Р Е Ш Е Н И Е
№............
гр.Плевен,
08.10.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Плевенският районен
съд, ХI-ти граждански състав, в публично
заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя
Иванова, като разгледа докладваното от съдията
ШИРКОВА гр. д. №2488 по описа на ПлРС за 2020 год. и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Г.Й.Г. с ЕГН ********** ***,
представляван от адв.В.П. от ПАК против
Г.Д. „П.Б.И З.Н.Н.” М. адрес ***, в която се твърди следното: през процесния
период от 01.04.2019г. до 22.06.2020г.
ищецът е
работил на длъжност „***“ в Районна служба „***при
***„***- Г.д. „П.б.и з.н.н.“*** МВР. Трудовата си дейност осъществявала по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд
на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно
изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. Ищецът твърди, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
осем часа дневно и четиридесет часа седмично, а редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. Твърди, че в процесния период е действала
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. /обн. в ДВ, бр.60 от 02.08.2016г., в сила от
02.08.2016г./ и Наредба №8121з-36/07.01.2020г. в сила от 10.01.2020 на ***. В двете
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, като
такъв алгоритъм е бил предвиден в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., но в
размер от 0.143, като е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. Ищецът
твърди, че в Наредба 8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба,
съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредба 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване
на часовете положен нощен труд. Твърди, че Наредба 8121з-776/29.07.2016г. е
отменена с решение 16766/10.12.2019г. на ВАС по адм.дело 8601/2019г. поради
нарушение и несъответствия с европейското законодателство. Твърди, че с оглед
отменената Наредба от 2016г. била издадена друга такава с № 8121з-36/07.01.2020
в сила от 10.01.2020 на МВР, в която също липсва изрична разпоредба за
преобразуване на нощните часове в дневни. Твърди, че следва субсидиарно да се
приложи НСОРЗ.
Твърди се, че в
съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Излага, че за процесния период – 01.04.2019г. до 22.06.2020г.,
е положил нощен труд
в размер на 800,00 часа. Твърди се още, че в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Твърди, че заплащането на допълнителното
възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването
на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на
получените часове над тези установени за работно време. Сочи, че в конкретния
случай, за процесния период е положил общо 800,00 часа
нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и съответно
възлиза на 914,40 часа, което от своя страна води до
извънреден труд от 114,40
часа, който следва да му бъде
платен допълнително. Излага, че съобразно заплатата му часовата ставка е в
размер на 8,00 лева, следователно за
посочения труд му се дължи сумата от 915,20 лева. В заключение моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.чл.179, ал.1 от ЗМВР да му заплати сумата от 915,20 лева, представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за
периода 01.04.2019г. до 22.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на ИМ до
окончателното изплащане на сумата. Претендира се и лихва за забава в размер на
150,00 лева за периода 01.07.2019г. – 22.06.2020г. Претендират се и сторените
деловодни разноски. В с.з. е поискано и допуснато изменение в размера на
исковите претенциие, като адв.П. моли съда ги уважи. Направено е искане да
определяне на адв.възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор, в който сочи, че искът
е допустим, но неоснователен и недоказан. Оспорва се предявения иск, както по
основание, така и по размер. Не отрича факта, че за процесния период ищецът е в
служебно правоотношение с ответника, възникнало на основание ЗМВР и е заемал
длъжността „***“ в РС ***към ***“ – ***. Сочи, че претенцията на
ищеца е неоснователна, тъй като НСОРЗ се прилага за работниците и служителите
по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на §1, т.2 от ДР на
Кодекса на труда независимо от формата на собственост и източниците на
финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната
администрация, за които се прилага чл.107а КТ /чл.2, ал.2 от НСОРЗ/. Твърди се, че ищецът е държавен служител и
неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Сочи, че
правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се
прилага за работещите по трудово правоотношение, тъй като в КТ е регламентирана
различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Излага, че
съгласно КТ нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа
/чл.136, ал.3 от КТ/, а на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа /чл.140, ал.1, изречение второ от КТ/, докато съгласно
специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица /чл.187, ал.1 от ЗМВР/.
Твърди, че съгласно ал.3 на същата разпоредба, при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Твърди,
че нормата на чл.187 ал.1 и ал.3 ЗМВР е действаща правна норма и нейното
действие не може да бъде суспендирано, още по-малко от подзаконов нормативен
акт като НСОРЗ. Сочи съдебна практика в този смисъл. Твъди, че елементите на
служебното правоотношение на ищеца с ГДПБЗН-МВР във връзка със заплащането и
компенсирането на извънредния труд са уредени от специалния ЗМВР, поради което
общите разпоредби на КТ са неприложими. Твърди, че НСОРЗ не следва да се прилага
за служители на МВР, тъй като по отношение на тях, в процесния период е
действала друга наредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация
на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице е
изчерпателна нормативна уредба по отношение на отчитането и заплащането на
нощния труд в МВР и не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ.
Твърди, че в ЗМВ Р няма препращаща норма, която да даде основание да се
прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове. По тази причина изтъква, че доводите на
ищеца за субсидиарно прилагане на НСОРЗ се основават на неправилно тълкуване
съдържанието на правните норми, които регламентират отчитането и заплащането на
нощния труд. Твърди, че в случая не следва да намира приложение разпоредбата на
чл.9 ал.2 НСОРЗ, за която изрично е предвидено в чл.2 ал.3, че не се прилага за
служителите на трудово правоотношение в държавната администрация, за които се
прилага чл.107а КТ. Сочи съдебна практика на окръжни съдилища в този смисъл.
