РЕШЕНИЕ
№ 3399
гр. София, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря Д. П. Ц.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110205684 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-4332-
002542/22.02.2023г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на А. Х. А., ЕГН: ********** са му наложени: 1.).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по
състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП; 2).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 (шест) месеца за административно нарушение по състава на чл.123,
ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП вр. чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, и 3). административно
наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева з а административно
нарушение по състава на чл.25, ал.2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал.2 вр. чл.179, ал.1,
т.5, пр.4 от ЗДвП.
В депозираната въззивна жалба се инвокират подробни съображения
против издаденото НП. Твърди се, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални
нарушения. Релевират се доводи за липсата на административни нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично.
1
Представлява се от защитник, които инвокира допълнителни съображения в
подкрепа на изложените такива от въззивната жалба. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна е редовно призована, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се
релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана на 21.03.2023г. в законоустановеният
14-дневен преклузивен срок до 24.03.2023г. на основание чл.59, ал.2 от
ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен
интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление,
връчено на 10.03.2023г., подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен районен съд (въззивна инстанция) на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят А. Х. А. е правоспособен водач на МПС от 15.01.1993г.
В продължение на около 15 (петнадесет) години жалбоподателят А. не е
извършвал административни нарушения по съставите на чл.174, ал.3 от ЗДвП,
считано от последното си наказване по административен ред с влязло в сила
наказателно постановление (НП) на 16.02.2008г. Жалбоподателят А. имал
съдебно минало. Свидетелят Я. В. А. (на 67 години) бил правоспособен водач
на основание валидно издадено му СУМПС № ******. Свидетелят Я. В. А.
бил съзнателен човек, имал ясно зрение и добър слух. Свидетелят Я. В. А. и
жалбоподателя А. Х. А. се познавали. Двамата имали близки отношения. В
рамките на два дни на 10.02.2023г. и на 11.02.2023г. жалбоподателят А. А.
помолил свидетелят Я. А., който бил правоспособен водач на МПС, да го
превозва с лек автомобил марка „Сузуки Суифт“ с испанска регистрация с №
******** DLХ на територията на гр.София. Този автомобил бил собственост
на Н. С. Б. от гр.Мадрид, Кралство Испания. На 11.02.2023г., вечерта в
гр.София свидетелят Я. А. правоуправлявал посоченото МПС, като превозвал
жалбоподателя А. А.. Двамата посетили свои познати. Свидетелят Я. А. не е
употребил и не е употребявал вечерта при тези гости никакъв алкохол, тъй
като превозвал жалбоподателя А. А. като негов личен шофьор. По принцип
свидетелят Я. А. изначално не употребявал алкохол, нито наркотични
вещества. Жалбоподателят А. А. употребил алкохол при гостите, при които
бил. Същият, обаче, доколкото имал проблеми с правосъдието, не искал да
управлява МПС след употреба на алкохол, още повече, че свидетелят Я. В. А.
бил негов личен шофьор за вечерта. Времето, станало около 23:00 часа на
11.02.2023г., при което свидетелят Я. А. и жалбоподателя А. А. си тръгнали
2
от мястото, където били на гости. Свидетелят Янаки А. седнал на
шофьорското място в лекия автомобил марка „Сузуки Суифт“ с испанска
регистрация с № ******* DLХ. Жалбоподателят А. А. бил седнал на предното
пасажерско място в същия автомобил до шофьора (на предната дясна
седалка). Свидетелят А. привел в движение лекия автомобил „Сузуки Суифт“
с испанска регистрация с № ******** DLХ. Движел се в порядъка от около
30.00 – 40.00 км/ч в гр.София по бул. „Гоце Делчев“ от посока с начална
точка бул. „България“ до бул. „Цар Борис III“. Теренът по бул. „Гоце Делчев“
бил паважна улица и по-висока скорост от 30-40 км/ч в час не можело да се
развива. На около 50.00 метра преди кръстовището с улица „Дойран“,
автомобилът „Сузуки Суифт“ с испанска регистрация с № ******* DLХ,
управляван от свидетеля Я. А., докато се движел, навлязъл частично в съседна
пътна лента по бул. „Гоце Делчев“ и реализирал ПТП с нисък интензитет с
попътно движещото МПС на същото място по същото време - лек автомобил
(джип) „БМВ Х Рейхе“ с рег. № ********, управляван от свидетеля Д. К. Г..
В лекия автомобил „БМВ Х Рейхе“ с рег. № ***** присъствали
свидетелят Д. К. Г., свидетелят И. Г. Г. (неин син), лицето О, А, Х,
(приятел на свидетеля И. Г. Г.) , още едно лице от женски пол и две деца,
едно от които било малко бебе, а другото – на около пет години. Бебето
плачело изключително интензивно и доколкото автомобил „БМВ Х Рейхе“ с
рег. № ********* карал бързо, за да пресрещне или спре автомобила с
испанска регистрация. Свидетелят И. Г. Г. и лицето О. Х. се афектирали
изключително много. Двамата също били употребили алкохол. Същите
решили да започнат да преследват с автомобила, в който се намирали,
въпросния автомобил с испанска регистрация и да се саморазправят
физически с водача му. Преследването продължило около 2 (два) – 3 (три) км
от точката на ПТП до окончателното преустановяването на движението на
двата автомобила.
В 23:26 часа на 11.02.2023г. (докато траело самото преследване) бил
подаден телефонен сигнал на национален телефон 112 с продължителност на
разговора от 6 минути и 32 секунди. Сигналистът с фамилия М. съобщила за
настъпилото ПТП с лек автомобил с испанска регистрация. Сигналистът
посочил на националния оператор от телефон 112 „гоним го, ние караме след
него“ (сигналът е подаден, докато траело преследването между двата
автомобила и сигналистът се намирал в преследващия автомобил). Съобщило
се от сигналиста също, че ПТП било доста силно (такива факти въобще не се
установяват по делото). В лекия автомобил „БМВ Х Рейхе“ с рег. № *******,
в който се намирал сигналистът, плачело доста интензивно и продължително
(с оглед големината на предявения на основание чл.284 НПК файл) малко
бебе. Националният оператор телефон 112 съобщавал на сигналиста М., че за
да изпратят полиция на местоположението, следвало лекият им автомобил да
спре някъде. Преследването, обаче, продължавало. Сигналистът М.
съобщила, че от лекия автомобил с испанската регистрация, спрял на червен
светофар на кръстовище в „Овча купел“ и „Президент Линкълн“ слязло лице,
което избягало. Сигналистът М., обаче, не съобщила дали това лице, което
избягало от автомобила с испанската регистрация, от коя врата на МПС е
3
излязло – от водаческото място на шофьора или от пасажерското такова до
него. Сигналистът М. съобщила на националния оператор на телефон 112, че
избягалия човек от автомобила с испанската регистрация е бил неговият
водач (л.183 гръб от СП във втори и трети абзац) (установяващ се по делото,
че е свидетеля Я. В. А.).
Преди подаването на този сигнал на телефон 112 в 23:26 часа на
11.02.2023г. и докато траело самото преследване, свидетелят Янаки А.
продължил да управлява МПС „Сузуки Суифт“ с испанска регистрация с №
****** DLХ, тъй като не възприел ПТП. Свидетелят Янаки А. не възприел
също и, че лекия автомобил „БМВ Х Рейхе“ с рег. № ******* го е преследвал.
На кръстовището на бул. „Овча Купел“ и ул. „Президент Линкълн“
автомобилът „Сузуки Суифт“ с испанска регистрация с № ******** DLХ
спрял на червен светофар зад друг спрял автомобил, чакащ пред същия
светофар.
Часът минавал 23:26 часа на 11.02.2023г. В този момент, от лекия
автомобил „БМВ Х Рейхе“ с рег. № СВ 4937 СН излезли свидетелят И. Г. Г.
и неговия приятел О. А. Х. Двамата се насочили към водаческото място на
автомобила „Сузуки Суифт“ с испанска регистрация с № ********** DLХ.
През отворения прозорец на лек автомобил „Сузуки Суифт“ с испанска
регистрация с № *********DLХ бил изваден от свидетеля И. Г. Г., който
слязъл с приятели си О. А. Х., от лекия автомобил „БМВ Х Рейхе“ с рег. №
*********, ключа за управлението на МПС на свидетеля Я. А.. Ключът бил
хвърлен след това на улицата (на земята) в произволна посока. Автомобилът
на свидетеля Я. А. не можел повече да продължи да се движи без ключ.
Свидетелят Я. А. включил аварийните светлини на МПС „Сузуки Суифт“ с
испанска регистрация с № ******** DLХ. Свидетелят Г. и лицето О. Х.
псували с думите „Майка Ви ще ебем“ и заплашвали със саморазправа, както
свидетеля Я.А., така и жалбоподателя А. А.. Свидетелят Я. А. се уплашил.
Отворил вратата на лекия автомобил „Сузуки Суифт“ с испанска регистрация
с № ******** DLХ. Успял да избяга, тъй като се страхувал от нападение
спрямо себе си, още повече, че в този момент спрямо жалбоподателя А. А.
(който слязъл от пасажерското място на автомобила) се извършвало
интензивно физическо нападение от страна на свидетеля И. Г. Г. и лицето О.
Х.. Спрямо жалбоподателят А. А. се извършило физическо нападение от
страна на свидетеля И. Г. Г. (заедно с неговия приятел Х.), който мислел
субективно, че по този начин предотвратява/т тежко ПТП (каквото обективно
въобще не е било налично). Същият, заедно с приятеля му Х. го налагал с
множество юмруци в областта на главата, носа, тялото и корема му.
Жалбоподателят А. А. бил окървавен. Изпитвал силни болки в областта на
главата, носа си и по тялото си.
В 23:37 часа на 11.02.2023г. бил подаден телефонен сигнал на
национален телефон 112 с продължителност на разговора от 32 секунди.
Сигналистът съобщавал, че преди около 10-15 минути бил подаден сигнал, че
„един ги удря, гоним, застигаме го“. Към момента на регистрирането на този
сигнал, не е била пристигнала на място полиция от 06 РУ-СДВР. Сигналистът
съобщил, че извадили ключа на конкретния автомобил. Съобщавало се, че
4
останалото лице от лекия автомобил (с испанската регистрация“, било в
нетрезво състояние (обстоятелство, което изначално не се оспорва от
жалбоподателя А.). Националният оператор на телефон 112 с обратен сигнал
сигнализирал за случая дежурен служител на ОДЧ в 06 РУ-СДВР.
На място, след около 15-20 минути (а не до три-четири минути, както
заявява в показанията си свидетелят И. Г. Г.), пристигнали служители на 06
РУ-СДВР в лицето на свидетелите И. А. И. и Р. Й. Г. , както и на СДВР-ОПП
в лицето на свидетелите И. А. П. и П. К. Ц. – автоконтрольори по ЗДвП .
Свидетелите И. и Г., които пристигнали малко по-рано преди свидетелите П.
и Ц., запазили само конкретното местопроизшествие и гарантирали, че няма
да бъде допусната пътна саморазправа между физическите лица на пътя (по
време на пристигането им такава не била установена, нито се проявила в
последствие). Свидетелите П. и Ц. били на местопроизшествието към 00:30
часа на 12.02.2023г. Свидетелят И. видял, че жалбоподателя А. се бършел със
салфетка по носа си, доколкото му течала кръв от носа. Жалбоподателят А.
отказал да получи медицинска помощ. Свидетелят Г. забелязал нараняванията
по лицето, устата и носа на жалбоподателя А.. Свидетелят Г. видял, че
жалбоподателя А. многократно влизал и излизал от лекия автомобил с
испанска регистрация. Свидетелите П. и Ц. от СДВР-ОПП (пристигнали
малко по-късно около 00.30 часа на 12.02.2023г.) установили спрелите един
до друг МПС „Сузуки Суифт“ с испанска регистрация с № ******** DLХ, а
зад него – лек автомобил „БМВ Х Рейхе“ с рег. № *********. Огледали ги.
Автомобилите били преместени. По лекия автомобил с испанска регистрация
се установили щети в лявата му част (охлузена лява част в бронята), а по
отношение на другия автомобил – в предната му дясна част (охлузена му била
само предната дясна броня). Свидетелят И. А. П. лично и непосредствено
установил жалбоподателя А. А., който седял не на предното водаческо място
в лек автомобил „Сузуки Суифт“ с испанска регистрация с № ******* DLХ, а
на предното пасажерско място (на предна дясна седалка). В този автомобил
нямало друго лице със жалбоподателя А. (посочи се, че свидетеля Я. А. е
избягал в неизвестна посока). Пред свидетелите И., Г., П. и Ц.
жалбоподателят А. не е правил никакви опити в тяхно присъствие да включи
двигателя на автомобила с испанската регистрация и/или да го приведе в
движение. Свидетелят П. видял, че якето на жалбоподателя А. А. е било
скъсано и че по лицето му е имало кръв от наранявания. Пред свидетелите П.
и Ц., обаче, свидетелят И. Г. Г. и свидетеля Д. Г. твърдели, че жалбоподателя
А. А. е правоуправлявалия водач на МПС „Сузуки Суифт“ с испанска
регистрация с № ******** DLХ. Свидетелят Г. не съобщил, че от този
автомобил слязъл и избягал свидетелят Я. А.. На свидетеля Д. К. Г. било
предложено от свидетелите П. и Ц. да бъде проверена за употреба на алкохол
„алкотест дрегер“ № 7510 ARBA-0142. Пробата й била отрицателна. Били
съставени скица за ПТП и протокол за ПТП № ***********на 12.02.2023г.,
около 00:30 часа от страна на свидетеля П. К. Ц. на база писмените сведения
на свидетелите Г. и Г. и от декларацията на свидетеля Г.. Свидетелят Ц. се
позовал на писмената декларация на свидетеля Д. К. Г. и на писмените
сведения на свидетеля И. Г. Г.. В тези писмени декларации, свидетелите Г. и
5
Г. (като за Г. са налице и твърдения в същия смисъл и в писмените му
сведения по случая), че е настъпило ПТП между лек автомобил „Сузуки
Суифт“ с испанска регистрация с № ******* DLХ и лек автомобил „БМВ Х
Рейхе“ с рег. № СВ 4937 СН. ПТП се изразявало в съприкосновение на
автомобила с испанска регистрация в предната дясна част на лек автомобил
„БМВ Х Рейхе“ с рег. № ********. В декларациите на свидетелите Г. и Г. не е
било посочено, че в автомобила с испанската регистрация е имало две лица –
свидетелят Янаки А., който бил водач на МПС, и жалбоподателя А. А., който
седял на предното пасажерско място до шофьора. Липсва описание на
външния вид на водача на лекия автомобил с испанската регистрация в
декларациите за ПТП и писмените сведения (съставени и снети,
непосредствено след ПТП и инкриминираните събития). Жалбоподателят А.
А. отказал да попълни декларация за ПТП, тъй като заявявал, че не е
управлявал лек автомобил „Сузуки Суифт“ с испанска регистрация с №
******** DLХ и че водача на МПС е свидетеля Я. А., който избягал.
Жалбоподателят А. А. нямал в себе си СУМПС и такова не е бил представил.
На жалбоподателя А. А. било предложено да бъде проверен за употреба за
алкохол с техническо изправно средство „алкотест дрегер“ № 7510 ARBA-
0142 в 00:24 часа (само часът е посочен в АУАН и НП, а не и датата, която е
12.02.2023г., изведена от съда с логическо тълкуване от началото на
възведените обстоятелства за инкриминираните събития, започнали от 23:20
часа на 11.02.2023г.). Жалбоподателят А. А. отказал да бъде проверен с
алкотест дрегер“ № 7510 ARBA-0142 в 00:24 часа на 12.02.2023г., тъй като
заявил, че не е управлявал въобще лек автомобил „Сузуки Суифт“ с испанска
регистрация с № ******** DLХ, както твърдели в обратен смисъл пред
свидетелите П. и Ц. – свидетелите Г. и Г.. На жалбоподателя А. А. свидетелят
П. К. Ц. издал талон за изследване с № 077013 с предписание за предоставяне
на кръвна проба в МБАЛ „Св.Анна“ до 40 минути. Жалбоподателят А. А.,
обаче, не предоставил кръвна проба, тъй като бил физически пострадал от
нанесения му побой от свидетеля И. Г. Г. и придружаващото го лице О. Х..
Жалбоподателят А. А. подал сигнал на телефон 112 в 00:57 часа на
12.02.2023г. Съобщил, че целия е бил в кръв, въпреки че трудно говорел,
поради нападението му на конкретното местопроизшествие. Жалбоподателят
А. молел за помощ и на местопроизшествието, където посочил на
националния оператор от телефон 112, че се намирал, да бъде изпратен друг
полицейски екип, различен от отзовалия се (съображението му било, че не му
се оказвало никакво съдействие от полицейския екип на място).
Жалбоподателят А. съобщил също на националния оператор на телефон 112,
че не е управлявал въобще никакъв автомобил. Жалбоподателят А. посетил
УМБАЛ „Пирогов“ в гр.София на 12.02.2023г., в 03:19 часа за преглед.
Медицинска консултация с него извършил д-р И. И.. Жалбоподателят А.
съобщил, че преди около час бил пребит от група хора, които го удряли в
главата, гърдите и корема. Побоят му бил нанесен, поради ПТП. Обективното
състояние на жалбоподателя А. според д-р И. било, че прегледания пациент е
бил адекватен и контактен, въпреки че е било съобщено на медицинското
лице, че А. е употребил алкохол. Прегледаният А. имал палпаторни болки в
6
областта на главата, гърдите и корема си. Спрямо жалбоподателя А. било
установено след извършени редица медицински изследвания, счупване
(фрактура) на носните кости. Изпитвал болки в областта на дясното си ухо, в
областта на главата си, носа си и тялото си.
На 14.02.2023г., в 12:15 часа жалбоподателят А. посетил Клиника по
съдебна медицина и деонтология в УМБАЛ „Александровска“ АД. Бил
извършен медицински преглед (освидетелстване) на жалбоподателя А. от
дежурен лекар д-р К. П. Жалбоподателят А. му съобщил, че на 12.02.2023г.,
около 01:00 часа – 02:00 часа след възникване на спорна ситуация на път, бил
настигнат от група непознати лица, които му нанесли множество юмручни
удари в областта на главата, тялото и крайниците. Жалбоподателят А.
посочил на д-р П., че изпитвал от болки и в областта на гърба си и левия му
бъбрек. Обективно спрямо жалбоподателя А. били установени следните
травматични увреждания (8 (осем) на брой), квалифициращи се като леки
телесни повреди (престъпление от частен характер по състава на чл.130,
ал.1 от НК) – 1.). в лявата тилна област на главата било налично ограничен,
уплътнен палпаторно болезнен оток, с диаметър около 1.5 см; 2.). в тилната
област, централно, съществувало друг подобен по морфология оток, с
диаметър 2 см; 3.). в челната област на главата, вляво, спрямо срединната ос
на главата имало дискретно повърхностно охлузване, с неправилна форма и
размери от 0.5/0.3 см., като описаното охлузване било покрито с фина
жълтокафеникава на цвят коричка, разположена над нивото на околната
неувредена кожа; 4.). в областта на основата на носа било налично охлузване
с окръглена форма и диаметър от 0.2 см., като описаното охлузване било
покрито с плътна тъмно кафеникава на цвят коричка, надигната над нивото на
околната неувредена кожа; 5.). долният клепач на дясното око на
освидетелствания е било обхванато от интензивно мораво на цвят
кръвонасядане, с размер от 3/1 см.; 6.). носът бил обхванат от посевместно
изразен оток, който бил палпаторно силно болезнен; 7.). в областта на носния
септум между двете ноздри на носния връх било налично линейно охлузване
с дължина от 1 см, покрито с плътна тъмно кафеникава на цвят коричка; 8.). в
областта на левия бъбрек на освидетелствания и неговия гръб не били
установени видими травматични увреждания. Съгласно амбулаторен лист от
12.02.2023г., 03:53 часа освидетелстваният А. имал поставена диагноза 9.).
„счупване на костите на носа“. Всички констатирани увреждания на
освидетелствания А. били общо описани като увреждания, изразяващи се в
счупване на носните костици; отоци в тилната област на главата; охлузвания
по носа; кръвонасядания в областта на долния клепач на дясното око;
охлузвания в областта на челната област на главата. Д-р Пеев заключил в
издаденото СМУ 122/2023г., че тези установени спрямо жалбоподателя А.
