Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 663
22.05.2019г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, ХІV състав,
в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря Валентина
Василева, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно гражданско
дело №676/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на „Биопропъртис“ ЕООД,
със седалище и
адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Славянска“
№89, ет.3, ап.5,
ЕИК *********,
представлявано от управителя Г. Н. Д.,
чрез пълномощника му по делото
адв. Л. М., против
Решение №121 от 10.01.2019г., постановено по гр.д. №10274/2017г. по описа на Районен съд- Пловдив,
ХХ гр.с., с което са били
отхвърлени предявените от
дружеството против Земеделска
кооперация „Песнопой“, със седалище
и адрес на управление
с. Песноной, община Калояново,
ЕИК *********, представлявана от
председателя П.Ч. Н.,
четири иска за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сума
от 24000 лв. по всяка от претенциите, представляващи част от
обезщетение за неизпълнение
по договор от
22.01.2007г., за които вземания
са били издадени заповеди
за изпълнение по
чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№8522/2017г., ч.гр.д.№8521/2017г., ч.гр.д.№10929/2017г. и
ч.гр.д.№10928/2017г. по описа
на Районен съд- Пловдив.
В жалбата се
излагат доводи за
неправилност на решението,
като се иска отмяната
му и уважаване
на предявените искове.
Ответната страна
по въззивната жалба- Земеделска
кооперация „Песнопой“, със седалище
и адрес на управление
с. Песноной, община Калояново,
ЕИК *********, представлявана от
председателя П.Ч. Н., не е
подала отговор на
въззивната жалба.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба
е подадена в срок, от
страна, която има
право да обжалва
и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената
служебна проверка на
решението съобразно правомощията
си по чл.269,
изр. първо от ГПК
съдът намери, че
същото е валидно
и допустимо. Предвид
горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена правилността
на решението по
изложените във въззивната жалба
доводи и при
служебна проверка за допуснато
при постановяването му нарушение
на императивни
материалноправни норми, като
въззивната инстанция се
произнесе правния спор
между страните.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран
с иск с
правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във връзка с
чл.92, ал.1 от Закона
за задълженията и
договорите. От фактическа страна
по делото се установява, че на 22.01.2007г. между ЗК
„Песнопой“, като наемодател,
и „Еко стил“
ООД, като наемател,
е бил сключен договор за наем
на земеделска земя, като
недвижимите имоти- предмет на договора,
са подробно описани
в опис, неразделна
част от него. Договорът
е сключен за срок от
осем години от датата на
подписването му, като изтича
в края на стопанската
година, съвпадаща с последната
календарна година на срока
му. Съгласно чл.15
от договора ако в периода на
действието му наемодателят извърши
такива действия, които
нарушават правата на наемателя,
той му дължи парично обезщетение,
равно на сбора на
дължимия наем до края
на договорения период, в троен размер. С влязло в сила
решение по т.д.№804/2013г. на Окръжен съд- Пловдив ЗК „Песнопой“
е била осъдена
да изпълни поетите от нея задължения по сключения
с „Еко стил“ ООД
договор за наем на земеделска земя от
22.01.2007г., като му осигури безпрепятствено ползване
на земеделските земи,
а с влязло в
сила решение по
т.д.№496/2015г. на Окръжен съд- Пловдив ЗК
„Песнопой“ е била осъдена
да заплати на „Еко стил“
ООД сумата от 40000
лв., частично от
общо 528617,28 лв.,
представляващи обезщетение
по чл.15
от договора. На 25.03.2016г.
между „Еко стил“ ООД,
като цедент, и
„Биопропъртис“ ЕООД, като цесионер,
е бил сключен договор за прехвърляне на
вземания, съгласно който
цедентът е прехвърлил на
цесионера вземането си за
неустойка по чл.15
от договора за наем на земеделска земя
от 22.01.2007г., сключен със ЗК „Песнопой“,
което е в размер на
660771,60 лв., като част от сумата в размер
на 40000 лв.
е претендирана по
т.д.№496/2015г. на Окръжен съд- Пловдив. Видно
от приложената по ч.гр.д.№8522/2017г. нотариална
покана, рег. №842 по
описа на нотариус Росица Вулева, връчена
при условията на
чл.44, ал.1 от ГПК
на председателя на
ответната кооперация, със същата
цедентът „Еко стил“ ООД го е
уведомил за прехвърлянето
на вземането за неустойка на
„Биопропъртис“ ЕООД. По подадени от
„Биопропъртис“ ЕООД
заявления срещу ЗК „Песнопой“
са били издадени
общо четири заповеди
за изпълнение на парични задължения по
чл.410 от ГПК за
суми
в размер на по
24000 лв., представляващи част
от вземане за
неустойка по чл.15
от процесния договор, срещу
които са постъпили възражения
от длъжника.
При така установената
по делото фактическа обстановка
от правна страна съдът
намира следното:
Съгласно задължителните указания,
дадени в т.2
на Тълкувателно решение
№3/2016 на ОСГТК
на ВКС решението
по уважен частичен иск
се ползва със сила
на пресъдено нещо относно правопораждащите факти
на спорното субективно
материално право при предявен
в друг исков процес иск за
защита на вземане за
разликата до пълния размер
на паричното вземане,
произтичащо от същото
право. Предвид горното и
доколкото с влязло
в сила решение е бил уважен
предявения от „Еко стил“
ООД против ответната
ЗК „Песнопой“ частичен иск
за неустойка по чл.15
от процесния договор от
22.01.2007г. в размер
на 40000 лв.,
то следва да
се приеме, че със
сила на пресъдено
нещо е установено основанието
на вземането по неустойка
по чл.15 от
договора, а именно-
извършването на действия
от наемодателя, които
нарушават правата на
наемателя, поради което за
последния е възникнало
правото да претендира неустойка
по чл.15 от
договора в уговорения
размер. От заключението на
приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза
се установява, че размерът на
дължимото обезщетение по чл.15
от договора, изчислено върху
трикратния размер на наемната
цена за четири стопански
години, възлиза на
528617,28 лв.
С подадените
по делото отговори на
исковите молби по образуваните гр.д.№№10274/2017г., 15136/2017г., 1020/2018г.
и 2668/2018г., съединени
за общо разглеждане по
гр.д.№10274/2017г.,
ответната ЗК „Песнопой“
е направила възражение за погасяване по давност
на исковите претенции. Това
възражение е основателно.
Съгласно разпоредбата на чл.111,
б.Б от ЗЗД вземанията
за обезщетения и неустойки
от неизпълнен договор
се погасяват с изтичане
на тригодишна давност, а
съгласно чл.114, ал.1 от
давността почва да тече
от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В случая ищцовата страна
претендира уговорено в
чл.15 от процесния договор за
наем обезщетение за
извършени от ответната
кооперация, в качеството й
на наемодател, действия,
нарушаващи правата на наемателя. В подадените
искови молби като такива
действия са посочени взетото на
27.11.2011г. решение на Общото
събрание на кооперацията за прекратяване
на договора с „Еко
стил“ ООД и
изпратената в изпълнение на
него нотариална покана, рег.
№4999/07.12.2011г. по описа
на нотариус Катерина Антонова, сключения на
27.05.2012г. договор за
аренда на същите
имоти с трето лице- П.
С. К., изпратено
уведомление на 26.07.2012г.
от председателя на
кооперацията до ДФ
„Земеделие“- Пловдив за
прекратяване на договора за
наем с „Еко
стил“ ООД и за
сключване на нов договор
с П. С. К.. При
това положение следва да се
приеме, че вземането на
наемателя „Еко стил“ ООД
за обезщетение по чл.15
от процесния договор за наем е
станало изискуемо още
през 2011-2012г. с
извършените от кооперацията действия по прекратяване на
договора и сключване на нов
такъв с трето лице.
Претендираните в настоящия процес
частични вземания за неустойка
са предявени съдебно на
08.06.2017г. и 17.07.2017г., когато са подадени заявленията
за издаване на заповеди
за изпълнение по чл.410
от ГПК, поради
което същите са
погасени по давност с изтичане
на тригодишната давност
по чл.111, б.Б от ЗЗД
и следва да се
отхвърлят на това основание. Уговорената в
чл.15 от процесния договор за
наем неустойка е компенсаторна и
се дължи за пълно неизпълнение
на задължение, а не
за забава, поради което
в случая е
неприложима разпоредбата на чл.114, ал.4
от ЗЗД, предвиждаща че при
искове за неустойка
за забава давностният срок
започва да тече от последния ден,
за който се начислява неустойката. Предявеният
от „Еко стил“
ООД иск по
т.д.№804/2013г. на Окръжен съд- Пловдив
е за реално изпълнение
на задълженията по
договора, поради което
същият не е
довел нито до
спиране, нито до
прекъсване на давността
за вземането за неустойка, а
съгласно разпоредбата на
чл.116а от ЗЗД и задължителните указания,
дадени в т.1
на Тълкувателно решение
№3/2016 на ОСГТК
на ВКС предявеният иск
по т.д.№496/2015г. на
Окръжен съд- Пловдив е прекъснал
давността само за частичното
вземане в размер на
40000 лв.- предмет
на делото.
По така изложените съображения
предявените искове са
неоснователни и следва
да се отхвърлят. Доколкото първоинстанционният съд е
постановил същият краен резултат,
макар и по
други мотиви, то обжалваното
решение следва да
се потвърди.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№121 от 10.01.2019г., постановено по гр.д. №10274/2017г. по описа на Районен съд- Пловдив,
ХХ гр.с.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен
съд в едномесечен
срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.