№ 621
гр. София , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503805 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на С. М. С. срещу
решение № 5191/27.08.2020г. на СГС, ГО, 9 състав, постановено по гр.д. №
10702/18г. , с което са отхвърлени исковете й по чл.557, ал.1, т.1 от КЗ.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Неправилни и
необосновани са изводите на съда за недоказаност на настъпило ПТП на
29.10.2014г. с нейно участие поради липса на свидетел на събитието. Във
връзка с произшествието е образувано досъдебно производство, което е
спряно поради неоткриване на извършителя. В постановлението за спиране
на наказателното производство са обобщени установените в хода на
производството факти за настъпил пътен инцидент с нейно участие като
пешеходец. Ответникът в отговора на исковата молба не е оспорил тези
констатации и обстоятелства. Те са потвърдени от изслушаната
автотехническа и медицинска експертиза. От първата се установява, че
единствената причина за настъпването на произшествието са субективните
действия на водача на неустановения тъмен автомобил. Доказано е, че
1
травмите на ищеца са получени от директен удар в каросерията на
автомобила. Произшествието е настъпило в обхвата на пешеходна пътека.
Изводът на съда, че вещото лице не може да определи мястото на удара не
кореспондира със събраните по делото доказателства. Заключението на
медицинската експертиза в пълен синхрон с изводите на автотехническата
експертиза и събраните доказателства посочва, че счупването на ключицата и
кръвоизлива на мишницата кореспондират с описаното ПТП. Доказани са
получените от жалбоподателя травматични увреждания, предприетото
лечение, възстановителния период.
Затова моли въззивния съд да отмени решението и да постанови друго,
с което да уважи исковете така както са предявени.
Гаранционен фонд в депозиран писмен отговор оспорва жалбата.
Счита я за неоснователна. Поддържа, че първоинстанционното решение е
съобразено с материалния закон.
Съдът след като обсъди събраните доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС сезиран с искове по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/отм/. В исковата молба
ищецът С. М. С. твърди, че на 29.10.2014г. около 17.45 ч. в гр. *** на
пешеходна пътека на кръстовището на ул. „ Лъкатник“ и ул. „Дружба“ е
пострадала като пешеходец в пътен инцидент-блъсната от неустановен лек
автомобил. За събитието е образувано досъдебно производство, което е
спряно поради неустановяване на извършителя. В резултат от пътния
инцидент ищецът е получила счупване на дясна ключица, както и множество
хематоми. След него е откарана и приета по спешност в МБАЛ „Св.
Пантелеймон“ АД- гр. Ямбол, където е хоспитализирана за периода от
29.10.2014г. до 03.11.2014г. След извършени изследвания е установено, че
лечението на фрактурата трябва да е оперативно и операцията е извършена на
31.10.2014г. с открито наместване с кръвна репозиция и монтиране на
реконструктивна плака с шест кортикални винтчета. След операцията е
извършена имобилизация с раменен бандаж. Дадени са указания за щадене в
областта на травмата, ненатоварване на крайника за поне два месеца,
2
провеждане на активна рехабилитация, преглед при хематолог и
медикаментозна терапия. След това ищецът е хоспитализирана втори път в
същото болнично заведение за оперативна интервенция за изваждане на
металните импланти. След нея тя е била в нов период на нетрудоспособност и
е търпяла нови болки и страдания. Възстановяването й не е приключило към
момента и продължава рехабилитацията. Оплаква се от ограничени и
болезнени движения в областта на фрактурата и мускулната област. Травмата
на дясната ключица е довела до трайно затруднение на движенията на десния
горен крайник за период по- дълъг от 30 дни. Изпитва множество трудности
в ежедневието, при изпълняването на ежедневните нужди й е била нужна
чужда помощ. Значителни са пораженията върху психиката й. Страхува се да
излезе на улицата, като това се изостря при пресичането й. Поради това
съпругът й я е придружавал до работното й място всеки ден. Освен
неимуществените вреди, тя е претърпяла и имуществени вреди в размер на
1002, 85лв., изплатени за закупуване на реконструктивна плака, за
потребителска такса, за медикаменти, за рентгенова снимка. С молба до
ответника е поискала да й изплати обезщетение, но той е отказал. Затова
моли съда да осъди ответникът Гаранционен фонд да й плати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. в едно със законната лихва от
10.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата, и 1002, 85лв.
обезщетение за имуществени вреди в едно със законната лихва, считано от
10.04.2017г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът Гаранционен фонд в депозиран писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК оспорва исковете. Сочи, че не са представени доказателства ,
от които да се установи наличие на предпоставките по чл.557, ал.1, т.1 от КЗ.
Липсва констативен протокол за установяване на събитието. Не е установен
фактическият състав на риска „Гражданска отговорност“, механизма на ПТП.
Оспорва причинната връзка между уврежданията и произшествието. Не са
установени следи от движение на МПС, които да потвърждават изложеното
относно механизма му.
Видно от постановлението за спиране на наказателно производство от
19.06.2015г. на РП- гр. Ямбол е, че за твърдяното от С. С. ПТП, настъпило на
29.10.2014г., са извършени процесуално- следствени действия, но не е
установен извършителят на деянието.
3
От лист за преглед на пациент в спешно отделение от 29.10.2014г. се
установява, че ищецът е била прегледана като пострадала от ПТП с
оплаквания.
От епикриза от МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД- гр. Ямбол е видно, че
ищецът е била хоспитализирана за периода 29.10.2014г. до 03.11.2014г.
Постъпила е по спешност с болезненост в областта на дясната ключица.
Описана е извършената операция за поставяне на реконструктивна плака с
шест кортикални винтчета. След лечението тя е била в отпуск поради
временна неработоспособност за периода 30.10.2014г. до 26.02.2015г.
От епикриза от същото лечебно заведение се установява, че за периода
от 05.10.2016г. до 07.10.2016г. ищецът е постъпила за отстраняване на
плаката и винтовете. След това е била в отпуск за временна
неработоспособност от 05.10.2016г. до 03.11.2016г.
Представени са доказателства за извършените разходи във връзка с
лечението й.
Безспорно е, че ответникът Гаранционен фонд е отказал да заплати на
С. С. застрахователно обезщетение.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица за процесното ПТП, съставен на 09.08.2018г.
Допусната медицинска експертиза, изготвена от лекар ортопед-
травматолог е установила какви са уврежданията на ищеца, проведеното
лечение, лечебния и възстановителен период. Пълното възстановяване
настъпва за период от 4-6 месеца. Няма документи и рентгенови данни за
остатъчни последици от получените травми. Описаните травми могат да се
получат и от падане от собствен ръст. В съдебно заседание вещото лице е
пояснило, че счупването на ключицата може да има при падане на ищеца без
удар от МПС. Представените фактури и фискални бонове са във връзка с
травмите.
Автотехническата експертиза не е дала заключение за механизма на
произшествието поради липса на данни. Според експерта скоростта на
4
автомобила е била около 18 км/ч. в момента на удара. Липсват данни, от
които да бъде определена скоростта на движение на автомобила
непосредствено преди удара. Липсват технически данни за настъпване на
произшествието. Вещото лице е дало посоката на движение на ищеца като
пешеходец и на автомобила спрямо него. Травмите биха могли да се
получат при контакт в предната дясна колона на автомобил от категорията
джип. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че липсва техническа
причина за настъпване на ПТП, но може тя да е субективните действия на
водача.
Съдът кредитира заключенията на експертите като компетентни,
безпристрастни и обосновани.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят С.- Я. е дъщеря на ищеца. Тя заявява, че майка й е
пострадала при ПТП през есента на 2014г. Получила е обаждане от нея, че я е
блъснала кола. Свидетелят е отишла в болницата в гр. Ямбол и видяла, че
дясната страна на ищеца е била синя. Имало е голям хематом към ключицата.
Вече е била оперирана ключицата й и й е била поставена плака. Останала е в
болницата около пет дни и след това е била едни месец в гипс. Бащата на
свидетеля се е грижел за майка й. Тя живее в гр. ***, но редовно е отивала в
гр. ***. Ищецът се е оплаквала от болки и е вземала болкоуспокояващи. Не е
имала възможност да си движи ръката. След като са махнали гипса е била 4-5
месеца на раздвижване. Продължила е да се оплаква от болки в ръката,
както и до сега. Не може да вдига тежко. Произшествието е повлияло на
ищеца психически. И след втората операция раната е позараснала, но ищецът
все още има уплаха, тревожност несигурност и не може да пресича, защото
изпитва страх. Посещавала е с психолог няколко месеца, но е постоянно в
тревожно състояние.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се лични
впечатления за фактите, които излага. Съдът ги прецени при условията на
чл.172 от ГПК поради близкото родство между свидетеля и ищеца, но ги
счита за достоверни и обективни.
При тези събрани доказателства СГС е отхвърлил исковете.
5
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове
по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/отм/.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Настоящата инстанция установи, че първоинстанционното решение е
постановено при грешна правна квалификация, а именно приложен е
материален закон, който не е бил в сила към момента на настъпване на
събитието. Ето защо исковете следва да се разгледат по отменения Кодекс на
застраховането. Обжалваният съдебен акт е неправилен, но не и недопустим.
Предвидена е възможност Гаранционният фонд да изплати
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на смърт
или телесни увреждания, когато ПТП е настъпило на територията на Р
България и е причинено от неидентифицирано МПС.
Предпоставка за предявяване на иск пред съда за вредите е
пострадалият да е поискал обезщетение пред Гаранционния фонд и той да
му е отказал или увреденият не е бил съгласен с размера му- чл.288, ал.11 от
КЗ/отм/.Не се спори, че Сл. С. е поискала от ГаранОтговорността на
Гаранционния фонд е гаранционно- обезпечителна и безвиновна. Той
отговаря за виновни и противоправни действия на водач, чиято задължителна
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ не е била
застрахована или пътният инцидент е настъпил от неидентифицирано МПС.
Ангажирането на отговорността на ответния фонд включва и
установяване на предпоставките на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по
6
отношение на водача на МПС.
Спорният въпрос, поставен за разглеждане пред въззивния съд, е за
механизма на ПТП и дали той е установен, дали травматичните увреждания са
настъпили при пътен инцидент или при други обстоятелства.
В хода на един граждански процес всяка страна е длъжна да установи
при условията на пълно и главно доказване фактите, които твърди.
Разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК й вменява това задължение, тъй като от
тях тя черпи благоприятни за себе си правни последици. При недоказването
им съдът трябва да приеме, че фактите не са се осъществили. Затова в тежест
на въззивника е да докаже, че е настъпил описания в исковата молба пътен
инцидент, че получените увреждания са в причинна връзка с него, че
произшествието е настъпило от неидентифицирано МПС. Във връзка с
доказването той може да ангажира всички относими и допустими
доказателствени средства. Допусната автотехническа експертиза не
установява по категоричен начин механизма на произшествието, при което
С. С. е пострадала. Липсват технически данни за определяне на механизма
му, за изясняване на скоростта на движение на автомобила преди и по време
на удара. Представеният Констативен протокол за ПТП с пострадали лица е
съставен четири години след ПТП и не съдържа технически данни, които да
позволят да се определи механизма на инцидента. Липсва протокол за оглед,
който би бил източник на измервания, които да дадат ясна представа за
начина на настъпване на произшествието, за мястото на настъпването му, за
положението на пешеходеца на пътното платно. Представените
доказателства от досъдебното производство не са годни да установят
механизма му с оглед принципите на непосредственост и равенство на
страните в процеса. Пред гражданския съд всички релевантни обстоятелства
трябва да бъдат установени съобразно тежестта на доказване. Изложените
обстоятелства в документи, съставени от разследващите органи или
прокурор, не мога да се вземат предвид от съда, разглеждащ гражданските
последици от деянието, тъй като не са задължителни за последния, както
присъдата на основание чл.300 от ГПК. Затова е без правно значение дали
тези документи са оспорени или не от ответника.
Въззивният съд намира, че по делото ищецът С. С., чиято е
7
доказателствената тежест, не е доказал настъпването на ПТП, при което
твърди, че е пострадала, механизма му и че претърпените от нея травматични
увреждания са в причинна връзка с него.
Поради тези правни изводи предявените искове за обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди са неоснователни.
Поради изложеното по- горе относно правната квалификация на
исковете, дадена от първоинстанционния съд, обжалваното решение на това
основание е неправилно и следва да бъде отменено. Въззивният съд следва
да постанови съдебен акт, с който да отхвърли заявените претенции.
По разноските.
На жалбоподателя при този изход на спора не се дължат разноски.
На ответника се дължат такива за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв., както и тези, извършени пред СГС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5191/27.08.2020г. на СГС, ГО, 9 състав,
постановено по гр.д. № 10702/18г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от С. М. С., гр. *** срещу
Гаранционен фонд, гр. София с правно основание чл.288, ал.-1, т.1 от КЗ/отм/
за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди с
правно основание чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/отм./ като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН **********, гр. *** и със съдебен адрес: гр.
***, ул. „Банат“ № 11-13, офис 5 чрез адв. И. А. да заплати на Гаранционен
фонд, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4 сумата от 450 лв. /
четиристотин и петдесет лева/ разноски по делото пред СГС и 100 лв./ сто
лева/ разноски по делото пред САС.
8
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9