Решение по дело №167/2023 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Гюлджи-М“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк] [адрес], подадена чрез упълномощен от управителя адвокат. Оспорва се Решение №205/31.10.2023 г., постановено по а.н.д. №142/2023 г., по описа на РС-Кърджали.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила-касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Оспорват се, като неправилни, изводите на районния съд с твърдение, че са в противоречие с приложимия закон и не се подкрепят от доказателствата по делото.

Посочва се, че в оспореното решение необосновано се приема доказаност на нарушението по чл.303, ал.3 от КТ.

За да постанови решението си, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. АУАН и наказателното постановление били съставени правилно и законосъобразно, отговаряли на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В обжалваното решение се сочи още и, че нарушението по чл.303, ал.3 от КТ било доказано, респ. правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с НП.

В жалбата се сочи, че от събраните по делото доказателства се установява единствено и само, че лицето Е. З. И. се е намирала в проверявания обект в момента на проверката, извършена от контролните органи на Д „ИТ“. Доказателствата по делото обаче не установяват категорично и безпротиворечиво, че Е. И. е била приета на работа и допусната до работа и то именно от жалбоподателя „Гюлджи -М“ ЕООД, нито че е предоставяла работа сила в негова полза. Т.е. не се установява да е налице трудово правоотношение между жалбоподателя и Е. И., респ. дружеството не е имал качеството на работодател спрямо посоченото лице и следователно не е имало задължение да изисква разрешение от Инспекцията по труда преди да допусне до работа непълнолетната Е. И..

Изразява се становище, че неправилно съдът се е позовал на декларацията по чл.402, ал.1, т.3 от КТ , попълнена от Е. И., макар вещото лице-графолог да установило, че че цифрата за месечно възнаграждение „***“ е изпълнена от Е. З. И.. Посочената декларация е попълнена от непълнолетно лице, поради което и за да представлява годно доказателство, е следвало попълването й като правно действие да бъде извършено със съгласието на родител, респ. да фигурира и подпис на родителя, дал съгласие. В конкретния случай, това не е сторено, поради което и същата не може да докаже каквото и да било обстоятелство. Освен това, декларацията е частен писмен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила. Нещо повече: установява се, че декларацията е попълнена при изключителна настойчивост от страна на проверяващите органи, което разколебава достоверността й. Поради тези твърдения се сочи, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е обсъдил в съвкупност с посочената декларация и другите писмени доказателства по делото, в т.ч. обяснения на Е. И. от 18.08.2022 г. , преписка вх.№ **/*** г. на РП-Кърджали, по която е издадено Постановление от 15.12.2022 г. за отказ да се образува досъдебно производство, в която се съдържат обяснения на Е. И..

В касационната жалба се посочва, че алтернативно, спрямо жалбоподателя е следвало да се приложи разпоредбата на чл.415в от КТ. В същата норма законодателят е посочил какви с критериите, на които трябва да отговаря нарушението, за да се квалифицира по този привилегирован състав - нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ и от него да не са произлезли вредни последици за работници и служители. Текстът е специален и се прилага приоритетно в случаите, когато са изпълнени посочените условия. Когато са налице основанията за приложение на чл.415в от КТ, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е можело да стори районният съд със своя краен акт, защото той е длъжен да изследва и решава всички въпроси - както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото и не може да бъде обвързан решението па административния орган. В случая съдът не е сторил това, въпреки че констатираното нарушение е отстранено и не се установява от деянието да са настъпили каквито да било вредни последици за работника. При тези обстоятелства съдът е следвало да приложи привилегирования състав на нарушение по чл.415в от К1 , като измени обжалваното НП и намали наложената имуществена санкция от 1500 лева на 100 лева.

При така изложените доводи за неправилност на решението се иска то да бъде отменено и се постанови решение по съществото на спора, с което да се отмени, съответно измени, като се приложи разпоредбата на чл.415в от КТ, наказателното постановление, издадено от директора на ДИТ – Кърджали.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез пълномощник, поддържа жалбата си.

Ответникът – директор на ДИТ – Кърджали, чрез пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на ОП – Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 142/ 2023 г. по описа на РС – Кърджали, за която решението, в оспорената част, е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение РС – Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 09-2200253 от 29.12.2022г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда"- Кърджали, с което е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500.00лв. на „Гюлджи-М“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк] [адрес], за нарушение на чл.303, ал.3 от КТ. Със същото решение е осъдил „Гюлджи-М“ ЕООД, [населено място] да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА „ГИТ”, София.

Съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Пропуски не са допуснати и при връчването на АУАН и наказателното постановление. В обжалваното решение са изложени мотиви защо не се споделя довода, че не е осъществено процесното нарушение по чл. 303, ал.3 от КТ. РС – Кърджали е приел, че изводът за извършването му следва от съвкупния анализ на всички приети по делото писмени и гласни доказателства. Достигнал е до извод, че отношението между жалбоподателя и лицето Е. З. И. съдържа основните елементи на трудовоправно отношение като място на работа, характер на работата, трудово възнаграждение, продължителност на работния ден и седмица. В обобщение на приетото е достигнал до извод, че наказващият орган правилно е приел, че осъществяването на трудова дейност в полза на работодателя „Гюлджи-М“ ЕООД от непълнолетното лицеЕсра Исмаил, без предварително разрешение на ДИТ – Кърджали, представлява нарушение на посочените норми от КТ, подлежащо на административно наказание.

Решението е правилно. Постановено е в съответствие със събраните доказателства и приложимите материалноправни норми.

Неоснователни са възраженията на касатора, че описаното в НП нарушение не е доказано по категоричен начин. В настоящия случай административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за това, че при извършена на 20.07.2022 г. проверка по спазване на трудовото законодателство се установило, че в обекта на проверката, стопанисван от „Гюлджи-М“ ЕООД, Е. И. е осъществявала дейност, характерна за длъжността „продавач-консултант“.

От показанията на св. Е. Ю. и св.Н. Н. се установява, че преди да се легитимират като контролни органи на ДИТ, двете били консултирани от лицата, констатирани да полагат труд в обекта (две лица, сред които и Е. И.), относно предлаганите в обекта стоки. При извършена контролна покупка, едно от лицата издало и касова бележка.

По делото е приложена и писмена декларация, подписана от Е. И., в която последната е посочила, че работи като ***, за фирма „Гюлджи-М” ЕООД, с работно време от 8.00 ч. до 17.00 часа, при месечно трудово възнаграждение в размер на *** лв. В декларацията лицето е посочило също, че няма сключен трудов или граждански договор и не е получило копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор. От приетото заключение на съдебно-почеркова експетиза се установява, че размерът на трудово възнаграждение – *** лв., е изписан от Е. З., като няма доказателства някой от проверяващите да й е посочил да впише в декларацията по чл.402, ал.1, т.3 от КТ този размер на трудово възнаграждение.

Относно попълнената от Е. И. декларация по КТ и довода в касационната жалба, че предвид факта, че Е. И. е непълнолетна и е попълнила декларацията без присъствието на родителите си, следва да се посочи следното:

Тази декларация не представлява правно действие, с което да се засяга имуществото на попълнилото я лице и не изисква съгласие на родител, по аргумент от чл.4, ал.2 от Закона за лицата и семейството.

В разпоредбата на чл.4 от Закона за лицата и семейството е предвидено, че Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни.

Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.

В настоящия случай следва да се има предвид и разпоредбата на чл.28, ал.3 от ГПК, съгласно която Непълнолетните могат да водят делата си лично за спорове по трудови правоотношения или за спорове, произтичащи от сделки по чл. 4, ал. 2 от Закона за лицата и семейството, както и в други случаи, определени със закон. След като е предвидена възможност за непълнолетните лица да могат да водят лично делата за спорове по трудови правоотношения, то не съществува пречка непълнолетно лице да попълни декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ. Поради изложеното АС – Кърджали приема, че РС – Кърджали правилно е взел предвид тази декларация, като я е преценил с всички събрани доказателства.

Твърдението в касационната жалба, че РС – Кърджали е следвало да приложи разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ е недоказано и поради това неоснователно. Обратно на посоченото в касационната жалба няма доказателства нарушението да е отстранено, защото не е представено разрешение от Инспекция по труда за приемане на работа на Е. И. при работодателя „Гюлджи-М“ ЕООД.

Твърдението в касационната жалба, че е отстранено нарушението се опровергава и от обясненията, вх.№ ВХ22084547/ 21.07.2022 г. и възражение, вх.№ ВХ22094300/ 19.08.2022 г., срещу АУАН № 09-2200253/ 15.08.2022 г., от управителя на „Гюлджи-М“ ЕООД. В тези документи е посочено, че за Е. И. е подадено заявление в ИТ за позицията „***“ в *** търговски обект – кафе „***“. На л.48 от а.н.д. № 142/ 2023 г. на АС – Кърджали се съдържа искане, вх. № ВХ22083750/ 20.07.2022 г. от „***“ ЕООД, с което на основание чл.303, ал.3 от КТ, е поискано разрешение за сключване на трудов договор с лицето Е. И., на длъжност „***“ в снек бар, намиращ се в [населено място] на [улица].

От изложеното следва, че РС – Кърджали обосновано е приел, че е доказано нарушението по чл.303, ал.3 от КТ. При липса на доказателства за приложението на чл.415в, ал.1 от КТ решението като правилно следва да се остави в сила. В полза на ИТ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.63д от ЗАНН, в размер на 80 лева, определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

Оставя в сила Решение № 205/31.10.2023 г., постановено по а.н.д. №142/2023 г. по описа на РС – Кърджали.

Осъжда „Гюлджи-М“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк] [адрес] да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, град София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. (осемдесет лева).

Решението е окончателно.