Р Е Ш Е Н И Е
№ 1383
гр.Пловдив, 25.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 05.11.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно
гражданско дело № 2065/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Б.А. и Р.Б. против решение №
2153/31.05.2019г. по гр.д. № 12011/2018г. на ПдРС,
ІІІ гр.с., с което е признато за установено по отношение на жалбоподателите, че
въззиваемите С.Б.З., Е.Л.П., Р.Л.И., Р.И.Т., Й.И.К., Л.М.В.,
Д.Л.В., Н.С.К., И.С.Й. и Д.Г.С. са собственици на основание придобивна
давност и наследствено правоприемство на УПИ ХХІ-66,
кв. 17 по действащия регулационен план на с. ****, ведно с построената в имота
2-етажна масивна жилищна сграда. Решението се обжалва и в частта, с която
жалбоподателите са осъдени да заплатят на въззиваемите
съдебни разноски в размер на 1221,30 лева, както и в частта, с която на
основание чл.537, ал. 2 ГПК е отменен нот. акт № 188/08.12.2017г.,
до размер на 124/144 ид.ч.. Във въззивната
жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и при погрешна преценка на
събраните доказателства. Иска се цялостна му отмяна.
Въззиваемите С.Б.З., Е.Л.П., Р.Л.И., Р.И.Т., Й.И.К., Л.М.В., Д.Л.В.,
Н.С.К., И.С.Й. и Д.Г.С. оспорват жалбата като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Първоинстанционното дело е образувано по искова молба, с която е предявен
установителен иск от С.Б.З., Е.Л.П., Р.Л.И., Р.И.Т., Й.И.К.,
Л.М.В., Д.Л.В., Н.С.К., И.С.Й. и Д.Г.С., против Р.И.Б. и Б.А.А. за това да бъде признато за установено, че ищците са
собственици на УПИ XXVI-66, целият застроен и незастроен с площ от 1529 кв.м.,
кв. 17 по регулационния план на село ****, одобрен със заповед № 1237/1986 г.,
ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 76
кв.м., при граници и съседи на поземления имот: от север – УПИ XXVII-65, от юг
– УПИ XXV-67, от изток – УПИ XIII-558 и УПИ XIV – 558, от запад – улица, при
квоти: за всеки от ищците С.Б.З. и Д.Г.С. – по 36/144 идеални части; за всеки
от ищците Е.Л.П. и Р.Л.И. – по 18/144 идеални части; за всеки от ищците Р.И.Т.,
Й.И.К., Н.С.К. и И.С.Й. – по 3/144 идеални части; за всеки от ищците Л.М.В. и Д.Л.В.
– по 2/144 идеални части от имота. Заявено е и искане по чл.537, ал.2 от ГПК за
отмяна в съответните квоти на нотариален акт за право на собственост по
обстоятелствена проверка № 188/08.12.2017г., с който ответницата Р.И.Б. е
призната за собственик на процесния имот на основание
наследство и придобивна давност.
В исковата молба се твърди, че ищците и ответницата
Р.И.Б. са съсобственици на процесния недвижим имот, находящ се в село ****. С нотариален акт за собственост на
недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка № 60, том II, нот.дело № 420 от 28.01.1970 г. било признато правото на
собственост на основание наследство и давностно
владение на лицата Р. С. Б., З.Б. С., И. Б. Б., С.Б.Б.
и К. Б.Б. върху празно дворно място в село ****,
цялото с площ от 3840 кв.м., имот пл. № 181 от кв. 13, при граници: Г. П., имот
182 на И. И., канал, А. Г. и П. С. Ч. В резултат от регулационните промени през
годините след 1970г. имотът променил площта си и в него била построена и сграда
с площ от 76 кв.м., за която било издадено удостоверение за търпимост №
57/01.12.2017 г. на Община- гр.****. Посочената в нотариалния акт Р. С. Б. била
майка на останалите съсобственици и починала на 08.03.1971г., като нейните деца
наследили при равни квоти нейните идеални части. З. Б. С. починала на
24.02.2000г. и оставила двама наследници – Г. Д. С.- съпруг, и Д.Г.С.- син. Г.
