Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 435 14.11.2022 год. гр. Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница Делчева като
разгледа докладваното от съдия М. Р. административно дело №80 по описа за 2022
год., за да се произнесе, съобрази следното
Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.54, ал.2
от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, образувано по
жалбата на НПМ“Шипка - Бузлуджа“, представлявано от Директора Д-р Ч. А. против Заповед
за изменение на кадастрална карта и кадастрален регистър №18-867/25.01.2022
год. на Началник служба по геодезия, картография и кадастър Стара Загора.
Жалбоподателят претендира заповедта
да бъде отменена като незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Оспорва фактическата констатация на органа,
че строежът е търпим. Излага доводи, че всички намеси на територията на парка
следва да бъдат съгласувани с НИНКИ /НИПК/, каквото в настоящия случай липсва.
Оспорва и констатацията, че в този си вид сградата е била построена още през
1959 год. и още тогава е Бил със застроена площ от 196 кв.м. По този начин
счита, че оспореният административен акт не отразява вярно обективната истина,
което намира за съществен порок на заповедта. Излага доводи, че сградата е собственост
на „ЕОН България мрежи“АД, тъй като същата се намира на територията на имот
изключителна публична държавна собственост. В заявлението е било записано, че
се иска отстраняване на непълнота и грешка, а не отстраняване на явна
фактическа грешка. Установяването на такава предполага прекратяване на
производството по изменение на кадастралната карта до отстраняването на явната
фактическа грешка – чл.81, ал.2 от Наредба №РД-02-20-5 от 15.12.2006 год. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри. Твърди, че не е налице въобще явна фактическа грешка по смисъла на §1 , т.9 от ДР на ЗКИР. Направено е искане
за отмяна на оспорената заповед, връщане на преписката на административният
орган и заплащане на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата
Началник СГКК Стара Загора, чрез пълномощника си по делото взема становище за
неоснователност на жалбата. Оспореният административен акт е постановен в
съответствие с приложимият материален закон, а в производството по
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Претендира и направените по делото разноски. Депозирано е
писмено становище с подробно изложени доводи за законосъобразността на
оспорената заповед.
Заинтересованата страна „Електроразпределение
север“АД, чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на
жалбата и законосъобразност на оспорената заповед, като претендира и
направените разноски по делото. Представени са подробни писмени бележки за
неоснователност на жалбата и законосъобразност на издадената заповед.
Съдът, като обсъди
направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на
обжалвания административен акт, намира за установено следното:
От представената по делото
преписка, образувана по издаване на обжалваната заповед се установява, че
производството е започнало по заявлението на „Електроразпределение Север“АД, с
вх.№01-650803/18.11.2021 год., за издаването на удостоверение за приемане на
проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /лист 10 от
делото/, за поземлен скица-проект за попълване на сграда, скица-проект на
сграда, кадастрален регистър, схема с номера на точките от геодезическо
заснемане, данни от геодезическо заснемане и цифров модел на диск в *cad 4.02
форма. Изготвено е удостоверение за приемане на проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри №25-343646 от 24.11.2021 год. /лист
27 от делото/. Подадено е заявление за нанасяне на настъпили промени в
кадастралната карта за поземлен имот №83199.2.613 гр. Шипка, п.к.6150, вид
собственост държоавна частна, вид територия земеделска, НТП за друг вид
застрояване, площ 6043 кв.м., стар номер 000613. За подаденото заявление са
уведомени и заинтересованите страни Министерство на културата, Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, Областна администрация Стара Загора
и НПМ“Шипка Бузлуджа“. В този връзка са постъпили две писма от НПМ“Шипка
Бузлуджа“ с вх.№ съответно 02-1405806.12.2021 год. и 07-33475/07.12.2021 год.,
в които се изразява становище, че парк-музея не е заинтересовано лице по
смисъла на закона, а като такава следва да се конституира държавата. Ако се
приемело, че са заинтересовано лице се възразява против исканото нанасяне на
постройка. Подробни аргументи в тази насока са изложени във второто възражения.
С писмо изх. №ДС599/06.12.2021 год. Областния управител е изразил становище, че
не е заинтересовано лице по смисъла на ЗКИР, тъй като имота е предоставен в
управление на Министерство на културата, Национален парк-музей „Шипка Бузлуджа“.
