Р Е
Ш Е Н И Е
№………./….12.2018г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и втори ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Мая Петрова, като разгледа
докладваното от съдията, търговско дело №1697 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба предявена от “СОД Спартак“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Младост“, бл.147, вх.1, ет.11,
ап.29, със съдебен адрес:***, чрез адв.С.Й., против Застрахователна компания
“Уника“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Тодор Александров“ №18, представлявана от Д. Т. и Н. Г., действаща чрез
юрисконсулт Г.Г.П., с която след допуснато изменение на размера на иска по реда
на чл.214 от ГПК, чрез неговото увеличаване, съдът е сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.208 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца, сумата от 136558.19лв., представляваща застрахователно обезщетение
по застраховка “Каско на МПС“, клауза “А-пълно каско“, обективирана в Полица
№15053110225, за л.а.“Audi S6 4.0 TFSI Quattro“, с рег.№В9999ВВ, рама
№WAUZZZ4G4GN078364, увреден при настъпил на 30.07.2016г. покрит застрахователен
риск-ПТП, което обезщетение е резултат от разликата от пазарната цена на вещта
в размер на 149958.61лв., намалена със стойността на запазените части в размер
на 6500лв. и с вече изплатеното обезщетение по предходни щети по същата
застраховка в размер на 6900.42лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 13.10.2015г. ищеца закупил фабрично
нов л.а.“Audi S6 4.0 TFSI Quattro“, с рег.№В9999ВВ, рама №WAUZZZ4G4GN078364, за
сумата от 190586лв., като на същия ден автомобилът бил застрахован в ответното
дружество с Договор за застраховка “Каско на МПС“, клауза “А-пълно каско“, за
което е съставена Полица №15053110225. Твърди се, че застрахователната стойност
била определена от ответника по фактурната цена на автомобила-190586лв., а
застрахователната премия в размер 7462.86лв., която следвало да се плати на
четири вноски, всички от които са изплатени в срок. Твърди се, че на
30.07.2016г. около 07:40 ч., при управление на застрахования автомобил по
Главен път 1-9 в посока от гр.Балчик към гр.Варна, преди с.Оброчище, местност
“Равна Гора“, за да избегне удар със внезапно изскочило на пътното платно
животно, упълномощеният водач-С.С.Й., изгубил контрол над МПС, въртейки се
напуснал пътното платно и се спрял в крайпътните дървета. Твърди се, че след
първоначалния шок, предизвикан от катастрофата и задействалите се въздушни
възглавници, водачът слязъл от автомобила и предприел опит да позвъни на
полицията и на ръководителя си, но не успял да намери мобилния си телефон,
поради което започнал да ръкомаха на преминаващите автомобили да спрат. Твърди
се, че след няколко минути се отзовал непознат, управляващ л.а.“Опел Астра“,
който спрял на местопроизшествието и след като разбрал какво се е случило,
качил Й. за да го откара в болница и в полицията. Твърди се, че по пътя
катастрофиралият водач убедил управляващия л.а.“Опел Астра“, че не е пострадал
сериозно при ПТП и иска колкото се може по-бързо да се обади на шефа си. Твърди
се, че тъй като водачът на л.а.“Опел“ бил с изчерпан лимит на предплатената си
СИМ карта, било взето решение за транспортиране на Й. до центъра на
най-близкото населено място, в случая с.Оброчище. Сочи се, че от телефона на
случаен минувач, Й. уведомил прекия си ръководител-А. Д., като последния
пристигнал около 09:00 часа и двамата се отправили към местопроизшествието,
където заварили един полицай. Твърди се, че десет минути по-късно със служебен
автомобил пристигнал и втори полицай, който изпробвал Й. за алкохол. Твърди се,
че в последствие пристигнала и мобилна разследваща група, имаща за задача оглед
на местопроизшествието. Твърди се, че за да се избегнат всякакви съмнения
относно изрядността на Й., същия посетил химическата лаборатория на “МБАЛ Света
Анна“ АД-гр.Варна и дал кръвна проба, която потвърдила липсата на алкохол в
кръвта на водача. Твърди се, че за причинените значителни материални вреди е
образувано ДП №109/2016г. по описа на РУ МВР-Албена с предмет престъпление по
чл.343, ал.1, б.“А“ от НК. Сочи се, че извършените действия по разследването,
по безспорен начин доказали авторството на деянието, но поради заявено от
пострадалото лице желание да не се води наказателно производство, с
Постановление №461/10.11.2016г. същото било прекратено. Твърди се, че
застрахователя бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, като била
образувана Щета №15110530889/01.08.2016г. и назначената застрахователна комисия
установила и описала подробно по вид и размер многобройните уврежданията по
процесното МПС. Твърди се, че необходимите средства за нови части, боя,
спомагателни материали и труд за възстановяването на застрахования автомобила
по цени на официален сервиз, каквато стойност е приложима за МПС под 3г.
съгласно Общите условия, възлизат на 162000лв. и надхвърлят 70 % от
действителна стойност на автомобила към дата на ПТП, съответно е налице
икономически тотална щета. Твърди се, че наред с това, в случая е налице и
технически тотал, тъй като възстановяването на автомобила в първоначалния му
вид при толкова на брой увредени детайли и агрегати чрез ремонтни дейности е
невъзможно. Твърди се, че вместо да изплати дължимото обезщетение, на
10.09.2016г. застрахователят изпратил до ОД на МВР-Добрич запитване относно
причината, поради която Протокола за ПТП е съставен 30 дни след произшествието.
Твърди се, че повече от 1 година застрахователят протакал плащането на
обезщетение, като към настоящия момент не се е произнесъл по претенцията-било
то с отказ или с плащане на обезщетение. Твърди се, че за да бъде на разположение
на застрахователя във вида след катастрофата, от датата на инцидента
автомобилът е съхраняван на частен паркинг и се е амортизирал ежедневно, без да
има възможност да бъде ползван, което мотивирало собственикът да прекрати
регистрацията му на 30.11.2017г.
В срока по чл.367,
ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който се поддържа становище
за неоснователност на превенциите. Поддържа се, че процесния застрахователен
договор е нищожен, тъй полицата не е подписана от страна на управителя на
дружеството ищец, което води до липса на съгласие между страните, респективно
до недействителност на договора и на поетите с него задължения. Оспорва се
заплащането на вноските по разсрочената застрахователната премия. Оспорва се
механизма на пътното произшествие, като се поддържа, че настъпването му не се
дължи на външни причини, а изцяло на субективните действия на водача. Твърди
се, че с оглед вида на автомобила и по конкретно неговите системи, подпомагащи
водача при управлението му, както и на участъка от пътя, където е станало
произшествието, е невъзможно водача да не успее да спре и/или овладее
автомобила. Оспорвам се твърдението на ищеца, че към момента на настъпване на
процесното ПТП автомобила е бил управляван от С.Й.. В подкрепа на оспорването
се сочи, че са налице коренно противоречиви сведения, а именно в исковата молба
и пред застрахователя ищецът поддържа, че С.Й. не е могъл да си намери телефона
/по-късно намерил същия на пода пред шофьорската седалка/ и затова напуснал мястото
на ПТП. Сочи се, че в Докладната записка на полицая М.К., който пръв е посетил
местопроизшествието и не намерил никой при автомобила, е отразено, че явилият
се в последствие С.Й. е заявил, че понеже “не знаел какво да прави и нямал
документи в себе си отишъл до гр.Варна.“ Оспорва са часа на настъпване на
произшествието, като се поддържа, че точният час на настъпване на ПТП е
06:18:20 ч., като същия е установен, чрез извършената диагностика на автомобила
и на неговия ключ от официалния представител на марката “Ауди“, със знанието и
в присъствието на управителя на ищцовото дружество. Твърди се, че автомобила е
бил репатриран от Варна до София и обратно, като при разчитане на системите му
на 03.08.2017г. е съставен диагностичен протокол, в който са отразени дейността
на системите на автомобила. Твърди се, че отчетеното време на активиране на
предните въздушни възглавници е 06:18:20 ч. на 30.07.2017г. Твърди се, че от
настъпване на произшествието в 06:18:20 ч. до 10:30 ч., когато С.Й. и А. Д. са
пристигнали на мястото на ПТП са изминали 04 часа и 12 минути, в което време
водачът, който и да е той, или друг представител на ищцовото дружеството, макар
че А. Д. е знаел, не са уведомили органите на полицията. Твърди се, че липсва
логично обяснение за действията на участниците в ПТП в този дълъг промеждутък
от време, при положение, че инцидента е настъпил по описания от ищеца. Твърди
се, че липсва логика в твърдените действия на сочения за водач-С.Й., който не е
счел за нужно да уведоми полицията, а само своя “шеф“, както и че е напуснал
мястото на ПТП. Сочи се, че тел.112 може да бъде набран от всеки телефон
безплатно. С оглед изложеното се поддържа, че от действията на лицата замесени
в инцидента, включително на лицето сочено за водач, може да се направи
обоснован извод, че не са имали намерение за уведомяване на органите на МВР.
Сочи се, че тези действия застрахованият попадат в хипотезата на т.6.2.4. от ОУ
към договора за застраховка, съгласно която застрахователят не дължи
обезщетение, ако водачът е напуснал мястото на ПТП, без да уведоми органите на
МВР, когато ЗДв.П изисква задължително посещение на произшествието. Твърди се,
че процесното произшествие изисква посещение от органите на МВР по силата на
чл.125, ал.8 от ЗДв.П, тъй като същото е с един участник и моторното превозно
средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му
от произшествието вреди. Твърди се, че ЗДв.П и застрахователят са поставили
изискването водачът участвал в ПТП да уведоми органите на полицията и да не го
напуска, тъй като в интерес на застрахователя е да се констатират по надлежен
начин обстоятелствата около настъпване на произшествието и по конкретно кой е
водачът, употребил ли е той алкохол и/или наркотични вещества, спазил ли е
правилата за движение по пътищата и т.н., с оглед наличието на освобождаващи
застрахователя от отговорност обстоятелства /неправоспособен водач, употреба на
алкохол и др./. Твърди се, че в резултат на напускането на мястото на ПТП, без
водачът да уведомил полицията и връщането му след повече от четири часа, се е
осуетила възможността за установяване по нормативно регламентирания ред, на
редица от споменати по-горе обстоятелства. Твърди се, че представената кръвна
проба от С.Й., е неотносима към обстоятелството, дали той е бил употребил
алкохол към момента на ПТП, тъй като съгласно чл.3 ал.3 от Наредба №30 от
2001г. за реда за установяване употреба на алкохол или друго упойващо вещество
на водачите на МПС /отм./, когато МПС е извън населено място, максимално
допустимия срок, в който следва да се вземе кръвна проба е 120 минути. На
следващо място се поддържа, че е налице друго обстоятелство водещо до
освобождаване на застрахователя от плащане, а именно че сочения за водач се е
движил с несъобразена скорост на мокра настилка, когато на платното е излязло
животно. Твърди се, че на около 100м. преди мястото на ПТП е поставен знак А22
“Възможна е появата на диви животни“, с който знак водача е бил длъжен да
съобрази, като избере такава скорост на движение, че да може безопасно да спре
или предотврати настъпване на пътен инцидент. Твърди се, че самонадеяно,
пренебрегвайки предупреждението за опасност, водачът не се е съобразил с
обстоятелството, че може да излезе животно на пътя и се движил с несъобразена с
пътните условия скорост, като действията му могат да се квалифицират като
“груба небрежност“. Поддържа се, че съгласно т.6.3 от ОУ застрахователя не
изплаща обезщетение за щети в резултата на груба небрежност. Твърди се, че
дадена в посочената точка дефиниция на това понятие, следва да се разбира като
неполагане на минимално дължимата грижа при използване на МПС, както и при
самонадеяност. Твърди се, че в посочения случай се има предвид обществения
аспект на самонадеяността, тъй като това е обществено укоримо поведение,
характеризиращо се с елемент на демонстрация на несъобразяване и/или
пренебрегване на възможните тежки последици, основаващо се на неправилна
преценка на собствените възможности, а също така и на флагрантно несъобразяване
с установени норми за поведение в ЗДвП. Твърди се, че действията на водача по
отношение на движението с несъобразена скорост при наличие на знак за опасност,
съставляват неполагане на минимално дължимата грижа, чрез намаляване на скоростта
и движение с разрешената съобразно закона и пътната обстановка /мокра настилка/
и самонадеяност, която се изразява в това, че въпреки наличието на знак,
водачът не намалява скоростта и пренебрегвайки предупреждението за опасност,
допуска ПТП. Твърди се, че при сключване на застрахователния договор на
застрахования са предоставени, приложимите общи условия, който с подписване на
полицата, е декларирал връчването и приемането на ОУ, в резултата от което
същите са станали неразделна част от договора и обвързват страните със силата
на закон. Твърди се, че с ОУ, в съответствие с чл.186 ал.5 от КЗ /отм./, ясно и
недвусмислено за определени покритите рискове и изключенията от покритие, както
и и задълженията на застрахования. Поддържа се, че в случая е налице основание
за отказ, предвидено в раздел “Общи изключения“, т.6 “Изключения от
застраховката“, т.6.2.4 и т.6.3 от ОУ във вр. с чл.211, т.2 от КЗ /отм./.
Твърди се, че установената фактическа обстановка е дава основание на
застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като в
цитираните разпоредби от ОУ, изрично е предвидено и указано на застрахованото
лице, че в тези случаи застрахователя не е в риск и няма да има основание за
изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди се, че действията си водача
управлявал процесния автомобил е нарушил и разпоредбата на т.6.5.16 от ОУ,
което представлява самостоятелно основание за застрахователя да откаже плащане
на застрахователното обезщетение при наличие на противоречиви становища, от
които не може да се установи налице ли е покрит риск. Твърди се, че наличните
към момента данни сочат на това обстоятелство, тъй като има противоречиви
становища, както от къде и на къде се е движил автомобила, кога е настъпило
произшествието и какви действия е предприел водача и защо. Твърди се, че
описаните по-горе обстоятелства, са предвидени застрахователя като такива
освобождаващи го от отговорност, тъй като е неоправдано да се носи отговорност
по застрахователен риск, при положение, че тези действия благоприятстват
настъпването на събитие и водят до съществено увеличаване на риска от
настъпване на застрахователно събитие. Поддържа се, че в случая са налице
всички предпоставки за възникване на правото на застрахователя да откаже
плащане и отказът му да е съобразен с изискванията на закона визирани в чл.211,
т.2 от КЗ /отм./. Твърди се, че застрахованият водач не се е съобразил и е
пренебрегнал пряката опасност, за която е бил сигнализиран от знак А22, в
следствие на което сам се е поставил, движейки се с несъобразена скорост, в
положение да не може да предотврати настъпването на произшествието. Твърди се,
че нарушаването на задължението на водача да не се напуска мястото на ПТП и да
се уведомят органите на МВР, се явява препятстващо доказването на вредите или установяването
на обстоятелствата по събитието, съответно същото се явява основание за
законосъобразен отказ за заплащане на застрахователно обезщетение. В условията
на евентуалност, при установена основателност на иска, се поддържа, че на
основание чл.207, ал.2 от КЗ /отм./, застрахователното обезщетение следва да се
намали, поради посочените по-горе основания, съставляващи неизпълнение на
договорните задължения на ищцовото дружество и водещи до настъпване на вредите.
На следващо място отново в условията на евентуалност, се възразявам срещу
претендирания размер на иска, като се поддържа, че обезщетението следва да е в
размер на действителната стойност на застрахованото имущество, като за такава
се смята стойността срещу която вместо застрахования автомобил може да се купи
друг от същата марка, модел и година на производство, т.е. с еквивалентно по
вид и качество. Твърди се, че от определената действителна стойност следва да
се приспадне и стойността на запазените части, тъй като съгласно чл.193, ал.4
/отм./ от КЗ “тотална щета“ е налице в случаите, когато има пълна загуба на
МПС, т.е. увреждане, при което разходите за необходимия ремонт на автомобила
надвишават 70% от неговата действителна стойност към датата на събитието.
Твърди се, че доколкото застрахователят дължи обезщетение за действителните
вреди, от застрахователното обезщетение следва да се приспадне стойността на
онези части от автомобила, които не са увредени и са годни за по-нататъшна
употреба, тъй като последните са имуществена полза за ищеца и същия не ги е
предал на застрахователя. Твърди се, че ако тази стойност не се приспадне,
ищецът би получил повече, отколкото му се следва, а принципът е да се изравни
имущественото състояние преди увреждането, а не да се надвишава. Ето защо се
поддържа, че ако се изплати цялата действителна стойност, без да се приспадат
запазените части, ищеца би се обогатил неоснователно. На следващо място се
сочи, че за процесния лек автомобил, в срока на действие на текущата полица е
имал още четири щети: Щета 15110530876, по която са изплатени 224.12лв.; Щета
15110530615, по която са платени 640.90лв.; Щета 15110530598, по която са
платени 2807.15лв. и Щета 15110530444, по която са платени 3338.25лв. Твърди
се, че съгласно т.12.22 от ОУ от размера на дължимото обезщетение следва да се
извади общия сбор на платените обезщетения по четирите предходни щети, или
сумата общо в размер на 6900.42лв., тъй като изплатените обезщетения намаляват
застрахователната стойност по полицата съгласно изричната разпоредба на ОУ.
С подадената от ищеца
допълнителна искова молба, се оспорват възраженията, твърденията и
доказателствените искания на ответника изложени в отговора на исковата молба.
Поддържа се, че възражението за нищожност на застрахователния договор е
неоснователно, респективно че договора е валиден, въпреки че не е подписан от
управителя на ищцовото дружество. Сочи се, че застраховането на процесния
автомобил е осъществявано чрез посредничеството на застрахователен брокер
“Варна Иншурънс Партнърс Брокер“ ООД, с ЕИК *********, както и че законът не
изисква писмено пълномощно за сключване на застраховка “Каско“. Наред с това се
поддържа, че по отношение на договора е приложима презумпцията визирана в
чл.301 от ТЗ, според която при действие без представителна власт, се приема че
търговецът е потвърдил действията на мнимия представител, ако не се
противопостави веднага след узнаването им. Твърди се, че дори да се приеме, че
полицата е подписана за застрахования от лице, което не е имало представителна
власт, последвалите действия на дружеството, изразяващи се в предоставяне на
автомобила за оглед, заплащането на вноските по застрахователната премия и
реализираните претенции за други застрахователни събития по същия договор,
недвусмислено показват волята на търговеца ищец. Оспорва се твърдението на
ответника, че процесното ПТП е възникнало в резултат на проявена груба
небрежност. Твърди се, че институтът на грубата небрежност в гражданското право
представлява непроява на онази грижа, която в конкретните условия и
най-небрежния стопанин би положил. Твърди се, че наличието на знак А22 не
предполага задължителна непосредствена заплаха от диви животни, а предупреждава
за евентуално /несигурно/ появяване на такива. Твърди се, че знакът има за цел
да изостри вниманието на водача, но не му налага императивно определена
скорост. Сочи се, че груба небрежност би била налице, ако водачът е възприел
непосредствена, конкретна опасност /напр. минаващо стадо животни/ и въпреки
това самонадеяно не е намалил скоростта или предприел спиране. Оспорва се
приложимостта на Общите условия към процесния застрахователен договор, тъй като
ищцовото дружество не е запознато с текстовете на ОУ, нито е било длъжно да ги
знае, нито те са му били предадени при сключване на сделката. Твърди се, че
инкорпорирана в края на полицата декларация от лицето подписало
застрахователния договор, че застрахователят е предоставил “информация за
потребителите на застрахователни услуги, горните Общи и специални условия“, не
означава, че същите му са предадени при сключването на договора, каквото
изискване е въведено от императивната норма на чл.298, ал.2 от ТЗ. Твърди се
още, че лицето подписало застрахователния договор не е управителя на ищцовото и
ако този факт няма значение за действителността на застраховката, то
декларацията, че е му е предоставена информация за потребителите на
застрахователни услуги и Общите условия, не обвързва мнимо представлявания
застрахован. На следващо място се твърди, че дори да се приеме, че клаузите на
ОУ обвързват застрахования, за да възникне правото на застрахователя да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение е необходимо да е налице
причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението и настъпването
на застрахователното събитие, съответно препятстване на доказването на
обстоятелствата, при които е настъпило. Оспорва се наличието на такава
причинно-следствена връзка, като се сочи, че дори ответникът не твърди наличие
на обстоятелства, чието доказване е препятствано от поведението на водача.
Твърди се, че приложението на чл.211, т.2 от КЗ /отм./ е възможно само ако
застрахованият не е изпълнил виновно своето задължение. Твърди се, че в случая
качването на пострадалия С.Й. в случайно спрял автомобил с цел да бъде закаран
в болница, не може да се квалифицира като виновно, напротив, по пътя за
болницата водачът е превъзмогнал шока, болките и страдания от преживяната
катастрофа и добросъвестно се е отправил към местопроизшествието, където му е
направена проверка за алкохол от пристигналия минути по-рано полицейски екип.
Оспорва се възражението на ответника, че от застрахователното обезщетение
следва да се приспадне стойността на запазените части, като се твърди, че
липсва такава уговорка между страните. Наред с това се твърди, че реализирането
на запазени части за автомобил като процесния от страна на търговско дружество,
което няма такъв предмет на дейност, е бъдещо несигурно събитие с неясен изход
и параметри по евентуалната сделка. Не се оспорва наличието на плащане от
страна на застрахователя на обезщетения в резултат на настъпили покрити
рискове, в общ размер 6900.42лв., с които следва да се редуцира
застрахователната сума, записана в полицата. Оспорва се твърдението на
ответника, че застрахования автомобил е диагностициран в официалния
представител на марка “Ауди“ в присъствието на управителя на ищцовото дружество
и автентичността и съдържанието на представените “Diagnostic protocol“ и
Фактура №1247/2017г. Твърди се, че тъй като диагностицирането не е извършено в
присъствието на представители на двете страни, респективно документа за това е
едностранно създаден, същия не може да бъде противопоставен на насрещната
страна.
С отговора на
допълнителната искова молба, ответника сочи, че признатото от ищеца
обстоятелство, че договорът не е подписан от представляващия го, а от друго
трето лице, е съществено за застрахователните отношения, тъй като
застрахователя има задължение и право съгласно разпоредбите на ЗМИП да
идентифицира своите клиенти, включително и сключващите застраховката лица.