Д. С. починал на 27.05.2002г. и бил наследен от своя син. К. Б.Б. починала на 23.09.2001г. и оставила трима наследници: Л.
А. Б.- съпруг, Е.Л.П. и Р.Л.И.- дъщери. Л. А. Б. починал на 29.07.2015 г. и бил
наследен от дъщерите си. И. Б. Б. починал на 31.07.1986 г. и оставил двама
наследници: Г. С. Б.- преживяла съпруга, и ответницата Р.И.Б. негова дъщеря от
предходна съпруга. На 08.12.2004г. починала Г. С., като оставила за свои
наследници един неин брат и три сестри, а именно И. С. К., Н. С. В., М. С. Й. и
С. С. Т. И. С. К. починал на 27.04.2008г. и оставил двама наследници- ищците Р.И.Т.
и Й.И.К.. Н. С. В. починала на 27.04.2008г. и оставя следните наследници: Л.М.В.,
Д.Л.В., Л. И. Б., Л. И. Б. и С.Л. Б. М. С. Й. починала на 01.09.2013 г. и оставила
двама наследници- Н.С.К. и И.С.Й.. С. С. Т. починала на 05.11.2009г., без да
остави низходящи наследници. След снабдяване с нотариален акт през 1970г. за
право на собственост на Р. С. Б. и четирите й деца, процесният
имот се ползвал от всички тях. В началото на месец март 2018г. ищците узнали,
че Р.И.Б. се снабдила с нот.акт № 188/08.12.2017г. по
обстоятелствена проверка за право на собственост върху целия имот на основание
наследствено правоприемство и давностно
владение. Впоследствие тя се разпоредила с имота в полза на втория ответник
чрез договор за замяна от 04.04.2018 г., оформен със
съответен нот.акт. Твърди се, че ответницата никога
не е владяла процесния имот, че не живее в село ****,
както и че имотът се ползва от ищците.
С подадения от ответниците
Б.А.А. и Р.И.Б. отговор на исковата молба искът се
оспорва като неоснователен.
Между
страните не е налице спор относно обстоятелството, че правото на собственост
върху процесният имот е било придобито на посочените
в нот.акт № 60/28.01.1970г. основания от Р. С. Б., З.
Б. С., И. Б. Б., С.Б.Б. и К. Б.Б..
По първоинстанционното дело е прието неоспорено от
страните заключение на в.л.В. Г., видно от което към 1970г. в сила е бил план
на село **** от 1951г., на кадастралната основан на който са заснети бивши
имоти пл.№№ 181 и 182. Различни части от тези два имота са включени в четири
парцела по дворищно- регулационния план, а именно парцели VІ- 181, VІІ- 182,
VІІІ- 182 и ІХ- 182. Съдейки по номерацията, единственият от тях, който е
отреден за имот пл.№ 181 е първият- VІ- 181, тъй като в номерата на останалите
три участва само имот пл.№ 182. Бивш парцел VІ- 181 е идентичен с имот пл.№ 66
по действащия КРП от 1986г., за който е отреден процесният
УПИ ХХVІ. Съдът споделя извода на вещото лице, че, тъй като дворищно-
регулационните граници по плана от 1951г. съвпадат с имотните граници по плана
от 1986г., регулацията от 1951г. следва да е приложена, при което бивш имот
пл.№ 181 се е трасформирал в настоящ УПИ ХХVІ- 66 с
много по- малка площ и различни граници. Не е налице спор и относно
наследствените права на страните и техните квоти. Спорът се свежда до това,
дали жалбоподателката Р.И.Б. е своила
идеалните части на съсобствениците и съответно- дали ги е придобила на
основание давностно владение.
По първоинстанционото делот са
разпитани свидетелите Ц. Ф. И., Г. Щ. К., К. Р. К. и
Б. Г. Г. В показанията си свидетелката Ц. И. сочи, че познава процесния имот от 1966г.. В него живели Р. С. Б. и синът й И.-
баща на жалбоподателката. След смъртта на баба Р. в
имота останал да живее И., заедно с дъщеря си Р.. Малко преди да почине И. се е
оженил за Г., която след смъртта му останала да живее в имота. След смъртта на баща
й, майката на Р. я взела да живее при нея. Първоначално само Г. обработвала
двора, а впоследствие той бил разделен между нея и на трите сестри на И.- К., С.
и З. След смъртта на К., за да не пустее двора свидетелката и семейството й
гледали в него животни със съгласието на съпруга й. Р. не е идвала в имота.
Свидетелката я видяла там само веднъж, една вечер преди няколко години. Втората
свидетелка познава имота от 1980г.. В него живеела Г. След смъртта на И. за
имота, освен Г., се грижели и сестрите на И.. Жалбоподателката
живяла там като дете и за нея се грижела втората съпруга на баща й.
Впоследствие Р.И.Б., още като дете, отишла някъде и свидетелката повече не я
била виждала. Гроздена била възрастна жена, не смогвала да се грижи за целия
двор и за това сестрите на И. често идвали да го поддържат. Понастоящем в имота
живеели други съседи- Г., които били пуснати там от А.- сина на една от
сестрите на И.. Свидетелката К. К. сочи, че живее в имот срещу процесния, от другата страна на улицата. Собственик на процесния имот бил дядо Б. Б., който имал три дъщери и един
син И. / бащата на жалбоподателката/. След смъртта на
Б., в имота останал да живее синът му И., който починал преди около 20- 30
години. След неговата смърт в имота останали да живеят съпругата му Г. и дъщеря
му Р.. Двете живели в имота около 10 години. След това Г. починала, а за Р. се
чуло, че се омъжила и живее някъде в Северна България. Р. идвала в имота
един-два пъти. След смъртта на Г., имотът не се стопанисвал от никого, къщата
пустеела. Около една година в къщата живеели някакви хора под наем. Свидетелката
допуска, че наемодател им е Р.. Тя счита, че имотът е неин, защото тя била
живяла последно там. Понастоящем в имота живеел Б. Г. Свидетелят Б. Г. също
сочи, че имотът е бил собственост на Б. Б. В имота, освен Б., живеел синът му И.
с дъщеря си Р.. Свидетелят сочи, че преди 7- 8 години виждал и сестрите на И.
да сеят нещо в имота. Понастоящем там живеел той самият със съгласието на Р..
Първите
две свидетелки категорично сочат, че жалбоподателката
Р.И.Б. е напуснала процесния имот още преди да е била
навършила пълнолетие. Свидетелката К. К. твърди, че тя е останала там десет
години след смъртта на баща си, т.е. до към 1990г., когато е навършила 18
години. Свидетелят Г. не сочи, жалбоподателката
някога да е напускала имота, но с оглед показанията на останалите свидетели
следва да се приеме, че тя не е установила трайна фактическа власт върху имота
след навършване на пълнолетие. При всяко положение нейните лели са имали
свободен достъп до двора. Спорадично са го обработвали и поддържали и са се
демонстрирали като собственици. Вторите двама свидетели считат, че Р.И.Б. е собственик на процесния
имот, защото само баща й, но не и неговите сестри, живял там до смъртта си. Тя
самата обаче не твърди имотът да е бил придобит на основание придобивна давност от баща, нито се позовава на слято давностно владение.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2012 г., ОСГК, „Презумпцията на чл.69 от
ЗС се прилага на общо основание в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт,
различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е
започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва
владението на останалите, намерението му за своене се
предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху
целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята
идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части
на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от
какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части,
да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава
на придобивна давност за чуждата идеална част, той
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да
владее техните идеални части за себе си“. Жалбоподателката
е живяла в имота като дъщеря и наследник на своя баща, който е само един от
съсобствениците. Липсват данни той да е отричал правата на сестрите си. Липсват
данни и самата жалбоподателката да е отричала техните
и на наследниците им права, да е демонстрирала през период от повече от десет
години намерението си да свои техните идеални части и въобще да се е
демонстрирала като едноличен собственик. Наличните данни са, че през времето,
след като е напуснала имота, тя се е появявала там инцидентно, не е
преустановила достъпа на останалите съсобственици и не им е заявила по никакъв
начин, че счита целия имот за своя собственост. По отношение на притежаваните
от въззиваемите 124/144 ид.ч.
