Решение по дело №234/2020 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 260009
Дата: 29 януари 2021 г. (в сила от 29 януари 2021 г.)
Съдия: Бисера Максимова
Дело: 20203500500234
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                       29.01.2021  г.                        гр.Търговище

 

                                                

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                гражданска колегия                                  

На двадесет и пети януари                                              2021 година

В публично съдебно заседание в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Иванова

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Милен Стойчев

                                                                                      Бисера Максимова

                                                                                      

Секретар  Жоржета Христова

като разгледа докладваното от Б.Максимова

В. гр. д. №   234 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 435, ал. 4 от ГПК. Насрочено е разглеждане в открито съдебно заседание.

    Постъпила е жалба от А.А.П. *** в качеството й на съпруга на длъжника по изпълнително дело № 20169120401423 по описа на ЧСИ Г.С. - № 912 НА КАМАРАТА НА ЧСИ с Район на действие - ОС – Разград П.Д.П. *** против действията на ЧСИ Г.С., изразяващи се в насочване на принудително изпълнение спрямо имот, за който жалбоподателката твърди, че не е изцяло собственост на длъжника, а имотът е придобит в режим на СИО.

    Във въззивната жалба се излагат съображения, че изнесеният на публична продан имот е придобит по време на брака й с длъжника, който е сключен на 13.11.1982 година, а не на 20.11.1982 година, както е отразено в удостоверението за сключен граждански брак. Отделно се излагат твърдения, че самото жилище било закупено като подарък от нейните родители и родителите на П. като се изплащаше и кредит в следващите десет години. Откакто е сключила брак живее в този апартамент и категорично счита, че е собственик на 1/2 ид. част от същия. Апартаментът е заплатен с кредит от ДСК, който бил изплащан от нейните родители и от родителите на П. в следващите десет години. Реално апартаментът е придобит след брака в СИО, тъй като  бил и подарък за самата сватба.

    С оглед всичко изложено жалбоподателката счита, че не е спазена процедурата по чл. 503 от ГПК. На основание чл. 438 от ГПК моли  незабавно да бъдат спрени действията по цитираното изпълнително дело до провеждане на процедурата по чл. 502 от ГПК. С определение по насрочване на делото съдът е спрял принудителното изпълнение по отношение на процесния апартамент до приключване на настоящото производство.

    Постъпил е отговор на подадената въззивна жалба от „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от законните представители, чрез ст. юрисконсулт Северина Нуркова, в качеството на взискател, в която жалба се излага следното:

    Жалбоподателят не е изложил никакви обосновани аргументи в подкрепа на становището си, че притежава право на собственост върху недвижимия имот, върху който е насрочена публична продан. Изложени са голословни твърдения, без представяне на каквито и да било писмени доказателства, че апартаментът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност.

    Жалбоподателят е представил удостоверение за граждански брак, видно от което същият е сключен след придобиването на имота от П.П.. Съдебният изпълнител изцяло правилно и законосъобразно е насрочил публична продан върху целия недвижим имот. Неоснователно е искането за спиране на изпълнителните действия.

    Молят съда да остави без уважение подадената жалба като неоснователна.

    Постъпили са обяснения от ЧСИ Г.С., в който изразява становище за допустимост на жалбата, но моли съда да я остави без уважение като неоснователна. Излага съображения, че видно от констативния акт за собственост, издаден от PC - Търговище и вписан в Служба по вписванията — Търговище под № 148, т. 3, дело 842 от 19.11.1982 г., длъжникът П.Д.П. е признат за собственик на процесния недвижим имот. Нотариалният акт е съставен на основание посочените в него документи: протокол от 17.10.1982 г. на ЖСК Средец, Заповед № 579 от 06.06.1979 г. на председателя на ОбНС - Търговище за разпределение на апартаментите и отстъпеното право на строеж, протокол на ОС на ЖСК Средец от 17.10.1982 г., и удостоверение, че протоколът е влязъл в сила, удостоверение, че ЖСК е завършена и годна за живеене. Процесният имот е деклариран само и единствено от длъжника, видно от удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/05.03.2020 г. /лист 195 от делото/ и удостоверение за декларирани данни изх. № **********/13.09.2019 г. /лист 145 от делото/, издаден от Община Търговище. Самият жалбоподател не е представил никакви доказателства, от които да е видно, че имотът е придобит след сключването на гражданския брак, не е предприемал никакви действия, с които да предяви претенции, че този имот е придобит в режим на СИО.

    Отговор от длъжника по изпълнителното дело не е постъпил.

    Съдът счита, че жалбата е допустима на основание чл. 435, ал. 4 от ГПК. Жалбоподателката се явява трето лице в изпълнителния процес и има право да обжалва действията на съдебния изпълнител, с които се засягат нейни претендирани права по отношение на изнесения на публична продан недвижим имот. Жалбата подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание, в което страните могат да представят доказателства.

    В съдебно заседание въззивницата се представлява от адвокат Д.М. ***,  който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

    В съдебно заседание ответната страна – взискател в изпълнителното производство, а именно: „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ" АД, ЕИК *********, не изпраща представител. Представена е писмена защита, в която се излагат съображения, че датата на гражданския брак между длъжника и жалбоподателката е 20.11.1982 година, поради което процесният имот не е СИО, а индивидуална собственост на длъжника.

    Длъжникът в изпълнителното производство не се явява. В първото съдебно заседание е изразил становище за основателност на подадената въззивна жалба.

    Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е  ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените  доказателства и констатира следното:

    Фактите по спора са в следната насока:

    Жалбоподателката е съпруга на длъжника по изпълнително дело № 20169120401423 по описа на ЧСИ Г.С., образувано по молба на „ББР“  АД, ЕИК *********.

   Видно от констативния акт за собственост, издаден от PC - Търговище и вписан в Служба по вписванията — Търговище под № 148, т. 3, дело 842 от 19.11.1982 г., длъжникът П.Д.П. е признат за собственик на недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 73626.507.238.8.10 /седемдесет и три хиляди шестстотин двадесет и шест, точка, петстотин и седем, точка, двеста тридесет и осем, точка, осем, точка, десет/, съгласно одобрена със Заповед № РД-18-18/17.06.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта на гр.Търговище, общ. Търговище, обл.Търговище, с административен адрес на обекта: гр.Търговище, п.к.7700, ул.П. № 6 /шест/, а /по Удостоверение за декларирани данни – ул. П. №8 /осем/, ет.З  /три/, в сграда № 8 /осем/, разположена в поземлен имот с идентификатор 73626.507.238 /седемдесет и три хиляди шестстотин двадесет и шест, точка, петстотин и седем, точка, двеста тридесет и осем/, с предназначение на обекта: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива: 1 /едно/, със застроена площ от 89.00 кв.м. /осемдесет и девет квадратни метра/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 73626.507.238.8.11, 73620.507.238.8.9, под обекта: 73626.507.238.8.6, над обекта: 73626.507.238.8.14, заедно с таванска стая № 5 /пет/ със светла площ от 21.57 кв.м. /двадесет и едно цяло и петдесет и седем стотни квадратни метра/, при съседи: от изток - таван №  4 /четири/, от юг - улица П., от запад - таван № 6 /шест/, от север - коридор на таваните, отдолу - апартамент № 7 /седем/, заедно с изба № 5 /пет/ със светла площ от 7.17 кв.м. /седем цяло и седемнадесет стотни квадратни метра/, при съседи: от изток - изба № 4 /четири/, от юг - улица П., от запад - изба № 6 /шест/, от север - коридор на избите, отгоре - апартаменти от първи жилищен етаж и отдолу - земя, заедно с 1200/10 000 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя за парцел I /римско едно/, в квартал 52 /петдесет и две/, по плана на гр.Търговище.

    Основният въпрос по делото касае датата на сключване на гражданския брак между длъжника и жалбоподателката. По изпълнително дело е представен препис от удостоверение за граждански брак, в което датата на сключения граждански брак въз основа на акт за граждански брак № 353 е посочена 20.11.1982 година. Във въззивното производство е представен дубликат от удостоверение за граждански брак, подписано от длъжностното лице по гражданско състояние И.Ив., съгласно което датата на сключения граждански брак е 13.11.1982 година. На 08.12.2020 година е издаден и препис-извлечение от акта за сключен граждански брак, подписан от длъжностното лице по гражданско състояние В.Х., в което датата на сключения гражданския брак е посочена 13.11.1982 година. В последното по делото съдебно заседание съдът направи констатация на ОРИГИНАЛНИЯ акт за граждански брак № 353, при което констатира, че посочената дата на сключване на гражданския брак е 13.11.1982 година като в графа „Забележки“ е отбелязано “датата на гражданския брак да се счита 20.11.1982 година“, като е налице подпис на длъжностното лице А.Н., сключила гражданския брак, и печат на общината.

    За да се произнесе по основния въпрос на спора, съдът се запозна с действащата към момента на сключване Наредба за гражданското състояние /Държавен вестник, брой 75 от 30.IX. 1975 година, Обн. ДВ. бр.75 от 30 Септември 1975 г., изм. ДВ. бр.28 от 8 Април 1977 г., изм. ДВ. бр.52 от 3 Юли 1979 г., изм. ДВ. бр.43 от 3 Юни 1980 г., изм. ДВ. бр.38 от 16 Май 1986 г., изм. ДВ. бр.33 от 29 Април 1988 г., изм. ДВ. бр.48 от 23 Юни 1989 г., отм. ДВ. бр.41 от 18 Май 2004 г./, и по-специално с разпоредбите, касаещи процедурата за допълнения и попроавки в актовете за гражданско състояние.

     Глава четвърта на въпросната наредба има следното съдържание в относимата й част:

ОТБЕЛЯЗВАНИЯ, ДОПЪЛНЕНИЯ И ПОПРАВКИ НА СЪСТАВЕНИ АКТОВЕ ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ

Чл. 66. (1) Всяка промяна в гражданското състояние на лицата, която се отнася до обстоятелствата, вписани в съставен вече акт, се отбелязват встрани на този акт на определеното място.

(2) Длъжностното лице по гражданското състояние извършва отбелязване въз основа на акта, който установява станалата промяна.

(3) Промени в актовете за гражданското състояние на лицата се допускат само по реда, предвиден в тази наредба или в друг нормативен акт.

(4) Ако се открие грешка в акта за гражданско състояние още при съставянето му или при подписването му, тя се поправя в присъствието на обявителя, страните и свидетелите. Поправката се извършва с вписване на кратка обяснителна бележка на нарочно определено място в акта – графа "Бележка", слага се дата и се подписва и подпечатва от участвуващите при съставянето на акта лица и от длъжностното лице по гражданското състояние. Погрешно написаните думи в текста на акта се зачертават така, че да могат да се четат. Унищожаването на образец или съставен вече акт се допуска по изключение само при много и груби грешки, отнасящи се изцяло за акта по същество. В тези случаи през целия акт се вписва "анулиран", причината за анулирането му и този надпис се датира, подписва и подпечатва от длъжностното лице по гражданското състояние, а за настъпилото събитие се съставя нов акт.

Чл. 67. След като актът за гражданско състояние е бил съставен и подписан от участвуващите лица, допуснатите грешки или пропуски в него се поправят, както следва: 1. ако грешката или пропускът в акта бъдат открити преди приключване на регистъра за текущата календарна година, длъжностното лице по гражданското състояние може да поправи грешката при условие, че присъствуват всички лица, участвували при съставянето на акта. Това се извършва, като се вписва обяснителна бележка на определеното място, която се датира, подписва от всички лица, подписали акта, и се подпечатва; 2. след приключване на регистъра на актовете за текущата година, както и в случаите, когато са налага изясняване или доказване на грешката или пропуска, или лицата не могат да се явят съгласно разпоредбата на предходната точка, поправките и допълненията се извършват само въз основа на влязло в сила решение на съответния районен съд. Искът се предявява от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или от заинтересуваното лице.

    В настоящия случай извършената поправка на датата на гражданския брак не е по реда, предвиден в чл. 66, ал. 3 от НГС /отм./. На първо място, няма дата, спрямо която съдът да се ориентира, ако е налице грешка в процесния акт за гражданско състояние, дали тя е открита още при съставяне на акта за гражданско състояние или в по-късен момент. Но най-важното – независимо в кой момент е установена грешката, липсва подписи на лицата, които участват при съставяне на акта за граждански брак – т.е. в случая липсва подпис на встъпващите в брак – жалбоподателката и длъжникът. При липса на извършена по съответния ред поправка на обсъждания акт за гражданско състояние по предвидения закон ред, то настоящият въззивен състав приема, че датата на сключения граждански брак между длъжника П.Д.П. и съпругата му А.А.П. е 13 /тринадесети/ ноември 1982 година.

    Съпрузите А.А.П. и П.Д.П. са сключили брак на 13.11.1982 година, следователно процесният имот, придобит на 19.11.1982 година, е придобит по време на техния брак.

     Институтът на „имуществената общност“ между съпрузи е въведен за първи път със Семейния кодекс (СК) от 1968 г. Съгласно чл.13 от СК от 1968 г. (отм.) недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството.   Недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както и такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389а-389д от Гражданския процесуален кодекс (отм.), принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Не стават общи и движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползване или за упражняване на занятие.

    В последващия СК от 1985 година това правило също е закрепено в разпоредбата на чл.  19, ал. 3 СК от 1985 год. -  презюмира се до доказване на противното, че за придобиването на имота двамата съпрузи имат съвместен принос и поради това този имот е съпружеска имуществена общност между тях.

    Правото на собственост върху обекти в сграда, изградена от ЖСК, се придобива от датата на съставяне на нотариалния акт по чл. 35 ал. 2 ЗЖСК, а не в някакъв предходен момент като например момента на завършване на строежа на сградата или момента на влизане в сила на окончателния разпределителен протокол. Ако този нотариален акт е съставен по време на действието на СК от 1985 г. (отм.) и по време на брака на член-кооператор в ЖСК, до доказване на противното се счита, че имотът е СИО, независимо от това дали в нотариалния акт като собственици са посочени двамата съпрузи или само един от тях и независимо от това дали и двамата са били член-кооператори.

     Съгласно указанията, дадени в т.2 от ППВС № 3 от 12.11.1983 г. по гр.д.№ 1 от 1983 г., правото на собственост върху обекти в сграда, изградена от ЖСК, какъвто е процесният апартамент, се придобива от датата на съставяне на нотариалния акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, а не в някакъв предходен момент като например момента на завършване на строежа на сградата или момента на влизане в сила на окончателния разпределителен протокол. Ако този нотариален акт е съставен по време на действието на СК от 1968 г. /отм./ или 1985 г. /отм./ и по време на брака на член-кооператор в ЖСК, на когото е разпределен имотът, презумпцията на СК за съвместен принос в придобиването намира приложение /до доказване на противното се счита, че имотът е СИО/, независимо от това дали в нотариалния акт като собственици са посочени двамата съпрузи или само един от тях и независимо от това дали другият съпруг е бил член-кооператор на ЖСК или не. 

     В настоящия случай спорното вещно право е придобито на възмездно основание по време на брака на жалбоподателката и длъжника, тъй като съществува презумпцията за съвместен принос за вещите-съпружеска имуществена общност и за равенство на дяловете.  

    След като процесният имот е съпружеска имуществена общност, а е обявен и изнесен на публична продан като индивидуална собственост на длъжника, то несъмнено всички действия на ЧСИ, които не са съобразени с обема на правата на собственост, се явяват незаконосъобразни и подлежат на отмяна.

    ЧСИ следва да съобрази при последващите си действия по изпълнителното дело факта, че апартаментът, спрямо който е насочено принудителното изпълнение е СИО, и че жалбоподателката има право на собственост върху него, като се приложат разпоредбите на ГПК за принудително изпълнение и изнасяне на публична продан на имоти в режим на СИО.

   Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК

 

                                                    Р  Е  Ш  И:

 

   

    ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Г.С. - № 912 НА КАМАРАТА НА ЧСИ с Район на действие - ОС – Разград по изпълнително дело № 20169120401423 по описа на ЧСИ Г.С., с които е насочено принудително изпълнение изцяло, а не само спрямо 1/2 идеална част от имота, обявен и изнесен на публична продан в производството, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 73626.507.238.8.10 /седемдесет и три хиляди шестстотин двадесет и шест, точка, петстотин и седем, точка, двеста тридесет и осем, точка, осем, точка, десет/, съгласно одобрена със Заповед № РД-18-18/17.06.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта на гр.Търговище, общ. Търговище, обл. Търговище, с административен адрес на обекта: гр.Търговище, п.к.7700, ул.П. № 6 /шест/, а /по Удостоверение за декларирани данни – ул. П. №8 /осем/, ет.З  /три/, в сграда № 8 /осем/, разположена в поземлен имот с идентификатор 73626.507.238 /седемдесет и три хиляди шестстотин двадесет и шест, точка, петстотин и седем, точка, двеста тридесет и осем/, с предназначение на обекта: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива: 1 /едно/, със застроена площ от 89.00 кв.м. /осемдесет и девет квадратни метра/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 73626.507.238.8.11, 73620.507.238.8.9, под обекта: 73626.507.238.8.6, над обекта: 73626.507.238.8.14, заедно с таванска стая № 5 /пет/ със светла площ от 21.57 кв.м. /двадесет и едно цяло и петдесет и седем стотни квадратни метра/, при съседи: от изток - таван №  4 /четири/, от юг - улица П., от запад - таван № 6 /шест/, от север - коридор на таваните, отдолу - апартамент № 7 /седем/, заедно с изба № 5 /пет/ със светла площ от 7.17 кв.м. /седем цяло и седемнадесет стотни квадратни метра/, при съседи: от изток - изба № 4 /четири/, от юг - улица П., от запад - изба № 6 /шест/, от север - коридор на избите, отгоре - апартаменти от първи жилищен етаж и отдолу - земя, заедно с 1200/10 000 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя за парцел I /римско едно/, в квартал 52 /петдесет и две/, по плана на гр.Търговище, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.

    Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:            

 

 

           

                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                    2.