Поради изложеното счита, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа, поради което и не е налице твърдяната от
ищеца празнота на правната уредба. Излага, че ако се извърши преизчисляване на
часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца, и
получен от съотношението на продължителността на дневния труд и
продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица,
работещи по трудово правоотношение, ще се стигне до там, че с неприложим към
материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма на
чл.187, ал.3 от ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност
на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Безспорно по делото е, че за
процесния период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът осъществява
трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни
смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време
съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Установява се от изготвената от ответника Таблица №1 с
изчисления (лист 19 от делото), приета от ищеца без възражения, че за процесния период ищецът е положил 576
ч. нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 дава 658 часа, или 82 ч.
разлика, за която се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 680,92
лева при средна ставка 8,04 лева за 2019г. и 8,81 лева за 2020г. Изчислената
лихва за забава върху главницата за периода от първо число на месеца, следващ
тримесечието, за което се отнася, до датата на ИМ, е в размер на 32,16 лева.
По иска с правно
чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“. За тези
случаи са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издавани от
Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3,
ал.3 и в трите наредби са идентични, а именно че „При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. В
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е
отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на Министъра на вътрешните
работи, но тя от своя страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС
по адм.д.№5450/2016г. на 02.08.2016г. е обнародвана Наредба
№8121з-776/29.07.2016г., поради което съдът приема, че до този момент действаща
е Наредба №8121з-407/11.08.2014г. В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче не да
следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане
на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава
като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена
в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното
време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран
по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и
6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира
с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената
Наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими по
аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като ***утвърждава
като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично
прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира
равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен
труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа
и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. не установява
нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой
часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. За преобразуването
на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се прилага нормата на чл.31,
ал.2 от Наредба №8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на
специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на
часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за
структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.
Във връзка с възражението
на ответника, че на ищец е заплатен нощния труд в размер на 0,25 лв. за всеки
час /съгласно ставката по чл.8 от НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на
нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ се извършва при сумирано
изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за част
от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е възражението на ответника, че
коефициентът в случая е неприложим, поради цитираното писмо от Министерство на
труда и социалната политика, в което се твърди, че целта на този коефициент е
да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той
работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в
случая ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се „приравнява“. На
първо място, писмото няма нормативна сила, а освен това ако изводът в писмото е
верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен
в по-неблагоприятно правно положение, защото за него „приравняване“ няма да е
налице, което е недопустимо. От друга страна, липсата на приравняване ще
постави в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците
по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
Ответникът не твърди, нито
е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период нощен труд. Предвид това и с
оглед гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд
за периода 01.04.2019г. – 22.06.2020г., получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е
основателна, и следва да се уважи в предявения след допуснатото изменение
размер от 680,92 лева.
По иска с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД
Възнаграждението за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок
/месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл
ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да
заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на изчисленията,
изготвени от ответника и приети от ищеца, съдът приема, че дължимата се лихва
за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 680,92 лева
възлиза общо на сумата от 32,16 лева, дължима за периода от първо число на
месеца, следващ тримесечието, за което се дължи, до датата на исковата молба.
Предвид изложеното искът се явява основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен в предявения си размер след изменението.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1 от ЗАдв.,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.В.П. /съгласно чл.78, ал.1 от ГПК / адвокатско възнаграждение. Съгласно
чл.38, ал.2 от ЗАдв. съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл.36, ал.2, който предвижда, че размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в Наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В
настоящия случай е сключен договор за правна защита и съдействие без да е
уговаряно и заплащано възнаграждение, като процесуалния представител на ищеца е
поел правната защита и съдействие на ищеца при условията на чл.38, ал.2, вр.ал.1
от ЗАдв. Възнаграждението в този случай не се определя чрез постигане на
съгласие между страните по договора за правна помощ, а от съда. По делото са
предявени уважени в предявения си размер два иска, всеки от които оценям - с
цена на иска 680,92 лева и 32,16 лева. При съобразяване на действащата към
момента на сключване на договора за правна помощ норма на чл.7, ал.2, т.1 вр.чл.2,
ал.5 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималния размер съобразно предявените искове е 200,00 лева.
Съдът намира, че правната и фактическа сложност на предявените искове не е
висока и не обуславя значително по-висок от минималния размер на
възнаграждението, поради което следва адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца да бъде определено в размер от 200,00 лева, която
сума следва ответникът да бъде осъден да му заплати.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд сумата от 100,00 лева - държавна такса върху
цената на уважените искове.
По тези
съображения, Плевенският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179,
ал.1 от ЗМВР ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Й.Г. с ЕГН ********** ***, сумата 680,92 лева, представляваща възнаграждение за
положен 82 часа извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен
такъв за периода 01.04.2019г. – 22.06.2020г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 22.06.2020г.,
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Й.Г. с ЕГН ********** ***,
сумата от 32,16 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 680,92
лева, изчислена за периода от първо число на месеца, следващ
тримесечието, за което се отнася, до датата на ИМ /01.07.2019г. – 22.06.2020г./.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 вр.ал.1 от ЗАдв. ***, да заплати на адв.В.П. от
ПАК деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 200,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ***, да заплати по сметка на Плевенския районен съд сумата от 100,00 лева –
държавна такса върху цената на уважените искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: