Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе,
13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Русе, V състав,
в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм.дело № 697 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 46, ал.5 от Закона
за общинската собственост (ЗОбС).
Постъпила е жалба от Й.Х.С. *** срещу
Заповед № РД-01-3148/21.10.2019 г. на Кмета на Община Русе, с която е прекратено
наемното правоотношение със С. за общински жилищен имот. Оспорващият релевира
доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон. Твърди се, че жалбоподателят
незаконосъобразно не е допуснат до класиране в проведения търг. Претендира се
отмяна на оспорената заповед.
Ответникът – Кметът на Община Русе,
чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, доводите и твърденията
на страните и след като извърши служебна проверка на оспорения акт на основание
чл. 168 АПК във в с чл. 146 АПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок, от лице – адресат на акта,
поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Заповед № РД-01-3148/21.10.2019 г. на
Кмета на Община Русе е издадена от компетентен орган, при спазване на
законоустановената форма. Актът съдържа правни и фактически основания, даващи
възможност за проверка на правилността му.При издаване на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила –
адресатът е уведомен за започналото производство, дадена му е възможност да
участва в него.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
От договор за отдаване под наем на
жилищен имот №2641/21.11.2006г. и анекси към него от 31.10.2017г. и
31.10.2018г. се установява, че Й.Х.С. е наемател на общински жилищен имот – ***За
периода 2014г. – 2018г. тя е подавала три бр. заявления и декларации към тях, с
оглед издаване на нови настанителни заповеди. Във всичките заявления е включен
текст „Известно ми е, че съм длъжен при промяна на данните по чл.4 на условията
по чл.3 от Наредба №6 да Ви /кмет на община Русе/ уведомя в едномесечен срок
чрез подаване на нова декларация“. Във всички декларации се изисква деклариране
на притежавани от декларатора и членовете на семейството му жилищни/вилни имоти
или идеални части от такива. В случая С. е декларирала, че не притежава такива.
Не е спорно по делото, че през 2013г. жалбоподателката е наследила от баща си
½ идеална част от апартамент в
гр.Русе, а на 11.10.2019г. тя дарила на дъщеря си притежаваната идеална част от
имота. При така изяснената фактическа обстановка, която съдът възприема изцяло,
Кмет на Община Русе издал оспорената заповед, с която прекратил наемното
правоотношение с жалбоподателката. Като правно основание за издаване на акта е
посочен чл.46, ал.1, т.7 и т.9 Закона за общинската собственост вр. чл.3, ал.1,
т.3 от Наредба №6 и чл.31, ал.1, т.10 от с.н. вр. чл.25, ал.1, т.13 от
сключения между страните договор, а като фактически основания – 1.С. е дарила
собствената си идеална част от недвижим имот на дъщеря си и 2. Декларирала е
неверни обстоятелства.
По отношение на първото основание
–извършеното отчуждение на идеална част от имота. В чл.3, ал.1,т.3 от Наредба
№6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и
разпореждане с жилища – общинска собственост, издадена от Общински съвет Русе
въз основа на законовата делегация на чл.45а ал.1
от Закона за общинската собственост, е посочено условие, на които трябва да
отговарят лицата, кандидатстващи за настаняване – да „не са отчуждавали имоти
по т. 1 и т. 2 на други лица през последните пет години преди подаването на
заявлението, с изключение на прекратяване на съсобственост“. Данните по делото
сочат, че с извършване на дарението, което С. е направила на дъщеря си,
фактически е прекратена съсобствеността между жалбоподателката и сестра й /в
какъвто смисъл са и изложените в жалбата доводи/. Предвид това, сделката попада
в изключението на чл.3, ал.1,т.3 от Наредба №6 и не е годно основание за
прекратяване на наемното правоотношение.
Налице е второто
посочено в оспорения акт основание за прекратяване на договора – по чл.31, ал.1, т.10 от Наредба №6 вр.
чл.25, ал.1, т.13 от сключения между страните договор. Съгласно чл.31, ал.1,
т.10 „наемните правоотношения
се прекратяват на други основания, регламентирани в договора по чл. 27, ал. 1
от тази наредба“. В чл.25, ал.1, т.13 Договор за отдаване под наем на жилищен
имот №2641/21.11.2006г., допълнен с анекс от 31.10.2017г./стр.20 от
преписката/, като основание за прекратяване на наемното правоотношение е
предвидено „декларирани неверни обстоятелства в декларацията по чл.26 от Наредба
№6 на Общински съвет Русе“. В случая в
декларациите по чл.26 от Наредбата от 01.12.2014г., 24.11.2016г. и
28.09.2018г./станали основание за издаване на настанителни заповеди №№
РД-01-3416/15.12.2014г., РД-01-3707/16.12.2016г. и РД-01-2895/30.10.2018г./ С.
е декларирала, че не притежава идеална част от жилищен имот, което е невярно
обстоятелство и съставлява основанието по чл.25, ал.1, т.13 от договора вр. чл.31,
ал.1, т.10 от Наредба №6 вр.чл.46, ал.1, т.9 от Закона за общинската
собственост за прекратяване на правоотношението.
Предвид изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Й.Х.С. ***
срещу Заповед № РД-01-3148/21.10.2019 г. на Кмета на Община Русе
Решението, на основание чл.46, ал.5
от Закона за общинската собственост, е окончателно.
СЪДИЯ: