№ 97
гр. Стара Загора, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Анна Т. Трифонова
Иванела Ат. Караджова
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско
дело № 20235501000024 по описа за 2023 година
Обжалвано е решение № 905/27.10.2022 г., постановено по гр.д. №
1545/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта, с която е
осъдено ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД да заплати на Ж. С. А., действащ чрез законния
си представител С. Ж. А., на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата от 7500 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
причинени при ПТП на 24.07.2021г. от М.К.Б., при управление на МПС - лек
автомобил марка „Д.Н." с peг. № ЕВ *** ВА, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” в ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД С., застрахователна полица
№ BG/30/121000231234, със срок на валидност от 00:00ч. на 16.01.2021 г. до
23:59 ч. на 15.01.2022 г., ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до
окончателното плащане.
Въззивникът ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД излага доводи за неправилност на
обжалваното решение. Направено е искане да се отхвърли предявения иск,
като се излагат съображения. Направено е искане за назначаване на повторна
автотехническа експертиза, тъй като такава не била допусната пред районния
съд, въпреки оспорването на заключението, която повторна експертиза да
отговори на въпросите, поставени в отговора на исковата молба, както и на
въпросите, формулирани във въззивната жалба.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с която въззиваемия Ж. С. А.,
действащ чрез законния си представител С. Ж. А. оспорва направените в нея
1
оплаквания. Излага съображения, че решението е правилно, законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства,
намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.432 във вр. с чл.429 от КЗ.
Ищецът Ж. С. А., действащ чрез своята майка и законен представител
С. Ж. А. моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД
„Д.Б.Ж.З." АД да заплати на обезщетение в размер на 15 000 лв. за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените
физически и психически болки и страдания вследствие получените телесни
увреждания при ПТП, настъпило на 24.07.2021г. в с.Г.Б., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата, на която ответникът е постановил
отказа по предявената извънсъдебна претенция - 01.03.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД С. представя по делото писмен отговор,
в който взема становище, че оспорва предявения иск по основание и размер и
моли да бъде отхвърлен. Евентуално при основателност на иска оспорва
неговия размер.
По делото не е спорно, че на 24.07.2021г. в 18:30 часа в с.Г.Б., общ.С.З.
между лек автомобил „Д.Н." с peг. № ЕВ *** ВА, управляван от М.К.Б. и
пешеходеца Ж. С. А. е възникнало ПТП.
Не е спорно наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на МПС марка „Д.Н." с
peг. № ЕВ *** ВА с ответника ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД С. - застрахователна
полица № BG/30/121000231234, със срок на валидност от 00:00ч. на
16.01.2021г. до 23:59ч. на 15.01.2022г.
За възникналото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №1228р-9922/26.0702021г., в който относно причините за
ПТП е посочено – „участник 1“ /лек автомобил „Д.Н." с peг. № ЕВ *** ВА/
при движение с несъобразена скорост застига и блъска „участник 2“ /Ж. С.
А./, който се движи по пътното платно.
По делото са представени АУАН №268375/24.07.2021г. и наказателно
постановление №21-1228-003125/04.10.2021г., от които се установява, че на
водача на МПС „Д.Н." с peг. № ЕВ *** ВА – М.К.Б. е наложено
административно наказание затова, че на 24.07.2021г. в 18,30 часа в с.Г.Б.,
община С.З. на път Общински SZR1181, в посока юг, северен вход/изход на
селото управлява лек автомобил „Д.Н." с peг. № ЕВ *** ВА, собственост на
К.Й.Б., като при приближаване в населено място, където до пътя се намират
2
деца, не спира при необходимост и блъска с предна дясна част (калник) на
МПС внезапно навлязло на пътното платно дете Ж. С. А., като реализира
ПТП с пострадало лице, като виновно е нарушил чл.117 от ЗДвП.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, от името на ищеца е
предявена извънсъдебна претенция пред ответното дружество за заплащане
на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени
вреди. Същата е изпратена с „Б.П." ЕАД на 29.11.2021г. и в ответното
застрахователно дружество била образувана щета под № 0801-007002/2021-
01. С писмо изх. № 6563/21.12.2021г. дружеството поискало допълнителни
медицински документи, с каквито ищецът не разполагал. С уведомление изх.
№1141/01.03.2022г. дружеството се произнесло с отказ да уважи претенцията
с мотива, че не е установена вината на водача, негово противоправно
поведение и връзката на това поведение с настъпилия резултат.
За изясняване на обстоятелствата по делото във връзка с механизма на
настъпване на ПТП са допуснати гласни доказателства и е назначена и
изслушана съдебна автотехническа експертиза.
От показанията на св. Б., водач на „Д.Н." с peг. № ЕВ *** ВА се
установява, че 24.07.2021г. навлизайки в с.Г.Б., където пътят е прав, видял в
далечината, че има някой на пътното платно и намалил скоростта в границите
на 50 км. Впоследствие виждайки, че има деца на пътя, намалил скоростта до
20 км. Свидетеля уточнява, че децата са били в неговото платно и се движели
в банкета, нямало тротоар. Свидетеля предприел маневра, дал мигач, намалил
скоростта, видял, че няма никой в насрещното платно, но при заобикалянето
на децата, при изравняване с едното, то се хвърлило към колата и се ударило
в предната част на колата.
От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и
съдът възприема като компетентно и добросъвестно се установява, че
произшествието е възникнало на общински път на северния вход/изход на
с.Г.Б.; пътят е без хоризонтална маркировка; няма очертана пешеходна
пътека; участъкът е прав, произшествието е настъпило в 18:30 часа на
24.07.2021г. в светлата част на денонощието, следователно водачът е имал
възможност да възприеме децата от достатъчно голямо разстояние 50-100 м.;
времето на реакция на водача при конкретните условия е 0,8 сек; детето не е
било в опасната зона за спиране на автомобила. Вещото лице сочи, че по
данни на водача, същия е забелязал двете деца и е намалил скоростта до 20
км/ч; в този случай опасната зона за спиране на автомобила е 7,99м.
Относно механизма на настъпване на ПТП вещото лице сочи, че ЛА
„Д.Н." с peг. № ЕВ *** ВА се е приближавал към селото, водачът забелязал
две деца край пътя, намалил скоростта и предприел тяхното заобикаляне; в
момента, в който е минавал покрай децата, едното от тях внезапно е
предприело пресичане на пътното платно и се е ударило в преден десен
калник на автомобила, след удара паднало на терена в дясно от автомобила.
Вещото лице дава заключение, че причината за настъпване на
3
произшествието е неправилната маневра от страна на водача на ЛА „Д.Н." с
peг. № ЕВ *** ВА; той е предприел заобикаляне на мястото, където са били
двете деца на разстояние 1 - 1,5м, което е недостатъчно като се има предвид
пъргавината на дете, на възрастта на пострадалото. Вещото лице сочи, че
децата са имали техническа възможност да възприемат автомобила; няма
зрителни прегради, които да ограничават видимостта.
С оглед изясняване на обстоятелствата във връзка с причинените в
резултата на ПТП на ищеца вреди е назначена и изслушана съдебно-
медицинска експертиза, представена е медицинска документация и са
допуснати и събрани гласни доказателства.
От заключението на съдебномедицинската експертиза, което не е
оспорено от страните се установява, че ищеца Ж. С. А. при ПТП на
24.07.2021г. е получил следните травматични увреждания: мекотъканен оток;
разкъсноконтузна рана в дясната теменна област на главата и лекостепенно
мозъчно сътресение; охлузвания на крайниците. Вещото лице сочи, че тези
травматични увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП. Ищецът е
понасял болки и страдания в продължение на две седмици, като първоначално
те са били умерено изразени, а във втората половина на периода слабо
изразени. Проведено е специализирано тридневно болнично лечение –
хирургична обработка на раната на главата плюс антибиотици и
медикаментозна терапия по отношение на мозъчното сътресение.
Възстановителния период при такива травми и 2-3 седмици, като няма данни
конкретния случай да надхвърля този срок; Няма данни за усложнения.
От показанията на разпитания свидетел С. се установява, че след
инцидента детето престояло 2-3 дни в болница, имало превръзка на главата,
приемало обезболяващи, оплаквало се от главоболие, лечението продължило
2-3 седмици. Свидетелят сочи също, че непосредствено след произшествието
детето било уплашено, а в последствие се страхувало да излиза на улицата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП – 24.07.2021 г., по силата на което ЗАД „Д.Б.Ж.З.”
АД е поел задължение да обезщети увредените при използването на
застрахования л.а. Д.Н." с peг. № ЕВ *** ВА трети лица, се установява от
електронна справка в сайта на Г.Ф.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
4
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, от името на ищеца е
предявена извънсъдебна претенция пред ответното дружество за заплащане
на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени
вреди. Същата е изпратена с „Б.П." ЕАД на 29.11.2021г. и в ответното
застрахователно дружество била образувана щета под № 0801-007002/2021-
01. Поради това съдът намира, че предявения иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода
на настоящото производство.
Видно от заключението на автотехническата експертиза, процесното
ПТП е настъпило по следния начин: водачът на л. а. „Д.Н." с peг. № ЕВ ***
ВА се е приближавал към селото, водачът забелязал две деца край пътя,
намалил скоростта и предприел тяхното заобикаляне; в момента, в който е
минавал покрай децата, едното от тях внезапно е предприело пресичане на
пътното платно и се е ударило в преден десен калник на автомобила, след
удара паднало на терена в дясно от автомобила. Причината за настъпване на
произшествието е неправилната маневра от страна на водача на ЛА „Д.Н." с
peг. № ЕВ *** ВА, който е предприел заобикаляне на мястото, където са били
двете деца на разстояние 1 - 1,5 м., което е недостатъчно като се има предвид
пъргавината на дете, на възрастта на пострадалото.
