Решение по дело №195/2024 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 106
Дата: 26 юли 2024 г. (в сила от 26 юли 2024 г.)
Съдия: Корнелия Колева
Дело: 20244000600195
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 26 юни 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Велико Търново, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН Г.

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова
в присъствието на прокурора Ц. Анг. М.
като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Наказателно дело за
възобновяване № 20244000600195 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК.
Постъпило е искане от адвокат Н. Б., като защитник на осъдения Н. Г. Т., с
което се иска възобновяване на производството по ВНОХД № 350/2023 г. на Окръжен
съд Габрово. Наведено е оплакване, че постановеното решение, с което е потвърдена
присъда по НОХД № 79/2023 г. на РС Дряново, е незаконосъобразно, поради
допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните при
постановяването му, както и поради явната несправедливост на наложеното наказание.
В искането е посочено наличието на предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за
възобновяване на наказателното производство. Според защитата, както
първостепенният, така и въззивният съд са постановили съдебните си актове в
нарушение на чл. 303, ал. 1 НПК, тъй като фактическите положения по делото са
неправилно установени и не е разкрита обективната истина. Погрешни са и
логическите съждения на съда, които са извлечени от погрешно приетата фактическа
обстановка и са довели до незаконосъобразност на постановения съдебен акт.
На следващо място се прави оплакване, че не е даден отговор на едно от
основните възражения на защитата, че с действията си на 06.05.2023 г. проверяващият
екип на РУ Дряново е нарушил императивната разпоредба на чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според същата, при установено с
тест наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейският орган
съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и за вземане
на биологични проби за химикотоксикологично лабораторно изследване.
1
На следващо място се посочва, че бланкетно са изброени доказателствата, без
да е направен анализ на всяко едно от тях, както и не е аргументирано защо се приемат
и защо се отхвърлят възраженията на защитата. Налице е била и грешка в
техническото средство за изследване, която е била пренебрегната и от двата съдебни
състава. Според защитата, липсва задълбочен анализ относно начина, по който е взета
пробата на Т., като в тази насока се сочи, че максималният срок на обтриване на
устната кухина следва да е 4 минути, а не 10 минути, както е било в конкретния случай
и всякакви действия след този времеви период не следва да се вземат предвид.
Пренебрегнато е било и обстоятелството дали кутията на задната седалка на
полицейския автомобил, върху която е било поставено техническото средство,
представлява равна и хоризонтална основа, което е предпоставка за точното
изследване. Изтъква се, че след като са издали талон за медицинско изследване,
полицейските служители е следвало да съпроводят Т. до медицинско заведение за
даване на кръвна проба съобразно чл. 7 от Наредбата. Обстоятелството, че той е приел
показанията на техническото средство не било тъждествено на признаването им, тъй
като не бил налице писмен отказ от страна на Т. да даде кръв и урина за изследване,
което следвало да се удостовери с изричен протокол на основание чл. 12, ал. 4 от
Наредбата.
На следващо място се прави оплакване за явно несправедливост на
наложеното наказание лишаване от свобода, което е силно завишено като размер.
Наред с това е била наложена и кумулативна санкция глоба в размер от 500 лв. Така
наложените наказания се явяват явно несправедливи като размер. Направено е искане
да се възобнови наказателното производство, като делото се върне за ново
разглеждане на долустоящата инстанция с цел отстраняване на допуснатите
съществени процесуални нарушения, за правилно приложение на закона и
постановяване на справедлива присъда.
В съдебно заседание адвокат Н. Б., в качеството си на защитник на осъденото
лице Н. Г. Т., поддържа изцяло депозираното искане за възобновяване по изложените в
него съображения. Моли да бъде възобновено наказателното производство, като
осъденото лице Н. Т. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание прокурорът от ВТАП посочва, че не са налице основания
за възобновяване на наказателното производство, а постановените съдебно актове са
обосновани и законосъобразни. Заема становище, че обективните признаци на
престъпния състав са установени по несъмнен начин. След тестването за наличие на
наркотични вещества, в талона за медицинско изследване осъденият Т. е приел
показанията на техническото средство. Това обстоятелство е било удостоверено с
положен подпис от него, което е в съответствие с чл. 3а от Наредба № 1/19.07.2017 г.
Съобразно съдебната практика, при наличието на съгласие от дееца относно
показанията на техническото средство, не е налице необходимост и не води до
задължение за транспортиране на лицето до медицинско заведение, съгласно чл. 7, ал.
2 от Наредбата. Прокурорът счита, че тестването на лицето за повече от четири
минути, не е изискване на нормативен акт, а произтича от инструкцията за ползване на
техническото средство. В случая не е налице забавен анализ, след като пробата
незабавно след това е използвана в съответното техническо средство. Прокурорът
заема становище подаденото искане да бъде оставено без уважение.
В правото си на последна дума осъденото лице Н. Г. Т. моли да бъде оправдан,
тъй като не е извършил престъплението, за което е ангажирана наказателната му
отговорност.
2

Настоящият състав на Великотърновския апелативен съд, след като обсъди
доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване
на делото, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт
от кръга на визираните в чл. 419 НПК, който не е проверен по касационен ред.
Искането е подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 НПК в
законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 НПК. Наведено е оплакване за наличието на
основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради допуснато нарушение
на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, както и поради явна
несправедливост на наказанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Разгледано по същество,
искането е неоснователно по следните съображения:
С Присъда № 14/21.11.2023 г. по НОХД № 79/2023 г. на Районен съд Дряново
подсъдимият Н. Г. Т. е признат за виновен в това, че на 06.05.2023 г. в гр. Дряново
управлявал МПС - лек автомобил „Волво В40 ТД“, с peг. № ВТ 9813 ВН след употреба
на наркотични вещества ,,канабис -25“ и „метамфетамин“, установени по надлежния
ред с техническо средство „Drager DrugTest 5000, с фабр. № ARLK-0021, с проба №
354, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3, пр. 1 от НК, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл.
36, ал. 1 НК му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода,
което да се изтърпи при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 500 лв.,
която да се заплати в полза на държавата.
На основание чл. 343г във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият Н. Г. Т. е
лишен от право на управление на моторно превозно средство за срок от една година и
шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което
подсъдимият Н. Т. е бил лишен по административен ред от това право, считано от
06.05.2023 г.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на
подсъдимия Н. Г. Т. наказание по НОХД № 550/2021 г. на Районен съд Казанлък, с
влязла в сила присъда на 16.07.2021 г., от осем месеца лишаване от свобода, което да
се изтърпи отделно при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„в“ от ЗИНЗС.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските.
С Решение № 23/17.05.2024 г. по ВНОХД № 350/2023 г. на Окръжен съд
Габрово е потвърдена постановената присъда по НОХД № 79/2023 г. на Районен съд
Дряново.
Решението на въззивния съд не е подлежало на касационна проверка по жалба
или протест и на основание чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК е влязло в сила от момента на
постановяването му на 17.05.2024 г., както и потвърдената с въззивното решение
присъда на първостепенния съд.
Пo наведените в искането за възобновяване оплаквания съдът намира
следното:
На първо място следва да се разгледа оплакването за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като въпросите относно правилното
приложение на закона и справедливостта на наказанието могат да бъдат решени в
настоящото производство по възобновяване само, ако фактите по делото са
3
установени при спазване на процесуалните правила за събиране и оценка на
доказателствените материали и не са налице съществени процесуални нарушения,
които да съставляват основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за
ново разглеждане.
Лишено от основание е оплакването за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В отговор на наведеното
оплакване при извършената проверка се констатира, че Окръжният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила в рамките на проведеното въззивно
производство. Въззивният съд в обхвата на правомощията си по чл.313 НПК и чл.314
НПК, е извършил цялостна проверка на правилността на първоинстанционната
присъда, която включва и такава на спазване процесуалните правила при събирането и
проверката на доказателствения материал. При обсъждане оплакването на искателя,
настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения,
които да дадат основания за отмяна на постановения съдебен акт от въззивната
инстанция. Окръжният съд е оценил доказателствените материали по делото стриктно,
съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, въз основа на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
съобразно изискванията на закона, поради което не са налице пороци в
доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите му относно това,
че подсъдимият е извършител на инкриминираното деяние, за което е ангажирана
наказателната му отговорност. Приетите за установени от въззивния съд фактически
положения се основават на изчерпателен и коректен анализ на прецизно приобщените
по делото доказателства и доказателствени средства, които напълно ги подкрепят.
В решението си Окръжният съд е отделил необходимото внимание на всички
обстоятелства, които са от съществено значение за обективната и субективна
съставомерност на деянието, давайки им отговор, който напълно покрива стандартите
на чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК. Изводите на въззивния съд изцяло се възприемат и от
настоящата инстанция, която не намира за необходимо да ги преповтаря.
В искането за възобновяване са наведени оплаквания за допуснати съществени
нарушения на правилата при изследването на дееца с техническо средство и във връзка
с обстоятелството, че последният не е транспортиран до медицинско заведение за
даване на проба за изследване наличието на наркотични вещества. Същите оплаквания
са били направени от защитата на осъдения и пред въззивния съд, който ги е
отхвърлил като неоснователни, като е изложил подробни съображения, които изцяло
се споделят от настоящия състав.
Основното оплакване на защитата е за това, че е нарушена императивната
разпоредба на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. По делото е категорично установено, че на инкриминираната дата
осъденият Н. Т. е бил спрян за проверка от полицейски автопатрул. Първият е бил
тестван за употреба на наркотични вещества и техните аналози, като са били
извършени две проби, при които е бил отчетен положителен резултат. Осъденият Т. не
е бил съпроводен от полицейските органи до мястото за извършване на медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химикотоксилогично лабораторно
изследване, което защитата счита за допуснато нарушение на предвидената процедура.
4
Настоящият състав на съда не споделя този извод.
В чл. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е
регламентирано, че при извършване на проверка на място от контролните органи
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест. Съгласно
чл.3 а от Наредба № 1/19.07.2017 г., употребата на наркотични вещества или техни
аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване
в случаите, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или
тест, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста или
когато физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест. Следователно медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване се извършва само в посочените три хипотези.
В материалите по делото е приложено заверено копие на Талон за медицинско
изследване № 0054663 от 06.05.2023 г., в който е отразено, че водачът на МПС Н. Т. е
проверен с техническо средство „Drager Drug Test 5000", с фабр. № ARLK-0021, което
е показало положителен резултат за „Канабис – 25“ и „Метаамфетамин“. Последвало е
изявление на водача, който собственоръчно е изписал думата „приемам“ и се е
подписал.
В талона за изследване са нанесени само положителните резултати за
наркотичните вещества „Канабис – 25“ и „Метаамфетамин“. Липсват данни за
негативните или невалидните резултати. Следователно осъденият Т. е приел
показанията на техническото средство, което е показало положителни резултати за
наркотични вещества, които са „Канабис – 25“ и „Метаамфетамин“, като не е оспорил
тези резултати.
Правилно е посочено от решаващите съдилища, че не са били налице
предпоставките на чл. 3а от Наредба № 1/19.07.2017 г., като не е било необходимо
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, а така също и
полицейските служители не са били длъжни да съпровождат Т. за извършване на
такова. При наличието на проверка с техническо средство, както и при изрично
изявление на лицето, че приема показанията от проверката, не се прилага
разпоредбата на чл. 7 от Наредбата, тъй като не е задължително извършването на
медицинско или друго изследване.
Извън изчерпателно изброените три хипотези, визирани в чл. 3а, т. 1, т.2 и т.3
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., употребата на алкохол и наркотици от дееца се
установява въз основа на показанията на техническото средство, след като те се
приемат изрично от него. Техническото средство следва да е преминало съответна
документална и техническа проверка. По делото са налични документи, които
удостоверяват тези обстоятелства.
Наведеното оплакване, че техническото средство не е било поставено на равна
повърхност, съобразно инструкцията за употребата му, е неоснователно. В
показанията си полицейските служители, които са разпитани включително и във
въззивното производство, са изяснили местоположението на уред. Същият е бил
поставен на задната седалка в служебния автомобил върху собствената му кутия, като
проверката не е извършвана по време на движение, а при спрян автомобил. Св. С. и Т.
5
са изяснили, че кутията на уреда има предназначение да осигури равна повърхност по
време на теста. Правилно показанията на полицейските служители са били
кредитирани от решаващите съдилища относно начина и обстоятелствата, при които е
извършена проверката на двата тампона с техническото средство. По отношение на
тези обстоятелства не се констатират противоречия в показанията на свидетелите,
както и не са налице други доказателства по делото, които да ги оборват.
На следващо място по делото е категорично установено, че пробите са били
взети при спазване инструкциите за употреба на техническото средство и не е било
допуснато необосновано забавяне, което да компрометира качеството на резултатите.
Правилно въззивният съд приема, че по делото няма данни да е налице забавен анализ,
което може да доведе до невалидни или грешни резултати, съгласно т. 3 от
Инструкцията за употреба на уреда. Установено е, че и при двата теста подсъдимият е
обтривал тампона в устата си повече от 4 минути, но индикацията не се е оцветила в
синьо, като тампонът видимо е бил напоен със слюнка. От показанията на св. С. и Т. са
установява, че и при двата теста тестовата касета е поставена в устройството
непосредствено след приключване на обтриването и изваждане от устната кухина.
Следователно няма основание да се счита, че е допуснат забавен анализ при работата с
тестовете.
В т. 3.2 от инструкцията е посочено, че в рамките на 4 минути се събира
достатъчно количество проба и ако индикацията за вземане на проба стане синя преди
изтичане на 4 минути, вземането на проба може да приключи, което означава, че
пробата може да е готова за анализ и преди изтичането на четири минути. В
инструкцията не е посочено, че вземането на проба чрез натриване за време повече от
четири минути води до погрешни резултати. В тази насока следва да се вземе предвид
обстоятелството, че съобразно показанията на уреда и двата теста са били валидно
извършени, тъй като двукратно е бил потвърден положителния резултат за употреба на
наркотични вещества от Т..
Въз основа на изложените съображения настоящият състав на
Великотърновския апелативен съд не счита, че са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да разкриват наличие на основание за
възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
На следващо място не се констатира и релевираното основание по чл. 348, ал.
1, т. 3 НПК. При условията на чл. 54 НК са определени наказанията от една година и
шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лв., като първото е под
средния размер, а второто е в минималния размер, предвиден в санкцията на чл. 343б,
ал. 3 НК.
Правилно са отчетени от въззивния съд както обществената опасност на
деянието и на дееца, а така също и смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, които
са от значение за индивидуализацията на наказанието и тяхната относителна тежест.
Младата възраст на подсъдимия, наличието на здравословни проблеми на неговата
майка и сестра, както и необходимостта на полагане на грижи за тях са отчетени като
смекчаващи вината обстоятелства. Налице е отегчаващо вината обстоятелство, което се
явява предишното осъждане на Т.. На същия е наложено наказание лишаване от
свобода за престъпление от общ характер. Инкриминираното деяние е извършено в
изпитателния срок на предишното му осъждане.
Настоящият състав на съда не намери основание за корекция на наложените
наказания, като ги намира за справедливо определени и отмерени при съблюдаване
6
тежестта на инкриминираното деяние и личността на осъдения, а така също и в
съответствие с визираните цели в чл. 36 НК.
С оглед изложените съображения искането на осъденото лице не следва да
бъде уважено, тъй като не са налице основания за възобновяване на наказателното
производство.
Водим от горните съображения, Апелативният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Г. Т. за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 350/2023 година на ОКРЪЖЕН СЪД гр.
ГАБРОВО.

Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7