Полученото уведомление от страна на Министерство на културата, е препратено по
компетентност на НПМ“Шипка Бузлуджа“. Изпратеното уведомление до МРРБ, от своя
страна е препратено на Министерство на културата по компетентност. Доколкото
имота е с начин на трайно ползване земеделска, е изпратено и писмо с
изх.№23-8/17.01.2022 год. и до Областна дирекция „Земеделие“ Стара Загора, която
в отговор изразява становище, че няма основание за обезщетяване по реда на
чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.
С обжалваната пред съда Заповед
изх. №18-867 от 25.01.2022 год. на Началник СГКК Стара Загора е одобрено
изменение на кадастралната карта и кадастрален регистър на гр. Шипка, одобрени
със заповед №РД-18-964/20.12.2017 год. на Изпълнителния директор АГКК, състоящо
се в нанасяне на нови обекти в КККР, а
именно: сграда с идентификатор 83192.613.1 с площ от 196 кв.м. предназначение:
курортна туристическа сграда, собственост на „ЕОН България мрежи“АД.
По делото бе допусната и
изслушана съдебно - техническа експертиза, съгласно която процесната сграда
попада в поземлен имот №83199.2.613, представляващ държавна публична
собственост, вид територия земеделска за друг вид застрояване, като в скицата
на общинска служба „Земеделие“ Казанлък, същата е описана като друга селищна
територия, което мотивира вещите лица да приемат, че е разположена в
урбанизирана територия. Сградата е отразена графично в КВС, но не е генерирана
като контур на сграда. В същата карта сградата е отразена като две сгради и е
вписано етажност 3/2. При извършеното съпоставяне на КВС и КККР, е установено
съвпадане на местоположението на сградата. Действителната площ на сградата е
196 кв.м. В съдебно заседание, бе уточнено, че етажността на сградата е три
етажа, от които два надземни и един подземен.
По делото няма данни
относно датата на която заповедта е съобщена на жалбоподателя, а жалбата е
депозирана в деловодството на СГКК Стара Загора на 04.02.2022 год. Въз основа
на гореизложеното, съдът намира, че жалбата е допустима - подадена е от надлежна
страна и в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на оспорване. Разгледана
по същество е неоснователна.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка и при извършената служебна проверка за
законосъобразност на заповедта в оспорената и част, при която, по силата на
разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК, съдът е задължен да извърши проверка на
оспорения административен акт на всички основания визирани в чл. 146 от АПК,
включително и относно нищожност на същия намира следното:
Съгласно приложимата
разпоредба на чл.51, ал.1 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри
се поддържат в актуално състояние като се изменят при установяване на: 1.
изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила
на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3.
явна фактическа грешка, като разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗКИР, от своя
страна регламентира, че измененията в кадастралната карта и кадастралните
регистри по ал.1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър
по местонахождение на имота. Същевременно, в разпоредбата на чл. 53б, ал.1 от ЗКИР е регламентирано, че явната фактическа грешка се отстранява от Агенцията
по геодезия, картография и кадастър по заявление от заинтересовано лице или при
установяването и от службата по геодзеия, картография и кадастър, като съгласно
ал.3 на същия текст, обхватът на проекта включва всички поземлени имоти,
засегнати от установената явна фактическа грешка.
Така в съответствие с чл.
53б, ал.5, т.1 от ЗКИР компетентен орган по издаването на заповед за изменение на
КК и КР в хипотезата на чл.51, ал.1, т.3
от ЗКИР е Началника на съответната СГКК. Поради това съдът приема, че
оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, в
рамките на предоставените му по закон правомощия и поради това не е налице
предпоставка за обявяването и за нищожна поради липса на компетентност на
издателя и.
Оспореният административен
акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите
изискуеми по чл.59, ал.2 от АПК включително фактически и правни съображения за
издаването му. ЗКИР като специален закон не регламентира някакви особени
изисквания към реквизитите, които следва да съдържа акт от вида на процесния,
но приложение намира разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, според т.4 от която, административният
акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, т. е.
мотиви, които обуславят постановения от органа правен резултат в
разпоредителната част на акта. Като правно основание за издаване на заповедта е
посочена разпоредбата на чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР, както и
уточнението, че същата се издава за отстраняване на явна фактическа грешка.
