РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Девня, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И.ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20223120100851 по описа за 2022 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 127 ал. 2 и чл. 143 ал.1 и ал.2 вр. чл. 142 от СК.
Производството е образувано по искова молба, предявена от К. Е. Г.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. С*********, чрез процесуален представител -
адв. С. Н. срещу Т. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С********* с искане
за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
детето И. К.в Г., ЕГН: ********** на бащата; за определяне местоживеенето
на детето при бащата; за определяне на режим на лични контакти на детето с
майката и за осъждането й да заплаща в полза на детето месечна издръжка в
размер на 300 лева, считано от 01.06.2022 г., платима до всяко пето число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при просрочие.
Твърди се в молбата, че страните са живели на съпружески начала
без брак, като от съвместното им съжителство имали родено едно дете - И.
К.в Г., роден на ****** г. Излага се, че в началото на м. юни 2022 г.,
ответницата напуснала безпричинно семейното жилище в гр. С., където
страните живеели заедно със своето дете, като заявила на ищеца, че детето не
я интересува и го оставя на моите грижи. След това на няколко пъти Т. се
завръщала при семейството си, но за по няколко дни, след което изчезвала
отново без да казва къде отива. От общи познати ищецът разбрал, че в
момента ответницата е в чужбина, като твърди, че няма връзка с нея, поради
1
което не могат да постигнат съгласие по въпроса за упражняване на
родителските права върху общото им дете.
При така стеклите се обстоятелства за ищецът се е породил правен
интерес от предявяване на настоящите искове, като моли въпросът за
родителските права и издръжката на детето да се реши по съдебен ред.
Претендира упражняването на родителските права върху детето И. и
осъждането на ответницата да заплаща месечна издръжка на детето си в
размер на 300 лева. В с. з. ищецът се явява лично и с проц. представител –
адвокат. Изслушан лично от съда той заявява, че ответницата е напълно
дезинтересирана от детето си, не го е потърсила от момента, в който е
напуснала общото им жилище, от когато до настоящия момент той полага
грижи за отглеждането на детето с помощта на своите майка и сестра. В хода
на устните състезания пълномощникът на ищеца пледира за уважаване на
предявените искове.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата.
Редовно призована, същата не се явява и в с.з. и не изпраща проц.
представител за участие по делото.
За контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане” –
Вълчи дол в с. з. представител не се явява.
След преценка на събраните доказателства по отделно и в
съвкупност, съдът направи следните фактически констатации:
От Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № ********* г. се установява, че детето И. К.в Г., ЕГН: ********** е
родено на *********** г. от родители ищеца К. Е. Г. и ответницата Т. Н. С.
/сега Д., видно от приложения препис от Решение №158/23-09.2021 г.,
постановено по гр. дело №188/2021 г. по описа на РС –Девня/.
От приетите социални доклади, изготвени от ДСП – Вълчи дол се
установява, че жилищните условия в дома на ищеца К. Г. са много добри и
подходящи за отглеждане на дете на възрастта на И. Грижите за детето се
полагат основно от бабата по бащина линия на детето – Е. Г.а Димитрова и
неговия баща К. Г.. Майката на детето – ответницата Т. Д. от 6 - 7 месеца е
напуснала семейното жилище и е оставила грижите за детето на неговия баща
и роднините му. Бащата е осигурил сигурна и стабилна среда за детето си,
грижите които полага за него заедно със своите близки са адекватни и
задоволяват напълно неговите потребности от храна, облекло, мед. грижи,
игри. Между него и детето има изградена силна емоционална връзка. Такава
има и между детето и роднините на бащата – неговата по – голяма дъщеря Е.
К.ва на 10 год., неговата майка, неговата сестра – леля на детето. Доходите на
бащата са стабилни, задоволителни и постоянни. Ответницата и майка на
2
детето не е била намерена на адреса, регистриран като нейн постоянен и
настоящ адрес в гр. С**********, поради което социално проучване с оглед
нейния родителски капацитет не е извършено от ДСП – Вълчи дол.
По делото няма други данни за настоящото местонахождение на
ответницата. Съдът не разполага с механизъм за неговото установяване.
В показанията си свидетелите на ищцовата страна – Т. Е.а Г.а /сестра
на ищеца/ и И. К. П. /без родствена връзка със страните/ заявяват, че от
раждането на детето за него основно се е грижил неговия баща – ищецът К. Г.
с помощта на своите роднини – майка и сестра. Ответницата Т. Д. „обичала
живота и чашката” още преди да се роди детето и не се интересувала от него,
дори и когато е живеела в дома на ищеца в гр. С. От 5 около 5 – 6 месеца тя
напуснала този дом и оставила детето изцяло на грижите на баща му.
Свидетелите твърдят, че не знаят къде се намира в момента ответницата, че
ищецът се справя с грижите за отглеждането и възпитанието на детето,
въпреки неговата крехка възраст, като е осигурил много добри социални и
битови условия за развитието на детето и получава пълна подкрепа за това от
своите близки роднини.
Съдът цени показанията на свид. Т. Г.а в светлината на близката й
родствена връзка със страна по делото, което я прави пряко заинтересована от
неговия изход, но въпреки това ги кредитира с пълно доверие тъй като
съответстват напълно на показанията на незаинтересования свидетел по
делото И. П.и на обективно доказателство по делото, каквото е социалния
доклад на ДСП – Вълчи дол.
Съдът, въз основа на установеното от фактическа страна, прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 127 ал. 2 от СК, когато родителите не
живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето си, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на
детето и за упражняването на родителските права спрямо него, както и иск за
определяне на издръжка, дължима от майката, са предявени от страна на
бащата, който твърди, че поради липсата на контакт с майката двамата не
могат да постигнат съгласие по тези въпроси. Ответницата не представя
отговор на исковата молба, не участва в с.з. лично или чрез проц.
представител, не ангажира доказателства по делото, не представя писмено
становище или защита по предявените искове.
Отношенията между родители и деца имат важно значение, както за
семейството и всеки един от членовете му, така и за обществото. При намеса
в тези отношения с оглед тяхното регулиране, съдът следва да отчете всички
3
обстоятелства, касаещи тяхното развитие, така че постановения от него
съдебен акт да защити в най – голяма степен интересите на детето. Тези
отношения, с оглед естеството си, излизат извън рамките на развитие на едно
нормално гражданско правоотношение с права и съответни на него
задължения, затова и законодателят е предоставил възможност на съда да
преценява във всеки конкретен случай, когато тяхното нормално развитие е
нарушено, на кого от родителите да предостави отговорността за
отглеждането и възпитанието на детето в по – голям обем и упражняването на
родителските функции.
В настоящият съдът не е изправен пред дилема на кого следва да се
предоставят родителските права по отношение на детето на страните,
доколкото по делото безспорно се установява, че само единият родител
притежава потенциал да възпитава своето дете, да полага адекватни грижи за
него и има желание да го прави.
В случая анализът на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, налага извода, че родителските права по отглеждането на
детето И. следва да бъдат предоставени на бащата. При преценка на
родителските качества /която е задължителна при настоящия спор, с оглед
интереса на децата/ събраните доказателства сочат, че при бащата се
наблюдава житейска зрялост и умения да се справя със ситуациите, като
помощ при отглеждането на невръстното дете понастоящем му оказват
неговата майка и сестра Видно от изготвения по делото социален доклад, за
детето в дома на бащата са осигурени добри социално - битови условия за
осигуряване на нормалното физическо и психическо израстване и
формирането му като пълноценна личност. Същото има изградена силна
емоционална връзка с бащата и неговите роднини, които му помагат активно
при неговото отглеждане. В пълна степен са му осигурени здравни грижи,
дом, лично пространство, храна, облекло, социални контакти и др. От друга
страна цялостното поведение на майката, предвид събраните гласни и
писмени доказателства и факта, че същата не е потърсила детето си през
значителен период от време, не се е интересувала от неговото физическо и
емоционално състояние и го е оставила на грижите на бащата, говори за
житейската й незрялост и невъзможността й да се грижи за своето дете. По
никакъв начин майката не е демонстрирала и желание да се грижи за детето
си. По делото липсват доказателства относно нейните доходи, няма данни за
регистрирани понастоящем трудови договори на ответницата на територията
на РБългария, за притежавани от нея недвижими имоти или МПС – та, дори
липсват данни за настоящото й местонахождение. За незаинтересоваността на
ответницата от детето говори и непредставянето на отговор на връчената й
редовно на регистрирания адм. адрес искова молба и неявяването й по делото,
4
за което е редовно призована.
Недобросъвестното й процесуално поведение е довело социалните
служби до невъзможността да извършат възложеното им от съда проучване
досежно нейния родителски капацитет. Поради това и съдът приема, че
въпреки ниската възраст на детето Иван, именно бащата е по – пригоден от
двамата родители да го отглежда и възпитава. По преценка на съда бащата
разполага с добри ресурси да отглежда детето си, има добри възпитателски
качества, като разполага с добри за българските стандарти материални
възможности. Социалното обкръжение на бащата, жилищно - битовите и
другите материални условия на живот допълнително благоприятстват за
правилното отглеждане и развитие на детето на страните. Доказателство за
това е и факта, че той сам отглежда и другото си по – голямо дете, родено от
друга майка.
Като последица от предоставянето на родителските права на бащата,
местоживеенето на детето следва да бъде определено при него на адреса, на
който живее в гр. С, обл. Варна.
При предоставяне упражняването на родителски права в пълен обем
на единия родител, съдът следва да определи и режим на лични контакти с
другия. Той следва да е такъв, че в максимална степен да задоволи
потребността на детето и от двамата родители. Чрез определения от съда
режим на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте
и се развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители. Безспорна е
нуждата на всяко дете от системен контакт с двамата му родители.
Поддържането на лични отношения между майката и детето в настоящия
случай е жизнено необходимо за него и с оглед неговата възраст, защото
ролята и присъствието на майката в живота на детето и липсата й може да
бъде пагубна с оглед физическото, психическото развитие на детето и
формирането му като личност. С оглед конкретните данни по делото съдът
намира, че предложеният в исковата молба режим на лични отношения между
детето И. К.в Г. и неговата майка би бил напълно ефективен, съобразен както
с възрастта, така и с емоционалните способности и потребности на детето и
съответства напълно на неговия най – добър интерес. Съдът намира такъв
режим за подходящ не само за възрастта на детето, но и с оглед факта, че
майката не живее в населеното място, където живее бащата и евентуалното
преспиване на детето в нейния дом би било свързано с често пътуване. Затова
в интерес на детето е срещите между него и майката да се осъществяват в гр.
С.. Предвид конкретиката на казуса, съдът намира, че докато свикне с
контактите с майката /която то със сигурност не помни и не познава/ и до
една определена възраст, детето ще се чувства по - спокойно при срещите си с
нея, ако на тях присъства неговия баща, евентуално неговата баба по бащина
5
линия или неговата леля, които то припознава като най – близките си
възрастни. При неефективност на така определените мерки законът дава
възможност на всеки родител да иска изменението им или определянето на
нови. По преценка на съда посочения в исковата молба режим на личния
отношения между детето и неговата майка следва да бъде допълнен с
рождения ден на детето и майката.
Като последица от предоставяне родителските права на бащата,
другият родител следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на
детето си. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат
издръжка на ненавършилото пълнолетие дете независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразно
своите възможности и материално състояние те следва да осигуряват
условията на живот, необходими за развитието на детето.
Детето на страните е на 1 година и 9 месеца, не страда от хронични
заболявания, няма данни за здравословни проблеми, няма и данни за други
извънредни нужди. За определяне размера на издръжката меродавни
са нуждите на дете на тази възраст, което обуславя повишена нуждата от
разходи за пелени, облекло, обувки, храна заради бързия растеж. За да
определи размера на месечната издръжка за детето на страните, отчитайки в
съвкупност неговите нужди и възможностите на двамата им родители, съдът
намира, че общата текуща месечна издръжка, която ищцата и ответникът са
длъжни и могат да осигуряват на малолетното си дете възлиза на поне 300
лева месечно, за да бъдат подходящо посрещнати не само базовите нужди на
детето от облекло, храна, отопление, медицински грижи и медикаменти,
занимателни пособия, но също така свързаните с естествените потребности на
всяко подрастващо дете от социален живот и развлечения, като следва да се
отбележи, че се касае за наложителни разходи с траен характер, които
занапред биха могли единствено да достигнат по - висок ръст, не и да
намалеят. При разпределяне този общ размер на текущата парична издръжка
между двамата родители съдът счита за напълно справедливо е ответницата
да поеме заплащането на сумата от 200 лева месечно, която сума съдът
преценява като напълно съобразена с възможностите й с оглед липсата на
данни за нейните доходи, а останалите необходими средства да продължат да
се осигуряват от бащата, наред с непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето, които грижи и усилия съгласно т. 7 от ППВС №
5/1970 г. следва да се вземат предвид при определяне размера на издръжката,
дължима от отглеждащия родител, съответно на него да се възложи по -
малък дял от паричната издръжка. Така определената издръжка е дължима
считано най – рано от датата на завеждане на исковата молба – 19.06.2022 г.
доколкото за по – ранен период претенцията за издръжка за бъдещ период е
6
недопустима.
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не
може да намери приложение в делата по чл. 127 ал. 2 от СК. Това разрешение
следва от характера на производството на спорна съдебна администрация,
приложима при спор относно родителските права в случаите, когато
родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от
исковото производство в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор
за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се
оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права,
признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното
решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най - добрия
начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и
двамата родители и затова в производството всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл
е и практиката на ВКС, поради което и разноски по делото не следва да се
присъждат.
Относно искът с правно основание чл. 143 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 142 от
СК, съгласно разпоредбата на чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като иск за
периодични платежи за неопределено време, дължимата държавна такса е в
размер на 4 % върху сборът на платежите за три години. В процесния случай
в тежест на ответницата следва да бъдат възложени за плащане в полза на
Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Девня общо
сумата от 288 лева, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за присъждане на
издръжка.
Водим от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на детето И. К.в Г., ЕГН: ********** на бащата К. Е. Г.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. С**********, на основание чл. 127 ал. 2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето И. К.в Г., ЕГН: **********
при бащата К. Е. Г., ЕГН: ********** на следния адрес: гр. С*********.
7
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения на
майката Т. Н. Д., ЕГН: ********** с детето И. К.в Г., ЕГН: **********, както
следва:
- всяка втора и четвърта събота от месеца за времето от 09, 00
часа до 18, 00 часа на същия ден, без преспиване;
- всяка година по десет дни през лятото, когато бащата не е в
платен годишен отпуск, като дните да се определят по споразумение между
родителите, а ако такова не се постигне: от 09, 00 часа на 15.07. до 18, 00 часа
на 25.07.;
- по един ден на празниците Коледа, Нова година и Великден за
времето от 09, 00 часа до 18, 00 часа на съответния ден, без приспиване;
- на рождения ден на детето - 12.05. за времето от 09, 00 часа до
18, 00 часа през нечетна година, без приспиване;
- на рождения ден на майката – 16.06. за времето от 09, 00 часа до
18, 00 часа всяка година, без приспиване, като до навършване на 5 годишна
възраст на детето всички срещи между него и майката да се осъществяват в
присъствието на бащата К. Е. Г., ЕГН:********** или на бабата на детето по
бащина линия Е. Г.а Д. или на лелята на детето Т. Е.а Г.а, ЕГН: **********.
ОСЪЖДА майката Т. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.
С********* ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка в полза на детето И. К.в Г.,
ЕГН: **********, чрез неговият баща и законен представител К. Е. Г.,
ЕГН:********** в размер на 200 /двеста лв./ месечно, ведно със законната
лихва при просрочено плащане, с падеж до 5 - то число на месеца, за който се
дължи, считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.06.2022 г. до
навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на основания за
нейното изменение или отмяна, на основание чл. 143 ал. 1 и 2 вр. чл. 142 от
СК.
ОСЪЖДА Т. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С************
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС -
Девня сумата от 288 лева /двеста осемдесет и осем лв., 00 ст./,
представляваща държавна такса по иска за издръжка, на основание чл. 78 ал.
6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в частта относно присъдената издръжка, подлежи на
предварително изпълнение на основание чл. 242 ал.1 от ГПК.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
9