Р Е Ш Е Н И Е
23/28.1.2019г.
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет
и девети ноември две хиляди и осемнадесета година В публично заседание в
следния състав:
Председател:
Иваничка Славкова
Членове: Светлозар Георгиев
Яна Панева
Секретар Р.Петкова
Прокурор В.Дачевска
като разгледа докладваното от съдия Славкова
ВНОХД № 1213 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид
Производството
е въззивно, по реда на глава ХХІ НПК. И се атакува с протест решение по НОХД № 835/2018
г. на ВРС, ХІІІ състав, постановена на 19.092018 г., с която подсъдимата М.С.К.
е била призната за невиновна в престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, с
материалноправно основание чл. 9 ал.2 от НК, за това че, след като е била осъдена по гр. Д №
3749/15 г на ВРС, в сила от
30.09.2015г., да издържа малолетното си дете И.С., съзнателно не изпълнила
задължението си за период повече от два месеца - от октомври 2016 до февруари
2017г.
Образувано
е по- протест на РП-Варна, с която се
иска да се отмени присъдата и да се
постанови нова, осъдителна срещу
подсъдимата.
В
съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста,
като счита, че присъдата на първоинстанционния съд следва да се отмени, като се
поддържа протеста на изложените в него основания за неправилно приложение на
малозначителност или незначителна степен на обществена опасност на деянието.
Окръжният
съд намира, че позоваването на прокуратурата за неправилност на присъдата е неоснователно.
Протестът е подаден в срок от страна с право на протест
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което настоящето производство е
допустимо, искането по същество- неоснователно. Изтъква се като основен
аргумент, че при наличието на ал.3 на чл. 183 от НК е сведено до минимум
приложението на чл. 9 ал.2 от НК, както и че е приложим при кратък период на
неплащане, инцидентно и без да са настъпили визираните в л. 183 ал.1 от НК
вредни последици от деянието. Последното
се оспорва. Изтъква се фактът, че бащата на детето нееднократно е подавал
сигнал до РП, като последица от което
дължимата издръжка е била плащана.
Прави се извод за изградени трайни навици да се изплаща дължимата
издръжка със закъснение от големи периоди от време.
Подсъдимата
не се явява, представлява се от защитник, адв. И.И., която счита че присъдата
следва да се потвърди, представя и допълнителни писмени доказателства по
отношение на последващи редовни плащани на дължимата издръжка.
Съставът
на въззивния съд, като съобрази доводите
и възраженията на страните, след цялостна служебна проверка на наказателното
производство и присъдата в съответствие с чл. 314 от НПК намери, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи връщане на делото на първата
инстанция, както и не е допуснато нарушение на закона, което да налага
постановяване на нова присъда.
След
съвкупен анализ на събраните по делото доказателства настоящата инстанция като
такава по същество приема за установено накратко от фактическа страна.
Подс. М.С.К. и св. Р.И.С.живели на съпружески начала,
като на 14.11.2008 г. се родило дете - И.Р.С.. След раздялата им, първоначално
родителските права по отношение на детето им били предоставени на майката, но
по искане на двамата, с Решение № 3749/30.09.2015 г. по гр. д. №10151/2015 г.
по описа на Варненски районен съд било утвърдено споразумение между страните, с
което родителските права по отношение
на детето били предоставени на бащата, а К. била осъдена да заплаща на детето
си месечна издръжка в размер на 150 лв. чрез Р.И.С.. Съдебното решение влязло в сила на 30.09.2015 г.
Задължението за издръжка следвало да се изпълнява в гр. Варна, където е
местоживеенето на св. Р.И.С..
От влизане в сила
на решението до м. декември 2015 т подсъдимата забавила плащането на
издръжката, за което С.подал жалба в прокуратурата. Малко по-късно и след
разясняване на разпоредбата на чл. 183 ал.3 от НК дължимите суми били
заплатени. С постановление прокурор от
РП- Варна прекратил наказателното производство, с правно основание чл. 24 ал.1
т.1 от НПК.
Последвало ново неплащане за времето от август до
октомври 2016г., по повод на което било образувано ново ДП. В рамките на това
производство К. платила издръжката, като делото не било своевременно
приключено, а останало висящо. Тя от своя страна отново изпаднала в забава и не
платила издръжки за времето от октомври до февруари 2017г. включително, общо
750 лева, поради финансови причини. Тези дължими суми тя заплатила през месец март 2017 г. на няколко вноски, както и
за месец март същата година. След това регулярно плащала в срок дължимата
издръжка за детето си.
Пред настоящата инстанция се представят доказателства за
платена издръжка за месеци след инкриминирания период. К. имала финансови
затруднения, тъй като работела като фризьор, но често прекъсвала
трудовоправните си отношения, оставала без работа, докато накрая заминала да
работи в Германия, от който и период започнала редовно да плаща издръжката на
детето.
К. заплатила дължимата издръжка, малко след
образуване на досъдебното производство и много преди привличането и в
качеството на обвиняем – едва на 13.12.2017 г ., десет месеца след
инкриминирания период.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, е приета от първостепенния съд, както и от
настоящия чрез доказателствата и доказателствените средства, приобщени от съда
по реда на гл.28 от НПК, както и допълнително представените писмени
доказателства. Обвиняемата К. не е дала
показания пред съда, производството е приключило без нейно участие, а на ДП е
дала крайно лаконични обяснения, че разбира обвинението, но вече редовно си
плаща дължимата издръжка.
Ниска
или никаква информативна стойност имат
показанията на свидетеля С., който накратко описва периодите, в които
обвиняемата не е плащала издръжка , като последица от това той подавал жалба до
РП, вследствие на което са постъпвали плащания. Не може да спосочи в какви
отношения се намират детето и майка му. Единствено от представените писмени
доказателства може да се направи по-ясна картина и възоснова на нея да се обоснове изложената
вече фактическа обстановка. Обвиняемата е имала проблеми с намирането,
съответно оставането на работа, месечните си доходи, изплащане ни на други
задългжения8 например бързи кредити/ а има и данни за поредица от несполуки в
личния й живот. В крайна сметка, след намирането на работа в чужбина, не е
имало и притеснения по плащането на издръжката, която и към момента се изплаща
вече редовно.
При
така установената фактическа обстановка правният извод на първата инстанция се
основава на всички относими обстоятелства, които от една страна формално
очертават наличен състав на осъществено от обвиняемата престъпление,
същевременно съдът е счел, че то е с явно незначителна степен на обществена
опасност, поради което я е оправдал за
това деяние.
Задължението
за издръжка възниква по силата на Семейния кодекс, при определени предпоставки,
а издръжката на децата е предмет на специална уредба, съгласно която родителите
я дължат безусловно – независимо от положението на детето. Независимо от
възможностите на родителите те не са освободени от задължението, бидейки трудоспособни
и неоправдано не работят. Елемент от обективната страна е решението по
гражданското дело за издръжка. Изпълнението на паричното задължение се урежда
от правилата на ЗЗД, относими за всички всички облигационни задължения, докато специално
създадената норма на чл. 183 ал.1 от НК охранява по наказателен ред задължението
за издръжка, респ. семейните отношения и нормалното развитие на подрастващи
лица. Преследваната от НК цел е да осигури планомерното заплащане на издръжката
предвид на алиментния й характер, чрез средствата на наказателната репресия.
Затова и законодателят е предвидил възможност както самоволният отказ да не се
наказва /еднократно/, по реда на чл. 183 ал.3 от НК, така и не може да се
отрече принципната възможност за преценка на обществената опасност на деянието,
респективно липса на елемент от състава на престъплението, която води до липса
на престъпление.
Мотивите
на съда за приложението на чл. 9 ал.2 от НК са напълно резонни и са идентични с
виждането и на настоящия състав на съда. Те са пространни, обосновават
се със съдебната практика, прави се
обстоен анализ на наличните по делото данни за личността на подсъдимата като
лице с ниска степен на обществена опасност
и е достатъчно тук да се посочи, че изцяло се споделят. В протеста си
прокурорът се е позовал на сведена до минимум възможност за приложение на тази
разпоредба, но както е известно от трайната и непротиворечива съдебна практика,
възможността за тази преценка не се определя нито от тежестта на
престъплението, нито от наличието на привилегирован състав за конкретната норма. Изтъква се също, че е
приложима само при ненастъпване на предвидените в нормата на чл. 183 ал.3 от НК
вредни последици. Същевременно такива не се изтъкват, а се акцентира върху наличието
на изградени трайни навици на обвиняемата да не плаща издръжка. Всъщност, твърденията на прокурора за
настъпили други вредни последици, каквото е точното посочване в закона, не се
установява. Целта на закона е защита от застрашаване на определени обществени
отношения, като се има предвид животът и развитието на детето, на което се
дължи издръжка. Тук той не е бил поставен в опасност, а неговият баща в тази
насока не изтъква нито едно оплакване във връзка с възникнали затруднения,
притеснения или опасности по
отглеждането на малолетното дете. Така, освен самоволния отказ от довършено
престъпление, се изисква да не са налице други последици, преценени като
вредни, каквито не са налице.
Обществената
опасност на поведението на подсъдимата правилно е била преценена като явно
незначителна, поради което и чрез приложението на чл. 9 ал.2 от НК се стига до
неприлагане на наказателна репресия спрямо обвиняемата, а тя и би
била обществено неоправдана.
В
допълнение отново следва да се изтъкне, че е имало известни периоди от време, в
които обвиняемата не изпадала в забава, като впоследствие е започнала да изплаща
дължимите месечните вноски. Дори и в рамките вече образувано срещу нея наказателното производство е имала периоди на забава, след което е погасявала
дължимите суми, отново а изпаднала в забава и както вече бе отразено, много
месеци преди да бъде привлечена като обвиняема е изплатила всички дължими суми,
без за период от март 2017г до настоящия момент за е неизряден длъжник. / Тук само следва да се
маркира, че изтъкнатото по делото постановление на прокурор по предходно ДП
срещу обвиняемата, послужило като основание за вече използвана привилегия по
чл. 183 ал.3 от НК следва изрично да се тълкува, доколкото прокурорът,
необяснимо, не се е позовал на тази разпоредба, а е прекратил производството,
поради плащане на дължимите вноски, с правно основание чл. 24 ал.1 т.1 от НПК-
липса на престъпление/ .
С оглед изложеното дотук, настоящата инстанция
счита, че атакуваната присъда следва да се потвърди като правилна и
законосъобразна, а протестът да се остави без уважение и на основание чл. 338
от НПК
Р Е Ш
И:
Потвърждава решението по НОХД / 835/2018г по описа на РС Варна, ХІІІ
състав.
Решението
не подлежи на касационна проверка.
Председател:
Членове:
.