Посочена е също така и нормата на чл.81, ал.1 от Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016 год. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането
на кадастралната карта и кадастралните регистри. Доколкото в съдебната теория и
практика е прието, че е допустимо мотивите към административния акт да се
съдържат в подготвителни по издаването на акта документи съставени с оглед
предстоящото издаване на административния акт и в тази хипотеза, изложените в
тях мотиви се считат за такива и по издаването на административния акт като в
настоящия случай такива мотиви се съдържат в приложения към преписката проект
за изменение на КККР, скицата-проект и удостоверение на проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри за процесната сграда.
На следващо място съдът
намира, че при издаване на заповедта не са били нарушени административно-производствените
правила. За започване на административното производство по издаване на
процесната заповед е съобщено на заинтересованите лица, като им е даден 14
дневен срок да се запознаят с проекта и да изразят писмено становищата си.
Административният акт е издаден и в съответствие с чл. 35 от АПК след като са
изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Съгласно чл.51, ал.3 от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по
заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз
основа на служебно постъпила информация от ведомство или община. В случая
инициативата за изменението на кадастралната карта е на СГКК гр. Стара Загора е
заявление от собственика на сградата.
В заповедта се изложени
съображения, защо административният орган е приел, че със заявлението се цели
отстраняването на явна фактическа грешка, които се споделят и от настоящия
съдебен състав. Категорично бе установено по делото, че процесната сграда е
била построена преди одобряването на КККР на гр. Шипка, като същата е била
включена и в КВС. Не е налице нито пристрояване, нито надстрояване на сградата,
а искането е просто същата да се нанесе в картата и да се впише собственика на
този имот. Ето защо правилно е било прието от ответника, че се касае за
отстраняването на явна фактическа грешка в одобрената кадастрална карта и
кадастрален регистър, но не и изменение в данните за обектите на кадастъра,
настъпили след влизането в сила на КККР, нито отстраняването на непълноти и
грешки. Безспорно е установено, че сградата попада в територията на НПМ“Шипка
Бузлуджа“ и земята е изключителна държавна собственост. Това обаче не води до
извода, че и пристроената сграда е собственост на държавата, респективно на
НПМ“Шипка Бузлуджа“, в чието управление е предоставена земята, видно от
приложените към преписката писма-отговори от Областния управител на Област
Стара Загора, на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и на
Министерство на културата. За самата сграда няма съставен акт за държавна
собственост, а точно обратното – със заповед №116/03.06.2010 год. на Областния
управител на Област Габрово, същата е отписана като такава.
Основният спорен момент е
дали тази сграда дали е в урбанизирана територия или извън урбанизирана
територия. Понятието „урбанизирана територия
", няма легална дефиниция в ЗКИР. Затова тази празнота следва да бъде допълнена по
аналогия с други законови разпоредби, в случая ЗУТ и ЗАТУРБ. Имайки в предвид разпоредбите на чл.7, ал.1, вр.
§5, т.6 oт
ДP на ЗУТ, чл.8 от ЗУТ, a също и чл.59 от ЗУТ, следва
извода, че
„урбанизирана територия“ е родов термин,
който включва две понятия - населено място и селищно образувание, и по-тoчнo площите попадащи в строителните им
граници, a не
в землището на населеното място, тъй като то
представлява земеделска територия. Именно и поради тази причина в чл. 8 от ЗУТ
cc говори, че според основното си
предназначение териториите cc делят на урбанизирани,
земеделски, горски и т.н., зaщoтo в тези територии имотите
са основно урбанизирани или земеделски, но това не изключва и в земеделската територия да има урегулирани поземлени имoти, които
обаче не са
урбанизирани територии, зaщoтo не отговарят на
дефиницията, a ca урегулирани имоти в
рамките на земеделска, горска и т.н. територия, тоест
урегулирани имоти извън урбанизирани територии.
Понятието „урбанизирана територия“ е вид територия, според
основното
предназначение, определено с концепциите и схемите за
пространствено развитие и общите устройствени
планове. Тази и останалите територии са изброени в разпоредбата на чл.7, aл.1 от ЗУТ. Съгласно нея,
урбанизирани територии са населените места и
селищните образувания. B §5, т.б ДP на ЗУТ е дадена
легална дефиниция на понятието „територия на населеното
място“, като селищна територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Ha свой ред понятието „землище" е легално дефинирано в §1,
т.8 от ДP на
ЗАТДРБ, като съвкупност от поземлени имоти,
принадлежащи към дадено населено място. Съпоставката на
двете правни понятия установява, че ypбaнизиpaнaтa територия е по-тясно понятие, тьй като включвa само имотите в строителните граници на населените места. Землището на свой ред е по-широко понятие и включва, както
урбанизираните, така и останалите територии, между
които и земеделските такива. Съвместното разглеждане
na разпоредбите показва, че под урбанизирани територии следва да се разбират териториите в строителните гpaници на населените места или
селищните
образувания. B тях не се включвaт земеделските имоти,
които са част от землището, нo са извън територията на
населеното място по смисъла на ЗУТ. Урбанизираната територия е обективно
обусловена от строителните граници и не се влияе от предназначението
на отделните поземлени имоти.
В контекста на
гореизложеното се явяват неноснователни
възраженията на жалбоподателя, че ПИ с идентификатор
се намира в урбанизирана територия, каквото е заключението и на вещите лица. Съдът
не кредитира същото в тази му част, тъй като се касае за правен въпрос, който е
от компетентността на съда. Не се твърди по делото, а и не се доказа, че
територията на НПМ „Шипка Бузлуджа“ представлява населено място или селищно
образувание. В подкрепа на това твърдение, е обстоятелството, че процесния
имот, в който е разположена сградата е включен в КВС.
Безспорно е, че за процесния имот е преминала процедура по одобряване на
частично застроително решение на част от „Шипка Бузлуджа“ в землището на гр. Шипка, видно от Заповед №161/30.03.2000 год. на
Кмета на Община Казанлък. В преписката по издаването на тази заповед е приложен
и акт за държавна собственост, в който е посочено, имота който е предоставен на
НПМ“Шипка Бузлуджа“ представлява земя с площ от 2338 дка, като от всички страни
имота е обграден от горски фонд. По тази причина и този имот е включен в картата нa възстановената собственост на землището нa гр.
Шипка, в
която карта сградата е отразена графично, но не е генерирана като контур на сграда, което е вероятна причина дa не е прехвърлена автоматично при одобряване на
кадастралната кapтa,
съгласно заключението на
CTE. Местоположението на сградата по
KBC и пo обжалваната Заповед №18-867-25.01.2022 год. на Началник на CГKK — гр. Стара Загора съвпадат. Съвпадат и размерите отразени в проекта за изменение с направените на място
кoнтpoлни
измервания.
С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че правилно ответника е приел, че заявлението следва да се
квалифицира като такова по чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР, тъй като не са налице
предпоставките на чл.51, ал.1, т.1 и т.2 от същия закон.
Съгласно чл.53б, ал.2 от ЗКИР явната фактическа грешка се отстранява въз основа на проект за изменение
на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, изработен
от правоспособно лице по възлагане от Агенцията по геодезия., картография и
кадастър или по възлагане на заинтересовано лице, а съгласно ал.3 на същия
текст, обхватът на проекта включва всички поземлени имоти, засегнати от
установената явна фактическа грешка. В случая няма спор, че такъв проект за
изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър е бил възложен и
изработен от правоспособно лице, както и че обхватът на проекта е включвал
всички поземлени имоти засегнати от установената явна фактическа грешка.
Предвид горното съдът
намира, че при издаване на процесната заповед, не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват
самостоятелно и достатъчно основание за нейната незаконосъобразност, а оттам и
за отмяната й.
По отношение материалната
законосъобразност на заповедта в оспорената и част, т. е. по отношение
съответствието в тази част с приложимите материалноправни разпоредби на закона
съдът намира следното:
Основание за издаването на
заповедта на изпълнителния директор на АГКК е разпоредбата на чл.51, ал.1, т.3
от ЗКИР съгласно, която кадастралната карта и кадастралните регистри се
поддържат в актуално състояние като се изменят при установяване на явна
фактическа грешка. Според легалната дефиниция на §1, т.9 от ДР на ЗКИР
понятието „явна фактическа грешка“ е несъответствието в границите на
поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при
обединяване на данните по чл.41, ал.1, както и несъответствие в границите на
съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или
изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически
измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на
собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в
координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата
по чл. 31, като съдът намира, че в случая е налице първата хипотеза дадена в
тази легална дефиниция. Сградата е съществувала преди одобряването на КККР на
гр. Шипка и землището на града, но не е била отразена в тази карта и регистър. Причините
за това несъответствие между отразените данни в КВС и КККР са ирелевантни в
случая. Издаването на административния акт е извършено за да се отстрани явна
фактическа грешка допусната от изпълнителя при създаване на плана на
земеразделяне /КВС/ за землището на гр. Шипка.
