Р Е Ш Е Н И Е
№44
гр. Велико Търново, 5.3.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря Д.С. и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докл***аното от съдия Костова касационно НАХД № 10 017/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано
по касационна жалба на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ гр.В.Търново,ул “Н.Габровски“№23 против Решение № 540/4.12.2019г.
постановено по НАХД 1127/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление НП №РД-05-1/17.1.2019г. на Директор РЗИ, с което на „Джордан
ЦЦ“ЕООД за неизпълнение на задължение във връзка с дейността по чл.44 от Закон
за здравето и на основание чл.212, ал .3 вр. с чл.
231, ал.1 от ЗЗ му е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000
лева.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК. Съдът не е обсъдил всички доказателства, не ги е преценил в тяхната съвкупност по вътрешно убеждение. Касаторът намира за правилен извода на ВТРС че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което липсват нарушения от формална страна. Не се споделя извода на съда за незаконосъобразност на даденото предписание № КД-03-19-223/29.8.2918г., тъй като същото не е предмет на настоящото производство, оспорването му е по реда на АПК пред Административен съд и същото като необжалвано е влязло в сила. Същото има обвързваща сила по отношение на касатора и го задължава да не превишава законоустановените норми на шум в околната среда- градска такава, като това предписание е издадено по ЗЗ. Законодателят е предвидил две възможности за налагане на ПАМ от РЗИ – едната по реда на Наредба № 36 от 21.7.2009г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол /Наредба № 36/ издадена на основание чл. 19, ал.4 от ЗЗ, а втората по реда на Закон за защита от шума в околната среда ЗЗШОС във вр. с Наредба № 6 от 2006г. за показателите за шум околната среда, отчитащи степента на дисконфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда методите и оценка на стойностите на показателите за шум и вредните ефекти на шума върху здравето на населението. Поради горното намира, че абсолютно неправилен е извода на ВТРС, че ЗЗ е общ нормативен акт, а специалния такъв е ЗЗШОС, поради което е следвало предписанието за шума и респ. отговорността за неговото неизпълнение да бъде по специалния закон. Неправилно е и неговото тълкуване – стеснително такова на понятието хигиена, чл.19, ал.2 т.6 от ЗЗ, доколкото шумът е фактор на жизнената среда и като такъв е предмет на изучаване от „Комунална хигиена“. По тези съображения от съда се иска да отмени оспорваното решение и потвърди издаденото НП. В съдебно заседание се представлява от ***. Др., която поддържа изцяло подадената жалба. Счита, че след като АНО е изпрал едната от двете възможности дадени от законодателя ,то не представлява нарушение на материалния закон това, че е приложил ЗЗ и издадената Наредба № 36, а не ЗЗШОС и Наредба № 6.
Ответник
жалба – „Джордан ЦЦ“ЕООД редовно призован не изпраща представител, депозира
писмено становище, с което оспорва така подадената жалба и намира решението на
ВТРС за правилно и законосъобразно. Претендира за
заплащането на разноски, за което представя списък по реда на чл. 80 от ГПК във
вр. с чл.144 от АПК.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за основателност на касационната жалба по изложените в нея съображения. След като е налице влязла в сила ПАМ, което не е обжалвана и която е подлежала на изпълнение по реда на ЗЗ, то санкцията за неизпълнението също следва да бъде по този материален закон. По тези съображения предлага да се отмени решението на ВТРС и се постанови друго, с което НП се потвърди.
Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство е Решение № 540/4.12.2019г. постановено по НАХД 1127/2019г. по описа на
Районен съд Велико Търново, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление НП №РД-05-1/17.1.2019г. на Директор РЗИ, с което на „Джордан
ЦЦ“ЕООД за неизпълнение на задължение във връзка с дейността по чл.44 от Закон
за здравето и на основание чл.212, ал .3 вр. с чл.
231, ал.1 от ЗЗ му е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000
лева.
Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд: При извършена проверка на 1.9.2018г. в периода между 23,05 часа до 24 часа в механа „Петлето“ собственост на ответник касационна жалба е установено озвучаването с две тонколони и жива музика, като при нормативно установени нива на шума до най- близката жилищна сграда на ул.“Народни будители“ №22 следва да е 45dВ/А/ реално са измерени при спряна музика и шум от говор на клиенти и преминаващи МПС 56dВ/А/, при работещи източници – жива музика 58,4dВ/А/. Измерените нива са отразени в приложен пред въззивната инстанция протокол, като е установено превишаване на нормите в горепосочената Наредба №6/ 2006г. Установява се , че на ответник жалба за това е издадено Предписание с изх. № КД-03-19-223/29.8.2918г, със срок постоянен. За извършеното нарушение на 1.9.2019г. – неизпълнение на задължително предписание е съставен АУАН № 4/29.11.2019г., а след това и оспорваното пред въззивната инстанция НП, след като подаденото от извършителя възражение е прието за неоснователно. В хода на съдебното следствие са разпитани като свидетели Н. и Т., участвали в проверката, а разпитаните Б. и Х. не са присъствали, но в присъствието на втората е съставен АУАН в отсъствие на нарушителя. Приобщени са всички писмени доказателства въз основа на които е издадено НП, както и доказателства за компетентността на АНО.
При така установената фактическа обстановка, съдът е направил извод за основателност на подадената жалба респ. незаконосъобразност на НП. ВТРС е приел, че АУАН е съставен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитативно изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е надлежно предявен на нарушителя съгласно чл. 43, ал.1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал.1 от ЗАНН. АНО правилно е установил фактическата обстановка, като същата е еднакво отразена в АУАН и НП и се подкрепя от доказателствата по делото. Съдът обаче е намерил, че неправилно е бил приложен материалния закон. ВТРС е сметнал, че след като се касае за шум, то нормите на чл.19, ал.1, т.6 и т.7 от ЗЗ не намират приложение, независимо ,че предписанието е издадено под формата на бланка, озаглавена предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противо епидемични мерки. Неправилно е приложен общия закон, какъвто се явява ЗЗ, а не специалния такъв ЗЗШОС, в противоречие на чл.11, ал.2 от ЗНА. Допълнителни доказателства за това са чл.1 от ЗЗ и чл. 3 от ЗЗШОС, т.12 от ДР на ЗЗ и допълнител ните препратки в последния закон към ЗЗ, каквито са чл.3, ал.4, чл.17, и др. Следователно е трябвало от АНО да се спазят разпоредбите на специалния закон, а именно чл.27-28 от ЗЗШОС, в който се урежда процедурата по упражняване текущ контрол върху източниците на шум в околната среда, съответно санкционната норма е тази по чл.32, ал.2 или чл.35, т.2 от ЗЗШОС, поради което правната квалификация по чл. 212, ал. 3 във вр. 44 от ЗЗ е неправилна.
Постановеното
от Районен съд –Велико Търново решение е правилно и законосъобразно, а така
подадената касационна жалба е
неоснователна.
При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални
правила. ВТРС е формирал изводите си, след като е обсъдил
значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по всички наведени от касатора
доводи и възражения. Не се подкрепят твърденията на касатора, че
част от доводите не са обсъдени от съда, напротив налице е идентичност на
направените оплаквания във въззивната и касационни
жалби. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина,
чрез приобщаването на допустими и относими
доказателства. Настоящата инстанция не споделя становището на ответник
касационна жалба, че фактическата обстановка не отговаря на действителната
такава, тъй като е установено, че при изключена музика, съпътстващият шум е по- голям от нормативно допустимия, поради
което АНО не е установил правилно нарушителя. Тъй като се касае за питейно заведение,
което се намира в изключително оживена част от урбанизираната територия
правилно АНО е приел, че не може да посочи друг източник на шума, освен касатора. Той
правилно е приел, че показанията при включена музика н***ишават законоустановените, и по
своята същност представляват неизпълнение на дадените предписания, които са
безсрочни. Не се констатират съществени
процесуални нарушения в хода на въззивното
производство, които да са засегнали правото на защита на касатора.
Правилно съдът е приел, че не се установяват твърдените нарушения на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН досежно задължителните реквизити на
АУАН съответно на НП като съдът е приел, че описанието на нарушението е
идентично в АУАН и НП, не са ангажирани
доказателства, които да обосновават извод за различна фактическа обстановка.
