Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № ... от 20.11.2009г. по гр.дело № ..2009г. по описа на С.районен съд е осъден ответникът „С.” Е.-гр.С. да заплати на „Р.” -гр.С. сумата 4146,28 лв., представляващо неизплатено в срок задължение по фактура № .. 04.11.2008г. с остатъчно задължение 6815,08лв., след направено прихващане със задълженията по фактура № .../ 20.05.2009г. за сумата 1200лв. и № .../ 23.06.2009г. за сумата 1468,80лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата; осъден е ответникът „С.” Е. да заплати на „Р.” –гр.С. разноски по делото 754,84 лв. Против този съдебен акт в законовия срок е депозирана въззивна жалба от „адв.П., пълномощник на „Р.” -гр.С.. Атакува се решението на СвРС в частта, с която е уважен предявеният насрещен иск на ответника за сумата от 2668,80 лв., извършено е прихващане и са признати разноски, с които също е извършено прихващане. Счита решението в посочената част за неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, с посочени за това в жалбата и писмена защита подробни доводи. Заема становище, че неправилно районният съд е ценил като доказателство „калкулация”, приложена към заключението на вещото лице, изготвило СИЕ, тъй като документът не е събран по предвидения в ГПК процесуален ред. Сочи, че спорните фактури, представени от ответника, са издадени след издаването срещу него на заповÕд за изпълнение по чл.410 от ГПК, като фактурите не са признати и приети от ищеца, тъй като такива услуги не са били извършвани от ответника, а освен това те не съдържат подписи на представители на ищеца. Счита, че след като са оспорени тези две фактури, редовността на воденото счетоводство и счетоводните записвания не са достатъчни за уважаване на претенцията на ответника, тъй като доказателствената сила на счетоводните книги е производна. Счита, че липсата на писмен договор за извършване на тези услуги и липсата на доказателства за реалното им осъществяване обуславят отхвърляне на насрещния иск и на възражението за прихващане поради неоснователност и недоказаност. Счита и че не следва да се признават разноски в полза на ответника, тъй като същият не е представил списък на разноските съгласно чл.80 от ГПК, каквото задължение има до приключване на последното заседание по делото. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение в посочените части-в частта, с която е уважен насрещния иск, извършено е прихващане на сумата 2668,80лв. и разноски, като бъдат отхвърлени предявеният насрещен иск, възражението за прихващане и претенцията за разноски, и бъде присъдено заплащане на исковата претенция в пълен размер и разноски за първата инстанция в пълен размер. Претендира разноски за въззивната инстанция. В писмен отговор на въззивната жалба пълномощникът на ответника по жалба „С.” Е.-гр.С. адв.Е. оспорва подадената жалба, счита същата за неоснователна, а решението на СвРС в обжалваната част за правилно и законосъобразно по изложени за това съображения и в писмена защита. ВТОС, като взе предвид оплакванията в жалбата и становищата на страните по спора, с оглед на доказателствата по делото, приема за установено следното: Като доказателства по делото са приети заверени копия на фактури с № ... от 04.11.2008г. за сумата 24336лв. с включен ДДС, № 110 от 26.01.2009г. за сумата 9520,92 лв. с включен ДДС, преводно нареждане от 30.01.2009г. за сумата 8000лв.счетоводна справка от 30.04.2009г. относно задълженията и вземанията между ищеца и ответника, протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС от 15.12.2008г., дневник на продажбите за данъчен период м.11.2008г. на ищцовото дружество, фактура № .. от 20.05.2009г. за сумата 1200 лв. с включен ДДС, фактура № .. от 23.06.2009г. за сумата 1468,80 лв. с включен ДДС. Фактурите съдържат всички изискуеми реквизити съгласно чл.7 ал.1 от Закона за счетоводството. По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, чието заключение съдът възприема изцяло. Вещото лице след извършената проверка в счетоводството на ответника по жалба посочва, че фактури с № № .. от 20.05.2009г. и .. от 23.06.2009г. са осчетоводени, включени в дневниците за продажби по ДДС за м.май и м.юни 2009г., има изготвени калкулации за установяване размера на услугите. Вещото лице е констатирало, че счетоводството на дружеството е редовно водено, организирано според изискванията на Закона за счетоводството и НСС. Към заключението са приложени копия на дневниците за продажби за м.май и м.юни 2009г. и 2 бр.калкулации. При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи: Предявен е насрещен иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД. От събраните и обсъдени по-горе доказателства се установява, че между „Р.” -гр.С. и „С.” Е.-гр.С. е налице валидно облигационно правоотношение. По сключените между страните търговски сделки ответникът по жалба е извършил услуги на жалбоподателя „пръскане” с препарат и „осигуряване пазач на склад” за м.юни-м.септември 2009г. на стойност съгласно описаните по-горе две фактури с № № .. от 20.05.2009г. и .. от 23.06.2009г. За да достигне до извода за наличието на посочените облигационни отношения между страните съдът прецени в съвкупност събраните по делото доказателства, а именно: издадените от ответника две фактури, съдържащи всички изискуеми реквизити по чл.7 ал.1 от Закона за счетоводството; редовно воденото от ответника счетоводство, което съгласно чл.55 ал.1 от ТЗ може да се приеме като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Жалбоподателят е оспорил фактурите и е посочил, че не е приел цитираните две фактури и е представил нотариална покана до ответника по жалба за анулирането им, тъй като не са извършени посочените във фактурите услуги. Фактуите са първичен документ, като основанието за плащане не са фактурите, а извършените услуги. Фактурите установяват наличието на търговска сделка между страните, като не е необходимо наличието на писмен договор. Действително, на двете фактури липсва подпис на получател, но това не е изискуем реквизит на този първичен документ съгласно чл.7 ал.1 от Закона за счетоводството. Освен това установяването на извършените услуги е допустимо да се извърши и с други писмени, допустими от закона доказателства, каквито в случая се явяват направените записвания от ответника по жалба в счетоводството. От заключението на вещото лице се установява, че счетоводството на ответника по жалба е водено редовно и е организирано според Закона за счетоводството, фактурите са включени в дневниците за продажби за м.май и м.юни 2009г. Предвид изложеното и съгласно чл.55 ал.1 от ТЗ съдът приема, че са налице сключени между страните търговски сделки за извършване на посочените услуги във вид, количества и стойност, отразени в описаните по-горе две фактури. Безспорно е, че сумите по двете фактури не са заплатени от жалбоподателя на ответника по жалба. По насрещния иск жалбоподателят дължи заплащането на цената на извършените от ответника по жалба услуги. Същият не е заплатил дължимата цена за тях в посочените по-горе размери, поради което предявеният иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в посочените размери, като се извърши и прихващане със сумите, които ответникът по жалба дължи на жалбоподателя. С оглед горното, без значение относно дължимостта на посочените суми е приложената към експертизата калкулация, тъй като вещото лице е констатирало в заключението си, че има такива изготвени калкулации на извършените услуги в ответното дружество, което заключение не е оспорено от страните. Досежно извършеното прихващане на разноски-независимо, че не е приложена по делото справката по чл.80 от ГПК, следва да бъдат признати направените от ответника разноски по делото и да се извърши прихващане, тъй като основанието за присъждане на разноските е не разпоредбата на чл.80 от ГПК, а разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК. Следва да се отбележи, че непредставянето на списък на разноските рефлектира върху правната възможност на страната да обжалва решението в частта за разноските, и няма за последица неприсъждането им. С оглед на изложеното съдът счита, че като правилно и законосъобразно следва решението на СвРС да бъде потвърдено в обжалваната част. При разглеждане на делото настоящата инстанция като взе предвид, че ищецът не се е възползвал от правната възможност да предяви установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, макар и да има наведени твърдения в исковата си молба, че е проведено производство по чл.410 от ГПК, а е предявил осъдителен иск, счита, че на осн.чл.415 ал.2 от ГПК, поради неупражняване от заявителя-ищец на правото да предяви установителен иск за вземането си, следва издадената от СвРС заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК да бъде обезсилена от районния съд след връщане на делото. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ... от 20.11.2009г. по гр.д. № .../ 2009г. по описа на С..районен съд в обжалваната част. Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните. Председател: Членове: |