Р Е Ш Е Н И Е
№……....../….…..2018 г.
гр. Ва***В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в открито съдебно заседание, проведено на 12.12.2018 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при
участието на секретаря Светла Радойкова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 9170 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по
предявени от ищцата Г.Д.Ц. срещу ответника Търговско представителство на „А.а." АД, БУЛСТАТ ***, искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – да се отмени незаконното уволнение със Заповед от 10.04.2018 г.;
по чл. 344, ал. 1 т. 2 от КТ –
ищцата да бъде възстановена на
предишната работа - на длъжност „служител
обслужващ полет" в офис на Л*** Ва***в "А.А." АД, ТЪРГОВСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО; по чл. 344,
ал. 1 т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ - ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцата парично обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
уволнението, в размер на 772,74 лв., за период от шест
месеца, считано от датата на прекратяване на трудовия договор – 11.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба – 08.06.2018 г. до окончателното й изплащане, а в условията на евентуалност претендира плащането на
основание чл. 222 от КТ; ответникът да заплати на ищцата сумата в размер на
36,78 лева, за забавено плащане на командировъчни в размер на законната лихва
върху 290 евро, считано от деня на забавата - 09.10.2017г. до
изплащането им на 29.05.2018 г.
В исковата молба ищецът твърди, че с
ответника са били в трудови правоотношения по силата на трудов договор от 15.02.2008 г., като ищцата
заемала длъжността „служител обслужващ полет" в офис
на Л*** В***. Със Заповед от 10.04.2018 г. било прекратено трудовото й
правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1 т. 2, предл. 1 от КТ -
поради закриване на част от предприятието, тъй като в търговската си дейност „А.А."
АД нямало нужда да поддържа търговска дейност чрез свои служит***, с място на работа в гр. В***. Въпреки, че в заповедта
от 10.04.2018 г. ответното дружество е посочило, че „А.А." АД закрива част от предприятието, тъй като за търговската си
дейност няма нужда да поддържа такава търговска дейност чрез свои служит***, с
място на работа в гр. В***, не била установена липсата
на такава нужда. За 10 г. приходите не били намал***, а напротив -
дори се ув***чили. Нямало направена икономическа
обосновка за причините, които да налагат закриването на част от предприятието.
Не била изяснена и фактическата обстановка. Заповедта била немотивирана. Нямало взето
решение от съответния компетентен орган за закриване част от предприятието
поради намален обем на работа. В хипотезата на чл.
328, ал. 1, т. 2, пред. 1 от КТ се
преустановявала дейността на обособеното звено в предприятието. Твърди, че за да има основание за закриване на предприятието или
част от него, трябвало да е налице премахване на неговото организационно,
обособено звено и преустановяване на дейността му. В
конкретния случай това не било така. И до днес офисът
на търговското представителство продължавал да работи. В т. 4 от заповедта било посочено, че ответното дружество
следвало да изплати обезщетение в размер на 772,74
лева за прекратяване на трудовия договор, на основание чл. 222
ал. 1 от КТ, за времето, през което ищцата останала
без работа. И до настоящия момент това обезщетение не
било изплатено. За периода от 09.10.2017 г. до 12.10.2017
г. ищцата била командирована от ответника в Австрия, във връзка с вътрешно
обучение. Ищцата заплатила престоя си в размер на 219 евро, съгласно
фактура № 15416707, както и дневни разходи в размер на 71,40 евро или общо
заплатила 290 евро, равняващи се на 567,19 лева. На 13.10.2017 г., ищцата представила на ответника Заповед за командировка
№ 102081, заедно с приложени разходни документи - самолетен билет, бордна карта
и фискална информация № 15416707. Въпреки представените
документи и многократните искания, ответното дружество не изплатило
командировъчните в продължение на няколко месеца. Едва на 29.05.2018 г., командировъчните били заплатени. Съгласно
разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД ответното дружество дължало на ищцата
обезщетение в размер на 36,78 лева, за забавено плащане на командировъчните в
размер на 290 евро, от деня на забавата - 09.10.2017 г. до изплащането им на 29.05.2018 г., представляваща законната лихва върху 290 евро за този
период.
В срока по
чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Изразява становище, че ищцата смесва различните основания за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328,
ал. 1, т. 3 от КТ „при намаляване на обема на
работата", с това по чл. 328, ал. 1, т. 2, пред.
1 от КТ, „при закриване на част от предприятието".
По отношение на офиса на Л*** В***, част от предприятието на
Търговското представителство на „А.а." АД за
България, действително били налице обстоятелствата по „закриване" по
смисъла на чл. 328, ал. 1, т.
2 пред. 1 от КТ. Въпросът за състоянието на
продажбите бил неотн***м към основанието за прекратяването на процесното
трудово правоотношение. Посочва се, че съгласно
трайната съдебна практика, за законосъобразното прилагане на това основание за
прекратяване на трудово правоотношение не било необходимо да е налице спад в
продажби или друга форма на намаляване на обема на работата, влошаване на
икономическото положение на обособената част от предприятието. Закриването на част от предприятието било суверенно решение на
търговеца. За законосъобразното прилагане на
основанието „закриване на част от предприятието" било достатъчно да е
налице действително закриване на част от предприятието. А това закриване по отношение на офиса на Търговското
представителство на «А.а. АД в гр. Ва***било факт и се
установявало от представените документи. Твърди се, че
за законосъобразното упражняване на правото да се прекрати трудовото
правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, било достатъчно да се посочи ясно коя от двете хипотези
е използвана. Допълнително мотивиране не било въведено
като законово изискване, нито можело да се прилага по аналогия чл. 195 от КТ. Не било необходимо да се
мотивира заповедта за уволнение по чл. 328, ал.
1, т. 5 от КТ поради бланкетния характер на основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение, но тези съображения били неотн***ми
към разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Прекратяването на трудовото
правоотношение било извършено законосъобразно, при наличие на предпоставките на
основанието по чл. 328, ал. 1,
т. 2, предложение 1 от КТ - действителното «закриване на част от
предприятието». Търговското представителство на „А.а."
АД в България не развивало търговска дейност чрез офиса си в
гр. В***, като понастоящем той не функционирал.
Частта от предприятието била закрита по смисъла на чл.
328, ал. 1, т. 2, предложение първо
от КТ, като част от по-голямо
преструктуриране на дейността на „А.а." АД в
България. Всички дейности,
като услуги, били възложени
на трето лице, което със свои служит***, за своя сметка, на своя отговорност и
риск, се задължило срещу възнаграждение да ги осъществява. Тези дейности, предмет на приложените договори, не се извършвали в
офиса в гр. В***. Помещението
се използвало не за извършването на търговска дейност, а единствено за
съхранение на документация до окончателното й физическо прехвърляне и някои
довършителни дейности, необходими за защита на личните данни, опазване на
търговската тайна и конфиденциалността на отношенията с трети лица. Всички лога и обозначения на „А.а." АД
били премахнати от помещението и то не се използвало като действащ офис.
Към момента на подаване на исковата молба, като и
впоследствие, нямало служит*** на Търговското представителство на „А.а."
АД, които да работят в офиса в гр. В***.
Офисът бил обособена структура от предприятието на
работодателя на ищцата - Търговското представителство на „А.а." АД в България. За да се приеме, че е налице обособеност като част
от предприятието, съдебната практика по прилагането на чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение първо от КТ,
не отдавала значение на степента на обособеност, нито на броя на заетите служит***.
Със закриването на съответната част от предприятието отпадала
необходимостта от осъществяване на дейността чрез тази част от предприятието,
поради което се налагало прекратяването на трудовите правоотношения със служит***те,
полагащи труд в закриваната част от предприятието. В
случая било налице действително закриване на част от предприятие, а не вътрешно
организационно преустройство на предприятието - дейността на частта от
предприятието, офиса в гр. В***, изцяло се прехвърляла
от „А.а." АД на трето лице. Видно от съдържанието на представените договори, тази дейност не се
разпределяла между други звена, отд***, поделения или служит*** на „А.а."