По приложението на материалния закон съдът приема следното: В Раздел ІІІ Текущ и последващ контрол на Глава Пета Контрол на ЗЗШОС е предвидено - чл. 28, ал. 2 от ЗЗШОС, че констатираните факти и обстоятелства се отразяват в констативни протоколи, съставени при извършване на текущия контрол от длъжностни лица, определени от органите по чл. 17 от ЗЗШОС (сред които и държавните здравни инспектори, определени със ЗЗ), като в протоколите се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорни органи и лица за изпълнението им. Правомощия на държавните здравни инспектори да предписват провеждането на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки са предвидени и в чл. 19, ал. 2, т. 6 от ЗЗ. От друга страна, разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗ вменява задължение на държавните здравни инспектори да дават задължителни предписания и определят срок за отстраняване на нарушенията при констатирано неспазване на максимално допустимите нива на факторите на жизнената среда. Упражнявайки тази си компетентност държавният здравен инспектор при РЗИ Велико Търново е отправил до дружеството- оспореното задължително предписание да предприеме указаните в него действия/бездействия - да не допуска от 23,00 ч. до 07,00 ч. озвучаване с музикална уредба или жива музика. В случая с процесното предписание е създадено конкретно задължение за оспорващото дружество и се изисква от дружеството съобразяването с тази разпоредба при извършване на дейността му. Това задължително предписание представлява едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено задължително поведение. Волеизявлението на длъжностното лице няма препоръчителен характер, тъй като с него се създават конкретни задължения, респ. засягат се права и законни интереси на адресата, като при неизпълнение на предписанието, компетентният орган налага глоба или имуществена санкция по чл. 35, т. 2 от ЗЗШОС и по чл.212 от ЗЗ. Следователно задължителното предписание има правнообвързващ ефект и изпълнението му е скрепено с държавна принуда. Последиците му са свързани с едностранно принудително ограничаване на субективни права на търговеца, каквато мярка може да бъде налагана само на субект на нарушение по ЗЗШОС и ЗЗ при безспорно доказано осъществяване на такова под формата на действие или бездействие. Предвид наличието на белезите на индивидуален административен акт, задължително предписание, с което длъжностното лице от РЗИ Велико Търново е упражнило компетентността си по чл.28, ал.2 от ЗЗ подлежи на съдебна проверка за неговата законосъобразност. В настоящия случай обаче, за да е налице извършено нарушение по чл.44 от ЗЗ и чл.212, ал.3 от ЗЗ е необходимо по безспорен начин да бъде доказано, че в случая не са изпълнени задължителните предписания на държавните здравни инспектори. Видно от материалите по делото, че е издадено Предписание с изх. № КД-03-19-223/29.8.2918г, за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки, със срок постоянен, и с правно основание чл. 19, ал.2, т. 6 от ЗЗ. Както се посочи по- горе с оглед възможността същото да бъде оспорвано пред Административен съд Велико Търново в 14 дневен срок от получаването означава, че издаденото Предписание с изх. № КД-03-19-223/29.8.2918г, за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки е влязло в законна сила на 11.09.2019г., в случай, че не е обжалвана пред Административен съд – гр.Велико Търново, от която дата следва да бъдат изпълнени дадените с цитираното предписание указания. Същевременно обаче, последващата проверка на стопанисвания от дружеството жалбоподател търговски обект е осъществена на 1.9.2019г, т.е. преди датата на влизане в законна сила на посоченото издадено Предписание с изх. № КД-03-19-223/29.8.2918г, за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки, поради което се явява преждевременна и което само по себе си прави извода на административно-наказващия орган за извършено нарушение по чл.44 от Закона за здравето необоснован.
В този смисъл настоящият състав намира, че
изложеното се явява достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление и не се налага обсъждане на останалите доводи, наведени от страна
на касатора..
