№ 1037
гр. София, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СТАНИМИРА П. ДЕЛИЙСКА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110210254 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от „П.с. 93” ЕООД, ЕИК
******* срещу наказателно постановление № 22 – 007457/29.06.2021 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София, с което на
дружеството - жалбоподател е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за нарушение на
чл. 415, ал.2 от Кодекса на труда КТ).
В жалбата се поддържа, че дружеството не е извършило вмененото му
нарушение, тъй като в издаденото на основание чл. 405а, ал.4 КТ предписание
е посочен срок за изпълнение 19.05.2021 г., а не както неправилно е приел
административнонаказващият орган 17.05.2021 г. Поддържа се също, че
АНО е следвало да прекрати производството именно поради липса на
извършено нарушение. Алтернативно се иска квалифициране на нарушението
като маловажен случай, като се претендира също, че не са налице основания
за налагане на имуществена санкция над минималния размер.
В съдебното заседание редовно призованият жалбоподател се
представлява от адвокат Савов, надлежно упълномощен, който пледира за
отмяна на наказателното постановление като счита, че дружеството е
изпълнило предписанията със срока, който е посочен в постановлението –
1
19.05.2021 г. Поддържа, че дори и да се приеме, че срокът е бил 17.05.2021 г.,
то не се касае за неизпълнение, а за неточно изпълнение на предписанията.
Претендира разноски, като представя и списък.
Редовно призованата въззиваема страна Дирекция „Инспекция по
труда” – София се представлява от юрисконсулт Христова с пълномощно по
делото. Последната пледира жалбата да бъде оставена без уважение. Счита,
че е установено по несъмнен начин, че осъществяваната от Колев дейност е в
изпълнение на трудовите му функции. Поддържа, че при издаване на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, като имуществената санкция е правилно определена. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 17.05.2021 г. свидетелят Г. В. В. – главен инспектор в ДИТ – София
и нейни колеги извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство от страна на дружество „П.с. 93” ЕООД в строителен обект,
находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля 1”. При проверката свидетелката В.
заварила на пета етажна плоча А.Д.К. да извършва трудова дейност –
декофраж на вертикална колона. А.К. попълнил декларация, в която посочил,
че работи в „П.с. 93” ЕООД от 7 дни на длъжност „общ работник”, с работно
време от 08:00 до 17:00 часа, почивни дни събота и неделя, почивки в
работния ден от 12:00 до 13:00 часа. Колев декларирал, че получава седмично
възнаграждение в размер на 610 лева, последното получено било в размер на
300 лева, изплатено от управителя на дружеството на 14.05.2021 г.
Свидетелката В. извършила проверка в регистъра на уведомленията за
сключени договори, поддържан от ИА „ГИТ“ и установила, че за лицето А.К.
няма подадено уведомление за сключен трудов договор. Въз основа на
данните от попълнената от Колев декларация свидетелката В. счела, че между
него и „П.с. 93” ЕООД било налице трудово правоотношение, поради което с
постановление от 17.05.2021 г. на основание чл. 405а, ал.1 от КТ обявила
съществуването на трудово правоотношение между А.Д.К. и „П.с. 93” ЕООД,
считано от 17.05.2021 г. На основание чл. 405а, ал.4 КТ било издадено и
предписание до „П.с. 93” ЕООД да предложи на работника А.Д.К. сключване
на трудов договор. Срокът за изпълнение на предписанието бил до 19.05.2021
г. Препис от предписанието бил връчен на управителя на дружеството на
18.05.2021 г.
На 26.05.2021 г. с цел приключване на проверката в ДИТ- София бил
представен трудов договор № 180 от 18.05.2021 г., сключен между „П.с. 93”
ЕООД в качеството на работодател и А.Д.К. в качеството на работник, по
силата на който работодателят възлагал на Колев да изпълнява длъжността
„общ работник”, считано от 19.05.2021 г. Уведомление за сключения трудов
договор било изпратено на 18.05.2021 г., което било прието.
2
Свидетелката В. счела, че „П.с. 93” ЕООД не е изпълнило в срок
дадените на основание чл. 405а, ал.4 КТ задължителни предписания, поради
което на 14.06.2021 г. в присъствие на управителя на „П.с. 93” ЕООД
съставила срещу дружеството акт за установяване на административно
нарушение № 22-007457/14.06.2021 г. Актът бил предявен за запознаване не
управителя на дружеството, който възразил, като отбелязал, че възраженията
ще изложи в писмен вид. Такива не постъпили впоследствие.
Въз основа на така съставения АУАН на 29.06.2021 г. директорът на
Дирекция „Инспекция по труда” – София издал обжалваното наказателно
постановление № 22-007457, с което наложил на жалбоподателя имуществена
санкция в размер на 5000 лева. Препис от него бил връчен на представител на
дружеството на 05.07.2021 г., а на 12.07.2021 г. била депозирана жалба срещу
него.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно
показанията на свидетелката Г. В. В., протокол за извършена проверка с
изходящ № ПР 2116496/14.06.2021 г., постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение, извлечение от регистъра на
уведомления за трудови договори, декларация от А.Д.К., договор за
изработка, трудов договор № 180/18.05.2021 г., справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ, уведомление по чл. 62, ал.5
КТ, декларации № 180/18.05.2021 г. – 2 броя, молба от А.К., протокол за
постъпване на работа, служебна бележка № 180/19.05.2021 г.,длъжностна
характеристика на длъжността „общ работник”, копие от книга за инструктаж
по безопасност и здраве при работа, водена от „П.с. 93” ЕООД, копие от
страница от книга за раздадени работни облекла, заповед № ЧР –
977/21.08.2017 г., заповед № ЧР – 461/28.01.2014 г. и заповед № З –
0058/11.02.2014 г. и трите на изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция „Главна инспекция по труда”, известие за доставяне.
Съдът възприе с доверие по – голямата част от показанията на свидетеля
Г.В., тъй като същите са последователни, информативни и кореспондират с
писмените доказателства по делото. Свидетелят добросъвестно депозира
показания за факти и обстоятелства, които непосредствено е възприела или в
осъществяването на които лично е участвала. От показанията на свидетеля се
установява, че лично е извършила проверка на дружеството-жалбоподател,
като е установила полагането на труд от страна на А.К. и данните, вписани от
него в предоставената му от контролните органи декларация. Свидетелката
подробно и детайлно разказа за действията, които е извършила, в т.ч.
изготвянето на справка от регистрите, поддържани от ИА „ГИТ” относно
3
подадени от „П.с. 93” ЕООД уведомления за сключени трудови договори,
като е установила, че дружеството няма сключен трудов договор с А.К.,
поради което на 17.05.2021 г. обявила съществуването на трудовото
правоотношение и дала предписание на работодателя да предложи на А.К.
сключване на трудов договор. Показанията на свидетелката в по - голямата си
част кореспондират с писмените доказателства по делото, но за преценка има
ли извършено нарушение съдът анализира внимателно писмените
доказателства по делото и по- конкретно постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение и трудов договор №
180/18.05.2021 г., от които се установи точното съдържание на даденото
предписание, срокът за неговото изпълнение, както и датата на сключване на
трудовия договор. От представените заповеди съдът извлече информация
относно компетентността на актосъставителя и АНО.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок /препис от
НП е връчен на представител на дружеството на 05.07.2021 г., а жалбата е
подадена на 12.07.2021 г./, от процесуално легитимирано лице и срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът е длъжен да
провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – аргумент от
чл. 314, ал.1 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че актът за установяване на
административното нарушение и наказателното постановление са издадени
от компетентни за това административни органи. Законът възлага
съставянето на актове за установяване на административни нарушения на
трудовото законодателство на държавните контролни органи, какъвто е и
главният инспектор към Дирекция „Инспекция по труда” - София – аргумент
от чл. 416, ал. 1, чл. 399, ал. 1 от КТ и чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за
инспектиране на труда. Компетентният административнонаказващ орган
поначало е изпълнителният директор на Изпълнителната агенция „Главна
4
инспекция по труда”, като в случая същият законосъобразно е оправомощил
със заповед №З – 0058/11.02.2014 г. директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – София да издава наказателни постановления. На следващо място
АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН.
Съгласно чл. 415, ал.2 от КТ който не изпълни задължително
предписание на контролен орган на инспекцията по труда, издадено на
основание чл. 405а, ал. 4, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 2 500 до 15 000 лв. По делото безспорно беше установено, че с
постановление от 17.05.2019 г. на основание чл. 405а, ал.1 КТ свидетелят В. е
обявила съществуването на трудово правоотношение между А.Д.К. и
работодателя „П.с. 93” ЕООД, считано от 17.05.2021 г. В същия документ се
съдържа и предписание, дадено от свидетелката В., в качеството й на
контролен орган на инспекцията по труда на основание чл. 405а, ал.4 КТ, а
именно „работодателят да предложи на работника А.Д.К. сключване на
трудов договор. Срок 19.05.2021 г.”. Предписанието е връчено на
работодателя на 18.05.2021 г. От тази формулировка на предписанието не
става ясно считано от кога следва да се сключи трудовия договор, а
единствено, че „П.с. 93” ЕООД следва да предложи на А.К. сключване на
трудов договор, като това следва да се извърши до 19.05.2021 г. От
доказателствата по делото е видно, че дружеството е изпълнило това
предписание, като е предложило и сключило трудов договор с А.К. на
18.05.2021 г. - ден, преди изтичане на срока за изпълнение на предписанието,
от което следва извод, че дружеството е изпълнило в срок даденото
предписание.
От текста на наказателното постановление всъщност става ясно, че
според АНО нарушението на дружеството се изразява в това, че
работодателят е сключил трудов договор с Колев считано от 19.05.2021 г.,
вместо от 17.05.2021 г., което представлявало неизпълнение на даденото
предписание. Както вече беше посочено по- горе обаче предписанието не
съдържа дата, считано от която следва да се сключи договорът, а единствено
задължение за „П.с. 93” ЕООД да предложи сключване на трудов договор.
Дори и да се приеме, че датата, от която е следвало да се сключи трудовият
5
договор е определена в закона /чл. 415, ал.4 изр. 2 КТ/, а дружеството е
сключило трудов договор, считано от различна дата, то неправилно в НП е
определена датата на извършване на нарушението. В наказателното
постановление двукратно е посочено, че нарушението е извършено на
18.05.2021 г., но в самото предписание е посочен срок за изпълнението му
19.05.2021 г. тоест към датата, на която се твърди да е извършено
нарушението срокът за изпълнение на предписанието не е бил изтекъл,
поради което не е възможно на посочената в НП дата да е извършено
нарушението по чл. 415, ал.2 КТ.
С оглед изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като отговорността на дружеството е ангажирана за
нарушение, което то не е извършило, поради което НП следва да се отмени.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН в съдебните производства
страните по ал. 1 имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на
делото и своевременното направено искане от процесуалния представител на
жалбоподателя съдът следва да присъди в полза „П.с. 93” ЕООД разноски за
адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна защита
и съдействие, сключен между дружеството – жалбоподател и адв. Савов,
съдържащ в себе си разписка за плащане, видно от който уговореното и
заплатено възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя е
в размер на 580 лева и тази сума следва да се присъди на „П.с. 93” ЕООД.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1, пр.3 ЗАНН,
Софийският районен съд, Наказателно отделение, 108-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22 – 007457/29.06.2021 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София, с което на
„П.с. 93” ЕООД, ЕИК ******* е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за нарушение на
чл. 415, ал.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” – София да заплати на „П.с.
93” ЕООД, ЕИК ******* сумата от 580 /петстотин и осемдесет/ лева,
представляваща сторени разноски за възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
6
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7