Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 16.06.2021г., град
Дупница
IV, г.о.
Районен съд
– Дупница състав
13.04. 2021
на Година
Миглена Кавалова
В
открито заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни
заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
гражданско 1879 2020
дело
№ по
описа за
г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, депозирана от М.А.И., ЕГН: **********,*** чрез адв. Н.Д., вписан
в АК – Шумен срещу ЗД „БУЛ ИНС”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87.
Ищецът твърди,
че на 06.09.2019г. около 11:20 ч. в гр. Дупница, на ул. „Орлинска“ № 3,
настъпва пътнотранспортно произшествие между:
- Участник № 1 - л. а. марка „Ауди“, модел „А3“, per. № КН 8401 ВР
с рама № WAVZZZ8P64A150887,
собственост на виновния водач Емил Стоилов Андонов, ЕГН: **********, управляван
от същия;
- Участник № 2 - л.а. марка
„Тойота“, с per. № КН 1187
ВТ, с рама № NMTKZ3BX70R307297, собственост
на Марчела Марчелова Иванова, ЕГН: **********, управляван от М.А.И., ЕГН: **********.
Твърди, че в следствие на
неправомерното движение на Участник № 1 - л. а. марка „Ауди“, модел „АЗ“,
управляван от виновния водач Емил Стоилов Андонов, който нарушава правилата за
движение по пътищата, като не спазва необходимата дистанция от движещия се пред
него Участник № 2 - л.а. марка „Тойота“, управляван М.А.И. се удря в него, при което на шофьора –
ищец в производството са причинени телесни повреди, изразяващи се в навяхване и
разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, приет е по
спешност в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ - гр. София като са му назначени необходимите
изследвания. В последствия е бил прегледан и са извършени допълнителни
изследвания в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. Поставена е посочената по-горе
диагноза, а именно: навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел
на гръбначния стълб. Във връзка с произшествието е издадено Наказателно
постановление № 19-0348-000579 по описа на ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница с дата
17.09.2019 г. Наказателното постановление е влязло в сила на 12.10.2019 г.
Видно от данните на нормативно уредения Информационен център към Гаранционен
фонд, към датата на събитието - 06.09.2019г. е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” за ППС с per. № КН 8401 ВР с рама № WAVZZZ8P64A150887, с крайна
дата на покритие 17.08.2020г., предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ.
Предвид изложеното и описаните в исковата молба болки, страдания и негативни
емоционални и психически изживявания от описаното ПТП, моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 7 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 16.07.2020г. – датата на която ответникът в
производството е уведомен за процесното ПТП.
В срока за отговор на исковата молба
е депозиран такъв по реда на чл. 131 ГПК, в който отговор се оспорва иска по
основание и размер по изложените в отговора съображения.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, по отделно и в
тяхна съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за
установено следното от фактическа страна:
В приетия като доказателство по делото Констативен
протокол за ПТП № 348000-
7922/18.09.2019г. издаден от органите на МВР е описано, че причина за процесното
ПТП е, че Участник № 1 - л. а. марка
„Ауди“, модел „А3“, per. № КН 8401 ВР с рама № WAVZZZ8P64A150887, собственост на Емил Стоилов
Андонов, ЕГН: **********, управляван от Христо Емилов Андонов не спазва
дистанция от Участник № 2 - л.а. марка „Тойота“, с per. № КН 1187 ВТ, с рама № NMTKZ3BX70R307297, собственост
на Марчела Марчелова Иванова, ЕГН: **********, управляван от М.А.И., ЕГН: **********
(ответникът в настоящото производство), движещ се пред него.
От
приетите по делото писмени доказателства – Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 348000-7922 от 18.09.2019г.; Протокол за оглед № 1583980; фиш
за спешна медицинска помощ от УМБАЛС „Н. И. Пирогов“; амбулаторна книга на
неврохирургичен кабинет на УМБАЛС „Н. И. Пирогов“; лист за преглед на пациент –
2бр.; допълнителен лист за преглед от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД; медицинско
направление ведно с резултати, заключения и препоръки; съдебномедицинско
удостоверение № 396.09/2019г. от съдебномедицински кабинет се установява, че ответникът е приет е по спешност в УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“ - гр. София като са му назначени необходимите изследвания, в
последствие е бил прегледан и са извършени допълнителни изследвания в УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД, поставена е диагноза навяхване и разтягане на свързващия
апарат на шийния отдел на гръбначния стълб.
Видно от данните на нормативно
уредения Информационен център към Гаранционен фонд, към датата на събитието -
06.09.2019г. е било налице валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за ППС с per. № КН 8401 ВР
с рама № WAVZZZ8P64A150887, с
крайна дата на покритие 17.08.2020г.
Видно от НП № 19-0348-000579 по описа на ОДМВР
Кюстендил, РУ Дупница с дата 17.09.2019 г. във връзка с процесното ПТП, на
другия водач, виновен за случването му – Христо Емилов Андонов е наложено
административно наказание „глоба“.
От заключението на назначената по делото
съдебно – медицинска експертиза, изготвено от вещото лице д-р В.Н., неоспорено
от страните и прието от съда се установява, че ищецът при процесното ПТП е
получил навяхване – разтягане на междупрешленните връзки на шийния отдел на
гръбначния стълб с оток на меки тъкани и зачервяване на кожата по задната
повърхност на шията, мекотъканна контузия на главата - оток и зачервяване на
кожата в тилната област, мекотъканна контузия в поясната област - натъртване на
меки тъкани и болка, няма за получено мозъчно сътресение, които описани увреждания
отговарят да са получени при инцидент за какъвто се съобщава: вътреавтмобилна
травма на водач на л.а., блъснат отзад от друг автомобил – от удари в облегалката
на седалката на автомобила му, както и рязко сгъване на шията от инерционните
движения в момента на ПТП-то. Обичайното лечение на такива увреждания включва:
обездвижване /за дисторозиото/ на шията с шийна яка за 2-4 седмици, прием
на аналгетици, локално приложение на
аналгетични и противовъзпалителни медикаменти, възможно н физиотерапевтични
процедури; за останалите увреждания – аналгетични медикаменти при нужда,така
установените увреждания в област на шията водят до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, изразяващо се в затруднено движение на шията от
болковия синдром за срок по-малък от месец, както и до по-изразени болки и
страдание. При
благоприятно протичащ възстановителен процес навяхването на шията подлежи на
пълно възстановяване: в случаите на леко и средностепенно разтягане на връзките
за срок до 3-4 седмици, като в първите една – две седмици са налице по - изразени болки, които
постепенно отзвучават до края на периода; в случаите на по-тежкостепенно
разтягане и частично разкъсване периодът е по - голям възможност по-леки болки
да се търпят и до два - три месеца, останалите увреждания подлежат на пълно
възстановяване за срок от 2 – 3 седмици, като и при тях болката е по –
интензивна в първата половина на периода.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание на 16.03.2020г. вещото лице д-р
Н. допълва, че предписаните препарати на ответника, за които са представени
рецепти от него в това открито по делото съдебно заседание се дават при нужда,
а не за строго определено време, може да се ползват за седмица, може за месец –
според състоянието на пациента.
От заключението на назначената по делото съдебно – техническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. Р.М. неоспорено от страните и прието
от съда се установява, че в гр. Дупница, ул. „Орлинска“ в района пред № 36 е
прав пътен участък, двулентово двупосочно пътно платно без завои, но сигнализирано
с пътен знак Д17 „пешеходна пътека“, а над него пътен знак А19 „Деца“ и пътна
маркировка тип М8.1. На 06.09.2019 г. около 11:20 ч., М.А.И. с ЕГН ********** е
спрял управляваният от него лек автомобил марка „Тойота“, с ДКН (държавен
контролен № КН 1187 ВТ, с рама № NMTKZ3BX70R307297 пред пешеходната пътека. Движещият
се след него лек автомобил марка „Ауди“, модел „АЗ“, ДКН КН 8401 ВР с рама № WAVZ2Z8P64A150887 удря спрелият лек автомобил марка „Тойота“ с ДКН КН 1187 ВТ. Към мястото на
пътнотранспортното произшествие се наблюдава наличие на неблагоприятни фактори
за движение на моторни превозни средства - пътни знаци Д17 и А19 (А19 се
използва за сигнализиране на пътен участък, в който е възможна внезапна поява
на деца върху платното за движение), което изисква повишено внимание от страна
на водачите, с цел да не създават опасности за движението. Причина за
реализиране на пътнотранспортното произшествие е движение с несъобразена скорост
или понижено внимание и концентрация от страна на водача, който по време на
управляваното от него моторно превозно средство марка „Ауди“, модел „АЗ“ с ДКН КН 8401 БР не е успял да предотврати удара със спрелия
пред него лек автомобил марка „Тойота“, с ДКН КН 1187 ВТ с водач М.А.И. с ЕГН **********.
Събрани са гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Марчела Марчелова Иванова – дъщеря на ищеца и Цветанка Андонова Николова. От показанията на св.
Иванова се установява описаното в приетите по делото писмени документи
състояние на ответника непосредствено след процесното ПТП - посттравматичен оток, затруднения на движенията на тялото и
най-вече при движение на главата напред към гръдната кост, и щадящи движения в
поясната област, предписана терапия за лечение вкъщи - „Новалис“, „Волтарен“ и
нестероидни противовъзпалителни средства, антидепресант „Тритико“,
нестероидните приемал ответникът 3-4 месеца редовно, това се налагало поради
болката в шийния отдел при ставане, лягане и завъртане на главата в различна
позиция от тялото, а антидепресантът - един месец, след инцидента ответникът
бил силно афектиран, притеснен, губели му се думи, треперел му гласът, бил
паникьосан, което продължило около два месеца, имал страх от возене в кола и
шофиране, шофирал доста плахо, особено на светофари. В момента е доста
по-добре, има оплаквания от притеснения, но е по-добре, предписаната шийна
мобилизация с яка носел редовно първите два месеца след инцидента и след това
само при спане още 4-5 месеца. Грижите за него били полагани от съпругата му -
трябвало да му помага при ставане, лягане, завъртане, при движение на тялото,
успял да се върне на работа две седмици след инцидента, но пълноценно да си
върши работата може би половин година след това.
От показанията на свидетелката Свидетелката
Цветанка Николова се установява състояние на ответника след инцидента, свързано
с болка, дори и сега не е добре, уплашен е, има страх при шофирането на кола,
след около месец, месец и половина жена му казала, че е малко по-добре, съпругата му го вдигала от спалнята да стане и
да седне непосредствено след инцидента, има страхове и към момента.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи :
Предявени са искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно
правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже настъпването на вредите,
техният размер, причинно-следствената връзка между вредите и застрахователното
събитие, доколкото в
случая не се оспорва от ответника наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ между причинителя на
вредите и ответника.
Ответникът
от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи,
правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи
възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Не оспорва от ответника наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска
отговорност“ между причинителя на вредите и ответника - в тази връзка и изложеното в молбата
на ответника от 31.03.2021г. предвид определението на съда, в което се съдържа
задължаване по чл. 190 ГПК към ответника.
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ
с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ (чл. 432, ал. 1 от КЗ). Правната норма, регламентирана в
чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да
предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с
когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаваща неговата
деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на
увреденото лице, обхваща следните групи материални предпоставки: 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования; 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника – застраховател; 3)
отправяне към застрахователя на писмена застрахователна претенция от увредения,
ведно с предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка на увреденото
лице, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в
случаите на възстановяване в натура и 4) застрахователят да не е платил в срока
по чл. 496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Настъпването на ПТП не е спорно
между страните в настоящото производсвто. Спорен е механизмът на събитието.
Събрани са писмени и гласни доказателства в тази насока и е прието заключение
на назначена по делото съдебно – автотехническа експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и обосновано. От заключението на назначената съдебно
- автотехническа експертиза и протоколът за ПТП, приет като писмено
доказателство по делото безспорно се установява, че механизмът на настъпване на
процесното ПТП е този, описан в протокола от ПТП - поради неспазване на
достатъчна дистанция от водача на л.а. „Ауди“, модел „АЗ“ с ДКН КН 8401 БР и
неуспяване от негова страна да предотврати удара със спрелия пред него лек
автомобил марка „Тойота“, с ДКН КН 1187 ВТ с водач ответника М.А.И., за което
от приетите по делото писмени доказателства се установява, че му е съставен акт
за установяване на административно нарушение от органите на МВР и е издадено
Наказателно постановление № 19-0348-000579 от 17.09.2019 г. на началника на ОД
на МВР – Кюстендил, с което му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200
лв., което наказателно постановление е влязло в сила. Произшествието е
настъпило поради виновното /доколкото не се установи обратното/ - чл. 45, ал. 2 ЗЗД и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил,
който е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗЗДвП, съгласно който водачът на
пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото
се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко при завиване наляво за навлизане в
друг път, водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства. Предвид горното, искът – предмет
на производството се явява доказан до по основание. По размера на същия, съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да
съобрази обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай.
Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане
и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и
начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и
страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при
провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или
има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата
травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на
увредения и общественото му положение; налице ли е намалена трудоспособност;
дали са установени по делото обстоятелствата, от които да се направи извод за
съпричиняване от страна на увредения и за степента на съпричиняването. При
определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взима предвид всички
горепосочени обстоятелства, като преценява, че на ищеца М.И. в резултат на
претърпяното ПТП са причинени травматични увреждания, които не са довели до
разстройство на здравето, опасно за живота. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно - медицинската експертиза, всички травматични увреждания
подлежат на пълно възстановяване за около 2-4 седмици, като възстановяването е
налице, доколкото няма данни за възникнали усложнения, а предвид изминалия
период от време такива не се очакват. Следователно както необходимото лечение,
така и възстановителният процес са протекли за сравнително кратък период от
време ( най – много два месеца съобразно и показанията на разпитаните в хода на
процеса свидетели). В този период пострадалият е изпитвал болки в областта на
главата и шията, в тялото при движение. Не е налице загуба на двигателна
способност, както и намалена трудоспособност, дължащи се на процесното ПТП.
Инцидентът се е отразил негативно и на психичното му състояние, което се
установява събраните гласни доказателства, съдът взема предвид и това, че по
делото има данни за провеждане на медикаментозно лечение с антидепресант за
един месец (показанията на свидетеля Иванова), което води до извод, че
психологическият стрес у ищеца също не е бил с голям интензитет и е отшумял
сравнително бързо. Съдът, като взе предвид естеството на причинените
неимуществени вреди на ищеца, по свое вътрешно убеждение и с оглед на всички
обстоятелства от значение за случая счита, че искът следва да бъде уважен за
сума в размер на 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени в резултат на процесното ПТП, настъпило на 06.09.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното й
изплащане, доколкото ищецът в рамките на съдебното дирене пред настоящата
инстанция не е ангажирал доказателства, обосноваващи по – ранна дата, от която
да се начислява законната лихва върху обезщетението, което ще се присъди на
ищеца и която дата той сочи в исковата си молба като 16.07.2020г.
По разноските:
Претендирани са и от двете страни. Направено
е възражение от ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на ищеца, но договорът
за правна защита и съдействие, сключен между него и адвоката му е оформен при
условията на чл. 38а от ЗА (в каквато връзка не следва да се обсъжда
възражението на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК), при което и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
разноски за един адвокат в размер, определен като минималния такъв по Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения, съобразно уважената част от иска, а именно 194, 29 лева. Ищецът
е освободен от държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което и съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, следващата се такса и разноски се понасят от ответника при
уважаване на иска – той следва да бъде осъден да внесе по сметка на РС – Дупница
сумата в размер на 636, 00 лева, от които сумата в размер на 280, 00 лева за
държавна такса по предявения иск и сумата в размер на 356, 00 лева за
възнаграждения за вещи лица. Ответникът също е претендирал разноски, такива е
направил за адвокатски хонорар и му се следват такива за един адвокат от ищеца съобразно отхвърлената част от иска, като ищецът
също е направил възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът
намира за основателно и следва да се
уважи предвид фактическата и правна сложност на делото – да бъде намален размерът
на адвокатския хонорар на ответника до минималния размер по Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения - в случая 680, 00 лева, от които на ответника
съобразно уважената част от иска се следват 485, 71 лева.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер”
№ 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов-изпълнителни
директори да заплати на М.А.И., ЕГН:
**********,*** сумата в размер
на 2
000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на пътно – транспортно
произшествие, реализирано на 06.09.2019 г. около 11, 20 ч. в гр. Дупница на
улица „Орлинска” № 3 по вина на водач на застрахования при „ЗД Бул Инс” АД, лек
автомобил марка „Ауди”, модел „А3”, с рег. № КН 8401 ВР, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от постъпване на исковата молба в съда – 03.11.2020 г. до окончателното й
изплащане, като до пълния предявен размер от 7 000 лева или за сумата от 5 000 лева, ОТХВЪРЛЯ иска,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗД
Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от Стоян Станимиров
Проданов и Крум Д. Крумов-изпълнителни директори да заплати на М.А.И., ЕГН: **********,*** сумата
в размер на 194, 29 лева, представляваща сторените от ищеца разноски по делото за
адвокатски хонорар съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЗД Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер” № 87,
представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов-изпълнителни
директори да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 636,
00 лева, представляваща държавна такса по предявения иск и разноски за
възнаграждения за вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М.А.И.,
ЕГН: **********,*** да
заплати на „ЗД Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано
от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов-изпълнителни директори сумата в
размер на 485,
71 лева, представляваща сторените от ответника разноски по делото за
адвокатски хонорар съразмерно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: