№ 306
гр. С., 14.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно
гражданско дело № 20235400500133 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
На второ четене в 11.30 часа.
Жалбоподателят ОД на МВР, редовно призован, не изпраща
представител на второ четене в 11.30 ч.
Въззиваемият М. Н. К., редовно призован, не се явява, вместо
него адв.О., надлежно упълномощена.
Постъпила е справка с вх.№2379/06.07.2023 г. от МВР,
съдържаща данни относно указанията на съда в табличен вид.
Адв. О. - Моля да се даде ход на делото и се приеме
представената справка.
Съдът намира, че няма процесуални пречки, следва да бъде
даден ход на делото и следва да бъде приета като доказателство по
делото справка вх.№ 2379/06.07.2023 и затова
О п р е д е л и:
Дава ход на делото.
1
Приема и прилага като доказателство по делото справка вх.№
2379/06.07.2023 г.
Адв. О. – Нямам други искания.
Съдът счита, че настоящето дело следва да бъде спряно на
основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, във връзка с чл.631, ал.1 от ГПК,
по следните съображения:
По в.гр.д.№193/2023 г. по описа на С. окръжен съд е отправено
до Съда на Европейския съюз преюдициално запитване по следните
въпроси:
1.Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО,
както и чл.20 и 31 от Хартата за основните права на Европейския
съюз, следва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
правна уредба /в случая чл.187 от ЗМВР/ която, като не позволява по-
кратката продължителност на нощния труд спрямо дневния труд по
общия ред, важащ за работниците в частния сектор, да се прилага и за
работниците в публичния сектор като полицаите и пожарникарите,
работещи на смени и полагащи нощен труд /държавни служители по
чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи/,
довежда до следната разлика в третирането, без тази разлика да е
свързана с допустима от законодателството цел, а именно:
Една група работници в публичния сектор, натоварени с особено
важните задачи по охрана на обществения ред и защита на
населението /в случая полицаите и пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1
от Закона за министерството на вътрешните работи, работещи на
смени и полагащи нощен труд/, са поставени в по-неблагоприятно
положение:
а. както спрямо друга група работници в същия публичен сектор,
натоварени със същите задачи по охрана на обществения ред и защита
на населението, които обаче не полагат нощен труд на смени /в случая
останалите държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за
2
министерството на вътрешните работи/, но се ползват от същите
придобивки /напр. допълнително възнаграждение за прослужено
време, по-дълъг платен годишен отпуск, по-ранно пенсиониране, по-
високи обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение
и други/, от които се ползват и полагащите нощен труд на смени
полицаи и пожарникари;
б. така и спрямо работници от частния сектор, които работят на
смени и полагат нощен труд, без да ползват същите придобивки, но по
причина, че не са натоварени със същите особени важни задачи по
охрана на обществения ред и защита на населението, заради които
задачи тези придобивки са предоставени на една цяла група
работници от публичния сектор /всички държавни служители по
чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи/ ?
2. Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО,
както и чл.20 и 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз
следва ли да се тълкуват в смисъл, че не позволяват прилагане на
задължителна национална съдебна практика /каквато в случая е
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълкувателно дело №
1/2020 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо
събрание на Гражданската колегия/, ако това прилагане би довело до
резултат, несъвместим с правото на Съюза, а именно: описаното в І-ви
въпрос неравенство в третирането, което неравенство не е основано на
обективен и разумен критерий, тоест не е свързано с допустима от
закона цел и не е съразмерно на тази цел?
По това преюдициално запитване е образувано на 13.07.2023 г.
дело пред Съда на Европейски съюз с № С-435/23 г. Произнасянето по
това дело на СЕС има значение за настоящия спор, предвид и това, че
решението на СЕС е задължително за съдилищата на основание чл.633
от ГПК.
По изложените съображения С.ят окръжен съд
О п р е д е л и:
3
Спира производството по по описа на С. окръжен съд до
приключване на дело С-435/23 г.на Съда на Европейския съюз.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок,
считано от днес за М. К. и в едноседмичен срок от съобщението на ОД
на МВР С..
Протоколът написан в с.з..
Заседанието закрито в 11.45 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4