№ 7
гр. Разград , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Н.Р.Х.
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело
№ 20203300500331 по описа за 2020 година
Постъпила е въззивна жалба от М. Д. П., подадена чрез пълномощник, против
решение № 296/17.09.2020г. по гр.д. № 1254/2019г. по описа на РС Разград, с което е прието
за установено по иск с правна квалификация чл.54 ал.2 ЗКИР, че наследодателят на ищцата
В. К. П. е бил собственик на основание покупко-продажба на реална част с площ 43кв.м. от
имот с идентификатор 77308.504.864 в гр.Цар Калоян и е отхвърлен искът над тази площ до
първоначално претендираната такава от 120кв.м. Жалбоподателят счита, че решението е
неправилно, тъй като районният съд се е произнесъл по въпросите за собствеността не към
настоящия момент, а към минал такъв в противоречие със задължителната съдебна практика,
както и че не се е произнесъл по направеното възражение за придобиване на спорната площ
от ответника по давност. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение, като вместо
това отхвърли изцяло предявения иск. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от
упълномощения адвокат.
Въззиваемата В. К. П. не е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание
упълномощеният от нея адвокат поддържа становище за неоснователност на въззивната
жалба и моли съда да потвърди решението на районния съд.
Конституираните като жалбоподатели Е. В. П., Н. Х. П., В. П. В. и М. П. П. не са
депозирали писмен отговор.
Съдът, след преценка на направените от страните искания и становища, констатира
1
следното:
В.П. е подала искова молба, в обстоятелствената част на която е изложила твърдение,
че е съпруга на Г.П. (починал) и по силата на наследственото правоприемство е станала
съсобственик на поземлен имот с площ 636кв.м., находящ се в гр.Цар Калоян,
ул.“Демокрация“ № 14, за който е отреден имот № ІV-866 по плана на града. Имотът е
придобит от бащата на нейния съпруг последством покупко-продажба през 1947г.
Ответницата М.П. е собственик на съседния имот № VІІІ-864. До 2007г. границата между
двата имота е представлявала права линия, но след наводнение през същата година оградата
била съборена и при възтановяването й ответницата я е преместила с около 1,5м. навътре в
имота на ищцата. В петитум В.П. е направила искане да бъде признато за установено, че
наследниците на Г.П. са съсобственици на реална част с площ 120кв.м., находяща се между
поставената ограда между двата имота и линията по имотната (кадастралната) граница,
ответницата да бъде осъдена да отстъпи осбствеността и предаде владението на тази част и
да бъде определена граничната линия между имотите съобразно имотната (кадастралната)
граница.
С определение № 15/3.01.2020г. районният съд е констатирал нередовност на
исковата молба, като е отчел, че в обстоятелствената й част двата имота са посочени като
урегулирани, границата между които се определя с регулационен план. В същото време, от
представените скици на гр.Цар Калоян се установява, че е налице влязла в сила кадастрална
карта, но ищцата не твърди да има непълнота или грешка в одобрената карта и кадастрални
регистри. Съдът е оставил без движение исковата молба и е дал указание на ищцата да
отстрани нередовностите, като посочи към кой момент претендира собствеността върху
процесната част от имота и налице ли е непълнота или грешка в одобрените КККР.
В отговор на указанията ищцата е депозирала уточняваща молба с вх.
№355/13.01.2020г., в която е посочила, че през 2007г. ответницата е отнела претендираната
част от имота чрез преместване на оградата и че при изработване на кадастралния план
границата е заснета неправилно, което е отразено на представената по делото скица.
Твърдението е, че е налице грешка в одобрената кадастрална карта. Уточнява, че претендира
правото на собственост върху процесната част към момента на предявяване на иска, тъй
като е налице грешка и непълнота в кадастралната карта. В молбата отново повтаря
направените в първоначалния петитум искания.
С проекта за доклад по реда на чл.140 ГПК районният съд е отчел първоначалната и
утчнителната молба на ищцата и е приел, че са предявени два обективно съединени иска с
правна квалификация чл.108 ЗС и чл.54 ал.2 ЗКИР.
С обжалваното решение районният съд е приел, че е сезиран с иск с правна
квалификация чл.54 ал.2 ЗКИР, в чиито предметни граници влиза установяването на правото
на собственост към минал момент – одобряване на плана. Така, след като е обсъдил
положението на двата съседни имота в годините при действието на различни планове,
2
посочени в заключението на съдебно-техническата експертиза, в диспозитива на решението
съдът е приел за установено по отношение на ответниците, че към датата на одобряване на
плана на гр.Цар Калоян със заповед № 179/1968г. собственик на част с площ 43кв.м. е
праводателят на ищцата В.П. по силата на покупко-продажба, която част неправилно е
заснета в кадастралния план с пл.№684 и в кадастралната карта на гр.Цар Калоян.
Въззивният съд приема, че с обжалваното решение районният съд се е произнесъл по
непредявен иск. Ищцата изрично е посочила в уточнителната молба, че претендира право на
собственост към момента на предявяване на иска. Границите на спора са очертани ясно в
обстоятелствената част на иска с посочване, че спорът е възникнал през 2007г. с
преместване на оградата между имотите от ответницата и поради това е допусната грешка в
последващо одобрената кадастрална карта на града.
ВКС приема последователно и непротиворечиво в своята практика, че разпоредбата
на чл.54 ал.2 ЗКИР предвижда реда, по който се извършва поправката в кадастралната карта
в случай на спор за материално право – извършва се от органите по кадастъра въз основа на
влязло в сила съдебно решение, постановено по предявен положителен установителен иск, в
диспозитива на което се отразява границата на спорната реална част от имота. Основание за
извършване на поправката може да бъде само онова съдебно решение, в диспозитива на
което съдът се е произнесъл кому принадлежи правото на спорната реална част по
действащата кадастрална карта. В ТР № 8/23.02.2016г. на ОСГК на ВКС е прието, че
правото на собственост се установява към момента на предявяване на иска, съотв. към
момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, ако са настъпили
последващи юридически факти от значение за предмета на спора. Това е така, защото
отразяванията в кадастралната карта не водят до промени във вещноправния статут на
имотите, т.е. неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане,
изменение или погасяване на правото на собственост. Промените в правото на собственост,
настъпили след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, също
подлежат на отбелязване съгласно чл. 52 и чл. 53 ЗКИР, поради което установяването както
на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право,
по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно на приключване на
съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след
одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване,
изменение или погасяване на правото.
В случая действащата кадастрална карта е одобрена през 2016г. със заповед № РД-18-
19/23.03.2016г. на изп.директор на АГКК, видно от скицата на л.18 от първоинстанционното
дело. Самият ищец е посочил, че спорът между страните е възникнал през 2007г. и
претендира правото си на собственост върху спорната реална част към момента на
предявяване на иска с твърдението за допусната грешка в одобрената кадастрална карта.
В решението обаче районният съд е приел, че е сезиран с иск за установяване на
3
правото към минал момент и в диспозитив е приел за установено това право в полза на
ищеца към датата на одобряване на план от 1968г. и че реалната част от 43кв.м. неправилно
е заснета в кадастралния план. В мотивите си съдът изрично е изключил от разглеждане
възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност след този момент
и до настоящия, като е направил извод, че разрешаването на материалния спор следва да
бъде към този минал момент и владението след това е неотносимо към разрешаване на
правния спор.
Искането на В.П. в депозираната искова молба и уточнението към нея, както и
тълкуването на характера на иска с правна квалификация чл.54 ал.2 ЗКИР в посоченото по-
горе ТР, водят до извод, че в разглеждания случай предявеният иск изисква разрешаването
на спора за собственост и въпроса за грешка в сега действащата кадастрална карта на гр.Цар
Калоян, одобрена през 2016г., към момента на предявяване на иска или приключване на
съдебното дирене в инстанцията по същество.
Районният съд не се е произнесъл по правото на собственост към настоящия момент,
защото е приел, че релевантен за установяване на собствеността по повдигнатия правен спор
е моментът на одобряване на план през 1968г. (впрочем в мотивите на решението съдът е
приел, че това е регулационен план) – така съдът се е произнесъл по непредявен иск за
собственост към минал момент, а не към настоящия момент, което е довело и до
неразглеждане на доводите на ответника, свързани с възражение за изтекла придобивна
давност към датата на предявяване на иска. Именно в това се състоят оплакванията във
въззивната жалба на ответницата.
Като не е се е произнесъл по предявения иск за установяване на собствеността към
момента на предявяването му, респ. към приключване на съдебното дирене в инстанцията по
същество, районният съд е постановил недопустимо решение в частта, с която е признал за
установено правото на собственост на ищеца върху част от имот № 864 с площ 43кв.м. към
1968г., като неправилно заснета в кадастралния план с пл. № 864 и в КК на гр.Цар Калоян
като част от имот с идентификатор 77308.504.8646, което следва да се обезсили и делото да
се върне на същия съд за разглеждане на предявения иск от друг съдебен състав (вж.със
съответните изменения решение № 104 от 20.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4498/2019 г., I г.
о. – прието е за недопустимо решение, с което съдът се е произнесъл за правото на
собственост към момента на одобряване на кадастралната карта, вместо да стори това към
настоящия момент, при изрично направено уточнение в този смисъл от ищеца; в настоящия
случай с диспозитива на обжалваното решение правото на собственост дори не е установено
към момента на одобряване на кадастралната карта през 2016г., а към момента на приемане
на вече отменен план от 1968г.).
Въззивният съд приема, че въззивната жалба срещу частта от решението, с която
искът за площ над 43кв.м. до 120 кв.м. е отхвърлен, е недопустима. Въпреки, че с жалбата е
направено искане за отмяна на цялото решение и отхвърляне на иска в неговата цялост,
4
съдът счита, че жалбоподателката няма интерес от обжалване на решението в тази част, тъй
като районният съд е разрешил спора в нейна полза. Ето защо въззивното производство в
тази част от жалбата следва да бъде прекратено.
Тъй като въззивният съд не се произнася по същество на материалния спор, не са
налице предпоставките на чл.81 ГПК за присъждане на разноски. Такива ще се присъдят от
съда при решаване на спора по същество.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Обезсилва решение № 296/17.09.2020г. по гр.д. № 1254/2019г. по описа на РС Разград
в частта, с която е прието за установено по иск с правна квалификация чл.54 ал.2 ЗКИР, че
към датата на одобряване на плана на гр.Цар Калоян със заповед № 179/1968г.
наследодателят на ищцата В. К. П. е бил собственик на основание покупко-продажба на
реална част от имот № 864 с площ 43кв.м., като неправилно заснета в кадастралния план с
пл. № 684 и в КК на гр.Цар Калоян като част от имот с идентификатор 77308.504.8646, като
постановено по непредявен иск и връща делото на Районен съд Разград за произнасяне по
предявения иск от друг състав на същия съд.
Прекратява въззивното производство по жалбата на В. К. П. против решение №
296/17.09.2020г. по гр.д. № 1254/2019г. по описа на РС Разград в останалата част, с която
искът е отхвърлен за реална част от описания имот над размера 43кв.м. до първоначално
предявения такъв от 120кв.м., поради недопустимост на въззивната жалба и обявява за
влязло в сила решението в тази част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния късъционен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5