По отношение на откритото
производство по оспорване на истинността на удостоверение за търпимост
№387/26.08.2014 год., издадено от Директора на Дирекция УТ и Т при Община
Казанлък и нотариален акт№43, том III, рег.№4888, дело №414/2010 год. на
Нотариус П.К., с район на действие Районен съд Казанлък. Съдът намира, че
процесните писмени доказателства съдържат информация, която съответства и на
останалите писмени доказателства, приобщени към делото, включително и на
установеното от СТЕ. Не се установи самата в самата сграда и около нея да е
извършвано каквото и да е строителство, като контурите й по кадастралната карта
съвпадат с изготвената КВС, а площта й съответства и на отразената квадратура
със оспорената заповед. Съвпадение е налице и по отношение на етажността, като
дори в проведената процедура по издаване на частично строително разрешение за
изграждането на площадка от страна на НПМ „Шипка Бузлуджа“ същата е отразена
като двуетажна масивна сграда. Безспорно се установи също така, че сградата е
построена преди 2001 год., поради което и за нея е предпоставките на §127, ал.1
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и същата представлява търпим строеж.
В контекста на
гореизложеното и за пълнота на изложението, съдът намира, че в настоящето
производство не се изследва законността на изградената постройка, нито дали в
нея има самостоятелни кадастрални обекти. Тези обстоятелства са ирелевантни за
законосъобразността на оспорената в настоящето производство заповед.
Съдът намира възраженията
в жалбата за неоснователни. По отношение на възраженията за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на заповедта съдът изложи мотиви по-горе.
Същата е издадена при изяснена фактическа обстановка и при спазване
административнопроцесуалните правила, поради което съдът намира, че не е налице
основанието по чл.146, т.1-т.3 от АПК за нейната отмяна. Не е налице и
основанието по чл.146, т.4 от АПК, поради съответствието на заповедта с
приложимите материално-правни норми, тъй като от доказателствата по делото
безспорно се доказа наличието на явна фактическа грешка, която е отстранена с
процесното изменение на КККР на гр. Шипка по отношение на процесния имот.
С оглед гореизложеното административният съд
намира, че обжалваната Заповед се явява законосъобразна, същата е постановена
от компетентен орган, при спазване на процесуалноправните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съобразен с целта на закона. Оспорването е
неоснователно и като такава следва да бъде отхвърлено. Направени са искания за
присъждане на разноски по делото от страна на ответника и заинтересованата
страна. Исканията са основателни. На ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 900.00 лв., представляващи разноски са процесуално
представителство за един адвокат, съгласно договор за правна защита и
съдействие №0241060/07.04.2022 год. в размер на 900.00 лв., а на
заинтересованата страна
разноски за възнаграждение за осъществената от юрисконсулт
правна защита, определено в размер на 200.00 лв., съгласно чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от
Закона за правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото,
както и заплатеното възнаграждение за вещи лица в размер на 300.00 лв..
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на НПМ“Шипка - Бузлуджа“, представлявано от Директора
Д-р Ч. А. против Заповед за изменение на кадастрална карта и кадастрален
регистър изх.№18-867/25.01.2022 год. на Началник служба по геодезия,
картография и кадастър Стара Загора, като
неоснователна.
ОСЪЖДА НПМ“Шипка - Бузлуджа“, представлявано от Директора Д-р Ч. А.
да заплати на СГКК Стара Загора, представлявано от Началника Д.И.Б. сума в
размер на 900.00 /деветстотин/ лева, представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА НПМ“Шипка - Бузлуджа“, представлявано от Директора Д-р Ч. А. да
заплати на „Електроразпределение север„АД,
ЕИК *********, представлявано от всеки от двамата членове на
Управителния съвет А.А.К., Х.Х., Р.Г.Л. сума в размер на 500.00 /сто/ лева, представляващи
разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС
на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: