№ 46
гр. Севлиево, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20224230200001 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателката Ц.. СЛ. В. от гр. С. е обжалвала Електронен фиш /ЕФ/ за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, серия К, № 4341565, издаден от ОДМВР - Габрово, с който за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 300.00 лева. В жалбата се твърди, че ЕФ е необоснован,
незаконосъобразен и неправилен, в подкрепа на което се излагат подробни
съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
За ответника по жалбата – ОД на МВР - Габрово, редовно призован, не се явява
представител при разглеждане на делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 20.07.2020 година, в 09:02 часа, на Главен път І-4, км. 85+665, община
Севлиево, в посока на движение гр. Велико Търново, бил установен и заснет с
автоматизирано техническо средство „ARH CAM S 1“ лек автомобил „БМВ 330 И» с
рег. № СВ *** РА. Автоматизираното техническо средство отчело, че скоростта на
автомобила, след приспаднат толеранс от 3 км/ч. е 72 км/ч при ограничение на
скоростта от 40 км/час, въведено с пътен знак В 26. В последствие била направена
справка в програмата за регистрация на автомобили в Република България, при която
1
било установено, че автомобилът е собственост на Адвокатско дружество «***» гр. С.,
представлявано от К.К.Б.. Във връзка с това бил издаден електронен фиш Серия К, №
3980902, с който била наложена глоба в размер на 300 лева. След връчване на фиша
представляващият адвокатското дружество К.Б. депозирала декларация по чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, с която декларирала, че на 20.07.2020 година процесният автомобил бил
управляван от Ц.* В.. Въз основа на тази декларация издаденият ЕФ Серия К, №
3980902 бил анулиран, след което бил издаден обжалваният електронен фиш срещу
жалбоподателката, с който за установеното с автоматизираното техническо средство
нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от ОД МВР Габрово, на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП било наложено
наказание глоба в размер на 300.00лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите
по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност –
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, серия К, № 4341565, издаден от ОДМВР – Габрово, с приложен
към него снимков материал; ЕФ Серия К, № 3980902; Молба от К.Б.; Декларация от
същата във връзка с чл. 189, ал. 5 от ЗДвП; Копия на контролен талон и СУМПС на Ц.*
В.; Данни от регистъра на БУЛСТАТ; Справка за собствеността на автомобила;
Снимка; Протокол за използване на техническо средство от 20.07.2020 година;
Протокол от проверка; Преглед на фиш и Справка от ОПУ – Габрово за вертикалната
пътна сигнализация на път I-4/Е-772 „Граница Ловеч – Севлиево – граница Велико
Търново“ от км. 84+ 162 до км. 86+178 в посока гр. Велико Търново към 20.07.2020
година.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени
доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от електронният фиш е връчен на жалбоподателката на 17.12.2021
година. Жалбата е заведена в деловодството на ОД на МВР - Габрово на 23.12.2021 г.,
тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се
разгледа по същество.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издадения електронен фиш относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
В хода на производството съдът намира, че са спазени разпоредбите на
чл. 57 от ЗАНН и чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В ЕФ са посочени териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на моторното превозно средство, лицето, което е ползвало
2
/управлявало/ моторното превозно средство на инкриминираната дата, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в
процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано, като е
посочено, че същото е на ГП I- 4 км. 85+665 в посока гр. Велико Търново, който
участък се намира на територията на Община Севлиево. Съдът следва да отбележи, че
електронният фиш е издаден законосъобразно според утвърдения образец, поради
което при издаването му не се посочват датата на издаването, имената и длъжността на
лицето, което го е издало, така както това е необходимо при съставянето на АУАН и
НП. В тази връзка възражението на жалбоподателката, че електронният фиш е издаден
след изтичане на шестмесечния законов срок, се явява несъстоятелно, още повече, че
процесният електронен фиш е издаден веднага след подаване на декларацията по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП във връзка с издадения първоначален електронен фиш, за който
няма спор, че е издаден на 20.09.2020 година.
В електронния фиш са посочени и разрешената скорост, която видно от
представените по делото доказателства – Протокол от заседание на комисия и Справка
от ОПУ – Габрово е била 40 км/ч., въведена с пътен знак В 26, както и установената
такава на движение на процесното МПС, като следва да се има предвид, че посочената
в електронния фиш скорост е след приспадане на толеранс от - 3 км/ч, което
представлява наказуемата скорост, която автоматично генерира програмата на
мобилната система за видеоконтрол, намалена от измерената в зависимост от обхвата
на скоростта. В случая ясно е видно от записа на видеоклипа, че измерената скорост е
75 км/ч., а в ЕФ е посочена нейната намалена стойност - 72 км/ч., с което се
опровергава по безспорен начин твърдението на жалбоподателката в жалбата срещу
ЕФ, че посочената скорост не е след приспаднат толеранс, а измерената такава. От
представения снимков материал се установява, че измерената скорост е скоростта на
движението на автомобила, управляван от жалбоподателката, а не на някои други
автомобили. В него ясно са записани максималната разрешена скорост, скоростта след
приспаднат толеранс, датата и часа на нарушението и регистрационния номер на
автомобила, движещ се с тази скорост /Разпознат: Рег. № СВ *** РА/. Имайки предвид
обстоятелството, че системата автоматично засича скоростта на автомобила, посочен в
самия видеоклип, не следва да има съмнения, че засечената скорост е точно на този
автомобил.
От доказателствата по делото се установява, че АТСС е одобрено по реда
на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския
институт по метрология, удостоверено с представения по административната преписка
Протокол от проверка от 2017 година. Стационарно преносимият уред за контрол на
скоростта е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с
3
вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото измерва
скоростта и разстоянието на преминаващите моторни превозни средства само в
автоматичен режим от статив /тринога/ или от конзола в патрулен автомобил в
стационарно положение. Принципът на работа на системата е основан на лазерен
модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от
преминаващите превозни средства. Измерванията се документират от две
конструктивно идентични камери, оборудвани с обективи с различни фокусни
разстояния. След всички измервания и направените изчисления, устройството
предоставя една валидно измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС.
Ако измерванията съдържат некоректно измерени скорости, системата игнорира
измерването. Стационарно приносим уред за контрол на скоростта - ARH CAM S 1 е
система за контрол на скоростните режими, притежаваща удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126, издаден от БИМ и отговаря на изискванията
на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение
по пътищата, като установените данни за нарушения с тях не могат да бъдат
променяни поради липсата на пряк достъп до тях от оператора, като това важи също и
за процесите на съхранение и експорт на данни. За всяко регистрирано нарушение
устройството ARH CAM S 1 прави пет снимки, които дават възможност да се проследи
траекторията на съответното МПС, като само на снимката, направена по време на
самото измерване на скорост, има данни за измерената скорост и дистанция на
измерваното МПС. На останалите придружаващи снимки тези полета са празни.
Следва да се има предвид, че установените данни за нарушенията чрез СПУКС не
могат да бъдат променяни, поради липса на пряк достъп до тях от оператора, като това
важи също и за процесите на съхранение и експорт на данни.
На кадрите от снимковия материал, снет от записания клип, се наблюдава ясно
автомобила и неговия регистрационен номер, визиран в електронния фиш, чието
разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното средство
за видеоконтрол, изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС, тъй
като видно от данните на снимковия материал, заснемането е осъществено при
приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на
жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковият
материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административно
наказателния процес.
Измерената скорост на движение на автомобила е 75 км/ч., допустимата
грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема
4
скорост от 72 км/ч, след приспадане на толеранса.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на
чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение, определено от АНО от 32 км./ч.,
законодателят, в разпоредбата на ал. 2, т. 4 от същия текст, е предвидил глоба в размер
на 300 лева. Размерът на санкцията е фиксиран в закона и е безпредметно обсъждането
на нейната справедливост.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването
на процесното административно нарушение на чл. 21 от ЗДвП е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, което представлява мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Следва да се отбележи, че
законът в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изрично предвижда случаите, в които се издава
електронен фиш, без да е необходимо да се съставя АУАН срещу нарушители и
съответно наказателно постановление след това.
Съдът намира, че електронният фиш правилно е бил издаден на Ц.В., тъй
като тя е лицето, посочено от собственика на автомобила като водач на последния на
инкриминираната дата. Както бе посочено по – горе във връзка с подаването на
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от представляващия адвокатското дружество,
чиято собственост е автомобила, е издаден процесния електронен фиш, а
първоначалния такъв е бил анулиран. В тази връзка съдът намира за несъстоятелни
възраженията на жалбоподателката, че в ЕФ не било посочено обстоятелството чия
собственост е автомобила, съответно и ЕИК на адвокатското дружество, тъй като в
обжалвания електронен фиш е отразено, че глобата са налага на ползвателя на
моторното превозно средство, а не на неговия собственик. Ето защо съдът намира, че
електронният фиш правилно и законосъобразно е издаден срещу жалбоподателката –
ползвател на превозното средство, което е било управлявано от нея с превишена
скорост на 20.07.2020 година.
Жалбоподателката претендира да ѝ бъдат заплатени направените от нея разноски
за адвокатски хонорар, но предвид изхода на делото, такива не ѝ се дължат.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, серия К, № 4341565 от 20.07.2020 г. за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОД МВР - Габрово, с който на Ц.. СЛ. В., ЕГН: **********, от гр.
С., ж.к. ***, за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер
на 300,00лв. /триста/ лева, като ПРАВИЛЕН И ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6