Р Е Ш Е Н И Е №261083
05.04.2021 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4078/2020 г. по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по съществото на спора.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба,
по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът„ Водоснабдяване и
канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. Шести септември № 250, претендира да се установи против ответника
С.В.Д., ЕГН **********,***, вземане на дружеството, за което то разполага със
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според изложеното в исковата молба, ищецът
е комунален оператор - доставчик на
питейна вода, а ответника – потребител по договор при общи условия на услугите,
доставяни от ищеца, със разкрита на негово име партида. За периода от 13.04.2016
год. – 15.11.2019 год. ищцовото дружество доставило на ответника, по силата на
договор при общи условия, до негово
жилище – обект, находящ се в гр. **************** питейна вода , респективно отвел за пречистване канална вода
на стойност от 759.78 лв. Тази вода
останала незаплатена в договорените между страните съобразно общите условия
срокове, поради което ищцовото дружество се снабдило със Заповед за изпълнение
на парично задължение № 10783 от 10.12.2019 год., издадена по ч. гр. дело №
20137/2019 год., и тъй като против заповедта било получено възражение в срока
по чл. 414 от ГПК, то се иска да се установи против ответника съществуване на
вземане за питейна вода в горните размери: 759.78 лв. главница, мораторна лихва в размер на
111,37 лв. за периода от 30.06.2016г. –
31.10.2019г., както и разноските по делото.
Ответникът признава иска. Отделно от
признанието , твърди и плащане на част от вземането, представя разписки за това
плащане.
Допустим установителен иск с правно основание
чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Предвид издадената заповед
за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно
допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото
за плащане вземане и предмета на иска.
Предвид
направеното признание на иска , съдът го
намира за основателен, без да се мотивира подробно ( чл.237 ал. 2 от ГПК ). Следва да се отбележи , че признанието не
изключва служебното задължение на съда да вземе предвид всички новонастъпили по
смисъла на чл. 235 от ГПК факти от значение за изхода на спора , и съответно,
направените в хода на процеса плащания
са погасили съответната част от вземането. Така, към дата 10.12.2020г., от
стойността на претенциите са останали за
плащане 395.96 лева ог главницата и 48.32 лева от обезщетението за забава.След
тази дата от процесното притезание са платени още 125.13 лева , от които 110.05
лева от главницата и 14.92 лева лихви (
не всички представени от ответника разписки за плащания касаят част от
процесните фактури, част от плащанията касаят фактури , които не са предмет на
спора, напр. разписките за фактури №№ 47000828 и 47289168, с падеж през
декември 2020г и януари 2021г ), и съдът следва да приспадне от дълга
посочените суми. Така , от общя размер на претенцията остават 285.91 лева –
главница , и 33.40 лева от лихвите, до които размери, исковете са основателни.
За разликата те следва да бъдат отхвърлени, тъй като ищцовото притезание е
погасено чрез плащане.
Искането
за разсрочване на задължението и също основателно , предвид имущественото
състояние на длъжника.
Разноските, вкл. тези по заповедното
производство, се понасят от ответника в пълен размер независимо от плащането,
доколкото същото е направено в хода на процеса , и Д. е дал повод иска да бъде
заведен пред съда.
Воден от изложеното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо С.В.Д.,
ЕГН **********,***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември
№ 250, плащане на следните суми по договор при ОУ за доставка на питейна вода за
периода от 13.04.2016 г. до 15.11.2019г.,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 10783/10.12.2019г.
по частното дело № 20137 по описа на РС Пловдив за 2019 г.: 285.91
лева – главница , ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на зявлението – 09.12.2019г до окончателното изплащане на вземането, и 33.40 лева лихва за периода от 30.06.2016 г. – 31.10.2019г, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в частта над тези
стойност до пълните предявени размери - 759.78
лева главница и 111.37 лева лихви за забава за същия период, като неоснователни
поради плащане в хода на процеса.
На
основание чл. 241 от ГПК разсрочва изпълнението на задължението ( в общ размер
от 319.31) лева, на шест равни месечни
вноски от по 53.22 лева, с падеж на първата вноска на първото число на месеца , следващ месеца на
влизането на решението в сила.
Осъжда С.В.Д., ЕГН **********,***, да заплати
на „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул.Шести септември № 250, разноски по двете производства
в размер на 400 лева, включително по
частното дело № 20137/19, ПРС.
Решението се основава на признанието на иска
; то подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