АД. Не било налице и формално
пренаим***ане на част от предприятие, а негово действително закриване. В конкретния случай били налице предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 2, пред.
1от КТ, а
именно: „закриване на част от предприятието", поради което и на това
основание било прекратено трудовото правоотношение. Посочва се, че не е
възможно ищцата да бъде възстановена на предишната й работа, на съответното
работно място, тъй като такова работно място вече не съществувало, нямало
опериращ офис на «А.а. АД на Л*** В***, нямало и служит*** на място, всички длъжности били
закрити и съответните трудови договори прекратени. Твърдението
на ищцата, че обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ не било изплатено, било невярно. От
доказателствата било видно, че плащането на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ било извършено още на
18.06.2018 г. от страна на работодателя по банкова сметка ***. Платената от работодателя по банковата сметка на Г.Д.Ц. сума била в
размер на 657.76 лева. Разликата в размер на 114.98 лева, между брутния
размер на обезщетението от 772.74 лева и преведената на ищцата сума от 657.76
лева, представлявала удръжки, направени от страна на работодателя в полза на
ищцата в изпълнение на чл. 9, ал. 3,
т. 5 от КСО и Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху
които се правили ***гурителни вноски. Видно било от
чл. 9, ал. 3, т. 5 от КСО и
Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се
правят ***гурителни вноски, върху обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ се дължали социални ***гуровки
и времето се зачитало за ***гурителен стаж. В
заповедта от 10.04.2018 г. работодателят добросъвестно уведомил служителката за
правата й по чл. 222, ал. 1 от КТ, а именно: за
правото й да получи обезщетение за оставането си без работа за период не
по-дълъг от един месец, считано от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение. Работодателят също така информирал
служителката, че последната следва да го уведоми, дали е останала без работа
след изтичането на единия месец, или дали е започнала нова работа преди
изтичането на месеца. Работодателят предприел действия за изясняването на
този въпрос, като чрез свои служит*** се
свързал с Г.Д.Ц.. Обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ не се дължало към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение, а след писмено уведомление от
уволнения служител, че последният е останал без работа и периода, за който е
останал без работа. Работодателят изплатил в пълен
размер обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ. Нещо повече, самият работодател
предприел действия по защита на правата на служителката, като по този начин надхвърлил
задълженията си по КТ и действал максимално добросъвестно. Твърди се, че
било неясно поради каква причина ищцата твърди период на забава от 09.10.2017
г., при положение, че началният момент на една забава
би могъл да бъде най-рано от датата, на която служителката е представила за
първи път на работодателя доказателства за направените от нея разноски в
изпълнение на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
По
делото са постъпили писмени бележки от процесуалния представител на ответника (вх. № 83321/17.12.2018 г),
с които се изразява становище за отхвърляне на исковете.
По
делото са постъпили писмени бележки и от процесуалния представител на ищеца
(вх. № 83117/14.12.2018 г.), с които изразява становище за уважаване на
исковете.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не
се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
между страните е бил сключен трудов договор на 15.02.2008 г., по силата на който
ищцата е полагала труд при ответника, на длъжността „агент за обслужване на
пътници“, с място на работа Л*** В***. Със Заповед от 10.04.2018 г. трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 11.04.2018 г., с основание закриване
на част от предприятието по чл. 328, ал.
1 т. 2, предл. 1 от КТ.
От
представения протокол от 05.04.2018 г. се установява, че представляващия "А.А."
АД – П*** П***, е взел решение да бъде
закрито предприятието с офис на Л*** В***, тъй като дружеството нямало нужда да
поддържа търговска дейност, чрез свои служит*** на Л*** В***, както и да се
прекратят трудовите договори с персонала. Представена
е декларация по чл. 333 КТ, предизвестие от 10.04.2018 г.
По
делото са приети споразумение, сключено между превозвача A*** A***S
AG и обслужващото дружество Ф***Т***
Стар Е*** М*** АД за събиране на парични средства, валидно за периода от
27.03.2018 г. до 31.12.2019 г.; както и споразумение, сключено между превозвача
A*** A***S
AG и обслужващото дружество Ф***Т***
Стар Е*** М*** АД за наземно обслужване, валидно за периода от 27.03.2018 г. до
31.12.2019 г., с преходен период от 27.03.2018 г. до 15.04.2018 г., през което
време обслужващото дружество се задължило да изпълнява необходимите процедури
за надзор и представителство заедно с превозвача.
По
делото е приета и електронна кореспонденция по повод закриването на офиса на л***
Ва***и изплащане на възнагражденията. От кореспонденцията на л. 101-103 се
установява следното: от писмата от 26.03.2018 г. и от 27.03.2018 г. се вижда,
че от началото на м.април ответникът е планирал да не използва офиса на л*** В***,
като Ан*** По*** щял да поеме дистанционно центъра по наземно обслужване на л***
В***; от писмото от 12.04.2018 г. се установява, че офисът е все още нает от
ответника, а в отговор на това писмо, от същата дата, се установява, че офисът
не е закрит, а организацията по това продължава, като самият Ан*** По***
посочва, че дори няма дата за това.
По
делото са представени трудовата книжка на ищцата, както и регистрационната карта
от дирекция „Бюро по труда“, от които е видно, че ищцата е регистрирана в
дирекция „Бюро по труда“, с последна заверка на 11.10.2018 г. От трудовата
книжка и от фиша за заплати за месец април 2018 г. се установява, че на ищцата
е изплатено обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 КТ в размер на 772,74 лв., както и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 257.58 лв.
По
делото са представени счетоводни документи – фиш за м.май 2018 г. и данни за
паричен превод, неоспорени от ищеца, от които се установява, че работодателят е
изплатил на ищцата, на 13.06.2018 г., сумата от 657.76 лв., след направени
удръжки, с основание на плащане обезщетение по чл. 222 за месец 04.2018 г. –
05.2018 г.
По
делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява,
че ищцата е била командирована за обучение в Австрия за периода от 09.10.2017
г. до 12.10.2017 г.
С
молбата от 25.10.2018 г. процесуалният представител на ответника е направил
признание на иска за претендираната сума от 36,78 лева, дължима като
обезщетение за забавено плащане на командировъчните пари в размер на 290 евро.
По
делото са представени фишове за заплата на работника, справки от НОИ и от НАП,
заповед за командировка – 09.10.2017 г. – 12.10.2017 г., ***гурителна книжка,
билет за пътуване, писмо от 13.10.2017 г., допълнителни споразумения от
05.01.2009 г., от 04.06.2012 г., от 15.12.2012 г., от 09.05.2016 г. и от
29.05.2016 г.; заповеди, пълномощно; решение за вписване в търговския регистър
на БТПП; правила за работа, длъжностна характеристика; писма; и заповеди за
пътуване.
Разпитаният
по делото св. Н*** Е***Г***а, изложи пред съда, че работи на л***то в гр. В***,
срещу офиса на „А***и а***и“. Известно време, в продължение на няколко месеца,
имало хора в офиса. Това било в началото на лятото. Визуално познавала хората,
техният мениджър в Румъния - Ан***. Това не било еднократно посещение, но и
правило впечатление, че офисът работи. Била изненадана, че офисът няма да
работи, а в същото време бил отворен. Последно работ*** двама служит***, преди
това били трима. Лятото виждала въпросният човек и едно момиче, но сега нямало
никой. Служит***те напуснали офиса през март. От март до лятото офисът се
посещавал от представителя в Румъния - Ан***. Колегите били Ге***н К***и, Гери
– Г., и Р*** – Р***. Този Ан*** веднъж бил с едно момиче, но по принцип бил сам. Ответникът имал полети
веднъж на ден, в 13:30, и офисът се отварял тогава, а преди работел с нормално
работно време. Отварял се само когато имало полет, след март месец, защото нямало
как полета да бъде обработен без служител. Всеки ден имало полети и задължително
трябвало да има служител. В момента нямало лого на А***и а***и. Лятото имало
надписи на А***и а***и. Въпросният служител идвал от време на време, но той не
работел с клиенти. Офисът отварял и затварял и се извършвала дейност.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по делото
доказателствени средства, съдът приема следното от правна страна:
Съдът
е сезиран с обективно кумулативни съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, в евентуалност чл. 222 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД.
По
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Предявеният
иск е преобразуващ, тъй като с него ищецът упражнява едно свое субективно преобразуващо
право, като претендира признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличието
на валидно трудово правоотношение с ответника, което е прекратено с процесната
заповед. Задължението за установяване законността на уволнението н***
ответникът (работодателят) по настоящото дело – "А.а." АД, търговско
представителство. Работодателят следва да установи
при пълно и главно доказване законосъобразността на уволнението, в това число и
наличие на достатъчно и ясно мотивирана заповед за уволнение и изпълнение на
предвидената в закона процедура. В настоящия случай, в тежест на работодателя
бе доказването на твърдяното от него основание, породило в негова полза право
едностранно да прекрати съществуващото трудово правоотношение - закриване на
част от предприятието.
По
делото не се спори, а и се установява от събраните доказателства, че страните
са били в трудово правоотношение, което е прекратено с процесната заповед.
Заповедта е била издадена от компетентен орган, в кръга на службата му, в
предвидената от закона писмена форма, като основание за прекратяване на
трудовото правоотношение е посочено „закриване
на част от предприятието“ - чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ.
Закриването
на част от предприятието се свързва с преустановяване дейността на структурно
обособено звено в предприятието, така че отпада необходимостта от
осъществяването на съответната дейност, което и налага освобождаването на
работниците, осъществявали тази дейност, като в същото време преустановяване
дейността се предшества и от решение на компетентния орган (Решение № 325/
03.08.2010 г. по гр. д. № 1450/ 2009 г. на ВКС, ІІІ ГО).
От
представените от работодателя писмени доказателства не може да се достигне до
безспорен извод, че към момента на прекратяване на правоотношението с ищцата е
имало действително закриване на част от предприятието, в случая преустановяване
дейността в офиса на л*** В***. От разпитания по делото св. Н*** Г***а, се
установи, че в продължение на няколко месеца е имало хора, които влизат в офиса
на ответника, до към началото на лятото. Офисът бил отворен, бил посещаван от
техният мениджър в Румъния – Ан***, като правило впечатление, че офисът работи.
Таб***те на офиса били премахнати от около месец. Обстоятелството, че офисът е
работел към момента на прекратяване на трудовия договор с ищцата и след това,
се установява и потвърждава и от представените по делото писмени документи.
Видно от представената кореспонденция между В***а Н***а (Vesela.Nikolova@fraport-bulgaria.com), К***и Ге***н (Gentjan.Cupani@a***.com) и Ан*** По*** (Andrei.Popescu@a***.com), е, че към датата 12.04.2018 г. дейността на офиса на л***
Ва***не е била преустановена, ответникът все още е бил наемател на офиса, и дори
не е била определена дата за закриване на офиса. Потвърждение на извода, че
дейността на офиса не е била прекратена към датата на прекратяване на договора
с ищцата се потвърждава и от представеното от ответника споразумение за наземно
обслужване, от което е видно, че между превозвача и обслужващото дружество е
имала уговорка за периода от 27.03.2018 г. до 15.04.2018 г., да работят заедно
на л*** В***. Свидетелят посочи, че от март до лятото офисът се посещавал от представителя
в Румъния – Ан***, както и че ответникът имал полети веднъж на ден в 13:30 и офисът
се отварял тогава.
Предвид
изложеното, за настоящия съд се налага и безспорният извод, че не е била
прекратена дейността на офиса. И след прекратяване на трудовото правоотношение
с ищцата офисът е продължил да работи няколко месеца след това. В случая
дейността е продължила да се осъществява, докато при закриване на част от
предприятието се изисква окончателно преустановяване на дейността, по начин, че
за в бъдеще такава дейност да не се запазва (Решение № 653/25.10.2010 г. по
гр.д. № 1854/2009 г., ІІІ). Към момента на прекратяване на договора не е имало
реално закриване на част от предприятието, и трудовото правоотношение на ищцата не е могло да бъде
прекратено на това основание.
Предявеният
иск е основателен, поради което и следва да бъде уважен, като уволнението,
извършено със Заповед за прекратяване на трудово правоотношение от
10.04.2018 г. бъде признато за незаконосъобразно
и отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
По
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
Предявеният
иск е преобразуващ, тъй като с него ищецът упражнява едно свое преобразуващо
право, като претендира от съда да бъде възстановен на предишната работа. Работодателят
е този, който има интерес и н*** тежестта да докаже, че извършеното от него
уволнение е законосъобразно.
Съгласно
мотивите на Тълкувателно
решение № 2 от 23.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 2/2012 г., ОСГК, “искът е конститутивен и с него се упражнява субективното преобразуващо
право да се възстанови съществуването на трудовото правоотношение между
работника или служителя и работодателя. Това право на
работника или служителя възниква от незаконното уволнение и то предпоставя
признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така и съществуването
към момента на постановяване на решението на материалното субективно
преобразуващо право на възстановяване. Възстановяването
на незаконно уволнения работник или служител на предишната му работа се извършва
с постановено и влязло в сила съдебно решение. Решението на съда за
уважаване на иска има за съществена последица възстановяване на трудовото
правоотношение такова, каквото е било преди уволнението и то има преобразуващо
действие: със сила на присъдено нещо се възстановява прекратеното трудово
правоотношение, възражда се същото трудово правоотношение съществувало между
страните преди незаконното уволнение - за същата работа, трудово
възнаграждение, условия на труд и т. н.”.
След
като обуславящият иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за
признаването на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна е
основателен, следва да бъдe уважен и
обусловеният от него конститутивен иск (акцесорната претенция) с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на работника на
заеманата преди уволнението работа.
По
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Съгласно
чл. 225, ал. 1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Предявеният
иск е осъдителен, тъй като с него ищецът иска обезвреда на претърпените имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи от оставането на уволнения служител без
работа за периода, считано от момента на уволнението – 11.04.2018 г., причинени от незаконното уволнение. Тежестта на
доказване за причинените вреди е възложена на ищеца (Тълкувателно решение № 6
от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК). Той трябва да установи
оставянето си без работа, претърпените вреди, техния размер и причинната им връзка
с незаконното уволнение.
В
настоящия случай, ищцата установи чрез пълно доказване, че след уволнението не
е полагала труд по трудовото правоотношение.
Няма
спор между страните, а и от събраните писмени доказателства се установи, че след
датата на образуване на настоящото съдебно производство – 08.06.2018 г., ищецът
е извършил плащане по банковата сметка на ищцата в размер на
657.76 лева. Разликата над платената сума до претендирания от ищцата размер на
обезщетението от 772.74 лева, работодателят
е удържал като ***гурителни вноски върху обезщетението. Доколкото ищцата не оспори факта на плащането и размера на
получената и удържана сума, съдът е длъжен да зачете извършеното плащане по
време на процеса, съобразно правилото на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Така, предявеният
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата от 772,74 лв., претендирана като обезщетение
за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението за
период от шест месеца, считано от датата на прекратяване на трудовия договор –
11.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба – 08.06.2018 г. до
окончателното й изплащане, като
неоснователен, поради плащане в хода на процеса, следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Поради
несбъдване на условието на иска с правно основание по чл. 222 от КТ, предявен в
условията на евентуалност, същият не следва да бъде разглеждан.
По
иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно
чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
От
събраните по делото доказателства се установи, че ищцата е била командирована
за обучение в Австрия за периода от 09.10.2017 г. до 12.10.2017 г. Доколкото по
делото не се спори, че е имало забавяне в плащането на командировъчните пари в
размер на 290 евро от страна на работодателя, последният дължи обезщетение за
това. С молбата от 25.10.2018 г. процесуалният представител на ответника е
направил признание на иска за претендираната сума от 36,78 лева, дължими като
обезщетение за забавено плащане на сумата от 290 евро, считано от 09.10.2017 г.
до 29.05.2018 г. С оглед на направеното изрично признание на предявения иск по
чл. 86 ЗЗД, както по основание, така и по размер, то и същият следва да бъде уважен за сумата от 36,78 лева.
