Р Е Ш Е Н И Е №
гр. С., 19.09.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
С. РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на десети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря А.С.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2653 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която е предявен установителен иск с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане на
взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество
„ЕЛМА-М-ГРУП” АД е депозирало заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което
било образувано ч. гр. д. 705/2019 г. по описа на Районен съд - С. и съдът
издал заповед за изпълнение, като длъжникът подал възражение по чл. 414 ГПК,
което обусловило правния интерес на заявителя да предяви настоящия иск с правно
основание чл. 422 ГПК. Твърди се, че през м. май
Претендират се разноските, направени в исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от ответника, с който се излага становище за недопустимост на иска поради
предявяването му извън срока и поради липса на правен интерес, тъй като
задълженията са заплатени. Евентуално се твърди неоснователност на предявения
иск, като се изтъква, че от общото задължение по процесната фактура били
заплатени 300 лева до датата на подаване на заявлението по по ч. гр. д. №
705/2018 г. по описа на СлРС. След издаване на заповедта, но преди получаване
на препис от нея, ответникът заплатил на ищеца още 200 лева, с вносна бележка
от 25.02.2019 г. Твърди се, че след като на ответника бил връчен препис от
заповедта служител на ответника разговарял с управителя на Консорциум Елма - С.
ДЗЗД г-н М.Д., който издал справка за задължения на ответника, видно от която
размерът бил 2079,39 лв. Било постигнато устно споразумение, че при пълно
заплащане на посочената сума, ищцовото дружество няма да има претенции за
заплащане на лихви и разноски, а отношенията между страните ще продължат да се
развиват в духа на добрата търговска практика. В изпълнение на уговореното,
ответникът превел на 26.03.2019 г. по сметка на ищеца сумата от 2080 лв. и на
27.03.2019 г. депозирал възражение по ч. гр. д. № 705/2018 г. по описа на СлРС.
Ответното дружество претендира и направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ищцовото дружество чрез своя пълномощник - адвокат, изразява
становище, че всички дължими от ответника суми по заповедното производство са
заплатени в хода на процеса, поради което моли съда да присъди направените в
исковото производство разноски.
Ответното
дружество чрез своя пълномощник - адвокат изразява становище за неоснователност
на иска предвид извършеното плащане в хода на процеса, което съдът следва да
отчете съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК,
поради което моли съда да отхвърли предявения иск и да присъди в полза на
ответника направените в хода на исковото производство разноски.
Като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявеният
установителен иск е процесуално допустим.
Не се спори между страните по делото, а
се установява и от приетите по делото писмени доказателства, че между страните бил
сключен договор за покупко-продажба на стоки, по силата на който ищецът е
доставил на ответника през м. май
По заявление на ищцовото дружество,
депозирано на 11.02.2019 г., било образувано ч. гр. д. № 705/2019 г. по описа
на РС - С., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 721/26.02.2019 г. срещу ответника за сумите от 2279,39 лева -
главница, 348,18 лева - мораторна лихва, изчислена за периода от 19.06.2017 г.
до 08.01.2019 г. и 372,55 лева - разноски по делото. Заповедта била връчена на длъжника на
13.03.2019 г., който подал възражение в срок, ведно с 5 броя платежни
нареждания, видно от които е заплатил на ищеца сумите от 100 лв. на 06.03.2018
г., 100 лв. на 23.07.2018 г., 100 лв. на 15.11.2018 г., 200 лв. на 25.02.2019
г. и 2080 лв. на 26.03.2019 г.
В указания едномесечен срок ищецът
предявил настоящия установителен иск, с който претендира установяването на
непогасено вземане за главница в размер на 919,93 лв., тъй като поради
недостатъчност на плащането да покрие всички задължения по заповедта, на
основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД били погасени вземанията на ищеца за разноски и
лихви и част от главницата, поради което все още съществувало и било дължимо
вземането на ищеца за главница в исковия размер от 919,93 лв.
В хода на процеса с молба вх. №
18564/05.09.2019 г. ответното дружество е представило 3 броя вноски бележки,
видно от които е заплатило на ищеца сумите от 150 лв. на 31.05.2019 г., 605 лв.
на 05.09.2019 г. и 50 лв. също на 05.09.2019 г.
Ищецът в производството признава в
съдебно заседание от 10.09.2019 г., че ответникът е заплатил дължимите суми,
предмет на настоящото производство.
Същото се установява и от приетите
писмени доказателства, като се отчете, че 200 лв. са заплатени от ответника
преди издаване на Заповедта за изпълнение, поради което главницата и дължимата
мораторна лихва съответно се намаляват.
Следователно няма спор, че процесните
суми са платени в хода на процеса, като се установява, че ищецът -
заявител е удовлетворен, тъй като дължимите суми са платени. Предвид нормата на
чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погасяване на задължението чрез
плащане, поради което предявеният установителен иск следва да се отхвърли.
По разноските:
Разноските по заповедното производство
са платени от ответника и не се претендират от ищеца.
Относно разноските за исковото
производство няма спор, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
сумите, предмет на заповедното производство, са били дължими от длъжника.
След извършени частични плащания от
ответника, към датата на подаване на исковата молба, е била все още дължима
част от тези суми.
Неоснователността на претенцията в
случая е обусловена от факти и обстоятелства, настъпили в хода на процеса.
Спорното право е погасено окончателно след подаване на исковата молба на 27.05.2019
г. с направените плащания на 05.09.2019 г.
С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр. д. №
112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от
страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор,
като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение
за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Присъждат се разноски в
полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването
му ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца.
При настоящата хипотеза сумата, предмет
на иска, е окончателно изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото тъй като не е
погасил дълга си изцяло преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са
налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното окончателно плащане
е след получаване на препис от исковата молба, поради което не освобождава
ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Ето защо следва
да се присъдят разноските в полза на ищеца в общ размер на 325 лв. за заплатени
държавна такса и адвокатско възнаграждение /в този смисъл Определение № 200 от 20.05.2016 г. по ч. гр.
д. № 1960/2016 г., III г. о. на ВКС, Определение № 688 от 02.10.2014 г. по ч.
т. д. № 2337/2014 г., I т. о. на ВКС, Определение № 674 от 23.11.2011 г.
по ч. гр. д. № 597/2011 г., IV г. о. на ВКС/.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕЛМА-М-ГРУП”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, Северна
промишлена зона, бул. „Проф. Яким Якимов“, със законен представител В.А.М.
срещу „КД-ЛИМИТИД“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Павел Милюков“, бл.
2, вх. Г, ет. 7, ап. 17, със законен представител А.К.Д., иск с правна
квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи сумата от 919,93 лева - незаплатена част от
главница, представляваща част от обща сума за доставка на кабели, проводници и
др. материали, по издадена фактура № 30009800/19.05.2017
г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 705/2019 г. по описа на РС - С., поради
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „КД-ЛИМИТИД“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Павел
Милюков“, бл. 2, вх. Г, ет. 7, ап. 17, със законен представител А.К.Д. ДА ЗАПЛАТИ на „ЕЛМА-М-ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, Северна промишлена зона, бул. „Проф. Яким Якимов“, със
законен представител В.А.М., сумата от 325,00
лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща направените в настоящото
исково производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните чрез техните пълномощници!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: