Определение по дело №187/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 91
Дата: 26 април 2021 г. (в сила от 26 април 2021 г.)
Съдия: Мария Кръстева Маринова
Дело: 20213000500187
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 април 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 91
гр. Варна , 26.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова

Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Мария К. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500187 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена от Е. Т. Г. чрез
процесуалния му представител адв.Р.Д. частна жалба против определение
№797/02.03.2021г., постановено по в.гр.д.№2024/20г. по описа на ВОС, гр.о., с което е
оставена без уважение подадената от Е. Т. Г. молба за освобождаване от заплащането на
такси и разноски в производ -ството на осн. чл.83, ал.2 от ГПК.В жалбата се твърди, че
определението е непра -вилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи подадената от страната молба с
пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон,
приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Частната жалба е подадена в срок и против подлежащ на обжалване пред настоящата
инстанция на осн. чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 от ГПК съдебен акт.
Производството по в.гр.д.№2024/20г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по по -
дадената от Е. Т. Г. въззивна жалба против решение №1879/03. 05.2019г., постановено по
гр.д.№7144/18г. по описа на ВРС, в частите му, с които са били уважени предявени от
Т.С.Г..а и М.Т.Г. против Е. Т. Г. искове с пр.осн. чл.30 от ЗН.При подаване на въззивната
жалба е направено от Е.Г. искане с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК, което е оставено без уважение
с влязъл в сила съдебен акт, като впоследствие същият е заплатил дължимата за въззивно
обжалване д.т.
С решение №1308/04.11.2020г., постановено по в.гр.д.№2024/20г. по описа на ВОС, е
потвърдено решение №1879/03.05.2019г., постановено по гр.д.№7144/18г. по описа на ВРС,
в обжалваните му части.
1
В срок против решението Е.Г. е подал касационна жалба вх.№25894/10. 12.2020г.С
разпореждане №4351/15.12.2020г. жалбата е оставена без движение и на жалбоподателя са
дадени указания по отстраняване нередовностите й, вкл. и за заплащане на д.т. в размер на
30лв. по см. на ВКС.В дадения едноседмичен срок Е.Г. е депозирал молба вх.
№437/11.01.2021г., с която е изпълнил част от дадените указания - всички без това за
заплащане на д.т., а по отношение на пос -ледното е направил искане с пр.осн. чл.83, ал.2 от
ГПК за освобождаване от запла -щането на такси и разноски по делото.
С разпореждане №131/15.01.2021г. молбата е оставена без движение и на моли -теля са
дадени указания за представяне доказателства относно размер на доходи, семейно
положение, имуществено състояние, удостоверено с декларация, здравос -ловно състояние,
трудова заетост и други обстоятелства, обосноваващи извод за липса на средства за
заплащане на такси и разноски в производството.Изпратеното съобщение за това
разпореждане е получено на 27.01.2021г.Междувременно с вх.№1016/19.01.2021г. трето
лице - синдик на „Грийн парк“ЕООД е депозирало молба, с която е представило
доказателства за заплащане по см. на ВКС на д.т. в размер на 30лв. от името на Е. Т. Г. по
подадената от него касаци -онна жалба против решение №1308/04.11.2020г., постановено по
в.гр.д.№2024/20г. по описа на ВОС, обосновавайки в молбата правния си интерес от
изпълнение задължението на Е.Г..Съдът е приел изпълнението на задължението за внасяне
на д.т. за надлежно изпълнено, поради което е уведомил Е.Тинков съгласно разпореждане от
21.01.2021г. да посочи дали поддържа молбата си с пр.осн.чл.83, ал.2 от ГПК, на което Е.Г. с
молба от 18.02.2021г. е отговорил, че я поддържа.
Приемайки, че са отстранени нередовносите на касационната жалба, вкл. и е внесена
дължимата д.т., ВОС е администрирал същата с изпращане на преписи на насрещните
страни, съответно от същите е депозиран в срок отговор по касацион -ната жалба.
С обжалваното определение молбата на Е.Г. с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК е оставена без
съображения, че същият не е изпълнил указанията, дадени му с горецитираното
разпореждане №131/15.01.2021г.
Съдът приема, че обжалваното определение е постановено при липса на правен интерес
за страната.След като ВОС е приел, че с внасянето на 19.01.2021г. от името на Е.Г. на
дължимата д.т. за допускане до касационно обжалване в размер на 30лв. е отстранена тази
нередовност на касационната жалба/останалите са отстранени с молбата на Е.Г. от
11.01.2021г./ и е администрирал жалбата с изпращане преписи на насрещната страна за
отговор, то явно е приел, че след 19.01.2021г. Е.Г. няма повече задължение за заплащане на
държавна такса. След като страната няма задължение за заплащане на държавна такса, то и
за същата няма правен интерес от продаване на молба с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК - в този
см. напр. определение №89/19.02.2019г. по ч.т.д.№32/19г. по описа на ВКС, I т.о. и др.Така в
настоящия случай след 19.01.2021г. и предвид приемането от съда на плащането като
надлежно, правният интерес от подадената на 15.01.2021г. молба с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК
2
е отпаднал.Освен д.т. за допускане до касационно обжалване по чл.18, ал.2, т.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, от страната други такси
понастоящем не са изисквани и не са дължими.Едва ако обжалваното решение бъде
допуснато от касационната инстан - ция до касационно обжалване би била дължима д.т.,
като едва тогава, т.е. след като й възникне задължение за заплащане на държавна такса,
страната би имала правен интерес да направи искане по чл.83, ал.2 от ГПК.
Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за пос -
тановяване на съдебния акт, за която съдът следи служебно.Поради липсата на тази
предпоставка, съдът приема, че постановеният от ВОС съдебен акт се явява недо -пустим и
подлежи на обезсилване, а производството по молбата на прекратяване.
Водим от горното, съдът


ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение №797/02.03.2021г., постановено по в.гр.д.№2024/20г. по
описа на ВОС, гр.о., и
ПРЕКРАТЯВА производството по чл.83, ал.2 от ГПК, образувано по молба вх.
№437/11.01.2021г., подадена от Е. Т. Г. по в.гр.д.№2024/20г. по описа на ВОС.
Определението не подлежи на обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3