЕГН ********** ***,
сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди
в резултат на отменен незаконосъобразен административен акт, а именно Решение №
2-498 от 28.04.2015г. на КРДОПБГДСРСБНА, отменено с влязло в сила Решение №
5172/18.07.2016 г., постановено по адм. д. № 5218/2015 г. по описа на
Административен съд София град, ведно
със законната
лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
иска на И.Д.Т.
с ЕГН ********** *** против Комисията за
разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани
към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за
сумата над 7 000 /седем хиляди/ лева до претендирания
размер от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Комисията за разкриване на
документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна
сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия да заплати на
И.Д.Т. с ЕГН ********** *** мораторна лихва в размер на 408.34 лева
/четиристотин и осем лева и тридесет и четири стотинки/, за периода 07.06.2017
г. до 02.01.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на Илия Д.Т. с ЕГН
********** *** против Комисията за разкриване на документите и за обявяване на
принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните
служби на Българската народна армия за заплащане на мораторна лихва сумата над
408.34 лева /четиристотин и осем лева и тридесет и четири стотинки/ до
претендирания й размер от 13 651.36 лева /тринадесет хиляди шестстотин
петдесет и един лева и тридесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА Комисията за разкриване на
документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна
сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия да заплати на
И. Д.Т. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в
размер на 360 /триста и шестдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /П/
Решение
от 29.4.2020г. по Административно дело 7431/2018 Върховен административен съд
Решение № 5114 от 29.04.2020
г. на ВАС София, Трето отд. по адм. д. № 7431/2018 г. - ОТМЕНЯ Решение № 222/
12.04.2018 г. по адм. дело № 10/ 2018 г. на Административен съд– Пазарджик в
ЧАСТТА, с която КРДОПБГДСРСБНА е осъдена да заплати на И. Д. Т. обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на отменен незаконосъобразен административен
акт, а именно Решение № 2-498 от 28.04.2015г. на КРДОПБГДСРСБНА за разликата на
присъдения размер над 4000 лв. до 7000 лв., ведно с лихвата върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. Т. срещу Комисията иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от
незаконосъобразно издадено Решение № 2-498 от 28.04.2015г. на КРДОПБГДСРСБНА за
разликата на присъдения размер над 4000 (четири хиряди лева) лв. до 7000 лв.
(седем хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 222/ 12.04.2018 г. по адм. дело № 10/ 2018г. на
Административен съд– Пазарджик в останалата му част.
ОСЪЖДА И. Д. Т. да заплати на
КРДОПБГДСРСБНА разноски по делото за касационната инстанция в размер на 400
(четиристотин) лева.
Решението не подлежи на обжалване.