С оглед изложеното съдът намира, че водачът на л. а. Д.Н." с peг. № ЕВ
*** ВА е нарушил разпоредбата на чл. 117 от ЗДвП, където е посочено, че
при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се
намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали
скоростта, а при необходимост - и да спре.
С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на водача
на л.а. „Д.Н.“ с peг. № ЕВ *** ВА са в пряка причинна връзка с настъпилите
увреждания на Ж. С. А. и следва да се направи извод, че презумцията на чл.
5
45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и
имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза,
вследствие на процесното ПТП, Ж. С. А. е получил мекотъканен оток,
разкъсноконтузна рана в дясната теменна област на главата и лекостепенно
мозъчно сътресение, охлузвания на крайниците, имащи характера на лека
телесна повреда. Ищецът е понасял болки и страдания в продължение на две
седмици, като първоначално те са били умерено изразени, а във втората
половина на периода слабо изразени. Възстановителния период е продължил
2-3 седмици. Освен това ПТП се е отразило и на неговото психическо и
емоционално равновесие – ищеца е бил уплашен от преживяното, страхувал
се е да излиза да играе на улицата.
Ето защо съдът като взе предвид, тежестта на травмите, болките и
страданията, както и факта, че предвид, възрастта на Ж. С. А., към момента на
ПТП – 12 години, същият неминуемо е изживял шок и емоционален стрес,
което е дало отражението върху психо-емоционалното му състояние, приема,
че справедливо обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
би била сумата от 7 500 лв.
По възражението за съпричиняване.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
6
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на това основание предполага доказвани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Тежестта за доказване на възражението за
съпричиняване е на ответното дружество, което в настоящия случай не
установи, че пострадалият се е намирал на пътното платно и по този начин е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Поради това съдът
намира това възражение за съпричиняване за неоснователно.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума.
В настоящия случай, ищецът е предявил претенцията си на 01.12.2021 г.,
когато ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД е получил същата и съответно е образувал щета
под № 0801-007002/2021-01. С оглед горепосочените разпоредби, ищецът е
имал право да претендира законна лихва от 01.12.2021 г., когато е предявил
застрахователната си претенция, но с оглед диспозитивното начало съдът
следва да присъди законна лихва от 01.03.2022 г. до окончателното плащане
на сумата.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
В настоящия случай видно от представения пред първоинстанционния
съд договор за правна защита и съдействие, /л.15 от гр. д.№ 1545/2021 г./ е
посочено, че оказването на правна защита и съдействие се изразява в
образуване и водене на гражданско дело за обезщетение за неимуществени
вреди на Ж. С. А. до приключването му във всички инстанции и е
обективирано изявление, че договореното възнаграждение е съгласно чл. 38,
7
ал. 1, т. 2 от ЗА.
В горепосочения договор не е посочена дата, но като се вземе предвид,
че същият е приложен към исковата молба, която е подадена на 18.04.2022 г.,
приложение по отношение на това адвокатско възнаграждение следва да
намери Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие
преди изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022 г. Разпоредбите на Наредба №
1/2004 г. имат материалноправен характер, поради което приложима е тази
редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора
за правна защита и съдействие, доколкото на изменението на подзаконовия
нормативен акт изрично не е предадено обратното действие./ в този смисъл
определение № 782/12.12.2014 г. по ч. т. д. № 3545/2014 г. на II ТО на ВКС,
определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д. № 1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и
определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС,
Определение № 534 от 8.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1135/2016 г., I т. о.,
ТК/.
С оглед изложеното и като се взе предвид обжалваемият интерес от
7 500 лв., то съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие/преди изменението с
ДВ бр.88 от 4.11.2022 г./ по дела с определен интерес, възнагражденията са
следните: при интерес от 5 000 до 10 000 лв. – 580 лв. +5 % за горницата над 5
000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай
минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 705 лв.
Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокат Щ.Х.Щ. е регистриран по ЗДДС и следователно при спазване
на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат
Щ.Х.Щ. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца е в размер на
846 лв. с ДДС /705 х 20% = 846 лв./.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 905/27.10.2022 г., постановено по гр.д. №
1545/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД с ЕИК ****със седалище и адрес на
управление гр.С., район И., ж.к.Д., **** да заплати на адвокат Щ.Х.Щ., АК
8
Х., с адрес гр.С., ******, БУЛСТАТ ****, при условията на чл.38 ал.2 от ЗА
сумата от 846 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на ищеца Ж. С. А., действащ чрез неговия
законен представител С. Ж. А..
Горепосочените суми за обезщетение и адвокатско възнаграждение
могат да бъдат заплатени по банкова сметка IBAN **********, „Р.” АД с
титуляр Щ.Х.Щ..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9