За пълнота следва да се посочи, че настоящата инстанция изцяло споделя становището на ВТРС. Видно от съдържанието на Предписанието и установената фактическа обстановка по делото, в случая не се касае до нарушаване на хигиенните норми, не се касае и до предприемане на противоепидемични мерки, не става въпрос и за спиране експлоатацията на обекта, поради което в този случай цитираните правни норми – чл. 19, ал. 1, т. 6 и т. 7от ЗЗ не намират приложение, независимо, че предписанието е издадено под формата на бланка, озаглавена предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки. Става въпрос за упражняване на специфично правомощие на държавния здравен инспектор, регламентирано в специален закон – ЗЗШОС и ЗЗ, във връзка със задължението на държавата за осигуряване на здравословна жизнена среда и осигуряване на изпълнението на здравните изисквания за факторите на жизнената среда. Безспорно за осигуряването им е необходимо въвеждането и спазването на конкретни изисквания, каквото е и изискването на чл. 16а,ал.2 от ЗЗШОС да не се допуска озвучаването на заведения по ал.1, разположени в жилищни зони и курорти, за времето между 23,00 и 7,00 ч. Правилно съдът е приел, че следва да се приложи специалния закон, като е аргументирал този свой правен извод. Не е налице твърдения от касатора косвен контрол върху Предписанието, който е допустим съгласно чл.17 от ГПК само в гражданския процес. ВТРС само е посочил по какъв ред е следвало да се даде предписанието и респ. по кой закон да се осъществи административно- наказателната отговорност – този по ЗЗ или по ЗЗШОС. Не се споделя становището, че могат да бъдат приложени и двата реда, тъй като се касае за точно описано нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, поради което на основание чл.22 от ЗАНН е издадено предписанието, което също следва да е по този закон чл. 28, ал.2 от ЗЗШОС. След което НП следва да бъде издадено за нарушение на Предписание по този специален закон и санкционната норма следва да бъде от същия. Не е допустимо смесването на двата института, както твърди касатора, доколкото макар и ЗЗ и ЗЗШОС да допускат издаване на предписания, да имат предвидени санкционни норми за тяхното неизпълнение по чл.212, ал.3 от ЗЗ и чл. 35, т.2 от ЗЗШОС, то следва да се има предвид кой е нарушения нормативен акт, въз основа на който е издадено или следва да бъде издадено предписание. Няма спор по делото, че материално – правната норма, уреждащо това задължение на ответното дружество е чл. 16а, ал.2 от ЗЗШОС и за спазването на тази норма следва да бъде издадено съответно предписание и в последствие НП. Не са сериозни доводите в касационната жалба, че шумът, като фактор на жизнената среда по § 1т.12б г“ се включва и в понятието хигиена, като го сочи, че е предмет на т.нар. Комунална хигиена. Понятията се легално определени, налице е съответната взаимовръзка между нормативните актове по чл.11 от ЗНА, поради което предписанието за спазване на съответните нива на шум през нощта, не може да се приеме като хигиенно предписание. Да в най-общ план това е така, но с оглед точната нормативна рамка и определените нормативно задължения, не може да се прави такова превратно тълкуване.
При така изложеното съдът намира, че обжалваното решение на ВТРС следва като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Относно претенцията на ответната страна за присъждане на направените разноски, представляващи договорено и заплатено ***окатско възнаграждание, съдът съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН (нова, ДВ бр.94 от 29.11.2019г.) в съдебното производство, образувано по обжалване на наказателно постановление страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора ответната страна има право на разноски по делото, които са в размер на заплатеното ***окатско възнагарждение от 300 лева, за което е представен списък за разноските по чл. 80 от ГПК във вр. С чл.144 от АПК. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че сумата е заплатена напълно и в брой, поради което има характер на разписка. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът може да присъди по – нисък размер на разноските, съобразно правната и фактическа сложност на делото, но не по малко от минималния определен размер съобразно чл. 36 от Закон от ***окатурата, визиран в горепосочената Наредба на ВАС. В случая, поискания от размер на ***окатското възнаграждение също е в минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г..Съгласно §1,т.6 от ДР на АПК във вр. с чл. 3, ал.1 от Устройствен правилник на РЗИ, РЗИ В.Търново, която е ЮЛ следва да бъде осъдена да заплати горните разноски.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
ІІ от ЗАНН, втори касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 540/4.12.2019г. постановено по НАХД
1127/2019г. по описа на Районен съд
Велико Търново, с което е
отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП
№РД-05-1/17.1.2019г. на Директор РЗИ, с което на „Джордан ЦЦ“ЕООД за
неизпълнение на задължение във връзка с дейността по чл.44 от Закон за здравето
и на основание чл.212, ал .3 вр. с чл. 231, ал.1 от
ЗЗ му е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА РЗИ гр.Велико Търново, ул.“Н.Габровски „№23 да заплати на „Джордан ЦЦ“ЕООД В.Търново ул.Ниш№6, вх.А разноски в
производството в размер на 300- триста – лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.