№ 1402
гр. Велико Търново, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20244110101329 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл. 439,ал.1 от ГПК ,вр. с чл.124,ал.1 от ГПК
Ищцата Г. М. С. твърди, че е издаден изпълнителен лист от 15.05.2010 г.
по ч.гр.д.№ 183/2010 г. на РС-Елена, по силата на който П. В. С. и Я. И. М. са
осъдени да заплатят солидарно на „С***“ АД сумата от сумата от 19299,36
лева –дължима сума по договор за кредит от 16.07.2008 г.; сумата от 3442,51
лева договорна лихва за периода 10.10.2008 г. до 13.05.2010 г.; 38,46 лева
дължими такси застраховка на кредита; 455,61 лева държавна такса и законна
лихва върху главницата, считано от 14.05.2010 г. Посочва, че въз основа на
изпълнителния лист е образувано изп.дело № 202/2010 г. по описа на ЧСИ М.
Г., прекратено след влизане в сила на съдебно решение по в.гр.д.№ 410/2018 г.
на ВТОС на 23.06.2018 г. Заявява, че на 2.08.2018 г. е образувано ново
изпълнително дело под № 652/2018 г. по описа на ЧСИ М. Г., впоследствие
преобразувано под № 2642/2022 г. на ЧСИ Д. К.. Твърди, че последното
изпълнително действие по изп.д.№ 652/2018 г. е извършено на 8.08.2018 г., а
след смъртта на длъжника П. С., е наложен запор върху банкови сметки на Г.
С. на 19.03.2019 г. Изтъква, че на 15.01.2024 г. ЧСИ Д. К. е уведомила ищцата
и четирите и деца, които са се отказали от наследството на баща си, че на
9.02.2024 г. е насрочен опис на недвижим имот в гр.***, собственост на трето
лице. Впоследствие е насрочен нов опис на 15.03.2024 г. Твърди, че
1
погасителната давност за процесното вземане е изтекла на 19.05.2010 г. , преди
образуването на изп.дело № 652/2018 г. и че последното изпълнително
действие по изп.д.№ 652/2018 г. е извършено на 10.08.2018 г. Моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответника , правоприемник на банката-кредитор, считано от 30.04.2020 г., че
не дължи сумата от 19299,36 лева главница и законна лихва в размер на
24085,36 лева за периода 14.05.2010 г.- 8.03.2024 г. по изп.лист, издаден по
ч.гр.д.№ 183/2010 г. на РС-Елена. В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител адв.И. от ВТАК поддържа исковата молба. Претендира разноски.
Ответникът „***“ АД е депозирал в срок отговор на исковата молба, в
който заявява неоснователност на иска. Оспорва твърдението за изтекла
погасителна давност на процесните вземания. Излага, че по изп.д.№ 652/2018
г. по описа на ЧСИ М. Г., образувано след прекратяването на изп.д.№ 202/2010
г. е вписана наложена възбрана на 8.08.2018 г.; на 10.08.2018 г. е наложена
възбрана върху друг недвижим имот; на 1.03.2019 г. са наложени запори
върху банкови сметки на солидарния длъжник М. и наследниците на
починалия П. С.; на 16.10.2019 г. ищцата е депозирала заявление, с което
признава задълженията, а от 2018 г. до 2022 г. от пенсията и са правени
удръжки по наложен запор, с което давността е многократно прекъсвана.
Изтъква съображения относно приложението на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС ,
на ТР № 4/ 14.10.2022 г. по т.д.№ 4/2019 г. на ВКС, ТР по т.д.№ 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител юк Т. поддържа
отговора на исковата молба.
След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
По ч.гр.д.№ 183/2010 г. на РС Елена е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 18.05.2010 г. в полза на „ С***“ АД срещу П. В. С. и Я.
И. М. при солидарна отговорност за сумите от 19299,36 лева главница,
представляваща дължима сума по договор за кредит от 16.07.2008 г.; 3442,51
лева договорна лихва за периода 10.10.2008 г.- 13.05.2010 г.; 38,46 лева
дължими такси и застраховки по кредита; 455,61 лева държавна такса. След
подадена молба на 22.06.2010 г. е образувано изпълнително дело № 202/2010
2
г. по описа на ЧСИ М. Г. с рег.№ 730 в КЧСИ с район на действие ВТОС, по
което са извършвани изпълнителни действия. На 17.01.2018 г. П. В. С. е
починал, за което ищцата е уведомила ЧСИ с молба от 30.01.2018 г. На
7.03.2018 г. Г. М. С. е подала жалба до ВТОС срещу отказа на ЧСИ да
прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК. Със
съдебно решение № 262/22.06.2018 г. по в.гр.д.№ 410/2018 г. по описа на
ВТОС жалбата на Г. М. С. против отказа на ЧСИ да прекрати принудителното
изпълнение е уважена. Изпълнителното дело е прекратено на основание чл.
433,ал.1,т.8 от ГПК с постановление на ЧСИ М. Г. от 28.06.2018 г., след
указания на ВТОС за постановяване на изричен акт, с който да констатира
настъпилата перемпция. В мотивите на съдебното решение е посочено, че
двугодишният срок се счита изтекъл на 13.08.2014 година и всички
изпълнителни действия извършени след тази дата са процесуално
незаконосъбразни. С молба от 5.07.2018 г. взискателят е поискал от ЧСИ М. Г.
образуване на ново изпълнително дело по изпълнителния лист с посочване на
изпълнителни способи. Образувано е изп.дело № 652/2018 г. по описа на ЧСИ
Г. и до длъжниците – наследниците на починалия П. В. С. - Г. М. С., В. П. В.,
Д. П. В., Ц. П. В. и Т. П. В. и солидарния длъжник Я. И. М. са изпратени
покани за доброволно изпълнение от 6.08.2018 г. Наложена е възбрана върху
недвижим имот на ищцата в с.***, както и възбрана върху недвижим имот в
гр.***. На 1.03.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на ищцата в
„***“ ЕАД. На 16.10.2019 г. ищцата е подала заявление до ЧСИ , в което
посочва, че ще внася всеки месец сумата от 150 лева, считано от м. ноември и
иска да бъде вдигнат наложения запор върху банковата и сметка в ***.
Приложени са извлечения, видно от които през периода януари 2020 г.-
ноември 2021 г. ЧСИ е превеждала суми на взискателя по изп.д.№ 652/2018 г.
след наложения запор на сметката на ищцата. Със заявление от 5.04.2021 г.
ищцата е поискала да бъде вдигнат запора от банковата и сметка в ДСК и е
заявила, че ще внася по 200 лева всеки месец. След преобразуването на изп.д.
№ 652/2018 г. на ЧСИ М. Г. в изп.д.№ 2642/2022 г. по описа на ЧСИ Д. К.-С. с
рег.№ 728 в КЧСИ с район на действие ВТОС от сметка на ищцата са
постъпвали суми на 24.01.2022 г. и на 8.03.2022 г. С молба от 8.03.2022 г. до
ЧСИ Д. К. ищцата е поискала постъпващите суми от нея да бъдат използвани
за погасяване на задълженията на всички настоящи и бъдещи длъжници по
делата. На 23.08.2022 г. ищцата е поискала да погасява задължението си по
3
делото на месечни вноски по 250 лева, като първата вноска ще бъде внесена
до 30.09.2022 г. Междувременно останалите наследници на починалия са
вписали откази от наследстовото и са представили на ЧСИ издадените от съда
удостоверения, в резултат на което са заличени като длъжници. На 9.02.2024 г.
е насрочен опис на възбранения имот в гр.***. От постановление от
15.02.2024 г. на ЧСИ е видно, че на 14.10.2019 г. възбраненият имот е бил
придобит от трето лице. Насрочен е опис за 15.03.2024 г. на възбранения
недвижим имот в гр.*** и публична продан за 18.06.2024 г. На 8.03.2024 г. е
издадено удостоверение за размера на дълга по изп.дело № 2642/22 г. на ЧСИ
Д. К..
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК дава възможност на длъжника по
изпълнителното дело да оспори чрез иск изпълнението, като се позовава на
факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Настоящият
иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на
процесния изпълнителен лист, именно изтичането на предвидената в закона
давност, което обуславя неговата допустимост съобразно предвидените в чл.
439 ГПК условия. Оспорва се вземане, което е признато по съдебен ред с
издаването на заповедта за изпълнение, поради което то се погасява с изтичане
на общата петгодишна давност съгласно чл. 117,ал.2 от ЗЗД. В конкретния
случай следва да се съобразят задължителните постановки на ППВС №
3/18.11.1980 г., ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР
№ 3/28.03.2023 г. по т.д.№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като изпълнително
дело №202 на ЧСИ М. Г. е образувано през 2010 година. Според ППВС №
3/18.11.1980 г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането. В т. 10 от ТР №
2/26.06. 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността
– налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. ,
4
както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на
изпълнителното дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение,
извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка,
проучване на имущественото състояние на длъжника, набавяне на документи
и книжа и др. Върховният съд е приел, че в рамките на изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа, или
бездейства, като не иска предприемането на действия във връзка с
принудителното изпълнение и в този аспект с т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по
т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила ППВС №
3/18.11.1980 г., с което е направено противоположно по смисъл тълкуване.
Последното ТР № 3 по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС дава
задължителното разрешение, че погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. В настоящото производство се установи, че изпълнително дело № 202 е
образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС през 2010
година. Както бе посочено по-горе, погасителната давност за вземания по
изпълнителни дела, образувани до приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е текла съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС
и такава съобразно ТР № 3/28.3.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС би започнала да тече от 26.06.2015 г. , ако изп. дело №
202/2010 г. не бе прекратено на основание чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК след влизане
в сила на съдебното решение по в.гр.д.№ 410/2018 г. на ВТОС с
постановление на ЧСИ от 28.06.2018 г. От влезлия в сила съдебен акт се прави
еднозначният извод, че изпълнителното дело е прекратено ex lege на
13.08.2014 г., след която дата извършените действия по него са процесуално
незаконосъобразни. При това положение следва да се счита, че давността по
висящото изпълнително дело № 202/2010 г. не е текла до 13.08.2014 г., от
когато е започнала да тече нова давност, прекъсната с първото валидно
извършено изпълнително действие по образуваното изп.дело № 652/2018 г. на
ЧСИ М. Г.- наложените възбрани върху имоти на длъжника Г. М. С. на
6.08.2018 г. Следващото изпълнително действие, годно да прекъсне давността
и от което е започнала да тече нова давност е наложеният запор върху сметки
на длъжника Г. М. С. на 1.03.2019 година. Следващото изпълнително
действие, прекъснало давността е насроченият опис на възбранения имот на
5
9.02.2024 г. , насрочен впоследствие за 15.03.2024 г. На 18.06.2024 г. е
насрочена и публична продан /след издадена в полза на ищцата обезпечителна
заповед изпълнението по изп. дело е спряно срещу представена гаранция/.
Всяко от тези изпълнителни действия е прекъсвало давността, от която е
започвала да тече нова петгодишна давност. Изложеното води до извода, че
погасителната давност за вземането срещу ищеца по процесния изпълнителен
лист към момента не е изтекла. Иска е неоснователен и следва да се
отхвърли.
При този изход на делото на основание чл. 78,ал.3 от ГПК ищецът следва
да заплати на ответника направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78,ал.8 от ГПК, вр. с чл.
25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ на 200 лева при
съобразяване фактическата и правна сложност на делото, тъй като ищцата е
освободена от заплащането на държавна такса, но не и от разноски дължими
на насрещната страна. При отхвърляне на иска не следва да се определя и
присъжда адвокатско възнаграждение по чл. 38,ал.2 от ЗА на процесуалния
представител на ищцата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 439, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване на установено, че Г. М. С. с ЕГН ********** от с.***, Община
***, ул.“***“ НЕ ДЪЛЖИ на „***“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. ***, ул.“***“ № ** сумите от 19299,36 / деветнадесет
хиляди двеста деветдесет и девет лева и 36 ст./ главница и законна лихва в
размер на 24085,36 / двадесет и четири хиляди осемдесет и пет лева и 36 ст./
за периода 14.05.2010 г.- 8.03.2024 г. по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.
№ 183/2010 г. на РС-Елена, поради погасяването им по давност, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. М. С. с ЕГН ********** от с.***, Община ***, ул.“***“ да
заплати на „***“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
6
***, ул.“***“ № ** сумата от 200 /двеста/ лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ВТОС, чрез ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7