увреждания са причини в резултат от действието на твърди тъпи предмети,
каквито могат да бъдат и човешките ръце, свити в юмрук и могат да се
получат по време и начин, както е съобщил прегледания А.. Спрямо него
възникнало временно разстройство на здравето му, неопасно за живота.
В наказателното производство е изпълнена СМЕ по писмени данни от
вещото лице Д. Н.. СМЕ потвърждава механизма на телесните увреди на
7
жалбоподателя А. А., че са в резултат от действието на твърди тъпи предмети
по механизма на удари с такива, включително и от тангенциалното (косо, под
ъгъл) им действие и могат да се получат при нанасяне на удари с части
човешкото тяло – каквито са юмруците. Според СМЕ видът и локализацията
на травмите на жалбоподателя А. не са възникнали от ПТП, а от юмручни
удари на човешка ръка или ръце. Цветът на кръвонасяданията на
жалбоподателя А., според експертизата отговарят да са настъпили към датата
на инкриминираните събития във времето между 23.20 часа на 11.02.2023г. до
00.30 часа на 12.02.2023г. На пострадалия А. било причинено временно
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 НК и чл.129 НК, неопасно
за живота. Мекотъканните му травми в съответните области по данните от
СМУ – причинили болка. СМЕ категорично изключва възможността всички
увреди на пострадалия А. с оглед медицинския анализ на тяхната
морфология, вид и локализация, да са причинени от него самия чрез
самоудряне с ръце, от самопадане – например от собствен ръст върху терен,
от самоудряне в предмет.
Срещу жалбоподателя А. Х. А. бил съставен АУАН серия GA №
********от 12.02.2023г., от свидетеля И. А. П. в присъствието на свидетеля
П. К. Ц.. АУАН бил подписан от тях, както и от свидетеля И. Г. Г., посочен за
основен очевидец на събитията.
Въз основа на съставения АУАН серия GA № 868872 от 12.02.2023г. е
постановено от административно-наказващия орган НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-4332-002542/22.02.2023г. издадено
Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със
заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на
А. Х. А., ЕГН: ********** са му наложени: 1.). административно наказание
парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и
четири) месеца за административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от
ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП; 2). административно наказание парична
„глоба“ в размер на 200.00 лева и административно наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за
административно нарушение по състава на чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП вр.
чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, и 3). административно наказание парична „глоба“
в размер на 200.00 лева за административно нарушение по състава на чл.25,
ал.2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка в мотивите на настоящото съдебно
решение е изведена от анализа на събраните по реда и способите на НПК вр.
чл.84 от ЗАНН доказателства и доказателствени средства. В
административно-наказателното производство във всичките му фази (пред
съда и административно-наказващия орган) по линията на административно-
наказателното и защитата, както и служебно по инициатива на съда с цел
изясняването на обективната истина и предмета на доказване по чл.102 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН са инкорпорирани към доказателствения материал
множество писмени доказателства (медицински документи, справки и др.) и
гласни доказателствени средства в значителен обем с оглед
8
продължителността на всеки разпит на отделните свидетели в съдебната фаза
на процеса. Реализирана е СМЕ на вещото лице Д. Н.. Събраният в
наказателното производство и проверен от съда в хода на съдебното
следствие доказателствен материал е съпоставим с високата интензивност на
фактическата и правна сложност на проведеното разследване. Съдът в
рамките на своите мотиви към съдебното си решение ще извърши
необходимият процесуален анализ на цялата доказателствена съвкупност,
който следва да се представи във възможно най-голямата му пълнота и ще
подчертае кои доказателства и доказателствени средства следва да се
кредитират, кои от тях не следва да се кредитират и поради какви основания,
а това от своя страна е в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК
вр. чл.84 от ЗАНН, които са от безусловен императивен характер. При
анализа на доказателствената съвкупност съдът съобразява и ще съобразява с
оглед развитието на делото в съдебната му фаза и извършените процесуално-
следствени действия по делото само тези факти и обстоятелства, които са
ценени и изведени от законовите процесуални способи, които са валидно и
допустимо приложени в хода на съдебното следствие.
С оглед анализа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства в мотивите на постановеното решение не е необходимо детайлно
изброяване на доказателствените източници и/или частичното
пресъздаване на съдържанието им. Проблемът не е в изброителното им
посочване от съда, а в това, че то не е част от онзи доказателствен анализ и
оценка, които правната доктрина, законът и съдебната практика очертават
като задължение на съда във връзка със съдържанието на съдебния акт – в
този смисъл Ст.П. „Наказателен процес“, изд. 1979 г., стр.660 и сл. В тази
насока е Решение № 194 от 12.10.2012 г. на ВКС по НД № 368/2011 г. Първо
НО – „Делото Белнейски“.
По отношение на събраните в наказателното производство доказателства
и гласни доказателствени средства чрез способите на доказване по НПК вр.
чл.84 от ЗАНН подходът на решаваща инстанция на СРС при техния
доказателствен анализ следва да бъде всестранен, обективен, пълен,
безпристрастен и логичен. По настоящото дело съдът ще анализира всички
доказателства и доказателствени средства, както и изпълнената експертиза,
които са допустими и са събрани в съдебното следствие по реда и способите
на НПК вр. чл.84 от ЗАНН. Същите ще бъдат съпоставени поотделно и в
тяхната съвкупност. В рамките на доказателствения анализ на съда
ръководно-решаващият орган на наказателното производство по правилата на
НПК вр. със ЗАНН и принципите на формалната логика ще обследва
събраните писмени доказателства, показанията на съответните разпитани
свидетели и изпълнената експертиза. По този начин на процедиране от
решаващата инстанция на СРС съдът ще може да обективира и изгради
своето вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото и закона
в съответствие с принципите на НПК и ЗАНН. В този смисъл е Решение №
538 от 20.01.2010 г. на ВКС по НД № 598/2009 г. на Второ НО – делото
„Чората“, според което вътрешното убеждение на съда се изгражда въз
основа на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК, а според Решение №
9
574/08.05.2013 г. по НД № 1902/2012 г. на ВКС, Трето НО – „Делото за
двойното убийство край р. Камчия“ съдът е задължен да подложи на
проверка, както доказателствата, които разобличават административно-
наказателно обвиненото лице, така и доказателствата, които го оневиняват.
Настоящият съдебен състав намира, че административно-наказателната
теза, залегнала в административно-наказателните състави на чл.174, ал.3 от
ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП; чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП вр. чл.
175, ал.1, т.5 от ЗДвП и чл.25, ал.2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал.2 вр. чл.179, ал.1,
т.5, пр.4 от ЗДвП, във връзка с които е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя А. Х. А., е опровергана по
безспорен и абсолютен начин. Съдебният състав приема, че свидетелите И. А.
П. и П. К. Ц. – служители на СДВР-ОПП, както и свидетелите от 06 РУ-
СДВР – И. А. И. и Р. Й. Г. не са преки очевидци на описаните в съставените
АУАН и НП събития. Свидетелите Ц., П., И. и Г. са очевидци единствено на
обстоятелствата, че върху двата инкриминирани леки автомобила „Сузуки
Суифт“ с испанска регистрация с № ******* DLХ и „БМВ Х Рейхе“ с рег. №
******** е имало леки щети от неинтензивно ПТП. Същите четирима
свидетели са възприели, че жалбоподателят А. Х. А. е бил в нетрезво
състояние на конкретното инкриминирано място. Същият не спори, че е бил
употребил алкохол. Свидетелят Я. В. А. сочи в показанията си, че е възприел
във времето преди инкриминираните събития, отразени в АУАН и НП,
жалбоподателят А. А. да е употребил алкохол (на мястото, където са били на
гости). За употребата на алкохол признава и самия жалбоподател А. А. пред
националния оператор на телефон 112 на подадения в 00:57 часа на
12.02.2023г. сигнал от него, във връзка, с който молел за помощ и заявявал, че
е бил пребит на местопроизшествието, включително и че не е карал (МПС в
случая). Свидетелите Ц., П., И. и Г. пресъздават твърденията на свидетелите
И. Г. Г. и Д. К. Г., че жалбоподателя А. Х. А. е бил водача на лек автомобил
„Сузуки Суифт“ с испанска регистрация с № *** DLХ. Свидетелите Ц., П.,
И. и Г. не са възприели лично този факт. Съдът отчита, обаче, че в
показанията на свидетеля има съществено противоречие относно факта, че
жалбоподателя А. Х. А. бил според тях водача на лек автомобил „Сузуки
Суифт“ с испанска регистрация с № ******* DLХ. Съдът приема, че
показанията на свидетелите Г. и Г. за този факт се опровергават не само от
показанията на свидетеля Я. В. А., но и от данните, които лице с фамилия М.,
намираща се в лекия автомобил „БМВ Х Рейхе“ с рег. № **********,
преследващ МПС „Сузуки Суифт“ с испанска регистрация с №
**********DLХ, подала към националния оператор телефон 112 в 23:26 часа
на 11.02.2023г. Сигналистът М. е съобщила, че след като лекият автомобил
„Сузуки Суифт“ с испанска регистрация с № ******** DLХ спрял на
кръстовището между бул. „Овча Купел“ и улица „Президент Линкълн“ на
червен светофар, неговият водач избягал. Избягалият водач от лекият
автомобил „Сузуки Суифт“ с испанска регистрация с № ******* DLХ е само
едно лице и това е свидетелят Я. В. А.. За избягало лице от този автомобил
посочват в показанията си и самите свидетели Г. и Г.. Но свидетелите Г. и Г.
не сочат, че избягалото лице от автомобила с испанската регистрация е
10
неговия водач. Същите посочват, че водача на автомобила с испанската
регистрация е жалбоподателят А. Х. А.. Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетеля Я. В. А., че в инкриминирания ден и място той е бил водача на
лекия автомобил „Сузуки Суифт“ с испанска регистрация с № ******** DLХ.
Показанията на свидетеля Я. А. са пълни, логични, точни, детайлни,
конкретни, единни, последователни, хармонични, добросъвестни,
безпристрастни, чистосърдечни, детайлни, кореспондиращи помежду си и на
предявения на страните аудиозапис от телефон 112 по повод на сигнал в 23:26
часа на 11.02.2023г. на сигналист с фамилия Мандраджиева, че водача на
МПС „Сузуки Суифт“ с испанска регистрация с № ********DLХ е избягал от
него на кръстовището между бул. „Овча Купел“ и улица „Президент
Линкълн“ на червен светофар. Единственият водач на този автомобил е бил
само свидетелят Я. В. А.. Решаващата инстанция на СРС приема, че
свидетелите Ц., П., И. и Г. не са възприели лично и този факт.
Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитаният
свидетел Я. В. А. да описва някои детайли от събитието по различен начин,
според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от
човешка перцепция, сугестия и контрасугестия , които са предпоставени от
обективни фактори, основани например на изминало време, но и от
субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата
си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата
на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично
възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на
спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени
като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от
24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени
факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен
добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст,
наблюдателност, особености и специфика на умението за точно
възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място
волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и
възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна
ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.
На следващо място, въззивната инстанция приема, че показанията
на свидетеля Я. В. А. и данните от аудиозаписа от телефон 112 по повод на
сигнала в 23:26 часа на 11.02.2023г. на сигналиста с фамилия М. доказват
пряко, категорично и ясно, че водача на МПС с испанската регистрация е бил
само свидетелят Я. В. А.. Данните от аудиозаписите от националния телефон
112 винаги се приемат, че съдържат преки доказателства за непосредствено
възприети факти и обстоятелства към непосредствения момент на настъпило
събитие – било престъпление или административно нарушение. Съдът се
доверява на такива преки факти по делото, тъй като се основават на лична
11
несугестирана непосредствена възприета информация, която е винаги от
значение за изясняването на обективната истина. Още повече, че фактите от
аудиозаписа от телефон 112 по повод на сигнала в 23:26 часа на 11.02.2023г.
на сигналиста с фамилия М. и фактите от сигнала на жалбоподателя А. до
телефон 112, подаден в 00:57 часа на 12.02.2023г. доказват по безспорен
начин, че не жалбоподателя А. е правоуправлявал лек автомобил „Сузуки
Суифт“ с испанска регистрация с № ******** DLХ, а свидетелят Я. В.А..
Нещо повече, в сигнала на телефон 112 в 23:37 часа на 11.02.2023г. не се
сочат данни за избягалото лице, както го сочи сигналиста М. в по-ранно
подадения от нея сигнал от нея на телефон 112 в 23:26 часа на 11.02.2023г.
Решаващата инстанция на СРС приема, че подателя на сигнала на телефон 112
в 23:37 часа на 11.02.2023г. е свидетеля И. Г. Г., тъй като сигналиста от този
сигнал сочи, че е бил изваден ключа на автомобила с испанската регистрация.
В показанията си, свидетелят Г. сочи, че той е извадил ключа на лекия
автомобил с испанската регистрация, доколкото приемал и съгласно данните
от писмените му сведения от 12.02.2023г. по случая, че така се
предотвратявало тежко ПТП. Такива факти за тежко ПТП не се установяват,
нито е имало опасност за движението и неговите участници в
инкриминираното място по инкриминираното време, както сочи в
показанията си самия свидетел Г.. Решаващата инстанция по фактите намира,
че не следва изначално да кредитира показанията на свидетелите И. Г. Г. и Д.
К. Г.. Показанията им са заинтересовани, нелогични, непоследователни и
недостоверни. Същите се опровергават изначално не само от показанията на
свидетеля Я. В. А., но и от преките факти, съдържащи се в предявените на
страните на основание чл.284 от НПК аудиозаписи от национален телефон
112. Още повече, че между свидетеля Г. и свидетеля Г. е налице пряка
родствена връзка от първа степен (последната е майка на свидетеля Г.).
Допълнителен аргумент настоящата въззивна инстанция да не кредитира
показанията на свидетелите Г. и Г., се основава по мнението на настоящата
въззивна инстанция и по отношение на установените чрез СМЕ и СМУ от
14.02.2023г. телесни увреди (8 на брой леки телесни повреди по чл.130, ал.1
от НК) спрямо жалбоподателя А. Х. А.. Фактите по делото и непредубедения
прочит на всички доказателства и доказателствени средства мотивират съда
да приеме, че не се установява констатираните по лицето, главата и тялото на
пострадалия А. наранявания да са причинени на друго място и от други лица.
Свидетелят Г. отрича да е удрял и насилвал с приятеля си О. Х. до идването
на служителите на 06 РУ-СДВР жалбоподателя А. Х. А.. Свидетелят Г.
потвърждава едностранно показанията на свидетеля Г., че жалбоподателя А.
не е бил пребИ. на местопроизшествието. В противен случай, би обвинила
собствения си син в престъпление. При установяването на фактите по делото,
съдът приема като критерий за доказателство за употребата на насилие
спрямо жалбоподателя А. принципа „извън всякакво основателно съмнение“
(Ирландия срещу Обединеното кралство (Irlande c. Royaume-Uni), 18
януари 1978, § 161 in fine, серия A № 25 ). Все пак такова доказателство може
да е под формата на съвкупност от улики или на необорени презумпции,
достатъчно тежки, точни и припокриващи се (Салман, горецитирано, § 100).
12
Съдът подчертава в мотивите на съдебния си акт, че по делото е налице
медицинска документация – СМУ, амбулаторни листи и СМЕ, според които
се извежда, че жалбоподателя А. е бил пострадал от упражнено спрямо него
насилие от свидетеля Г. и неговия приятел О. Х., при което показанията на
свидетелите Г. и Григовора в частта им за липсата на упражнено насилие
спрямо А. Х. А. остават изолирани. ЕСПЧ е приемал, че твърденията за лошо
отношение, противоречащо на чл. 3 от Конвенцията, следва да бъдат
подкрепени пред него с подходящи доказателства. В настоящия случай са
налице достатични по обем доказателства за нарушение на чл.3 КЗПЧОС, тъй
като тази разпоредба не забранява по принцип употребата на сила от
гражданин при задържане на друго лице деец чрез т.нар. форма на
„граждански арест“. Но употребата на сила следва да бъде съразмерна и
абсолютно необходима от гледна точка на конкретните обстоятелства (виж,
Ребок срещу Словения (Rehbock c. Slovenie), № 29462/95, § 76, ЕСПЧ 2000-
XII; Алтай срещу Турция (Altay c. Turquie), № 22279/93, § 54, 22 май 2001),
когато (изводът е на съда) се предотвратява извършването на престъпление;
когато се цели временното задържане на лице, извършило престъпление или
административно нарушение; когато се цели предотвратяването на заличаване
или укриване на доказателства, или предотвратяването на непосредствено
въздействие върху свидетел и т.н. В това отношение е важно например следва
да се прецени доколко е допустима мисълта, че заинтересованото лице би
оказало съпротива при задържането си чрез формата на граждански аерест
или би се опитало да избяга, да нарани или да навреди, да унищожи
доказателства (Ранинен срещу Финландия (Raninen c. Finlande), 16
декември 1997, § 56, Сборник решения 1997-VIII). В настоящото
производство, не се установява жалбоподателят А. да е целял да избяга от
местопроизшествието. Не е имало данни той да е извършил престъпление
и/или административно нарушение. Не е въздействал върху свидетели. Не е
укривал доказателства. Не е проявил никакво нападение. Тези съображения
мотвират съда да приеме, че упражненото от свидетеля Г. и приятеля му О. Х.
насилие спрямо жалбоподателя А. се основава на лично недоволство,
неприязън, отмъщение и злоба. Поради това показанията на свидетеля Г.,
потвърдено едностранно от показанията на свидетеля Г. не се приемат, че са
обективни, безпристрастни, чистосърдечни, достоверни, добросъвестни и
логични. Насилието спрямо жалбоподателя А. не е съответно и не е
пропорционално на допустимите според ЕСПЧ цели (посочени по-горе), не
преследва никакви правомерни последици, а е израз на физическо изтезание
спрямо едно човешко същество, което дори не се е защитавало или
отвръщало в случая. Съдът приема, че фактите по делото и наличната
доказателствена съвкупност еднопосочно и логично извеждат доводите на
настоящата инстанция, че до идването на служителите на 06 РУ-СДВР (в
рамките на около 15-20 минути), а не както твърди свидетелят Г. до 3-4
минути, е имало достатъчно време на местопроизшествието свидетелят Г. и
неговия приятел Орлин Хаджиев да налагат с юмруци пострадалия А. Х. А..
Това е мотивирало свидетелят Я. В. А. да избяга от страх от мястото на
събитието. Няма логика свидетелят Я. В. А. да бяга, освен при възприета от
13
него опасност за живота и здравето му. Същият не искал да се замесва в
проблеми. Искал е да гарантира своята неприкосновеност – в случая чрез
бягство. Няма никакви доказателства по делото нараняванията на пострадалия
А. Х. А. да са му причинени например на мястото в гр.София, където се
намирал на гости със свидетеля Я. В.А. и където употребявал алкохол, или
доста време след събитието на процесното инкриминирано кръстовище между
бул. „Овча Купел“ и улица „Президент Линкълн“. Медицинската
документация сочи по делото, че жалбоподателя А. Х. А. се е придвижил по
неустановен начин до УМБАЛ „Пирогов“ гр.София, където бил регистриран
след 03.00 часа на 12.02.2023г. за преглед и изследвания. До пътя на
придвижването му до УМБАЛ „Пирогов“ няма данни и доказателства
жалбоподателят А. да е претърпял инцидент, да е бил пресрещнат от някое
лице, да е бил нападнат и т.н. Няма данни и доказателства по делото,
жалбоподателят А. да е получил увредите си преди инкриминираните събития
на друго място и от други лица, тъй като не е логично да търпи болки и
наранявания по себе си с часове и е нелогично да не е подал сигнал на
телефон 112, както е направил в 00:57 часа на 12.02.2023г., непосредствено
след като е бил пребит от свидетеля И. Г. Г. и неговия приятел О. Х. Съдът
установява и мотив за пребИ.ето на пострадалия А. по установения по делото
начин, не само заради ПТП, но и заради продължителния плач на бебето в
автомобила на свидетеля Д. К. Г. и заради погрешното убеждение, изземвайки
правосъдието в свои ръце, че такава предотвратявал настъпването на тежко
ПТП. Ако си пострадал от инцидент, в случая от ПТП, принципите на
добросъвестното поведение изискват, да регистрираш случая чрез сигнал на
телефон 112 или чрез жалба и да изчакаш органите на МВР, прокуратурата
и/или съда да изпълнят правомощията си по закон. Не може да се изземват
функциите на правосъдието от гражданите и същите да търсят саморазправа
чрез физическо насилие. По делото няма данни в момента на преследването
на автомобила, управляван от свидетеля Я. В. А. да се е извършвало
престъпление. Липсва нападение спрямо свидетелите Г. и Г., което да ги
застрашава. Наличието на деца в автомобила на свидетеля Г. и това, че
автомобила й е бил пълен, доколкото ударилия ги автомобил (по техни
твърдения) не е спрял, е причината за развоя на събитията по установения по
делото начин. Според съда свидетелят Г. и неговия приятел О. Х., са били
афектирани от случая, решили са самоволно да раздават правосъдие на пътя,
не са действали законосъобразно и добросъвестно, дори и да е имало ПТП,
приели са че вина за ПТП (съгласно данните от сведенията на свидетеля Г.),
има лекият автомобил с испанската регистрация. Ако вина за ПТП има
водачът на лекия автомобил „БМВ“, управляван от свидетеля Г.? По делото
липсват други доказателства, които да установяват възведените срещу
жалбоподателя А. нарушения. Още повече, според съда същият има мотив да
не управлява под въздействие на алкохол лекия автомобил, тъй като има
съдебно минало, търпял е ограничения на свободното си придвижване и знае
какви негативни последици би понесъл, ако извърши престъпление или
административно нарушение по ЗДвП. В заключение, съдът кредитира СМЕ
като обоснована, мотивирана, и професионална защитена, както и поради
14
неоспорването й от страните. По тази съображения и с оглед изложеното
настоящият съдебен състав намира, че е положил усилия да осъществи пълен,
детайлен и всеобхватен анализ на събраните в производството доказателства
и доказателствени средства, за да гарантира ефективен достъп до правосъдие
за страните, но и за да спази принципите на правовата и демократична
държава, според които съдът следва да бъде обективен и безпристрастен при
решаването на въпросите на чл.102 от НПК вр. чл.1 от НПК вр. чл.84 от
ЗАНН.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
IV.1. Съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение
от абсолютен характер в съставения АУАН и издаденото НП по смисъла на
чл.42, ал.1, т. 3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
В АУАН и НП са отразени три административни нарушения по чл.174,
ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП (за отказ да се извърши
проверка с техническо средство за употребено количество алкохол от водач
на МПС); по чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП вр. чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП
(за настъпило ПТП, при което водачът на МПС не остава на място до
пристигането на органите на МВР и по чл.25, ал.2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал.2
вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП (че водача на инкриминирания лек
автомобил навлязъл в съседна лента, без да пропуска движещия се по нея лек
автомобил, при което реализира с него ПТП).
Всяко административно нарушение има самостоятелна дата на
извършването му. В АУАН е отразена дата и за трите нарушения 11.02.2023г.
в 23:20 часа. Тази дата, обаче, е преправена в АУАН (без да има подпис на
компетентния актосъставител И. А. П.). Посочената от таблета дата е
12.02.2023г. в 23.20 часа. В НП е отразена дата на трите нарушения
11.02.2023г. в 23.20 часа. Тази дата, обаче, не е дата и не се счита за дата на
нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Датата на нарушението по чл.174, ал.3
от ЗДвП е различна от датата на нарушенията по чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от
ЗДвП и по чл.25, ал.2 от ЗДвП. Датата на нарушението по чл.174, ал.3 от
ЗДвП се определя винаги от момента – датата и часа на устния отказ на водач
на МПС, който не желае да бъде подложен на проверка за употреба на
алкохол. Няма как един водач на МПС, докато го управлява, да обективира
отказ да бъде проверен за алкохол – служителите на СДВР-ОПП не
присъстват в автомобила и не могат да проверят водача (по силата на “per
argumentum reductio ad absurdum” – един от основните принципи на
формалната логика и тълкуването съдържащ в себе си тезата за „довеждането
на противниковата теза до абсурдност“). В АУАН и НП е отразено, че
жалбоподателят А., и от доказателствата по делото се установява, че същия
бил отказал да бъде проверен за употреба на алкохол в 00:24 часа на
12.02.2023г. Това е датата, която е следвало да се посочи в АУАН и НП за
15
нарушението по чл.174 от ЗДвП. В случая тя липсва. Още повече, че датата
12.02.2023г. се предполага от съда да е 12.02.2023г., доколкото не е посочена
изрично в обстоятелствената част на АУАН и НП. Отразен е само часът на
отказа – 00:24 часа без датата. Датата на административно нарушение не
може да се извежда с тълкувания и предположения. Допуснато е съществено
процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на обвиненото
лице да разбере точният момент на конкретните административни нарушения
и в тази насока е константната съдебна практика на касационните съдилища
по ЗАНН.
IV.2. В АУАН и НП е посочено, че жалбоподателя А. е отказал
проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол
в кръвта и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на коцентрацията на
алкохол в кръвта му, с което видно е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3 от
ЗДвП.
Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП установява два различни състава на
две административни нарушения, имащи самостоятелни хипотеза и
диспозиция (всеки поотделно), но съдържащи един и същи вид наказателна
санкция. Различни са изпълнителните деяния на описаните състави и техните
типични елементи от обективна страна. Предложение 1 от ал. 3 на чл. 174
ЗДвП, санкционира отказа на водача да бъде проверен с техническо средство
за употреба на алкохол, а предложение 2 от ал. 3 на чл. 174 ЗДвП,
санкционира отказа на водача да изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Законът не позволява
смесването на двата административно-наказателни състава, сочещи извод за
две административни нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП, които не следва да
се наказват с едно административно наказание. Принципът е, че всяко
административно нарушение се наказва с отделно административно
наказание, когато органа и актосъставителя приемат, че и двата състава на
чл.174, ал.3 от ЗДвП са осъществени. От друга страна, според съда,
приемането на единия от двата състава по чл.174, ал.3 от ЗДвП свързани с
отказа на водача да бъде изпробван с дрегер като осъществен, изключва
приложението на втория административно-наказателен състав лицето да
16
изпълни медицинското предписание за даване кръв за установяване на
алкохолната му концентрация. Двата състава са неприложими едновременно
(когато е наложено само едно административно наказание) като едно
административно нарушение. В случая, наказващият орган макар да е
посочил в обстоятелствената част на НП, че жалбоподателят А. е нарушил и
двата състава на ал. 3 чл. 174 ЗДвП , то е приел, че е извършено едно
нарушение. По този начин е „смесил“ двете самостоятелни административни
нарушения, като е наложил наказание само за едно от тях, без да посочи
конкретно кое. Съдебната практика е константна и в този смисъл и
Тълкувателно решение № 13/2021 по т. д. № 1/2021 г. на ОСС, I и II
колегия, че в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП се съдържат два
самостоятелни състава на административни нарушения. Наказващият орган,
макар посочвайки като нарушения и двете и отказа за тестване с дрегер, и
отказа от даване на кръвна проба, като е наложил санкция само за едното
(неясно кое), е допуснал нарушение от категорията на съществените, което
налага отмяна на НП.
IV.3. Съдът намира, че възведените в НП и съставения АУАН
административни нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.2
от ЗДвП; чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП вр. чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП и
чл.25, ал.2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП са
недоказани. Водач на лекия автомобил „Сузуки Суифт“ с испанска
регистрация с № ******* DLХ на инкриминираното място и време е бил
свидетелят Я. В. А., а не жалбоподателя А. Х. А.. В тази насока, съдът приема,
че неправилно в нарушение на материалния закон е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя А. Х. А..
Сгрешен е от актосъставителя и наказващия орган субекта на
административните нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП; чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП вр. чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП
и чл.25, ал.2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП. За
две от тези административни нарушения по чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП
вр. чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП и чл.25, ал.2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал.2 вр.
чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е могла да се ангажира административно-
наказателната отговорност на свидетеля Янаки Василев А.. В случая това не е
сторено. Актосъставителят и административно-наказващия орган не са
подходили обективно, всестранно и пълно, особено, когато един случай се
изяснява чрез твърденията на лица за факти, които не са възприети от самия
актосъставител и служителите на МВР и/или СДВР-ОПП.
Съдът приема, че с оглед извършения доказателствен анализ, залегнал
във фактическата част на настоящото съдебно решение, издадено НП следва
да бъде отменено не само на формално основание, но и поради липсата на
доказателства и доказателствени средства по делото, които да доказват по
безспорен и абсолютен начин, че жалбоподателя А. Х. А. е извършил
административните нарушения по посочените административно-наказателни
състави, за които е обвинен. Липсва самопризнание от негова страна.
Същият оспорва административно-наказателните обвинения срещу него.
Липсват по делото други доказателства и доказателствени средства, които да
17
потвърждават изцяло фактическите обстоятелства от АУАН и НП.
Административно-наказващият орган не ангажира други доказателства и
доказателствени средства в процеса, с оглед тежестта на доказване (“onus
probandi”), лежаща изцяло единствено и само върху него. В НПК и ЗАНН са
дефинирани от законодателя в полза на съда изрично вменени служебни
правомощия за установяване на обективната истина по делото, като бъдат
събрани по негова инициатива всички допустими, необходими и относими
доказателствени средства. Този съдебен състав е в невъзможност да събере
други доказателства и доказателствени средства, тъй като такива липсват. В
административно-наказателния процес слуховете, догадките и
предположенията не могат да заместят фактите, тъй като доказателствен
източник на фактическите положения към всяко конкретно административно
нарушение и в пределите на предмета на доказване по чл.102 от НПК вр.
чл.84 от ЗАНН в административно-наказателното производство, следва да
бъдат доказателствата и доказателстветните средства, събрани по надлежен и
годен начин по реда и способите на ЗАНН вр. с НПК. Тези доказателства и
фактическите положения, изведени от доказателствените средства и способи
на доказване следва да са единни, непротиворечиви, еднопосочни и
потвърждаващи се в съвкупност, взаимодопълващи се, кореспондиращи се и
корелиращи по такъв начин, включая и на предопределящи крайният изход на
производството във финален логичен законосъобразен резултат, който да е в
исканата от потвърждаване от съда от страна на АНО обвинителна теза от
АУАН и НП, но след доказване на обвинението по безспорен, несъмнен и
абсолютен начин.
Доказването освен с преки доказателства, при липсата им, може да бъде
осъществено и с косвени такива. В съдебната практика не е спорно, че
осъдителна присъда/осъдително решение по ЗАНН може да почива и само на
косвени доказателства, но това е допустимо само ако косвените
доказателства, преценени във взаимната им връзка и логическа обвързаност,
формират система (верига), при съществуването на която може да бъде
направен единствено възможен правен извод за извършеното
престъпление/административното нарушение от обективна и субективна
страна и неговото авторството. В този смисъл е Решение № 194 от 12.10.2012
г. на ВКС по НД № 368/2011 г. Първо НО – „Делото Белнейски“, според
което доказване с косвени доказателства от производни източници на преки
доказателствени факти не е невъзможен процес, нито е недопустим от гледна
точка на доказателственото ни наказателно право. Той обаче, изисква
проверка на съдържанието на всеки наличен доказателствен източник чрез
всички допустими от закона средства, включително и чрез установяване на не
толкова значими на пръв поглед и пряко относими факти, както и
изключително внимателен и задълбочен доказателствен анализ, за да бъде
изведен наистина единствено възможния извод относно главния
факт/главните факти в процеса.
При това положение съдът следва да постанови решение, с което следва
да отмени изцяло издаденото НП.
По разноските:
18
Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени
в разпоредбата на чл.63 от ЗАН, извършени с ДВ бр.94 от 29.11.2019 г., които
имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.1 от
АПК, СДВР – ОПП следва да понесе разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя и с оглед изхода на спора предвид проведените по делото
интензивни три заседания съдебни заседания съгласно договорите за правна
помощ по 800.00 лева. Според тази процесуална норма – когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Наказателното производство се отличава с фактическа и правна сложност.
Адвокат П. е присъствала на всички заседания по делото. Заседанията са били
продължителни. Обемът на процесуалните действия на адвокат П. са
съответни на значително положените от нея правни усилия като адвокат. По
делото в последното заседания не са релевирани възражения за
прекомерност.
Съдът следва да се произнесе и по сторените в производство разноски от
бюджета на съдебната власт в размер на 300.00 лева за изпълнената
експертиза.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-4332-
002542/22.02.2023г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на А. Х. А., ЕГН: ********** са му наложени: 1.).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по
състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП; 2).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 (шест) месеца за административно нарушение по състава на чл.123,
ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП вр. чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, и 3). административно
наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева з а административно
нарушение по състава на чл.25, ал.2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал.2 вр. чл.179, ал.1,
т.5, пр.4 от ЗДвП.
19
ОСЪЖДА СДВР – ОПП чрез Началника й с адрес гр.София, ул.
„Лъчезар Станчев“ № 4 да заплати на А. Х. А., ЕГН: ********** на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК сумата от 800.00
лева за дължимо адвокатско възнаграждение за представителство в
настоящото производство.
ОСЪЖДА въззиваемата страна СДВР – ОПП чрез законният й
представител с адрес гр.София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 4 да заплати в
полза на Софийски районен съд по бюджетната сметка на Висш съдебен
съвет на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.144 вр. чл.143 от АПК вр.
чл.77 ГПК сумата от 300.00 лева, за сторените в производството разноски
за изпълнена експертиза.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20