Твърди се, че в случая не става въпрос за сключване на договор в полза на трето
лице, тъй като сключилото договора лице прави застраховката за чужда сметка, а
се представя за представляващия на застрахования. Твърди се, че по този начин
още в началото застрахователя е въведен в заблуждение относно действителното
фактическо положение, респективно е налице изначална липса на съгласие, водеща
до нищожност. В подкрепа на доводите за проявена груба небрежност от водача на
увредения автомобил се поддържа, че макар и буквално знакът А22 да не въвежда
ограничение за скорост, то при неговото наличие водачите следва с повишено
внимание да съблюдават изискването на чл.20 от ЗДвП за подбиране на скоростта
съобразно пътните условия, каквото в случая това не е налице. Твърди се, че ако
водачът бе съобразил поведението си, съответно бе избрал подходяща скорост, той
при всички положения би могъл да спре или заобиколни внезапно излязлото
животно. В подкрепа на наличието нарушение на сочения за водач С.Й. на
разпоредбата чл.20 от ЗДвП се сочи, че същия е глобен за това. Твърди се, че
според данните по застрахователната преписка, С.Й. е санкциониран многократно
за нарушения на пътните правила, включително и на цитираната по-горе
разпоредба. Сочи се, че наложените глоби не са постигнали възпитателен и
предупредителен ефект и същият може да бъде определен като нарушител с висока
степен на обществена опасност. Твърди се, че системното нарушаване на правилата
за движение по пътищата в още по-голяма степен дават обща характеристика на
поведението на това лице към установените правила, като очертават явното му
пренебрежение и незачитане на същите, израз на което е и конкретно проявената
груба небрежност-движение с несъобразена скорост и над разрешената за пътния
участък от 90 км/ч., несъобразяване с опасността за която е предупреден от
пътния знак, в следствие на което е настъпило и произшествието. Твърди се още,
че водача е напуснал безпричинно мястото на ПТП, тъй като няма представени
документи установяващи, че му е оказвана медицинска помощ или че е имал нужда
от такава и едновременно с това не уведомява, нито е имал намерение да уведоми
органите на МВР. Твърди се, че в интерес на застрахователя е да се констатират
по надлежен начин обстоятелствата около настъпване на произшествието, кой е
водачът, употребил ли е той алкохол и/или наркотични вещества, спазил ли е
правилата за движение по пътищата и т.н., с оглед установяване на наличието и
на други освобождаващи го от отговорност обстоятелства-неправоспособен водач,
употреба на алкохол и др. Твърди се, че
посочените действия на водача могат да се квалифицират като виновно
неизпълнение на вменените му задължения с ОУ като застрахован, защото от всички
факти става ясно, че произшествието е настъпило заради неговото поведение и той
не е имал намерение да уведомява органите на полицията. Поддържа се, че в
резултат на напускането на мястото на ПТП, без водачът да уведоми полицията и
връщането му след повече от четири часа, е осуетило и направило невъзможно
установяването, по нормативно регламентирания ред, на споменати по-горе
обстоятелства. Ето защо е налице предвиденото в ОУ основание да не се изплаща
обезщетение. На следващо място се поддържа, че поместеният в края на
застрахователната полица, декларативен текст ясно и недвусмислено установява,
че застрахованото лице е получило общите условия при сключване на
застраховката, запознато е с тях и ги приема. В тази връзка се поддържа, че
изявленията на ищеца, че ОУ не са му били предадени, се явяват неоснователни.
Оспорват се доводите на ищеца, че тъй като договорът е подписан от трето лице,
то условията не го обвързват, като се сочи, че не може същият да се ползва само
от благоприятните за него уговорки в договора. Твърди се, че потвърждаването от
търговец на действията без представителна власт лице, се разпростира върху
всички действия, в това число получаването, приемането и запознаването с Общите
условия.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа исковата молба,
оспорва отговора на същата и моли за уважаване на иска и присъждане на
деловодни разноски. С писмени бележки да доразвити доводи е подкрепа на
основателността на претенцията.
Ответника, чрез процесуалният си представител,
оспорва иска, поддържа отговорите си и молят за отхвърляне на претенцията.
Претендира деловодни разноски. С писмени бележки развива подробни съображения в
подкрепа на становището за неоснователност на претенцията.
Съдът, след като
прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз
основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното :
Установява се от
приетия по делото препис от Свидетелство за регистрация на МПС-I част, че ищеца
е собственик на лек автомобил марка ”Ауди ”, модел ”С6”, с рег.№В9999ВВ.
Видно от приетия
препис от Полица №15053110225, че по отношение на посочения автомобил, с
ответника е сключен Договор за застраховка ”Каско на МПС”, клауза ”А-Пълно
каско”, със срок на валидност от 13.10.2015г. до 12.10.2015г., със
застрахователна сума в размер на 190586лв. и премия, платима на четири вноски
от по 1866.22лв. В полицата е отразено, че застрахован е ищеца текст, както и е
наличен текст сочещ запознаване, получаване и приемане на Общите условия на
договора за застраховане ”Каско на МПС” от застрахованото лице. Съгласно
Платежно нареждане от 15.10.2015г. и Разписка №11601130299 от 13.01.2016г.,
преписи от които са приети по делото, застрахования е заплатил на
застрахователя вноските от застрахователната премия.
От материалите по
ДП №109/2016г. по описа на РУ МВР-Албена с предмет престъпление по чл.343,
ал.1, б.“А“ от НК, което е приобщено към настоящото дело, се установява, че на
30.07.2016г. по повод подаден сигнал на тел.122 органите на полицията са
регистрирали ПТП със застрахования автомобил, на Главен път 1-9 в посока от
гр.Балчик към гр.Варна, преди с.Оброчище, местност “Равна Гора“. В досъдебното
производство се съдържат Докладни записки и Протокол за оглед на ПТП изготвени
от служители на полицията, ведно със схема на произшествието и снимков
материал. Съдържат се още Протоколи за разпит свидетели и Протокол
№1240/01.08.2016г. за изследване на взета на 30.07.2016г. в 13.25 часа кръвна
проба от С.С.Й., като резултата от изследването е, че не се съдържа
концентрация на алкохол в кръвта. С оглед декларираното от посочения като водач
на застрахования автомобил-С.С.Й., признание на вина за настъпване на
процесното ПТП и заявено от собственика на автомобила нежелание за продължаване
на наказателното преследване, с Постановление №461 от 10.11.2016г. досъдебното
производство, е прекратено.
От материалите по
приложената по делото застрахователна преписка, се установява, че по повод гореописаното
ПТП е образувана Щета №15110530889/01.08.2016г., като е изготвен Опис на
щетите, съдържащ установените след оглед увреждания по процесния автомобил,
подробно описани в 77 позиции. В преписката се съдържат Общи условия към
договора за застраховка и документация, според която в срока на действие на
договора, собственика на застрахования автомобил е обезщетен за други четири
щети, съответно с 224.12лв., с 640.90лв., с 2807.15лв. и с 3338.25лв., или с
общо с 6900.42лв. Съдържа се още водена между страните кореспонденция по повод
процесното ПТП, като видно от Писмо изх.№4642 от 2011.2017г. е, че
застрахователя е отказал плащане на застрахователно обезщетение на основание
т.6.2.4. от ОУ, тъй като водачът на автомобила, е напуснал мястото на ПТП, без
да уведоми органите на МВР, когато ЗДв.П изисква задължително посещение на
произшествието.
Установява се от
приетия по делото заверен препис от Свидетелство за регистрация на МПС-I част,
че на 30.11.2017г. регистрацията на л.а.“Ауди С6“, с рег.№В9999ВВ, е прекратена.
Видно е от
постъпилото Писмо от 28.05.2018г. от Дирекция национална система 112-МВР, че
сигнала за процесното ПТП е подаден на 30.07.2016г. в 8.58 часа от
тел.№**********.
По делото е приет
препис от Диагностичен протокол от 03.08.2017г. изготвен от официалният
представител на “Ауди“, ведно с превод на български език, който протокол се
състои от 56 страници, с описание на установените при диагностицирането
показания от датчици, системи и агрегати на процесния автомобил.
По делото са приети
първоначално и допълнително заключения на САТЕ, които са уточнени от в.л. в
о.с.з. и които се кредитират от съдът като компетентно дадени и неоспорени от
страните. От заключенията се установява, че е възможно констатираните
увреждания по застрахования автомобил, да бъдат причинени при движението по
околовръстен път от гр.Балчик, в посока с.Оброчище, като при опит на водача да
избегне сблъсък с животно, чрез инстинктивно отклонение в дясно, преди ляв
завой, той да загуби управление и да навлезе в банкета и земна настилка, при
което автомобила се е завъртял около оста си по посока на часовниковата стрелка
и след удар на задна дясна част на автомобила в дърво, е приключил движението
си в дясно извън пътното платно. Установява се, че пазарната стойност на
автомобила към 30.07.2016г., е в размер на 149958.61лв. и че стойността на
частите, материалите и трудът за пълното възстановяване на автомобила по цени
на официалния сервиз на м.“Ауди“ за България, е в размер на 131464лв., което
води до икономически тотал. Атмосферно влияние е оказало негативно въздействие
върху качеството на останалите запазените части и тяхната стойност спада. Не е
възможно да се установи годност и безопасност на запазените авточасти, преди да
извърши проверка на всяка една от тях, за което следва да се ангажират
изключително много човеко-часове труд. Срокът на реализация на запазените
авточасти може да е от 1 месец при продажбата на целия автомобил на автоморга,
до неопределено време, ако продажбата се извършва част по част самостоятелно.
Стойността на запазените части определена от в.л. при първия вариянт, е в
размер на 6500лв. Максималната скорост на преминаване през завоя, преди който е
настъпило ПТП, е не по-висока от 87.34 до 92.95 км/ч. Спирачните следи от
автомобила са започнали преди знака “Внимание, опасност от преминаване на
дивеч“, като скоростта на движение на автомобила преди настъпване на ПТП,
определена математически е 122.18 км/ч, а според диагностичния протокол е 123
км/ч. Ако автомобилът се е движил с нормативно признатата скорост е щял да
премине през завоя без да се достигне до вредоносните последици. Според
диагностичния протокол защитните системи на автомобила са се активирали на
30.07.2016г. в диапазона от 06:18:18 ч. до 06:18:20 ч. Съгласно диагностичен
протокол на 20.07.2016г. е настъпил спад на напрежение в автомобила и е
регистрирана грешка, като предвид спада е възможно системите на автомобилът да са
преминали в заводски настройки и по-конкретно часовникът му да е показвал време,
спрямо страната на производство. Според уточненията на вещото лице направени в
съдебно заседание, няма данни за странично преобръщане на автомобила или такова
по таван, а в резултат от денивелацията на земна маса, където автомобилът е
приключил движението си, е възможно да се възприеме, че той е бил обърнат на
една страна. При наличие на препятствие на пътя, инстинктивната реакция на болшинството
водачи, е да предприемат маневра за избягване на препятствието, за не да се
ударят в него. Дори автомобила да се движил с разрешената скорост при наличие
на препятствие, респективно извършване на маневра, той отново би излязъл от пътното
платно, като единствено, ако няма препятствие би могъл да мине безпроблемно.
Ако автомобилът се е движил с
разрешената скорост от 90 км/ч и водачът употреби спирачки, за да избегне
преминаващото животно и завие в дясно, за да избегне удар, то той ще излезе от
пътното платно и отново ще настъпи ПТП, като е възможно вредите да бъдат
по-малки от тези, които са констатирани понастоящем. Минималната скорост за
активиране на защитните системи на автомобила е 35 км/ч, съответно разликата в
щетите ще бъде, че те ще са предимно механични. При скорост от 90 км/ч, отново
би последвал удар в дървото, т.е. основните щети ще са налице, но е възможно
поради по-малката кинетична енергия, щетите да бъдат по-малко с около 20 %.
Установените в случая спирачни следи от автомобила, са преди навлизане във
въпросния завой и преди знака указващ опасност от преминаващи животни.
Началната точка на следите е индиция за заобикаляне на препятствие, като не е
налице “изтърване“ на завоя, тъй като автомобилът все още не бил е навлязъл в
самия завой, а се е намирал на правата преди него. Не е възможен категоричен
отговор на въпроса дали часът, който е записан в диагностичния протокол,
съответства на астрономическия час на територията на България, по-скоро
установената загуба на напрежение, е възстановила заводските настройки
часовника, т.е. това което е зададено основно на автомобила.
В показанията си
свидетеля С.С.Й., сочи, че работи при ищеца и че е управлявал застрахования
автомобил към датата на настъпване на процесното ПТП. Сочи, че е пътувал от
сметището в гр.Балчик към гр.Варна, като около 07.30 часа, при навлизане в ляв
завой, на пътното платно излязло животно-куче, лисица или някакво друго.
Свидетеля предприел маневра за избягването му, при което автомобила излязъл
вдясно от пътя, в тревата, поднесъл се и се спря в крайпътна горичка. След като
се свестил, свидетеля видял, че въздушните възглавници на автомобила са
сработили, като предната лява врата не се отваряла. Напуснал автомобила през
задна дясна врата, като известно време след това бил доста замаян и дезориентиран.
Не успял да открие телефона си и излязъл на пътното платно, за да потърси
помощ, при което спрял зелена кола, чиято марка не помни. Помолил шофьорът на спрелия автомобил за телефон, за
да се обади в полицията, но той казал, че телефонът му не работи. В този момент
на свидетелят му прилошало, поради което другия водач го поканил да седне в
автомобилът си и да го закара до болницата в гр.Добрич. По пътя свидетелят се
почувствал по-добре и поискал да се върне обратно, поради което шофьорът го
оставил в центъра на с.Оброчище, до един магазин. Тогава около 8.00 часа
свидетелят се обадил на началникът си, когото помолил да мине през офиса и да
му вземе забравените документи, тъй като се притеснил, че е управлявал чужда
скъпа кола и документи. След около час от обаждането, началникът взел свидетеля
от с.Оброчище и тръгнали към местопроизшествието, от където имали намерение да
се обадят на полицията. При пристигане на мястото на инцидента установили, че
там вече има един полицай, след което дошъл и втори. Полицаите тествали
свидетеля с дрегер за употреба на алкохол, като уреда не отчел такава.
Пристигналите в последствие разследващи полицаи, също тествали свидетеля за
употреба на алкохол и след приключване на разпитите и замерванията, началникът
му го закарал до гр.Варна, за да го проверят посредством кръвна проба. Според
свидетеля скоростта на движение на автомобила преди инцидента е била около
90-100 км/ч, но тъй като тревата около пътя била мокра, автомобилът се поднесъл
и завъртял. Свидетеля сочи, че не се е обадил на 112, защото при ПТП изгубил
мобилният си телефон. В резултат от инцидента и предвид факта, че бил забравил
чантичката с документите си в офиса, съответно нямал никакви документи у себе
си, бил паникьосан и се страхувал от реакцията на служители на полицията.
При разпитът му
свидетелят И.С.П. сочи, че към 30.07.2016г. е работил като шофьор на хонорар и
на тази дата пътувал с л.а.“Опел Астра“, зелен на цвят, от гр.Каварна за
гр.Варна. По пътя, преди с.Оброчище видял св.Й. да маха кай пътя. Св.П.
разбрал, че е станал инцидент, затова спрял автомобилът си и попитал св.Й. дали
всичко е наред, като последния изглеждал видимо неадекватен-бил уплашен,
пребледнял и не отговарял адекватно, вероятно поради преживения шок и уплаха. Св.Й.
поискал телефон за да се обади на шефа си и на жена си, на което св.П.
отговорил, че няма ваучер и могат само да го набират. Св.П. дал на пострадалия
да пие вода и го завел да седне в колата си. Тъй като пострадалия не изглеждал
добре, говорил несвързано и се държал за врата, св.П. решил да го закара до
болницата в гр.Добрич. По пътя св.Й. започнал да се “освестява“ и поискал да го
върнат обратно, притеснен че е трябвало да звънне на началникът си и че няма
документи у себе си. Св.П. оставил пострадалия на спирката в с.Оброчище, където
можело да има полицаи, има ресторант и движение. Свидетеля П. сочи още, че св.Й.
бил “ошашавен“ но нямал физически наранявания-нито натъртено, нито синини.
В показанията си
свидетеля М.Т.К., сочи, че работи в РУ-Албена като младши автоконтрольор. На
30.07.2016г. около 08.30 часа се получил сигнал за автомобил извън пътя, по
Балчишкия път, близо до главния път, поради което с колегата му тръгнали към
посоченото място. При пристигането на място, между 08.35ч.-09.00ч., полицаите
установили силно деформиран автомобил в крайпътните храсти, който трудно се
виждал от пътя. Според свидетеля автомобилът е излязъл извън пътя, след лява
крива и ляв завой, с ясно очертани и добре виждащи се следи, като автомобила се
е движил извън пътя в доста дълъг участък, впоследствие преминава в банкета и
се завърта на 180 º обратно на посоката, в която се е движил. Траекторията
на следите била на движещ се странично /поднесен настрани/ автомобил по чакъла,
разположен точно по банкета. Полицаите уведомили оперативния дежурен, че няма
пострадали и лица, присъстващи на мястото на произшествието, поради което им
било разпредено да го запазят до идване на дежурно-оперативната група. Тъй като
по време на запазване на местопроизшествието било много горещо, св.К. отишъл до селото да взема вода, като при
завръщането си установил, че са дошли две лица-единият господин се представил
за началник, а по младия за водач на катастрофиралия автомобил. Към този момент
лицето представило се за водач, не било тествано за алкохол, а това станало на
един по-късен етап, при повторното идване на водача по разпореждане на
разследващия полицай. Свидетеля сочи, че от момента, в който пристигнали на
мястото на инцидента до момента, в който са дошли двете лица е минал около
час/час и половина. Сочи още, че водача не изглеждал увреден физически, както и
че местопроизшествието не било нарушено и не е имало следи от местене на
автомобила. При разговор с лицето, което се представило като водач на
автомобила, св.К. не установил симптоми на алкохолно опиянение. Водача
отговарял адекватно, бил ударен и стреснат и казал, че не е останал на място,
защото е нямал документи и се уплашил заради това.
В показанията си
свидетеля Г.И.Д. сочи, че е земеделски производител, като преди около 2 години,
около 08.00 часа пътувал с тракторът си към своя нива в близост до
местопроизшествието. Сочи, че тогава видял червеникаво “Ауди“ в гората, което
било обърнато на врати. На първата отбивка спрял и се обадил от личният си
телефон с №0888-331-316 на телефон №112, като подал сигнал за инцидента и че
няма хора около колата.
Свидетеля М. Н. С.,
сочи, че работи в ответното дружество като Началник отдел “Ликвидация“. Сочи,
че по повод заведена щета във връзка с процесния автомобил, същия бил закаран с
платформа в официалния сервиз на “Ауди“ в гр.София за диагностика на автомобила
и по-конкретно за установяване кога са се задействали защитните му системи.
Управителят на застрахованото дружество бил информиран за процедурата и
присъствал при извършването ѝ. Лицето което се представило за управител
се казвало А. Д. и предоставило свой e-mail на свидетеля за да му се изпратят
резултатите от диагностиката, който били готови на момента.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
В разглеждания
случай с оглед датата на застрахователното събитие на основание § 22 от КЗ
/2016г./ са приложими разпоредбите на част IV от Кодекса на застраховането
/2005г., отм./. В резултат, от което съдържанието на правоотношението по
договора за имуществена застраховка по смисъла на чл.200 и сл. от КЗ, т.е.
правата и задълженията на страните по него, се определя от разпоредбите на
приложимия материален закон и от договора. Разпоредбата на чл.208 от КЗ /отм./
определя правото на застрахования да получи и задължението на застрахователя,
да заплати застрахователно обезщетения при настъпване на застрахователното
събитие, т.е. плащането е дължимо по силата на закона. Същата разпоредба
определя и общия обхват на обезщетението: вида на вредата подлежаща на
обезщетяване /претърпяната
загуба, но не и пропуснатата полза, освен ако не е изрично предвидено;
разходите, които застрахования е направил за ограничаване на вредите/, и стойностният еквивалент на причинената
вреда /обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието/. Поради
липса на законови разпоредби, обхвата на застрахователното покритие, размер на
застрахователното обезщетение по имуществената застраховка, начин на изплащане
на обезщетението и други специфични условия във връзка с изпълнение на
договора, се определя в съответствие с клаузите на сключения договор за
застраховка и общите условия към него, чието съдържание се подчинява на
разпоредбите на чл.186 от КЗ /отм./.
В конкретния
случай, на първо място, ответника оспорва наличието на обвързващ страните
застрахователен договор, като навежда възражение за неговата нищожност, поради
липса на съгласие между страните, тъй полицата не е подписана от страна на
управителя на ищцовото дружество. Посоченото възражение е неоснователно, тъй
като оспорващата страна не е легитимирана да въвежда оплаквания за
недействителност, основаващи се твърдения за пороци на волята на насрещната
страна. Правото на възражение за липса на съгласие, има само страната, чието
волеизявление евентуално е опорочено, доколкото същата би била обвързана от
облигационна връзка, за чието сключване не е дала съгласие. Наред с това
предвид факта, че сделката е сключена между търговци, приложение намира
презумпцията регламентирана в чл.301 от Търговския закон, според която договора
обвързва страните, ако веднага след узнаването търговеца изрично и по
категоричен начин не изрази непризнаването на действията на мнимият
представител. По делото е безспорно, че след подписване на процесната полица,
застрахованията е предявил, а застрахователят е признал наличието на други
четири щети, по които са изплатени съответните обезщетения. С реализирането на
правата по застрахователния договор, застрахования не само не е оспорил, но
дори напротив изрично е признал валидността на договора. В резултат от
изложеното следва извода, че страните са обвързани от валиден Договор за
застраховка ”Каско на МПС”, клауза ”А-Пълно каско”, обективиран в Полица
№15053110225 , че по отношение на процесния автомобил, със срок на валидност от
13.10.2015г. до 12.10.2015г.
От друга страна
възражението на ищеца, че процесните ОУ са му непротивопоставими, съответно
неприложими в отношенията между страните, също се явява неоснователно
по-горепосочените съображения и защото презумпцията на чл.301 от ТЗ важи не
само по отношение на правата, но и за задълженията по договора. Ето защо и
предвид факта, че в процесната полица се съдържа удостоверително изявление на
лицето действало от името на застрахования, че е получил препис от ОУ, то
същите имат обвързващо действие по отношение на застрахования.