договорът за замяна по нот.акт № 3/04.04.2018г. няма вещно- прехвърлително
действие, поради което и жалбоподателят Б.А. не се легитимира като собственик
на тези идеални части. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено, включително и в частта, с която е уважено искането по чл.537, ал.2
от ГПК за отмяната на нот.акт № 188/08.12.2017г. до
размер на 124/144 ид.ч.. Недопустима е отмяната по
реда на чл.537, ал.2 от ГПК на нотариалните актове, с които са оформени сделки,
но когато констативен нотариален акт, какъвто е и нот.акт
№ 188, удостоверява погрешно принадлежността на правото на собственост, съдът и
служебно е длъжен да го отмени.
Съобразно с решението по
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на въззиваемите
ще следва да бъдат присъдени направените от тях съдебни разноски за адв.възнаграждение в общ размер от 500 лева, като за
удобство разноските бъдат присъдени солидарно на въззиваемите,
и бъдат разделени по равно между жалбоподателите.
Предвид гореизложеното,
съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2153/31.05.2019г. по гр.д. №
12011/2018г. на ПдРС, ІІІ гр.с., с което е признато
за установено по отношение на жалбоподателите Р.И.Б. и Б.А.А.,
че въззиваемите С.Б.З., Е.Л.П., Р.Л.И., Р.И.Т., Й.И.К.,
Л.М.В., Д.Л.В., Н.С.К., И.С.Й. и Д.Г.С. са собственици на общо 124/144 ид.ч. от УПИ ХХІ-66, кв. 17 по действащия регулационен план
на с. ****, ведно с построената в имота 2-етажна масивна жилищна сграда , и нот.акт № 188/08.12.2017г., с
който Р.И.Б. е призната за едноличен собственик на горепосочения имот на
основание наследство и давностно владение, е отменен до размер на 124/144 ид.ч..
ОСЪЖДА Р.И.Б., ЕГН: **********, адрес: ***
да заплати солидарно на С.Б.З., ЕГН: **********, адрес: ***, Е.Л.П., ЕГН: **********,
адрес: ***, Р.Л.И., ЕГН: **********, адрес: ***, Р.И.Т., ЕГН: **********,
адрес: ***, Й.И.К., ЕГН: **********, адрес: ***, Л.М.В., ЕГН: **********,
адрес: ***, Д.Л.В., ЕГН: **********, адрес: ***, Н.С.К., ЕГН: **********,
адрес: ***, И.С.Й., ЕГН: **********, адрес: *** и Д.Г.С., ЕГН: **********,
адрес: *** сумата от 250 лева- съдебни разноски по настоящето дело.
ОСЪЖДА Б.А.А.,
ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на С.Б.З., ЕГН: **********, адрес: ***, Е.Л.П.,
ЕГН: **********, адрес: ***, Р.Л.И., ЕГН: **********, адрес: ***, Р.И.Т., ЕГН: **********,
адрес: ***, Й.И.К., ЕГН: **********, адрес: ***, Л.М.В., ЕГН: **********,
адрес: ***, Д.Л.В., ЕГН: **********, адрес: ***, Н.С.К., ЕГН: **********,
адрес: ***, И.С.Й., ЕГН: **********, адрес: *** и Д.Г.С., ЕГН: **********,
адрес: *** сумата от 250 лева- съдебни разноски по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: