№ 3081
гр. София, 18.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Р.П.М.
като разгледа докладваното от Р.П.М. Частно наказателно дело №
20231110212088 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 213, ал. 5 от НПК.
Образувано е по повод на жалба, подадена от К. Т. Н. против Постановление на СГП от
18.05.2023 г., с което е потвърдено Постановление на СРП от 27.02.2023 година за отказ за
образуване на наказателно производство по преписка по описа на СРП № 9035/2023 г.
В жалбата се излагат доводи, че деянието, за което жалбоподателят е подал сигнал, не е с
малозначителни общественоопасни последици, поради което не са налице предпоставките за
приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Акцентира се на твърдението, че вещта не е загубена или
забравена. Моли се съдът да отмени Постановлението за отказ за образуване на досъдебно
производство.
След като съобрази доводите на жалбоподателя, материалите в преписката и постановените
актове на Прокуратурата, Софийски районен съд установи следното:
Условията за образуване на досъдебно производство са регламентирани в разпоредбата на
чл. 207, ал. 11 от НПК, според която досъдебно производство се образува, когато са налице
законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.
В случая е налице законен повод за започване на разследване по смисъла на чл. 208, т. 1 от
НПК, а именно съобщение до органите на досъдебното производство за извършено
престъпление, съдържащо се в сигнал, подаден от жалбоподателя.
По повод на подадения сигнал е извършена проверка.
Съдът констатира, че наличната към момента информация с оглед сигнала и сведенията на
жалбоподателя съдържат данни за извършено престъпление, тъй като същият посочва, че на
03.02.2023 г. при слизане от бърз влак, движещ се по направление от Плевен за София,
пристигащ на Централна ЖП гара София в 18:23 часа, жалбоподателят е установил липсата
на своя телефон, който преди това е прибрал в джоба си.
В жалбата, инициирала настоящото производство, жалбоподателят поддържа, че не е
1
загубил или забравил във влака процесния телефон, а е бил прибрал същия в джоба си, както
и че джобът му не е бил пробит, за да е възможно телефонът му да изпадне.
Съдът констатира, че в хода на извършената проверка не са били положени необходимите
усилия за установяване на въпроса дали са налице достатъчно данни за извършено
престъпление.
Като аргумент в обжалваното Постановление на СРП за отказ за образуване на досъдебно
производство е изтъкнато, че сигналистът не посочва дали е забравил телефона във влака,
нито дали е видял някой да му го взима, като не бил изключил с изрично изявление
възможността телефонът да е изпаднал. Прави впечатление, че сведението от сигналиста е
словесно формулирано с едно изречение, като не съдържа изявления на жалбоподателя в
насока процесният телефон да е бил забравен или за възможност същият да е бил изпаднал
от джоба му. От материалите по делото, събрани в хода на предварителната проверка, не се
подкрепят изводите, изложени в Постановлението на СРП, в тази насока. От приложените в
преписката материали не се установяват твърденията в Постановлението на СГП, че в
случая е била извършена проверка на камери за видео наблюдение или в заложни къщи.Не
се установява да са били събрани допълнителни сведения от сигналиста за преодоляване на
непълнотите и липсата на достатъчно конкретика в сигнала му.
Следва да се има предвид, че обстоятелството, че дадена вещ е била забравена, не
изключва възможността да бъде извършено престъпление кражба, като в тази насока е и
задължителната съдебна практика. Загубената вещ не може да бъде предмет на кражба, тъй
като в този случай липсва един от елементите от обективна страна на престъплението
кражба – отнемане на владението на вещта, в който случай е възможно деяние по чл. 207 от
НК. Но забравените вещи в транспортно превозно средство не следва да се считат за
загубени вещи. В тези случаи лицето, което е забравило вещта, не е прекъснало владението
си, тъй като не е лишено от възможността да упражни фактическа власт върху нея.
Отнемането на такава вещ с намерение да бъде присвоена е кражба.
На следващо място съдът намира, че на етап от предварителна проверка, с оглед
данните на сигналиста при липса на образувано наказателно производство и събрани
доказателства по случая, липсват предпоставки за позоваване на чл. 9, ал. 2 от НК като
аргумент за отказ за образуване на досъдебно производство. При преценката, че дадено
деяние, макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна, следва да бъдат съобразени всички обстоятелства по случая, а не е
единствено стойността на предмета на престъплението. В случая е неоснователен
аргументът в постановлението на СГС за възможността за приложение на чл. 218 б от НК по
отношение на престъпления по чл. 194 от НК и чл. 207 от НК, доколкото приложението на
тези разпоредби е обусловено не само от ниската стойност на предмета на престъплението, а
и от последващо поведение на дееца – връщане или възстановяване на стойността на вещта,
както и от липсата на предходни осъждания или извършени деяния от същия вид от дееца в
рамките на определен период от време, визиран в закона. Обстоятелства в тази насока в
2
случая не са установени.
С оглед изложеното настоящият състав намира за необосновани и незаконосъобразни
изводите на СРП и СГП, че в случая липсват достатъчно данни за извършено престъпление,
като изискуема от НПК предпоставка за образуване на досъдебно производство.
С оглед изложеното Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство
следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно, а преписката да бъде
върната на СРП за продължаване на производствените действия.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на СРП от 27.02.2023 година за отказ за образуване на
наказателно производство по преписка по описа на СРП № 9035/2023 г., потвърдено с
Постановление на СГП от 18.05.2023 г.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3