Оспорването на
ответника, че ищеца не е заплатил вноските по разсрочената застрахователната
премия, водещо до липса на основание за заплащане на обезщетение, се
опровергава от данните по делото. Според приетите Платежно нареждане от
15.10.2015г. и Разписка №11601130299 от 13.01.2016г., застрахования е заплатил
на застрахователя пълния размер на застрахователната премия.
Анализа на
събраните по делото доказателства и по-конкретно на материалите по ДП
№109/2016г. по описа на РУ МВР-Албена и заключението на САТЕ, опровергава
оспорването на ответника относно механизма на настъпването на процесното ПТП,
респективно увреждането на застрахования автомобил. От цитираните доказателства
еднозначно се установява, че констатираните и описани от застрахователя
увреждания по автомобила са причинени при напускане на пътното платно на
околовръстен път от гр.Балчик, в посока с.Оброчище, при опит на водача да
избегне ПТП с животно, чрез инстинктивно отклонение в дясно, преди ляв завой и
последвала загуба на управление, при което автомобила е навлязъл в банкета и
земна настилка, завъртял се е около оста си по посока на часовниковата стрелка
и след удар на задна му дясна част в дърво, е приключил движението си в дясно
извън пътното платно. В подкрепа на този извод, е констатацията на вещото лице,
че в случая не се касае за невъзможност на автомобила да продължи по кривата на
/да вземе/ завоя, а става въпрос за избягваща маневра, предвид наличието на
спирачни следи и тъй като участъка, в който автомобила е напуснал пътното
платно е прав и е преди навлизане в завоя.
Неоснователно се
явява оспорването на ответника, че към момента на настъпване на процесното ПТП
автомобила не е бил управляван от С.С.Й.. Показанията на свидетеля И.С.П., по
ясен и категоричен начин установяват, че водач на застрахования автомобил е бил
именно С.Й.. Съдът намира, че посочените показания следва да бъдат кредитирани,
тъй като са изградени в резултат на лични възприятия, същите са безпристрастни,
последователни и логични, като дават детайлно описание на случилото се, на
състоянието и самоличността на водача на катастрофиралия автомобил. Наред с
това тези показания косвено се подкрепят от казаното на св.Св.Й., ценено при
условията на чл.172 от ГПК и от писмените доказателства по делото, като в
посока на оборването им не са ангажирани никакви доказателства. Ето защо съдът
приема за доказано, че към момента на настъпване на процесното ПТП
застрахования автомобил е бил управляван от С.С.Й..
Във връзка с
оспорването на ответника относно часа на настъпване на процесния инцидент, на
първо място съдът съобрази, че информацията съдържаща се в диагностичния
протокол относно часът на задействане на защитните системи на увреденият
автомобил, а именно 06:18:20 ч., не може да се приеме за достоверна. Това е
така защото по делото не се ангажираха доказателства, че бордовите системи на
автомобила са настроени да работят по часовото време в страната, като наред с
това е възможно установения от вещото лице спад на напрежението десет дни преди
датата на ПТП да е повлиял на коректността на записаните данни. При това
положение часът на настъпване на инцидента следва да се определи на база
останалите доказателства по делото. Според информацията от Дирекция национална
система 112-МВР и показанията на свидетеля Г.И.Д., към 8.58 часа на
30.07.2016г. произшествието вече е било факт. Посочения в исковата молба час на
настъпване на ПТП е 7.40 часа, като в показанията си свидетеля С.С.Й. сочи час
около 7.30 часа. Поради липсата на доказателства, които да опровергават
твърденията и гласните доказателства, съдът намира, че инцидента е настъпил в
интервала между 7.40 часа и 8.58 часа.
Като се има предвид, че при подаването на сигнала от св.Г.Д. на
местопроизшествието не е имало никой и приблизителния времеви период след
инцидента, през което там са се намирали св.И.П. и пострадалия водач, то следва
да се възприема за достоверно твърдението, че приблизителното време на ПТП е
около 7.40 часа. Установеното време на завръщане на водача С.С.Й. на
местопроизшествието е около 10.30 часа, в резултат, от което същия е отсъствал
през период около 3 часа.
Възражението на ответника, че напускането на водача на увредения автомобил, го освобождава от отговорност на основание т.6.2.4. от ОУ към договора за застраховка, съгласно който застрахователят не дължи обезщетение, ако водачът е напуснал мястото на ПТП, без да уведоми органите на МВР, когато ЗДв.П изисква посещение местопроизшествието от органите на МВР, е неоснователно. В разглеждания казус от показанията на свидетеля И.П., се установи, че след инцидента водача на уведения автомобил е бил в неадекватно състояние, както и че инициативата пострадалия да бъде откаран в болница в гр.Добрич е на свидетеля. В този смисъл не е налице виновно отклонение от мястото на ПТП, а напускането му за да се потърси медицинска помощ от пострадало лице. Действително в последващ момент, след преодоляване на първоначалния шок, водача Й. е променил намеренията си и е предприел действия за завръщане, като не е сторил това своевременно, а след изчакване на появяването на неговия началник. Това забавяне обаче не може да се квалифицира като виновно отклоняване от мястото на ПТП, още повече, че увреденото имущество е останало в непроменено състояние, което позволява установяване на причините за настъпилото събитие и размера на вредите. Тук е мястото да се посочи, че няма законова презумпция, според която да се приеме, че напускането на местопроизшествието, представлява виновно отклоняване с цел осуетяване установяването на самоличността на водача, съответно неизпълнение на застрахователния договор. Ето защо застрахователят не може да предполага, че напускането на местопроизшествието съставлява съзнателно действие с цел заблуда относно действителния водач на увреденото МПС. В резултат, което този факт подлежи на доказване, каквото в случая не е налице, напротив установи се факта, че имено Й. е управлявал автомобила. Изложеното важи и по отношение на доводите на ответника относно осуетяването на възможността за проверка дали водача да е употреби алкохол, което би било основание за неизплащане на застрахователно обезщетение. В допълнение следва да се посочи, че в случая няма предприети действия от съответните компетентни органи за установяване на употреба на алкохол от водача, на които той да се е противопоставил. Налице е обратното, макар и след допустимия срок по чл.3 ал.3 от Наредба №30 от 2001г. водача доброволно се е положил на кръвна проба която е дала отрицателен резултат и е установила нулеви стойности, като според свидетеля К., който е полицейски служител и има професионален опит, около три часа след инцидента у водача не са били налице видими признаци от употреба на алкохол.
Доводите на
ответника за приложението на т.6.3 от ОУ, според който застрахователя не
изплаща обезщетение за щети в резултат на груба небрежност, тъй като водача на
увредения автомобил, не е съобразил поведението си със знак А22 “Възможна е
появата на диви животни“, са несъстоятелни. От обсъденото по-горе заключение на
САТЕ, се установи, че въпросния знак се намира, след мястото на ПТП, поради
което водача не е имал задължение и не могъл да се съобразява с него. За
пълнота на изложението, с оглед развитите в последствие-в писмените бележки,
доводи относно превишаването на позволената скорост на движение, следва да се
посочи, че според цитираното заключение при всички случай на избягваща маневра
би се стигнало до настъпване на ПТП, а инстинктивното /непреднамерено/
предприемане на такава маневра не може да се окачестви като груба небрежност.
Неоснователни са развитите от ответника доводи
за освобождаването му от отговорност на основание т.6.5.16 от ОУ, според който
ако застрахованото лице депозира становища, несъответстващи на действителните
факти и обстоятелства, който биха попречели на застрахователя да установи налице
ли е покрит риск. В разглеждания казус не са налични становища, които да не
съответстват на заявените обстоятелства и който по никакъв начин да затрудняват
застрахователя да установи застрахователното събитие. Налице са само съмнения
на ответника, който обаче се опровергаха от доказателствата по делото.