По
разноските:
Съобразно
изхода на спора и доколкото ответникът е станал повод за завеждане на исковите
претенции, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от същия
разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, а именно в
размер на 800 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Доколкото
съдебното производство е безплатно за ищеца, по силата на чл. 78, ал. 6 от ГПК
във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати всички
дължащи се такси и разноски, които се присъждат в полза на съда. Предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1
от КТ и чл. 86 от ЗЗД, са съответно, първите два неоценяеми, а последните два оценяеми,
поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт общата сума от 200 лв., както следва: 50 лв. държавна такса за
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, 50 лв.
държавна такса за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, на основание чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, 50 лв.
държавна такса за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал.
1 от КТ, и 50 лева държавна такса за иска по чл. 86 от ЗЗД, на основание чл. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В полза
на ответника не следва да се присъждат разноски, доколкото отхвърленият иск по
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, е по повод
извършено плащане от ответника в хода на процеса.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Г.Д.Ц., ЕГН **********,
с настоящ адрес: *** aп. 1, извършено със Заповед за прекратяване на трудово правоотношение от
10.04.2018 г., издадена от работодателя Търговско представителство на „А.а." АД (A*** A***s AG), БУЛСТАТ ***, регистрирано с решение №
**********/05.04.1999 г. на БТПП, с адрес: гр. София, ул. „***" № 5, ***, сграда Б,
ет. 5, КАТО ГО ОТМЕНЯ по иска с правно
основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА
Г.Д.Ц., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** aп. 1, на длъжността „служител
обслужващ полет", с място на работа на Л*** Ва***в Търговско
представителство на „А.а." АД (A*** A***s AG),
БУЛСТАТ ***, регистрирано с решение № **********/05.04.1999 г. на БТПП, с адрес: гр. София, ул.
„***" № 5, ***, сграда Б, ет. 5, която е заемала преди уволнението, извършено със Заповед за прекратяване на трудово правоотношение от
10.04.2018 г., издадена от работодателя Търговско представителство на „А.а."
АД (A*** A***s AG), БУЛСТАТ ***, по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Д.Ц., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** aп. 1,
за осъждане на Търговско представителство на „А.а." АД (A*** A***s
AG), БУЛСТАТ ***, регистрирано с решение № **********/05.04.1999 г. на БТПП, с адрес: гр. София, ул.
„***" № 5, ***, сграда Б, ет. 5, да й заплати парично обезщетение за времето, през което е
останала без работа поради уволнението, в размер на 772,74 лв., за период от
шест месеца, считано от датата на прекратяване на трудовия договор – 11.04.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба – 08.06.2018 г. до окончателното изплащане, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с
чл. 225, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА Търговско представителство на „А.а." АД (A*** A***s
AG), БУЛСТАТ ***, регистрирано с решение № **********/05.04.1999 г. на БТПП, с адрес: гр. София, ул.
„***" № 5, ***, сграда Б, ет. 5, да заплати на Г.Д.Ц., ЕГН **********,
с настоящ адрес: *** aп. 1, сумата от 36,78 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
командировъчни в размер на законната лихва върху сумата
от 290 евро,
считано от деня на забавата - 09.10.2017 г. до изплащането на 29.05.2018 г., с правно основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Търговско представителство на „А.а." АД (A*** A***s
AG), БУЛСТАТ ***, регистрирано с решение № **********/05.04.1999 г. на БТПП, с адрес: гр. София, ул.
„***" № 5, ***, сграда Б, ет. 5, да заплати на Г.Д.Ц., ЕГН **********,
с настоящ адрес: *** aп. 1, сумата от 800 лв., представляващи разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Търговско представителство на „А.а." АД (A*** A***s
AG), БУЛСТАТ ***, регистрирано с решение № **********/05.04.1999 г. на БТПП, с адрес: гр. София, ул.
„***" № 5, ***, сграда Б, ет. 5, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – В***, сумата от 200 лв.,
представляваща дължими държавни такси по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и
3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Ва***в двуседмичен срок от получаване на настоящото решение, на основание чл.
7, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 258, ал. 1 и 259, ал. 1 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: