РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Силистра, 26.10.2021 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 95 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят П.И.И., ЕГН **********, оспорва решение № 1040-18-28 / 08.04.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Силистра с доводи за нарушения на материалния закон.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Силистра, – оспорва предявената жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът прие за установено следното:
С разпореждане № 181-00-450-3 / 23.11.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Силистра в полза на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 КСО, за периода 27.04.2018 г. – 26.08.2018 г. в размер на 9,00 лв. дневно. В мотивите на разпореждането е записано, че от 27.04.2018 г. жалбоподателят е с прекратено осигуряване за безработица на основание чл. 326 КТ и е с регистрация в Агенцията по заетостта от 30.04.2018 г.
Ответникът е потвърдил гореописаното разпореждане посредством оспореното в настоящото съдебно производство решение № 1040-18-28 / 08.04.2021 г., към което са изложени следните мотиви: „[...] Административният орган е определил периода и размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица по правилата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, тъй като първоначално посочената причина за прекратяване на трудовото правоотношение е "Оставка на служител". По повод подадената от г-н И. жалба е отправено повторно запитване до компетентната институция на Република Кипър, като от постъпилия нов документ – преносим документ U1, същият с идентично с първоначалния документ съдържание, – е видно, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на лицето с чуждия осигурител е "Оставка на служител". Следва да се отбележи, че към така представения документ компетентната институцията в Република Кипър е направила уточнение по отношение на осигурителния номер на жалбоподателя, под който същият фигурира в осигурителната система на чуждестранната институция, като е посочено, че на идентификационния номер ********** (единен граждански номер на г-н П.И.) съответства номер на социално осигуряване в Република Кипър – 1200245. Последният съвпада с обективирания такъв и в двата преносими документа U1, намиращи се по административната преписка, с оглед на което следва да се приеме, че информацията в документите се отнася именно за жалбоподателя и за основание за прекратяване на трудовото правоотношение следва да се приеме именно посоченото такова и в двата документа – "Оставка на служител". Последното попада в обхвата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, поради което размерът на отпуснатото парично обезщетение за безработица следва да бъде определен съгласно законово установения минимален – 9,00 лева дневно, а периодът на изплащане – 4 месеца. Това показва, че не са налице нови различни доказателства, които да повлияят на извършената първоначална преценка относно размера и периода на отпуснатото на жалбоподателя парично обезщетение за безработица, поради което не следва да бъде извършвано и преизчисляване на същото. [...]“.
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност, с оглед на изложените по-горе материалноправни и процесуални факти, съдът приема, че издадените в досъдебната фаза на процеса актове изхождат от компетентни органи по смисъла на чл. 54ж, ал. 1 и чл. 117 КСО. Спазени са изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. за наличие на фактическо и правно основание. Процедурите пред административните органи са протекли съобразно особените предписания на КСО и общите правила на АПК, като жалбоподателят, по чиято инициатива е започнало производството (л. 5 от делото), е бил надлежно уведомяван за издадените в рамките производството актове. Липсват данни за отклонение от целта на закона.
Относно материалната законосъобразност – единственият факт, който се оспорва от жалбоподателя, е основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение (с оглед на което всички останали факти, закрепени в мотивите на административния акт и на потвърждаващия го контролен акт, следва да се считат за установени поради тяхната безспорност); жалбоподателят твърди, че е налице не "оставка на служителя", както е приел ответникът, а че последният работодател на жалбоподателя в Република Кипър, е извършил спрямо жалбоподателя съкращаване на щата. В тази връзка жалбоподателят оспори верността на представен по делото официалeн документ – европейски формуляр U1 – в частта му относно т. 3.4, където е положена отметка пред фразата „напускане на наетото лице“. По повод на това оспорване съдът постанови в открито заседание на 22.06.2021 г. определение за откриване на производство по чл. 193 – 194 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. В рамките на това производство бе изискан документ – по реда на чл. 192 ГПК във вр. с чл. 144 АПК – от Службата за социално осигуряване в Република Кипър, гр. Никозия, и от последния работодател на жалбоподателя в Република Кипър, който документ е индивидуализиран в молбата на жалбоподателя, съставляваща л. 86 от делото, както следва: „[...] документ, установяващ прекратяването на трудовото (осигурителното) ми правоотношение към 25.04.2018 год.“. В отговор постъпи писмо от последния работодател на жалбоподателя в Република Кипър, в което е записано, че жалбоподателят е бил успешно нает в „Темелиотехники етерия“ от 06.10.2010 г. до 25.04.2018 г. Това означава, че документ, удостоверяващ основанието за прекратяване трудовото правоотношение на жалбоподателя, не бе представен по делото. Жалбоподателят черпи от това обстоятелство довод, че, след като неговите процесуални възможности за доказване са изчерпени и след като поисканият документ не е представен, следва да се направи извод за неверност на оспорената част от процесния европейски формуляр U1. Доводът е неоснователен. Непредставянето на изискан от трето лице документ не съставлява презумпция за доказаност на факт, твърдян от изискващата документа страна. Въпреки че документът остава неприложен по делото, без страната да носи вина за това, законът възлага в нейна тежест последиците от недоказаността на съответния правнорелевантен факт. Че е така, проличава от разпоредбата на чл. 192, ал. 3 ГПК, която урежда иск в полза на страната, изискала документ, срещу третото лице, непредставило изискания документ, като искът е насочен към обезщетяване на вредите, претърпени от страната поради непредставянето на документа и поради последвалия от това непредставяне неблагоприятен за страната изход на делото (законът не би регламентирал такъв иск, ако съществуваше презумпция за доказаност на факта, във връзка с който не е представен документът). Следователно оспорването верността на процесния европейски формуляр U1 трябва да се третира като неоснователно. С оглед на това, удостоверяването на обстоятелства във въпросния формуляр се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, включително удостоверяването на обстоятелството по т. 3.4 от формуляра, съгласно което последното трудово правоотношение на жалбоподателя е било прекратено по силата на правопрекратяващо волеизявление от страна на самия жалбоподател, а не поради съкращаване на щата от страна на работодателя. Ето защо се налага изводът, че ответникът правилно е приложил материалноправната разпоредба на чл. 54б, ал. 3 КСО, която фиксира минимален размер на паричното обезщетение за безработица за срок от четири месеца.
С оглед на изложените съображения, жалбата се явява неоснователна, поради което жалбоподателят дължи на учреждението на ответника юрисконсултско възнаграждение (не поради това, че длъжностното лице, упражняващо компетентността на ответника, съвместява длъжността „юрисконсулт“, а поради факта, че по делото е осъществено и представителство от юрисконсулт, явил се на заседанието от 22.06.2021 г.) в размер на 100,00 лв., на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеното от П.И.И., ЕГН **********, оспорване на верността на т. 3.4 от европейски формуляр U1, издаден от Национални осигурителни служби – Република Кипър във връзка с удостоверяването на обстоятелства, касаещи изчисляването на обезщетението за безработица на П.И.И., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.И., ЕГН **********, срещу решение № 1040-18-28 / 08.04.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра.
ОСЪЖДА П.И.И., ЕГН **********, да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра сумата 100,00 (сто) лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: .................................