Освен гореизложеното следва да се има предвид, че при условията на
чл.211, ал.2 от КЗ /отм./ застрахователят може да откаже плащане само при
наличие на неизпълнение на задължение по застрахователният договор, което е
значително с оглед интереса му и е било предвидено в закон или в договора. Ето
защо е необходимо задължението, което страните са предвидили и съответно е
останало неизпълнено, да е значително с оглед интереса на застрахователя. Според
константната съдебна практика значително по смисъла на цитираната норма, е това
неизпълнение на задължение, което е довело до настъпване на застрахователното
събитие. Ето защо е необходимо установяване на пряка причинно-следствена връзка
между неизпълнението на конкретно визирано задължение в ОУ и настъпването на
застрахователното събитие. Всички изложени от ответника възражения касаят
събитията последвали процесното ПТП, а не такива довели до настъпването му,
респективно не се твърди и доказа причинно следствена, поради което не е налице
основание за пълен отказ от заплащане на обезщетение на основание чл.211, ал.2
от КЗ /отм./
В заключение, съдът приема за доказани по несъмнен начин следните
елементи от фактическия състав на претенцията-възникването на валидно
застрахователно правоотношение; настъпване в срока на застрахователното
покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в
причинна връзка, с което са настъпили вреди. Ето защо ответникът дължи плащане на
застрахователно обезщетение, чиито размер следва да се определи по реда на
чл.208, ал.3 от КЗ /отм./ вр. с чл.203от КЗ /отм./, т.е. в размер на вредата към датата на настъпване на събитието, който
не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на
имуществото. От заключението на САТЕ се установи, че към датата на събитието,
пазарната стойност на труд, части и материали за отстраняване на причинените
вреди, е в размер на 131464лв., като наред с това поради отказа на
застрахователя за признаване на наличието на покрит риск, увредения автомобил
за продължителен период е бил подложен на негативното влияния на атмосферните условия,
в резултат от което, считано от 30.11.2017г. същия е с прекратена
регистрацията. Съпоставката на тези обстоятелства с пазарна стойност на автомобила
към 30.07.2016г., чиито размер е 149958.61лв., има за резултат тотална щета,
поради което автомобила не подлежи на възстановяване, респективно се дължи действителната
стойност на веща. Посочения размер на обезщетението следва да се редуцира със стойността
на запазените части, която в случая е равна на сумата от 6500лв., която може да
се получи при предаване на автомобила в автоморга, тъй като самостоятелната
продажбата на отделни негови части и компоненти практически е невъзможна. На
основание т.12.22 от ОУ размера на дължимото обезщетение следва да се намали
със сбора на платените обезщетения по четири предходни щети, или със сумата от
6900.42лв. така изчислен размера на обезщетението възлиза на 136558.19лв.,
какъвто е и претендирания от ищеца размер.
Евентуалното искане
на ответника за редуциране на подлежащата на присъждане сума на основание чл.207,
ал.2 от КЗ/ отм./ по съображенията развити относно приложимостта на чл.211,
ал.2 от КЗ /отм./, е неоснователно. На първо място никое от обстоятелствата, в
обсъдените по-горе, възражения на застрахователя, не води до съпричиняване на
вредоносния резултат. Единственото поведение на водача на увредения автомобил,
което може да се разгледа като увеличаващо размера на вредите, е установения от
САТЕ факт, че същия се е движил със скорост от около 123 км/ч, т.е. над
нормативно разрешената от 90 км/ч, като доводите за това са развити в писмените
бележки подадени от ответника. Разпоредбата на ал.2 на чл.207 от КЗ /отм./ разгледана във връзка с ал.1
на същия текст, визира хипотеза, при която застрахователят има право при
настъпило застрахователно събитие да откаже изплащането на пълния размер на обезщетението,
ако застрахованият не е изпълнил задължението
си за да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди и да
спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи, и ако изрично
е предвидил това в договора. Законодателното предвиждане на това задължение
сочи, че се касае за задължение, което е прието като значително за интереса на
застрахователя. Доколкото обаче отказът за плащане на застрахователно
обезщетение е предвиден само като правна възможност, а не безусловно, всякога
трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и
настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на
обстоятелствата, при които е настъпило конкретното неизпълнение на договорното
задължение. В контекста на изложеното, за да е налице конкретното основание за
отказ, застрахователното събитие следва да е настъпило единствено и само
вследствие от неизпълнението на задължение, което е предвидено в договора. В
случая не е налице неизпълнение на предписания на застрахователя или
съответните органи, както и на задължение, което е изрично визирано в договора,
а е налице самокатастрофиране в резултат от непредвидена и необмислена маневра,
и извършено административно нарушение на обща забрана да се шофира със скорост
над разрешената. Поради, което приложението на чл.207, ал.2 от КЗ /отм./
дефинитивно е изключено. Дори обаче да се приеме, че въпросното поведение на
водача попада в хипотезата на чл.6.3 от ОУ, съответно, че е допринесло за
увеличаване на размера на настъпилите вреди, то следва да се има предвид, че
причинната връзка не може да бъде презумирана, а следва да се докаже от
застрахователя, съгласно общите правила за доказване по чл.154 от ГПК, което в
конкретния случай не е сторено. Вярно е, че според вещото лице при движение с
по-ниска скорост, автомобила би получил с около 20 % по-малко увреждания, но
също така е установено, че при процесното ПТП би настъпило и при движение с
разрешената скорост, като въпроса по-какъв начин би се отразил по-малкия обем
щети на стойността за възстановяване на веща, не е доказан от застрахователя,
който носи тежестта за това. В тази връзка следва да се отчете
обстоятелството, че по-лекото увреждане на отделни части от застрахованата вещ,
не означава непременно по-ниска цена за поправката им, тъй като примерно и
по-малко увреден детайл, пак би подлежал на подмяна с нов, поради невъзможността
за ремонтирането му, респективно запазване на цената на ремонта. Ето защо не
може да се направи извод, че промяната на процента на уврежданията се намира в
корелативна връзка с размера на щетите, респективно за доказано наличието на
пряка причинно следствена връзка, което е предпоставка за намаляване на
дължимото обезщетение.
Мотивиран от
изложеното, съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане на
застрахователно обезщетение е изцяло основателна, като на основание чл.86, ал.1
от ЗЗД, следва да се уважи и искането за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
При този изход на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят деловодни разноски, съобразно представените доказателства за извършени
такива, а именно в размер на 9911.13лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “Уника“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Тодор Александров“ №18, представлявана от Д. Т. и Н.
Г., да заплати на “СОД Спартак“ ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Младост“, бл.147,
вх.1, ет.11, ап.29, представлявано от Росица Христова Янкова, сумата от 136558.19лв., съставляваща
обезщетение по застраховка “Каско на МПС“, клауза “А-пълно каско“, обективирана
в Полица №15053110225, за л.а.“Audi S6 4.0 TFSI Quattro“, с рег.№В9999ВВ, рама
№WAUZZZ4G4GN078364, увреден при настъпил на 30.07.2016г. покрит застрахователен
риск-ПТП, което обезщетение е резултат от разликата от пазарната цена на вещта
в размер на 149958.61лв., намалена със стойността на запазените части в размер
на 6500лв. и с вече изплатените обезщетения по предходни щети по същата
застраховка в общ размер на 6900.42лв., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда-08.12.2017г.
до окончателното ѝ изплащане, и
сумата от 9911.13лв., съставляваща деловодни разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: