Р Е Ш Е Н И Е
№ 202
град Горна Оряховица, 24.07.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в
публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при
секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора …………………………., разгледа
докладваното от съдията Станчев АНД № 290
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В.С.С. обжалва електронен фиш серия К № 3428646,
издаден от ОД на МВР-Велико Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4 във
вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП). Поддържа, че е следвало да бъде наказан като
законен представител на дружеството собственик, поради което правилната правна
квалификация на нарушението била по чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 188, ал. 2 във
вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Използваното техническо средство не било
изправно. В електронния фиш нямало данни кой го е изготвил, както и на коя дата
е издаден. Наказващият орган не ангажирал доказателства за спазването на разпоредбата
на чл. 133а, ал.1 и 2 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на
пътищата с пътни знаци. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. В.С.С. *** поддържа жалбата. Допълнително
посочва, че от описанието във фиша не ставало ясно къде е бил поставен знакът
В26, въвеждащ ограничението на скоростта. Процесното техническо средство не
било използвано съгласно инструкцията на производителя. Мястото за контрол не
отговаряло на изискванията на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (по-нататък Наредба №
8121з-532 от 12 май 2015 г.). Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
– ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не
изразява становище по съществото на жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована,
не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 05.02.2020 г. в 9:58 часа при км 153+343 на път I-4 бил
заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № *** автомобил
„Н.” с рег. № ***, движещ се в посока към гр. Варна със скорост 98 км/ч при
въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч.
За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против
жалбоподателя В.С.С. в качеството му на законен представител на дружеството „О.”
ООД, ЕИК ***, вписано като ползвател на заснетия автомобил в регистъра на
пътните превозни средства, бил издаден обжалваният електронен фиш серия К № 3428646,
в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със
скорост от 95 км/ч.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 10.03.2020
г. На 19.03.2019 г. С. подал по пощата жалбата си против фиша.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени
доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по
чл.189, ал.8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва електронния фиш,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на
обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа
законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока и сметката, по която да се извърши доброволното ѝ плащане.
Датата на издаване на фиша и длъжността на лицето, което
го е съставило, не са сред задължителните реквизити, регламентирани в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП. Поради това липсата на тези реквизити в обжалвания електронен фиш не
съставлява нарушение на процесуалните правила за неговото издаване. Ето защо е
неоснователен доводът на жалбоподателя, че фишът е незаконосъобразен поради
пороци досежно реквизитите му.
В приложената към преписката справка „Преглед на фиш”
(л.13) са посочените трите имена и длъжността на служителя на ОД на МВР –
Велико Търново, който е прегледал записа с нарушението е и изготвил електронния
фиш. Поради това е неоснователно оплакването, че поради липсата на данни във
фиша за името и длъжността на служителя, който го е издал, не е възможно да се
извърши проверка дали фишът е издаден от компетентен орган.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
задължителен реквизит на електронния фиш са нарушените законни разпоредби, а не
всички разпоредби, регламентиращи отговорността за извършеното нарушение. В
обжалвания фиш е включен изразът „нарушение на член 21, алинея 2, във връзка с
член 21, алинея 1 от ЗДвП“, с което е изпълнено процесуалното изискване във
фиша да са посочени нарушените законни разпоредби. Соченото от жалбоподателя
обстоятелство, че във фиша не е посочена разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, не е нарушение на процесуалните правила.
От данните в двете справки „Преглед на фиш” (л.13 и 14) е
видно, че електронният фиш е издаден на 01.03.2020 г., т.е. двадесет и четири
дни след посочената във фиша дата на извършване на нарушението, съвпадаща с
датата на неговото заснемане. При това положение следва да се приеме, че към
момента на издаване на електронния фиш не е изтекъл шестмесечният давностен
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, броен от заснемането на нарушението.
От приетото като писмено доказателство удостоверение
10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология (л.17), се
установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система
MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му.
Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за
измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на
процесното нарушение.
Видно от протокол за проверка № ***/22.08.2019 г. (л.15),
използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система е преминала
последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с
изискванията за това средство за измерване. От цитирания протокол се
установява, че последващата метрологична проверка на стационарната
видео-радарна система е извършена от отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер“ в Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ при Българския институт
по метрология. Поради това неотносими към предмета на делото са изложените от
жалбоподателя доводи в подкрепа на тезата, че метрологичните проверки, извършвани
от лабораторията към Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР, са
незаконосъобразни.
Без значение за решаване на въпроса за процесуалната
законосъобразност на обжалвания електронен фиш са и доводите за допуснати
нарушения на разпоредбите на чл. 133а, ал. 1 и 2 от Наредба № 18 от 23.07.2001
г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Процесуалните правила за издаване
на електронните фишове за нарушения на правилата за движение, установени и
заснети с автоматизирани технически средства или системи, са регламентирани в
Закона за движение по пътищата и в издадената въз основа на този закон Наредба
№ 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, а не с цитираната от жалбоподателя Наредба за
сигнализация на пътищата с пътни знаци. С § 1, т. 2, б. “а“ и „б“ от Закона за
изменение на ЗДвП (ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017 г.) е изменена
разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП и е отменена изцяло разпоредбата
на чл. 165, ал. 2, т. 8 от същия закон. Съпоставката на новата редакция на чл.
165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП (обн. ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017 г.)
и съответно изменената и отменената разпоредба на чл. 165, ал. 2, т. 7 и т. 8
от ЗДвП (ред. съотв. ДВ, бр. 69 от 2008 г., и ДВ, бр. 19 от 2015 г.) налага
извода, че с посоченото изменение на закона са отменени изискванията за
обозначаване с пътен знак и оповестяване на интернет страницата на МВР на
местата за контрол с автоматизирани технически средства и системи. От друга
страна, с Наредба за изменение и допълнение, обн. в ДВ, бр. 6 от 2018 г. и
влязла в сила на 16.01.2018 г., е отменен изрично чл. 7 от Наредба № 8121з-532
от 12 май 2015 г., въвеждащ изискването за означаване с пътен знак Е24 и
оповестяване на интернет страницата на МВР на местата за контрол с
автоматизирани технически средства и системи. Следователно към датата на
заснемане на процесното нарушение (05.02.2020 г.) обсъжданото процесуално
правило за означаване на мястото за контрол с пътен знак Е24 не е било в сила,
поради което неговото спазване или неспазване няма отношение към въпроса за процесуалната
законосъобразност на обжалвания фиш.
Без значение за процесуалната законосъобразност на
обжалвания електронен фиш е и оплакването, че техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, не било използвано съгласно инструкцията на
производителя „Х.“ ООД. Видно от удостоверение № 10.12.4888, издадено от
Българския институт по метрология, производител на използваната в процесния
случай видео-радарна система MultaRadar
SD580 е друго дружеството, а не посоченото в
писменото становище на защитника „Х.“ ООД. От друга страна, при извършената
служебна проверка съдът установи, че при установяването и заснемането на
процесното нарушение са спазени изискванията от Методическите указания за реда
за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 (л.18 – 20).
Неоснователно е и оплакването, че мястото за контрол не
отговаряло на изискванията на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. От приетата като писмено доказателство схема на вертикалната
сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 152+000 до
км 155+000, в сила към 05.02.2020 г. (л.35 – 36), се установява, че мястото за
контрол при км 153+343 се намира при движение в посока към град Варна
непосредствено преди кръстовището с общинския път, по който пътуващите от село Д.
излизат на път I-4. Ноторен е фактът, че посоченото кръстовище е място с
концентрация на пътнотранспортни произшествия. И при най-повърхностното онлайн търсене
по ключови думи „Д.“, „кръстовище“ и „ПТП“ се откриват многобройни публикации в
национални и в местни електронни и печатни медии с новини за тежки
пътнотранспортни произшествия, реализирани на това кръстовище, и за протести на
жители на село Д. с искания за обезопасяване на кръстовището. Поради това не
може да се приеме, че при определяне на процесното място за контрол не са
отчетени критериите по чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.
Предвид изложеното съдът приема, че при издаване на
обжалвания електронен фиш не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила.
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по
същество.
От приетата като доказателство снимка № 300, изготвена с
автоматизирано техническо средство MultaRadar с № *** (л.11), представляваща
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес
(чл.189, ал.15 от ЗДвП), както и от данните от паметта на техническото
средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 05.02.2020
г. в 9:58 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец,
автомобил с рег. № *** се е движел със скорост 98 км/ч. Видно от схемата на
вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от
км 152+000 до км 155+000, в сила към 05.02.2020 г. (л.35 – 36), посоченото във
фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към град Варна попада в
зоната на действие на пътен знак В26, поставен при км 153+300, с който е
въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. Предвид изложеното е
неоснователно оплакването за недоказаност на обстоятелството, че мястото на
заснемане на автомобила попада в зоната на действие на пътния знак В26.
От цитираната по-горе схема се установява също така, че
посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на
движение на автомобила след мястото, на което е била монтирана стационарната
видео-радарна система MultaRadar SD 580 (км 153+337). Тези данни съответстват
на изображението върху снимката, възпроизвеждащо заснетата задна част на
автомобила с поставената върху нея табела с регистрационен номер ***. От друга
страна, от данните в т.1.4 на методическите указания за реда за работа със
стационарна система MultaRadar SD 580 (л.18 – 20 от делото) се установява, че
дистанцията на измерване на тази система е от 1 м до 99 м. Следователно
намиращият се в момента на заснемане на нарушението автомобил на позиция при км
153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната
видео-радарна система, разположена при км 153+337.
Предвид изложеното съдът приема, че фактът на извършване
на нарушението е установен по несъмнен начин.
От съвкупната преценка на данните в справката за регистрацията
и собствеността на заснетия автомобил (л. 12) и в справката от търговския
регистър (л. 44) се установява, че жалбоподателят В.С.С. е законният
представител на дружеството „О.” ООД, ЕИК ***, на което дружеството собственик
„С.” ЕООД – ***, ЕИК ***, е било предоставило ползването на автомобила към
датата на нарушението. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателят не е
представил в ОД на МВР – Велико Търново декларация с данни за различно от него
лице, управлявало този автомобил по времето и на мястото, посочени в
електронния фиш. Поради това и по аргумент от разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана
отговорността на жалбоподателя в качеството му на законен представител на
юридическото лице, на което е било предоставено ползването на автомобила.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано
правилно като административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като
на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер
административно наказание глоба от 300 лв.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост
от 98 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 95 км/ч е в интерес на
жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от
допустимата грешка на измерване със стационарната видео-радарна система
MultaRadar SD 580 (т.1.4 от цитираните по-горе Методически указания за реда за
работа със стационарна система MultaRadar SD580). Така извършеното редуциране
на фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в
административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено само
тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин.
Съдът приема за правилно решението в конкретния случай да
не се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение
на скоростта от 35 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която
деянието съставлява административно нарушение по чл.182, ал.2 от ЗДвП. Липсват
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради
това не може да се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, което да даде основание за
квалифицирането му като маловажен случай на такова нарушение.
По изложените по-горе мотиви съдът приема, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
електронен фиш серия К № 3428646,
издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, с който на В.С.С., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, със съдебен адрес
***, *** – адв. А.М.Д., е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. (триста лева) на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по
пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението,
че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….