Решение по дело №2065/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1383
Дата: 25 ноември 2019 г.
Съдия: Иван Александров Анастасов
Дело: 20195300502065
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    1383

 

гр.Пловдив, 25.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 05.11.2019г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

ИВАН АНАСТАСОВ

                                                                                                                          

при участието на секретаря: Валентина Василева

 

като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 2065/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Б.А. и Р.Б. против решение № 2153/31.05.2019г. по гр.д. № 12011/2018г. на ПдРС, ІІІ гр.с., с което е признато за установено по отношение на жалбоподателите, че въззиваемите С.Б.З., Е.Л.П., Р.Л.И., Р.И.Т., Й.И.К., Л.М.В., Д.Л.В., Н.С.К., И.С.Й. и Д.Г.С. са собственици на основание придобивна давност и наследствено правоприемство на УПИ ХХІ-66, кв. 17 по действащия регулационен план на с. ****, ведно с построената в имота 2-етажна масивна жилищна сграда. Решението се обжалва и в частта, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на въззиваемите съдебни разноски в размер на 1221,30 лева, както и в частта, с която на основание чл.537, ал. 2 ГПК е отменен нот. акт № 188/08.12.2017г., до размер на 124/144 ид.ч.. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при погрешна преценка на събраните доказателства. Иска се цялостна му отмяна.

Въззиваемите С.Б.З., Е.Л.П., Р.Л.И., Р.И.Т., Й.И.К., Л.М.В., Д.Л.В., Н.С.К., И.С.Й. и Д.Г.С. оспорват жалбата като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Първоинстанционното дело е образувано по искова молба, с която е предявен установителен иск от С.Б.З., Е.Л.П., Р.Л.И., Р.И.Т., Й.И.К., Л.М.В., Д.Л.В., Н.С.К., И.С.Й. и Д.Г.С., против Р.И.Б. и Б.А.А. за това да бъде признато за установено, че ищците са собственици на УПИ XXVI-66, целият застроен и незастроен с площ от 1529 кв.м., кв. 17 по регулационния план на село ****, одобрен със заповед № 1237/1986 г., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 76 кв.м., при граници и съседи на поземления имот: от север – УПИ XXVII-65, от юг – УПИ XXV-67, от изток – УПИ XIII-558 и УПИ XIV – 558, от запад – улица, при квоти: за всеки от ищците С.Б.З. и Д.Г.С. – по 36/144 идеални части; за всеки от ищците Е.Л.П. и Р.Л.И. – по 18/144 идеални части; за всеки от ищците Р.И.Т., Й.И.К., Н.С.К. и И.С.Й. – по 3/144 идеални части; за всеки от ищците Л.М.В. и Д.Л.В. – по 2/144 идеални части от имота. Заявено е и искане по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна в съответните квоти на нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка № 188/08.12.2017г., с който ответницата Р.И.Б. е призната за собственик на процесния имот на основание наследство и придобивна давност.

В исковата молба се твърди, че ищците и ответницата Р.И.Б. са съсобственици на процесния недвижим имот, находящ се в село ****. С нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка № 60, том II, нот.дело № 420 от 28.01.1970 г. било признато правото на собственост на основание наследство и давностно владение на лицата Р. С. Б., З.Б. С., И. Б. Б., С.Б.Б. и К. Б.Б. върху празно дворно място в село ****, цялото с площ от 3840 кв.м., имот пл. № 181 от кв. 13, при граници: Г. П., имот 182 на И. И., канал, А. Г. и П. С. Ч. В резултат от регулационните промени през годините след 1970г. имотът променил площта си и в него била построена и сграда с площ от 76 кв.м., за която било издадено удостоверение за търпимост № 57/01.12.2017 г. на Община- гр.****. Посочената в нотариалния акт Р. С. Б. била майка на останалите съсобственици и починала на 08.03.1971г., като нейните деца наследили при равни квоти нейните идеални части. З. Б. С. починала на 24.02.2000г. и оставила двама наследници – Г. Д. С.- съпруг, и Д.Г.С.- син. Г. Д. С. починал на 27.05.2002г. и бил наследен от своя син. К. Б.Б. починала на 23.09.2001г. и оставила трима наследници: Л. А. Б.- съпруг, Е.Л.П. и Р.Л.И.- дъщери. Л. А. Б. починал на 29.07.2015 г. и бил наследен от дъщерите си. И. Б. Б. починал на 31.07.1986 г. и оставил двама наследници: Г. С. Б.- преживяла съпруга, и ответницата Р.И.Б. негова дъщеря от предходна съпруга. На 08.12.2004г. починала Г. С., като оставила за свои наследници един неин брат и три сестри, а именно И. С. К., Н. С. В., М. С. Й. и С. С. Т. И. С. К. починал на 27.04.2008г. и оставил двама наследници- ищците Р.И.Т. и Й.И.К.. Н. С. В. починала на 27.04.2008г. и оставя следните наследници: Л.М.В., Д.Л.В., Л. И. Б., Л. И. Б. и С.Л. Б. М. С. Й. починала на 01.09.2013 г. и оставила двама наследници- Н.С.К. и И.С.Й.. С. С. Т. починала на 05.11.2009г., без да остави низходящи наследници. След снабдяване с нотариален акт през 1970г. за право на собственост на Р. С. Б. и четирите й деца, процесният имот се ползвал от всички тях. В началото на месец март 2018г. ищците узнали, че Р.И.Б. се снабдила с нот.акт № 188/08.12.2017г. по обстоятелствена проверка за право на собственост върху целия имот на основание наследствено правоприемство и давностно владение. Впоследствие тя се разпоредила с имота в полза на втория ответник чрез договор за замяна от 04.04.2018 г., оформен със съответен нот.акт. Твърди се, че ответницата никога не е владяла процесния имот, че не живее в село ****, както и че имотът се ползва от ищците.

С подадения от ответниците Б.А.А. и Р.И.Б. отговор на исковата молба искът се оспорва като неоснователен.

         Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че правото на собственост върху процесният имот е било придобито на посочените в нот.акт № 60/28.01.1970г. основания от Р. С. Б., З. Б. С., И. Б. Б., С.Б.Б. и К. Б.Б.. По първоинстанционното дело е прието неоспорено от страните заключение на в.л.В. Г., видно от което към 1970г. в сила е бил план на село **** от 1951г., на кадастралната основан на който са заснети бивши имоти пл.№№ 181 и 182. Различни части от тези два имота са включени в четири парцела по дворищно- регулационния план, а именно парцели VІ- 181, VІІ- 182, VІІІ- 182 и ІХ- 182. Съдейки по номерацията, единственият от тях, който е отреден за имот пл.№ 181 е първият- VІ- 181, тъй като в номерата на останалите три участва само имот пл.№ 182. Бивш парцел VІ- 181 е идентичен с имот пл.№ 66 по действащия КРП от 1986г., за който е отреден процесният УПИ ХХVІ. Съдът споделя извода на вещото лице, че, тъй като дворищно- регулационните граници по плана от 1951г. съвпадат с имотните граници по плана от 1986г., регулацията от 1951г. следва да е приложена, при което бивш имот пл.№ 181 се е трасформирал в настоящ УПИ ХХVІ- 66 с много по- малка площ и различни граници. Не е налице спор и относно наследствените права на страните и техните квоти. Спорът се свежда до това, дали жалбоподателката Р.И.Б. е своила идеалните части на съсобствениците и съответно- дали ги е придобила на основание давностно владение.

         По първоинстанционото делот са разпитани свидетелите Ц. Ф. И., Г. Щ. К., К. Р. К. и Б. Г. Г. В показанията си свидетелката Ц. И. сочи, че познава процесния имот от 1966г.. В него живели Р. С. Б. и синът й И.- баща на жалбоподателката. След смъртта на баба Р. в имота останал да живее И., заедно с дъщеря си Р.. Малко преди да почине И. се е оженил за Г., която след смъртта му останала да живее в имота. След смъртта на баща й, майката на Р. я взела да живее при нея. Първоначално само Г. обработвала двора, а впоследствие той бил разделен между нея и на трите сестри на И.- К., С. и З. След смъртта на К., за да не пустее двора свидетелката и семейството й гледали в него животни със съгласието на съпруга й. Р. не е идвала в имота. Свидетелката я видяла там само веднъж, една вечер преди няколко години. Втората свидетелка познава имота от 1980г.. В него живеела Г. След смъртта на И. за имота, освен Г., се грижели и сестрите на И.. Жалбоподателката живяла там като дете и за нея се грижела втората съпруга на баща й. Впоследствие Р.И.Б., още като дете, отишла някъде и свидетелката повече не я била виждала. Гроздена била възрастна жена, не смогвала да се грижи за целия двор и за това сестрите на И. често идвали да го поддържат. Понастоящем в имота живеели други съседи- Г., които били пуснати там от А.- сина на една от сестрите на И.. Свидетелката К. К. сочи, че живее в имот срещу процесния, от другата страна на улицата. Собственик на процесния имот бил дядо Б. Б., който имал три дъщери и един син И. / бащата на жалбоподателката/. След смъртта на Б., в имота останал да живее синът му И., който починал преди около 20- 30 години. След неговата смърт в имота останали да живеят съпругата му Г. и дъщеря му Р.. Двете живели в имота около 10 години. След това Г. починала, а за Р. се чуло, че се омъжила и живее някъде в Северна България. Р. идвала в имота един-два пъти. След смъртта на Г., имотът не се стопанисвал от никого, къщата пустеела. Около една година в къщата живеели някакви хора под наем. Свидетелката допуска, че наемодател им е Р.. Тя счита, че имотът е неин, защото тя била живяла последно там. Понастоящем в имота живеел Б. Г. Свидетелят Б. Г. също сочи, че имотът е бил собственост на Б. Б. В имота, освен Б., живеел синът му И. с дъщеря си Р.. Свидетелят сочи, че преди 7- 8 години виждал и сестрите на И. да сеят нещо в имота. Понастоящем там живеел той самият със съгласието на Р..

