Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2025 22.11.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и
трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в
следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Кристина Линова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1733 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от ЗДДС, вр. чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по повод постъпила жалба от „Инфинити
80“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Момчилград,
ул. „Момчил войвода“ № 12, вх. Б, ет. 3, ап. 6, представлявано от управителя В.
А.Чаушев, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-255-0398125/15.07.2019
г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С
обжалваната заповед е наложена на жалбоподателя принудителна административна
мярка запечатване на търговски обект- ресторант-пицария „Венеция“, находящ се в
гр. Ахтопол, ул. „Тракия“ № 15, за срок от 5 дни.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, поради нарушение на материалноправни разпоредби и съществено
нарушение на административнопроизводствени правила, изразено в липса на мотиви,
и несъответствие с целта на закона. В нея се сочи, че паспортът на монтираното
в обекта фискално устройство е представен на контролните органи след извършване
на проверката. Наведени са доводи за маловажност на случая на административно
нарушение и за отсъствие на установените в чл. 22 от ЗАНН предпоставки за
прилагане на принудителната административна мярка. По същество се иска отмяна
на заповедта.
В съдебното заседание не се явява представител на
жалбоподателя, редовно уведомен. Не се сочат нови доказателства.
Пълномощникът на ответната страна оспорва жалбата.
Представя административната преписка. Моли за отхвърляне на жалбата.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
На 07.07.2019 г. в 15.00 часа е извършена от служители
на ТД на НАП- Бургас оперативна проверка в търговски обект- ресторант-пицария
„Венеция“, находящ се в гр. Ахтопол, ул. „Тракия“ № 15, стопанисван от
жалбоподателя „Инфинити 80“ ЕООД. В хода на проверката е направена контролна
покупка на стойност 26.50 лева, заплатена в брой от проверяващите лица. За
извършената продажба е издаден фискален бон от монтираното и въведено в
експлоатация в обекта фискално устройство. След легитимация на органите по
приходите, е извършена проверка на документите, съхранявани в обекта, при която
е установено, че в него не е наличен паспорт на фискалното устройство. Тези
констатации са отразени в протокол за извършена проверка серия АА № 0398125 от 07.07.2019
г. На основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „д“ от ЗДДС е издадена обжалваната
Заповед № ФК-255-0398125/15.07.2019 г. на началника на отдел „Оперативни
дейности“- Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена по несъмнен начин от писмените доказателства, налични в
административната преписка, както и от наведените твърдения в жалбата. Сведения
за подлежащите на доказване правнозначими факти се съдържат в приложения
протокол за извършена проверка серия АА № 0398125 от 07.07.2019 г. (на л. 31 и
сл. от делото), изготвен в хода на проверката на основание чл. 110, ал.4 от ДОПК. От него се установява, че не е изпълнено от страна на търговеца
задължението да съхранява в търговския обект паспорт на ФУ. Като съставен от
длъжностни лица в кръга на компетентността им, този протокол съставлява
официален удостоверителен документ и съобразно нормата на чл. 50, ал.1 от ДОПК
е доказателство за извършените от и пред приходния орган действия и изявления.
В проведеното съдебно производство той не е оспорен от жалбоподателя по
надлежния процесуален ред, указан в чл. 193, ал.1 от ГПК, и съдът е обвързан да
приеме, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са осъществени така,
както е отразено в него. Ето защо съдът приема, че приетите от административния
орган фактически констатации са доказани посредством допустимите
доказателствени средства.
При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона
писмена форма от компетентен орган- началник на отдел „Оперативни дейности“-
Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП. Последният от своя страна е овластен с нормата на чл.186, ал.3
от ЗДДС да издава заповеди за прилагане на ПАМ запечатване на обект за срок до
30 дни.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
нарушения на административнопроизводствени правила. Заповедта е надлежно
мотивирана от административния орган. Налагането на принудителната мярка се
основава на констатациите при извършената от служители на НАП проверка, отразени
в съставения протокол за извършена проверка. В мотивите на административния акт
се сочи, че установеното нарушение- неизпълнение на задължението за съхраняване
на документи, издавани от и във връзка с ФУ/ФУВАС, препятства присъщата
контролна дейност на приходната администрация, тъй като не позволява
документално проследяване на основни компоненти от дейността на търговеца. Принудителната
административна мярка е наложена за срок от пет дни, преценен от
административния орган като необходим за отстраняване на нарушението и за
създаване на организация за отчитане дейността на търговеца, с цел правилно
съхранение на изискуемите документи в обекта и съответно отчитане на оборота от
продажби, и за осигуряване защитата на обществения интерес, чрез предотвратяване
възможността за извършване на нови нарушения. Изложените съображения по мнение
на настоящия съдебен състав са достатъчни за извършване на съдебната проверка
за законосъобразност на заповедта.
Материалноправните предпоставки за прилагане на
принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до един месец“
са установени в нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС. В случая като правно
основание за издаване на оспорения акт административният орган е посочил чл.
186, ал.1, т.1, б. „д“ от ЗДДС, според който мярката се налага на лице, което
не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с
фискалните устройства. Тези предпоставки несъмнено са налице. От данните по
делото е видно, че не е изпълнено от жалбоподателя задължението, предвидено в
нормата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г., да съхранява в
търговски обект паспорт на фискалното устройство, поради което съдът приема, че
са налице основанията за налагане на принудителната административна мярка по
чл. 186, ал.1, т.1, б. „д“ от ЗДДС.
При определяне срока на ПАМ административният орган
действа в условията на оперативна самостоятелност, а на основание чл. 169 от АПК съдебният контрол се осъществява само досежно спазването на изискванията за
законосъобразност. В случая мярката е наложена за минимален срок (пет дни) и
изложените от административния орган мотиви са достатъчни, за да обосноват тази
продължителност. Ирелевантно е обстоятелството, че към момента на налагането
и́ противоправната дейност е прекратена, доколкото мярката е с превантивен
характер и с нея се цели да се въздейства предупредително към нарушителя и да се осуети възможността да извършва други нарушения на
фискалната дисциплина, поради което следва да се приеме, че тя напълно
съответства на целта на закона.
По изложените съображения съдът приема, че
обжалваният административен акт е постановен при съблюдаване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.
Не се установяват основания за отмяна на акта, поради което оспорването следва
да се отхвърли, като неоснователно.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Инфинити 80“ ЕООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. Момчилград, ул. „Момчил войвода“ № 12,
вх. Б, ет. 3, ап. 6, представлявано от управителя В. А.Чаушев, против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-255-0398125/15.07.2019
г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: