Р Е Ш Е Н И Е
№ 2487, 14.06.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 15.05.2019 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11472 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕИЯ”
ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул.
“Васил Левски” 114, етаж Мецанин, представляван от Р.Г.А. и Т.Я.К., а също и от пълномощника му
..... Н.С., твърди, че на 26.05.2017 г. третото лице .......... и Р.А.сключили
Договор за стоков кредит № ......, по който на последната е отпуснат стоков кредит
в размер на 1259.54 лева за закупуване на стоки продавани от ............ на
стойност 1149 лева и за сключване на застраховка с еднократна застрахователна
премия в размер на 110.54 лева, който следвало да бъде върнат ведно с
възнаградителна лихва в размер на 39.59 % годишно или 0.1100 % на ден на 24
месечни вноски, 23 от които в размер на 76.79 лева и една изравнителна в размер
на 59.63 лева съгласно погасителен план. Според чл. 12, т. 1 от Общите условия
- неразделна част от договора, при допусната забава в плащания на главница
и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем,
като на това основание поради допусната забава в плащанията повече от 90 дни
вземанията по договора са обявени за предсрочно изискуеми на 29.01.2018 г. Впоследствие
същите са прехвърлени от банката на ищеца посредством Приложение №
1.1/12.01.2018 г. към сключен помежду им Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 29.09.2017 г., като за непогасените вземания по договора : главница в размер на и
договорна лихва за периода 20.06.2017 г. – 12.01.2018 г. в размер на 313.04
лева ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4574 по описа на
Районен съд - Пловдив, ХХІІ гр. с. за 2018 г., срещу която в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което ищецът е предявил настоящата
искова, с която моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи
горните суми ведно със законната лихва върху главницата от 21.03.2018 г. до окончателното
й изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ.
Продължение на решение по гр. д. № 11472/18 г. на РСПд
– стр. 2/8
Ответницата Р.И.А.с ЕГН
**********,***, представлявана от пълномощника й адвокат Д.С., не оспорва, че
на 26.05.2017 г. е сключила с третото лице .......... Договор за стоков кредит
№ ......, по който й е отпуснат стоков кредит в размер на 1259.54 лв., който
следвало да бъде върнат ведно с договорената лихва в размер на 566.26 лева на
24 месечни вноски в размери от по 76.79 лева, но твърди, че : в изпълнение на задълженията си по договора тя
започнала своевременно да плаща месечните вноски чрез ....... и така било до 26.03.2018 г., когато била уведомена
официално от ищеца, че вземанията по договора за кредит са му прехвърлени от
.......... поради обстоятелството, че тя не е плащала дължимите вноски и е
изпаднала в просрочие на кредита, поради което след внасяне на вноската за месец
март 2018 г. спряла да плаща, тъй като през месец април на същата година й била
връчена издадената по ч. гр. д. № 4574/2018 г. заповед за изпълнение за целия
размер на кредита; към края на месец февруари 2018 г. някакво лице й се обадило
по телефона, че има просрочен кредит към ....... и че понеже не го е плащала
....... го е прехвърлила към „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД;
впоследствие установила, че внасяните от нея суми по нарочно откритата й
банкова сметка *** .......... въз основа на наложен запор от ЧСИ .............
за нейни задължени към третото лице .............са били превеждани по
образуваното пред ЧСИ ....... изпълнително дело; третото лице .......... до
този момент не я било уведомило, че сметката, по която плаща и е служебно
открита на нейно име е запорирана, поради което тя не е имала информация, че е
изпаднала в просрочие по договора за кредит; на практика тя била уведомена за
извършената цесия на 26.03.2018 г. по имейла на ангажирания от нея адвокат, с
оглед на което недоказано е твърдението на ищеца, че за извършената цесия е
уведомена на 29.01.2018 г.; неподкрепени с доказателства са и твърденията на
ищеца, че вземанията по договора за кредит са обявени за предсрочно изискуеми и
че за предсрочната изискуемост тя е уведомена в момент, предхождащ датата на
подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 4574/2018 г. в съда,
поради което моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка с възраженията на ответника и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр.
д. № 4574 по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІ гр. с. за 2018 година на
26.03.2018 г. е издадена Заповед № 2809 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, н която е разпоредено Р.А.да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД : сумата от 1258.54 лв. – главница ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 21.03.2017 г., до
окончателното й изплащане; сумата от 313.04 лв. – договорна лихва за периода
20.06.29017 г. – 12.01.2018 г. и сумата от 28.67 лв. – обезщетение за забава за
периода 21.06.2017 г. – 09.03.2018
Продължение на решение по гр. д. № 11472/18 г. на РСПд
– стр. 3/8
г., дължима по Договор за стоков кредит №
...... от 26.05.2017 г., сключен с .........., вземанията по който са
прехвърлени от последното на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД
на 12.01.2018 г. с Приложение № 1.1 към Рамков договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 29.09.2017 г. и сумата от 82.03 лв. – разноски по
производството, в това число 32.03 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение
за защита от юрисконсулт, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
депозирано възражение, поради което дружеството е предявило настоящата искова
молба за установяване на вземанията си по заповедта.
Ответницата не оспорва, а и се установява от
представените с исковата молба писмени доказателства, че : на 26.05.2017 г. е
сключила с третото лице ............. договор, наименуван “Договор за стоков
кредит № ......, по силата който банката й е отпуснала потребителски кредит в
размер на 1259.54 лв. за закупуване на стоки и услуги от продавани от
............ - климатик марка .............на
стойност 999 лв.; монтаж на стойност 150 лв.; а също и за сключване на
застраховка с еднократна застрахователна премия в размер на 110.54 лв., който е
следвало да бъде върнат ведно с договорна лихва, чийто процент е фиксиран и към
датата на сключване на договора възлиза на 39.59 % годишно или 0.1100 % на ден,
за срок от 24 месеца, считано от датата на усвояването му на месечни вноски
платими на 20-то число на месеца съгласно погасителен план – Приложение № 1 към
договора, като неразделна част от договора за кредит са Общи условия по
договори за стокови кредити на физически лица, наричани по-долу в изложението
ОУ /чл. 1, чл. 2, чл. 5, чл. 6 и чл. 12 от договора/; през месец февруари 2018
г. е била уведомена от лице по телефона, че има просрочен кредит към ....... и
че тъй като не го е плащала банката е прехвърлила задължението й към „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, като на 26.03.2018 г. пълномощникът
й – адвокат С., е получила на
електронната си поща уведомление от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, че ............. му е прехвърлило вземанията си по Договор за
стоков кредит № ....../26.05.2017 г.
Констатира се още от приложеното за послужване към
настоящото дело ч. гр. д. № 4574/18 г., че издадената по делото заповед за
изпълнение не е връчена на длъжника, но от него е депозирано възражение срещу
заповедта на 11.04.2018 г.
Установява се още от приетите като доказателства по
делото и неоспорени заверени преписи на Рамков договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ от 29.09.2017 г. и Приемо-предавателен протокол № 1.1 от
12.01.2018 г. към него, че на 29.09.2017 г. ищецът, в качеството му на купувач
и третото лице .........., в качеството му на продавач, са сключили Рамков
договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ за срок от 6 месеца,
посредством който са се споразумели, че за посочения срок продавачът ще цедира
свои вземания на купувача по просрочени кредити, описани в Приемо-предавателен
протокол № 1.1, като в рамките на този срок – на 12.01.2018 г., е подписан
такъв, в който са
Продължение на решение по гр. д. № 11472/18 г. на РСПд
– стр. 4/8
описани
следните вземания на .......... срещу ответницата : стоков кредит – нов; падеж
– 27.05.2019 г.; главница – 1259.54 лв.; наказателна лихва – 7.99 лв.;
договорна лихва – 313.04 лв.; дълг към 11.01.2018 г. – 1580.57 лв.
В унисон с твърденията на ответницата от представените
с отговора на исковата молба и неоспорени от ответника заверени преписи на 10
разписки се установява, че след датата на сключване на договора за кредит в
срок тя е направила 10 погасителни вноски по него със суми в размери от по
76.79 лв. съответно на : 14.06.2017 г., 20.07.2017 г., на 14.08.2017 г., на
16.09.2017 г., на 15.10.2017 г., на 14.11.2017 г., на 17.12.2017 г., на
17.01.2018 г., на 13.02.2018 г. и на 10.03.2018 г., които тя не оспорва, че не
са усвоени от банката за погасяване на задълженията по договора за кредит, а са
преведени от същата за погасяване на задължения на ответницата към трето лице
въз основа на наложен от ЧСИ ............. запор на вземанията й по банковата й
сметка, открита в ...........
Налице е спор относно твърдението на ищеца, че е
налице неизпълнение на задълженията на ответницата, в качеството й на кредитополучател
по договора за кредит, а от тук и относно обявената от банката предсрочна
изискуемост на задълженията по договора.
С оглед липсата на спор относно
сключването на процесния договор за стоков кредит на 26.05.2017 г. съдът
приема, че на посочената дата между третото лице .......... и ответницата е
възникнало облигационно правоотношение, чийто източник е договор, имащ
характеристиките на договора за банков кредит, чиято правна регламентация се
съдържа в чл. 430 и сл. Търговски закон, като предвид обстоятелството, че
ответницата А. е физическо лице, което при сключване на договора е действало
извън рамките на своята професионална компетентност, а банката е предоставила
кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за
кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 Закон
за потребителския кредит /ЗПК/ и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК/,
то при решаване на настоящия правен спор са приложими и разпоредбите на
действащия Закон за потребителския кредит. По силата на договора в правната
сфера на всяка от страните са възникнали редица права и задължения, в това
число задължение за ответницата да върне заетите пари ведно с уговорената по
договора възнаградителна лихва в срок до 26.05.2019 г. на 24 ежемесечни
погасителни вноски, платими на 20-то число на месеца, считано от 20.06.2017
г.
В чл. 12 от договора за кредит се
съдържа удостоверително изявление на ответницата, че неразделна част от него са
Общи условия по договори за стокови кредити на физически лица, които тя е
получила и е приела с подписването му и препис на които е приет като
доказателство по делото, в раздел VІ, т. 12.1 от които е предвидено следното :
“При допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни,
целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява
с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 /десет/
процентни пункта. Последиците по предходното
Продължение на решение по гр. д. № 11472/18 г. на РСПд
– стр. 5/8
изречение
настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до
клиента....”
В настоящия спор се претендира връщане на кредита
преди падежа на основание посочено в договора – допусната забава плащанията на
главница и лихва от 21.06.2017 г., т. е. повече от 90 дни, каквито данни се
съдържат и в заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 4574 по описа на
Районен съд – Пловдив, ХХІІ р. с. за 2018 г., като както се посочи по-горе в
настоящото изложение ответницата не оспорва, че преведените в изпълнение на
задълженията й по договора за стоков кредит 10 погасителни вноски за периода м.
юни 2017 г. – м. март 2018 г. не са усвоени от банката за погасяване на
задълженията й по същия, а са преведени от .........., в качеството му на трето
задължено лице по сметка на ЧСИ ............. в изпълнение на задължението му
по чл. 508, ал. 3 ГПК след наложен от съдебния изпълнител запор на вземанията
на ответницата по откритата й в банката сметка за погасяване на задълженията по
договора за кредит.
Уредбата на предсрочната изискуемост при договора за
банков кредит се съдържа в разпоредбата на чл. 432 ТЗ, в ал. 1 на който са
уредени изрично четири хипотези на предсрочна изискуемост, както и е предвидена
възможност страните да уговарят и други случаи на предсрочна изискуемост, от
която очевидно ищецът и ответницата са се възползвали при сключване на
процесния договор, тъй като в раздел VІ, чл. 12.1 на същия те са приели, че при
допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият
остатък от главницата става предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост представлява субективно
потестативно право на кредитора чрез едностранно волеизявление да поиска от
длъжника предсрочно връщане на кредита, което е особен случай на разваляне на
двустранен договор поради неизпълнение съгласно чл. 87 ЗЗД. Правната последица от упражняване правото на кредитора за предсрочно
връщане на кредита е прекратяване на облигационното правоотношение между
банката и кредитополучателя.
По въпросите за предсрочната изискуемост на вземанията
по договора за банков кредит и за правомощията на съда при решаване на спор
относно дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост,
когато тя не е обявена на длъжника има задължителна съдебна практика, намерила
израз Тълкувателно решение № 4 на 18.06.2014 г. по т. д. № 4/13 г. на ВКС на РБ
и в Тълкувателно решение № 8/02.04.209 г. по т. д. № 8/17 н ВКС на РБ, според
които : „Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на
едната от страните и при наличието на две предпоставки : обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
Продължение на решение по гр. д. № 11472/18 г. на РСПд
– стр. 6/8
момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. ... Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане
на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем и без уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не
поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника – кредитополучател.” /т. 18 Тълкувателно решение № 4 на 18.06.2014 г.
по т. д. № 4/13 г. на ВКС на РБ/; „...иск за установяване дължимост на вземане
по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен
за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнени въз основа на
документ по чл. 417 ГПК” /т. 1 от Тълкувателно решение № 8/02.04.209 г. по т.
д. № 8/17 н ВКС на РБ/
Изхождайки от горните задължителни за всички съдилища
съгласно чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт разрешения и от
обстоятелството, че към датата на приключване на съдебното дирене по делото е
настъпил падежът и на последната погасителна вноска по договора за кредит, то
обсъждането на предпоставките за упражняване на потестативното право на
кредитора на предсрочно събиране на вземанията му по договора за кредит е
безпредметно, поради което следва да бъде разгледано направеното в отговора на
исковата молба правопогасяващо възражение от ответницата.
Съобразно чл. 507, ал. 2 и ал. 3 ГПК запорът лишава
длъжника от легитимацията да получи валидно плащане, поради което плащането,
което третото задължено лице би извършило в полза на длъжника, включително и в
случая за погасяване на задълженията му по договора за кредит, е недействително
спрямо взискателя и присъединилите се кредитори /чл. 452, ал. 1 ГПК/, с оглед
на което те могат да искат от третото задължено лице повторно плащане. С
налагането на запора в правната сфера на третото задължено лице възникват
редица задължения изброени в чл. 508, ал. 1 и ал. 3 ГПК – да съобщи на съдебния
изпълнител : признава ли за основателно вземането, върху което се налага
запорът и готов ли е да го плати; има ли претенции от други лица върху същото
вземане; наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане
и по какви претенции; превежда ли суми по банкова сметка ***, банката, в която
е открита сметката, както и размер на сумата, а също и да внася дължимата от
него сума по сметката на съдебния изпълнител или да му предаде запорираните
вещи, като сред тях не фигурира задължение за третото задължено лице да
уведомява длъжника за наложения му запор на банковата сметка. Следователно и
предвид признанието на ответницата, че през месец февруари 2017 г., т. е. в
момент, предхождащ датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 21.03.2018 г., тя е уведомена по
Продължение на решение по гр. д. № 11472/18 г. на РСПд
– стр. 7/8
телефона
за допуснатата от нея забава в плащанията по договора за кредит – нещо, с което
се е съгласила при сключване на договора за кредит /съгласно чл. 10 от договора
за кредит кредитополучателят е предоставил съгласие за получаване на информация
по управлението на кредита, включително и при забава/просрочие на задълженията
му чрез SMS съобщения на мобилен телефон ............./,
настоящият състав намира за неоснователно възражението й, че банката е
неизправна страна по договора и че никой не я е уведомил, че има проблем с
плащанията. А тъй като третото задължено лице – .........., в изпълнение на
задължението си по чл. 508, ал. 3 ГПК не е удържало преведените от ответницата
суми на 14.06.2017 г., на 20.07.2017 г., на 14.08.2017 г., на 16.09.2017 г., на
15.10.2017 г., на 14.11.2017 г., на 17.12.2017 г., на 17.01.2018 г., на
13.02.2018 г. и на 10.03.2018 г., за погашение на задълженията й по договора за
кредит, а ги е внасяло по сметката на съдебния изпълнител, то недоказано е
твърдението на ответницата, че с тях са погасени част от задълженията й по
договора за кредит, а именно вноските с падежи : 20.06.17 г., 20.07.17 г., 20.08.17 г.,
20.09.17 г., 20.10.17 г., 20.11.17 г., 20.12.17 г., 20.01.18 г., 20.02.18 г. и
20.03.18 г.
С оглед на горното и предвид трайната съдебна
практика, че няма пречка уведомяването на длъжника за прехвърлянето на
вземанията да се извърши в хода на висящото съдебно производство /Решение № 123
от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12 от 2009 г., ІІ т. о./, както е сторено и
в настоящия случай, то и предвид липсата на доказателства до датата на
приключване на съдебното дирене задълженията по договора да са погасени, съдът
приема, че е налице неизпълнение на същите, поради което предявените искове
като доказани по основание и размер следва да бъдат уважени в предявените с
исковата молба размери.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 68.35 лв.
разноски по производството за довнесена държавна такса, а на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК – сумата от 100 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г. ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца и сумата от 82.45 лв. разноски по производството по
ч. гр. д. № 4574 по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІ гр. с. за 2018 г.
съразмерно на предявените с настоящата искова молба вземания, в това число
31.45 лв. държавна такса по производството и 50 лв. възнаграждение за защита от
юрисконсулт.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.И.А.с ЕГН **********,***, дължи на
“АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със
Продължение на решение по гр. д. № 11472/18 г. на РСПд
– стр. 8/8
седалище
в гр. София и адрес на управление – бул. “Васил Левски” 114, етаж Мецанин :
сумата от 1259.54 лв. – главница ведно със законната лихва от 21.03.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 313.04 лв. – договорна лихва за
периода 20.06.2017 г. – 12.01.2018 г., по Договор за стоков кредит № ......,
сключен на 26.05.2017 г. между А. и ............., ЕИК *********, които
вземания са прехвърлени от последното на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД посредством Приложение № 1.1 от 12.01.2018 г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 29.09.2017 г. и за
които вземания „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД се е снабдило
със Заповед № 2809/26.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4574 по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІ гр. с. за 2018
г.
ОСЪЖДА Р.И.А.с ЕГН **********,***, да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – бул. “Васил Левски” 114, етаж Мецанин : сумата от 68.35 лв.
разноски по производството по гр. д. № 11472 по описа на Районен съд – Пловдив,
ХІХ гр. с. за 2018 г.; сумата от 100 лв. възнаграждение за защита от
юрисконсулт по гр. д. № 11472 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за
2018 г. и сумата от 82.45 лв. разноски по ч. гр. д. № 4574 по описа на Районен
съд – Пловдив, ХХІІ гр. с. за 2018 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