№ 319
гр. Плевен, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20254430200624 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на И. А. Т., ЕГН: ********** от гр.
Плевен, обл. Плевен, ж.к. “*********”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** против
наказателно постановление № 24-0256-000336 от 20.12.2024 г. на Н. РУ в
ОДМВР – Плевен, РУ – Долна Митрополия, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на
И. А. Т. административно наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл.
103 от ЗДвП и глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца, за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. На осн.
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 15 точки.
За така установените нарушения на чл. 103 от ЗДвП и на чл. 174, ал. 1 от
ЗДвП на жалбоподателя И. А. Т. е съставен акт, въз основа на който е издадено
1
и обжалваното наказателно постановление.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като не
оспорва фактическата обстановка изнесена, както в АУАН, така и в
издаденото наказателно постановление. Жалбоподателят не отрича, че е
извършил описаните, както в АУАН-а, така и в НП-то нарушения.
Моли съда да уважи жалбата и да отмени издаденото му наказателно
постановление.
За ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен, редовно и
своевременно призована, представител не се явява. Депозира се становище, с
което се моли да се остави жалбата без последствие и да бъде потвърдено
наложеното наказание.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е частично основателна.
Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение Серия GA № 1357917 от
02.12.2024 г., съставен от актосъставителя И. Т. И. – мл. автоконтрольор към
РУ – Долна Мипрополия.
В хода на съдебния процес по безспорен начин от събраните писмени
доказателства и показанията на разпитаните - свидетел и
актосъставител се установи, че жалбоподателят е извършил
нарушението описано в АУАН, а именно:
На 02.12.2024 г. около 14:09 часа, в с. Комарево, ул. „Х.А.“ № **, в
посока на движение към гр. Долна Митрополия, управлява собствения си лек
автомобил „БМВ 120“, с ДКН *********, като не спира на подаден сигналот
контролен орган със звуков и светлинен сигнал. Отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство за наличието на алкохол установено по
2
надлежния ред. Издаден талон за медицинско изследване, с номер 0052715 и
осем броя холограмни стикера с номер А098724.
-нарушение на чл. 103 от ЗДвП;
-нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП;
При издаване на обжалваното наказателно постановление
административно наказващият орган правилно е съобразил събраните
доказателства и приложил въз основа на тях материалния закон.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – Н. РУ в ОД МВР Плевен, РУ –
Долна Митрополия, съгласно приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2017
г. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от
компетентно лице.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението.
В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички
данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, ЕГН, адрес.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
От показанията на актосъставителя И. Т. И. се потвърждава изцяло
констатациите направени с АУАН.
Актосъставителят И. Т. И. и свидетелят-очевидец на извършените
нарушения от страна на жалбоподателя – И. Т. Х. в съдебно заседание
потвърждават изложените в АУАН констатации. И двамата са категорични, че
именно жалбоподателят е управлявал автомобила и че нямат някакво
специално отношение към него. Същите твърдят още, че мястото, където бил
спрян управляваният от жалбоподателя автомобил, било осветено и са видели
3
водача, както и че подаването на сигнала за спиране е станало по надлежния
ред.
Както актосъставителят И. Т. И., така и свидетелят И. Т. Х.,
свидетелстват за това, че жалбоподателят И. Т. лъхал на алкохол и видимо бил
във възбудено състояние.
За констатираните нарушения бил съставен АУАН на жалбоподателят.
Жалбоподателят е отказал да подпише АУАН-а, като свидетел на отказа
е свидетелят В. В. С..
В показанията си свидетелят В. В. С. заявява, че е бил извикан за
съдействие от полицейските служители И. И. и И. Х., тъй като
жалбоподателят отказал да му бъде извършена проба за алкохол. Свидетелят
С. е свидетел както на отказа жалбоподателят да даде проба за алкохол, така и
на отказа, последният да бъде подписан от жалбоподателя.
Жалбоподателят също в съдебно заседание заяви, че не отрича, че във
въпросната вечер е управлявал лекия си автомобил след употреба на алкохол,
както и че е извършил описаните в АУАН-а , а в последствие и в НП-то
нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която е посочена в акта
за установяване на административно нарушение като нарушена, водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието
за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от 2 /две/ години и глоба 2000 /две
хиляди/ лева.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е отказал да бъде изпробвана с техническо средство средство
„Алкотест Дрегер 7510”,.
Видно от констатациите в акта за установяване на административно
нарушение, който следва да се отбележи, че е съставен по предвидения в ЗДвП
и в ЗАНН ред и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до
доказване на противното. „
4
По време на проверката жалбоподателят И. А. Т. е лъхал на алкохол и е
бил във видимо нетрезво състояние.
От показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че
същият категорично е отказал да бъде изпробван с техническо средство, както
и че същият е отказал да даде кръвна проба за изследване.
Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен
начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
посоченото нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тъй като е отказал да
изпълни указанията на контролните органи, а именно - да бъде изпробван с
техническо средство за наличие на алкохол.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно - чл. 174,
ал. 3, предл. първо от ЗДвП.
С НП на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение на чл. 103
от ЗДП , съгласно която разпоредба при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че на
02.12.2024 г. около 14:09 часа, в с. Комарево, ул. „Х.А.“ № ** му е бил
подаден ясен и своевременен сигнал за спиране.
Жалбоподателят И. А. Т. не само, че не е изпълнил даденото му
указание, като не е спрял на указаното му место, а е продължил движението
си.
В подкрепа на изложеното са показанията на полицейските служители,
които са преки очевидци на поведението на жалбоподателят по време на
извършване на проверката.
От своя страна нарушителят не ангажира никакви доказателства в
обратна подкрепа.
Поради изложените по-горе съображения съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението
по чл. 103 от ЗДвП, като не е изпълнил нареждането на органите за контрол и
5
регулиране на движението при подаден сигнал за спиране да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.
Съгласно санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП се
предвижда наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно
средство" за срок от 1 до 6 месеца и с "глоба" от 50 до 200 лева, за водач, който
откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението.
Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил
административно наказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за
установеното нарушение на задължения като водач, отказал да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, като е
наложил наказание "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 месеца.
По отношение на отнетите общо 15 контролни точки, съдът следва да
отбележи следното:
На жалбоподателя с процесното НП е предвидено отнемане на общо 15
контролни точки по чл.174, ал. 3 от ЗДвП – Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.
за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение, Издадена от министъра на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г.,
съгласно която разпоредба на чл.6,ал.1,т.3 е предвидено, когато водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
6
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози (чл. 174, ал. 3 от ЗДвП) по чл. 174, ал. 3 ЗДвП да
се отнемат 15 контролни точки, т.е. броят на контролните точки които следва
да се отнемат за това нарушение е 15 контролни точки и в този смисъл съдът,
счита, че в този им вид и размер и на осн.чл.2,ал.2 от НК и чл.3,ал.2 от ЗАНН
следва да ги потвърди.
Съдът счита, че не са налице основания процесните нарушения да бъдат
счетени за маловажни по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Последната разпоредба е относима за случаите, при които извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид.
За конкретното административно нарушение и съобразно установените
по делото фактически обстоятелства свързани с него, не са изводими
предпоставки за квалифицирането му като маловажен случай, по смисъла на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се доказват допълнителни
смекчаващи обстоятелства, които в съвкупност да обуславят по-ниска
неговата обществена опасност от обичайната за този вид административни
простъпки.
Напротив, в показанията на свидетелите се съдържат данни, че
нарушителят е бил видимо под въздействието на употребен алкохол, при което
отказът на последният да бъде изпробван несъмнено е целял избягването на
санкция в тази връзка.
Ето защо съдът намира, че фактическите обстоятелства свързани с
конкретния казус, не указват маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
особено като се има предвид интензитета на този вид административни
нарушения, с оглед създаването на гаранция за опазване животът и здравето
на участниците в движението по пътищата, както и с цел постигане на
превантивната и възпитателна цел на извършеното нарушение.
Водим от горното, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0256-000336 от
20.12.2024 г. на Н. РУ в ОДМВР – Плевен, РУ – Долна Митрополия, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП е наложил на И. А. Т., ЕГН: ********** от гр. Плевен, обл. Плевен, ж.к.
“*********”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** административно наказание – глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП и глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за извършено нарушение
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. На осн. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се
отнемат общо 15 точки, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на
съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8