         Първите две свидетелки категорично сочат, че жалбоподателката Р.И.Б. е напуснала процесния имот още преди да е била навършила пълнолетие. Свидетелката К. К. твърди, че тя е останала там десет години след смъртта на баща си, т.е. до към 1990г., когато е навършила 18 години. Свидетелят Г. не сочи, жалбоподателката някога да е напускала имота, но с оглед показанията на останалите свидетели следва да се приеме, че тя не е установила трайна фактическа власт върху имота след навършване на пълнолетие. При всяко положение нейните лели са имали свободен достъп до двора. Спорадично са го обработвали и поддържали и са се демонстрирали като собственици. Вторите двама свидетели считат, че  Р.И.Б. е собственик на процесния имот, защото само баща й, но не и неговите сестри, живял там до смъртта си. Тя самата обаче не твърди имотът да е бил придобит на основание придобивна давност от баща, нито се позовава на слято давностно владение.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК,Презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си“. Жалбоподателката е живяла в имота като дъщеря и наследник на своя баща, който е само един от съсобствениците. Липсват данни той да е отричал правата на сестрите си. Липсват данни и самата жалбоподателката да е отричала техните и на наследниците им права, да е демонстрирала през период от повече от десет години намерението си да свои техните идеални части и въобще да се е демонстрирала като едноличен собственик. Наличните данни са, че през времето, след като е напуснала имота, тя се е появявала там инцидентно, не е преустановила достъпа на останалите съсобственици и не им е заявила по никакъв начин, че счита целия имот за своя собственост. По отношение на притежаваните от въззиваемите 124/144 ид.ч. договорът за замяна по нот.акт № 3/04.04.2018г. няма вещно- прехвърлително действие, поради което и жалбоподателят Б.А. не се легитимира като собственик на тези идеални части. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, включително и в частта, с която е уважено искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяната на нот.акт № 188/08.12.2017г. до размер на 124/144 ид.ч.. Недопустима е отмяната по реда на чл.537, ал.2 от ГПК на нотариалните актове, с които са оформени сделки, но когато констативен нотариален акт, какъвто е и нот.акт № 188, удостоверява погрешно принадлежността на правото на собственост, съдът и служебно е длъжен да го отмени.

Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на въззиваемите ще следва да бъдат присъдени направените от тях съдебни разноски за адв.възнаграждение в общ размер от 500 лева, като за удобство разноските бъдат присъдени солидарно на въззиваемите, и бъдат разделени по равно между жалбоподателите.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ :

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 2153/31.05.2019г. по гр.д. № 12011/2018г. на ПдРС, ІІІ гр.с., с което е признато за установено по отношение на жалбоподателите Р.И.Б. и Б.А.А., че въззиваемите С.Б.З., Е.Л.П., Р.Л.И., Р.И.Т., Й.И.К., Л.М.В., Д.Л.В., Н.С.К., И.С.Й. и Д.Г.С. са собственици на общо 124/144 ид.ч. от УПИ ХХІ-66, кв. 17 по действащия регулационен план на с. ****, ведно с построената в имота 2-етажна масивна жилищна сграда , и нот.акт № 188/08.12.2017г., с който Р.И.Б. е призната за едноличен собственик на горепосочения имот на основание наследство и давностно владение, е отменен до размер на 124/144 ид.ч..

ОСЪЖДА Р.И.Б., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати солидарно на С.Б.З., ЕГН: **********, адрес: ***, Е.Л.П., ЕГН: **********, адрес: ***, Р.Л.И., ЕГН: **********, адрес: ***, Р.И.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, Й.И.К., ЕГН: **********, адрес: ***, Л.М.В., ЕГН: **********, адрес: ***, Д.Л.В., ЕГН: **********, адрес: ***, Н.С.К., ЕГН: **********, адрес: ***, И.С.Й., ЕГН: **********, адрес: *** и Д.Г.С., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 250 лева- съдебни разноски по настоящето дело.

ОСЪЖДА Б.А.А., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на С.Б.З., ЕГН: **********, адрес: ***, Е.Л.П., ЕГН: **********, адрес: ***, Р.Л.И., ЕГН: **********, адрес: ***, Р.И.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, Й.И.К., ЕГН: **********, адрес: ***, Л.М.В., ЕГН: **********, адрес: ***, Д.Л.В., ЕГН: **********, адрес: ***, Н.С.К., ЕГН: **********, адрес: ***, И.С.Й., ЕГН: **********, адрес: *** и Д.Г.С., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 250 лева- съдебни разноски по настоящето дело.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: