Определение по дело №1678/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2365
Дата: 10 август 2020 г.
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20203100501678
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 236510.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 10.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цветелина Г. Хекимова

Филип С. Радинов
като разгледа докладваното от Филип С. Радинов Въззивно частно гражданско дело №
20203100501678 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с вх. рег. № 20793/11.03.2020 г., депозирана от
„Пи Маркет” ЕООД чрез адв. Огнян Стамболиев, срещу Определение № 3285/2602.2020 г.
по ч. гр. д. № 2723/2020 г. на РС Варна, с което е допуснато обезпечение на бъдещ
осъдителен иск на „Интейк” ЕООД срещу „Пи Маркет” ЕООД за заплащане на сума в
размер от 5002,24 лева, платена на мнимия кредитор „Пи Маркет” ЕООД от длъжника
„Енерго Про Продажби” АД сума в изпълнение на присъдено в полза на „КНМ ГРУП”
ЕООД вземане за платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа
енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД фактура № **********/29.10.2010г.,
което вземане е прехвърлено от „КНМ ГРУП” ЕООД на „Интейк“ ЕООД с договор за цесия
от 23.10.2014г. и на „Пи Маркет” ЕООД с договор за цесия 21.10.2014 г., чрез налагане на
запор върху вземанията на „Пи Маркет” ЕООД в качеството му на взискател по изп.д.№
20207180400173 по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег. № 718, РД ОС Варна до
размера на 5002,24 лева, при заплатена от молителя гаранция в размер от 500 лева.
Твърди се недопустимост на бъдещия иск, като се сочи, че между „КНМ Груп” ЕООД
и „Енерго Про Продажби” АД е водено гр. д. № 11254/2014 г. РС Варна относно процесното
вземане, в хода на което последното е придобито от молителя „Интейк” ЕООД. Поддържа
се, че „Интейк” ЕООД бидейки частен правоприемник на вземането е адресат на силата на
пресъдено нещо породена с решението постановено по цитираното дело, поради което за
него съществува процесуална пречка за предявяване на бъдещ иск относно това вземане и
такъв иск би бил недопустим. В условията на евентуалност се твърди неоснователност на
бъдещия иск. Сочи се, че не е налице хипотезата на чл. 75 ал. 2 изр. 2 от ЗЗД, посочена като
правно основание на бъдещия иск, тъй като е съдебно установено, че кредитор на вземането
е „КНМ Груп” ЕООД, а не молителят, като се оспорват твърденията на последния, че
процесната сума е била платена на „Пи Маркет” ЕООД. Направено е искане за отмяна на
обжалваното определение и постановяване на друго, с което молбата да бъде оставена без
уважение.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „Интейк” ЕООД, в който е застъпено
становище за неоснователност на частната жалба. Поддържа се наличие на правен интерес
от предявяване на иск, доколкото „Пи Маркет” ЕООД е инициирал изпълнително дело №
20207180400172 по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова, въз основа на
неоснователно предадения му от цедента „КНМ Груп” ЕООД изпълнителен лист за
присъденото вземане. Сочи се, че въпросът дали „Пи Маркет” ЕООД е получил плащане е
по основателността, а не по допустимостта и не влияе върху допуснатото обезпечение, тъй
като за него има внесена гаранция. Твърди се, че решението постановено по гр. д. №
11254/2014 г. РС Варна има различен предмет от този на решението по бъдещия иск, тъй
като с постановеното решение е установено, че титуляр на вземането е „КНМ Груп” ЕООД,
а с решението по бъдещия иск ще бъде установено кой е частният правоприемник на това
дружество. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното определение. Претендират
се съдебно-деловодни разноски.

Като разгледа доказателствата по делото и съобрази становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана в законоустановения преклузивен срок, от легитимирано
лице, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което същата е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Производството е образувано по молба на „Интейк“ ЕООД, ЕИК ********* за
допускане на обезпечение на бъдещ осъдителен иск по чл. 75 ал. 2 от ЗЗД, който молителят
възнамерява да предяви срещу мнимия кредитор „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК ********* за
осъждане на последния да заплати на кредитора „Интейк“ ЕООД сумата от 5002,24 лева,
получена по изпълнителния лист за заплатена без основание стойност на коригирана
потребена електрическа енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД фактура №
**********/29.10.2010г. Това вземане се сочи и като предмет на прехвърлянето от „КНМ
ГРУП” ЕООД на „Интейк“ ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014 г.
Направено е искане за допускане на обезпечение на бъдещия иск, като съдът е
допуснал обезпечителна мярка запор върху вземанията на „Пи Маркет“ ЕООД в качеството
му на взискател по изп.д. № 20207180400173 на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег. №
718, РД ОС Варна до размера на 5002,24 лева, след внасяне на гаранция в размер от 500 лева
и именно тази обезпечителна мярка е предмет на настоящото производство.
За да бъде допуснато поисканото обезпечение на бъдещия иск следва по делото да
бъде установено, че към момента на депозиране на молбата за обезпечение са били
кумулативно налице следните предпоставки визирани в чл. 391 ал. 1 от ГПК, а именно – 1)
допустимост на иска, 2) вероятна основателност на бъдещия иск и 3) обезпечителна нужда.
При обезпечението на бъдещ иск - какъвто е настоящия случай, молбата по чл. 390 от
ГПК е самостоятелна и тя следва ясно да индивидуализира бъдещия иск, чрез посочване на
реквизитите по чл. 127 от ГПК. В молба с № 16629/26.02.2020 г. (рег. РС Варна) са посочени
страните между, които ще се развие производството по бъдещия иск, както и неговото
основание, предмет и петитум, като е посочено, че с договор за цесия от 23.10.2014г.,
съобщен на длъжника „Енерго Про Продажби” АД на 28.10.2014 г. „КНМ ГРУП” ЕООД е
прехвърлил процесното вземане на молителя „Интейк“ ЕООД. Изтъкнато е, че с договор за
цесия от 21.10.2014г., съобщен на длъжника „Енерго Про Продажби” АД на 20.01.2015 г.
„КНМ ГРУП” ЕООД е прехвърлил процесното вземане на „Пи Маркет“ ЕООД. Изложено е,
че в хода на образуваното по инициатива на „Пи Маркет“ ЕООД, въз основа на предадения
му от „КНМ ГРУП” ЕООД изпълнителен лист, изпълнително дело № 673/2019 г. по описа
на ЧСИ Станимира Костова – Данова, длъжникът „Енерго Про Продажби” АД е заплатил
сумата от 5002,24 лева на „Пи Маркет“ ЕООД, вместо на другия цесионер, противопоставил
първи цесията си на длъжника.
Съдът приема, че бъдещият иск е допустим, доколкото се касае за осъдителен иск,
целящ разрешаването на спор за право между двама претенденти за спорно вземане,
черпещи взаимноизключващи се права от един и същ праводател. Неоснователно е
твърдението изтъкнато в частната жалба, че за същото вземане вече е воден процес и силата
на пресъдено нещо се явява процесуална пречка водеща до недопустимост на бъдещия иск,
тъй като решението по гр. д. № 11254/2014 г. РС Варна е постановено при разрешаване на
спор между различни страни от тези, който ще участват при решаването на спора по
бъдещия иск. Постановеното решение има установително действие, тоест породило е сила
на пресъдено нещо между процесуалния субституент, цедент „КНМ Груп” ЕООД и
неговите правоприемници, явяващи се трети за процеса лица – цесионерът „Интейк“ ЕООД
и цесионерът „Пи Маркет“ ЕООД, от една страна и насрещната страна длъжник „Енерго
Про Продажби“ АД. Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е
задължително в отношенията между цедента и цесионерите, но не е обхванато от силата на
пресъдено нещо, формирана спрямо длъжника. Кой е частен правоприемник на „КНМ Груп”
ЕООД след извършената цесия ще бъде установено именно с решението по бъдещия иск,
поради което липсва пречката за разглеждане на иска между конкуриращите се
приобретатели.
Втората предпоставка за допускане на обезпечение, предполага бъдещият иск да е
вероятно основателен. Към молбата са приложени договор за цесия от 23.10.2014 г.,
уведомления за договори за цесия от 28.10.2014 и от 20.01.2015 г.. Посочените
доказателства, макар и убедително да подкрепят тезата изложена в молбата за обезпечение,
не са достатъчни да обосноват вероятна основателност, доколкото въз основа на тях не може
да бъде преценено дали бъдещият ответник действително е получил процесното вземане -
обстоятелство, което е изрично оспорено с частната жалба. Този въпрос подлежи на пълно и
главно доказване в процеса по бъдещия иск. Същевременно дори и защитната теза на
ответника да е убедителна, оспорването на твърдения само по себе си не може да бъдат
разглеждано като пречка срещу допускането на обезпечение. Доводите на ответника само
обосновават нужда да бъдат гарантирани насрещно правата му срещу неоснователно
обезпечаване, чрез изискване на гаранция, каквато е определена и внесена от молителя в
първоинстанционното производство. По изложените съображения, съдът намира, че е
налице и втората предпоставка за допускане на обезпечение.
Твърденията в молбата са за бъдещ осъдителен иск за парично вземане поради което
обезпечителна нужда като третата предпоставка за допускане на обезпечение на бъдещото
принудително изпълнение, се презюмира. При искове за парични вземания запорът всякога
се явява адекватна обезпечителна мярка, доколкото е от естеството да препятства
разпореждане на ответника с имуществото му, което несъмнено би затруднило
удовлетворяването на кредитора. В молбата „Пи Маркет“ ЕООД е посочен като взискател по
изпълнително, а представеното по делото уведомление от „Енерго Про Продажби” АД
относно образувано изп.д.№ 20207180400173 по описа на ЧСИ Станимира Костова –
Данова, рег. № 718, РД ОС Варна (л. 24) в достатъчна степен индивидуализира това вземане,
като част от имуществото на ответника по бъдещия иск, поради което настоящата инстанция
приема за подходяща допуснатата от първоинстанционния съд обезпечителна мярка запор
именно върху това вземане на този взискател.
По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Според т. 5 от ТР 6/2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 на ОСГТК на ВКС направените от
страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно
решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. Съобразно приетото в това
тълкувателно решение претендираните от „Интейк“ ЕООД разноски не следва да се
присъждат в това производство.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3285/2602.2020 г. по ч. гр. д. № 2723/2020 г. на РС
Варна, с което е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск по чл. 75 ал. 2 от ЗЗД на
„Интейк” ЕООД срещу „Пи Маркет” ЕООД за заплащане на парично вземане в размер от
5002,24 лева, представляващо платена на мнимия кредитор „Пи Маркет” ЕООД от длъжника
„Енерго Про Продажби” АД сума за платена без основание стойност на коригирана
потребена електрическа енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД фактура №
**********/29.10.2010г., което вземане е прехвърлено от „КНМ ГРУП” ЕООД на „Интейк“
ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014г. и на „Пи Маркет” ЕООД с договор за цесия
21.10.2014 г., чрез налагане на запор върху вземанията на „Пи Маркет” ЕООД в качеството
му на взискател по изп.д.№ 20207180400173 по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова,
рег. № 718, РД ОС Варна до размера на 5002,24 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________