РЕШЕНИЕ
№ 21675
гр. С., 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110151374 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от „Т. С.“ ЕАД искова молба срещу М. Н. П. и Д. Н.
Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено между страните, че ответниците дължат на ищцовото
дружество сумите както следва: 2622,89 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.01.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
17.02.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 510,31 лв. – мораторна
лихва за периода 17.03.2020 г. – 06.02.2023 г., 6,00 лв. – стойността на
извършена услуга дялово разпределение за периода м.01.2020 г. – м.02.2021 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
17.02.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 1,49 лв. – мораторна
лихва за периода 05.03.2020 г. – 06.02.2023 г., в условията на разделна
отговорност при квоти както следва:
М. Н. П. – ½ или сумата от 1311,45лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.01.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
17.02.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 255,16 лв. – мораторна
лихва за периода 17.03.2020 г. – 06.02.2023 г., 3,00 лв. – стойността на
извършена услуга дялово разпределение за периода м.01.2020 г. – м.02.2021 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
17.02.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,75 лв. – мораторна
1
лихва за периода 05.03.2020 г. – 06.02.2023 г.,
Д. Н. Д. – ½ или сумата от 1311,45 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.01.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
17.02.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 255,16 лв. – мораторна
лихва за периода 17.03.2020 г. – 06.02.2023 г., 3,00 лв. – стойността на
извършена услуга дялово разпределение за периода м.01.2020 г. – м.02.2021 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
17.02.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,75 лв. – мораторна
лихва за периода 05.03.2020 г. – 06.02.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
8680/2023 г. по описа на СРС, 178-ми състав.
Ищецът твърди, че ответниците като собственици на апартамент, находящ се в
гр. С., ж.к. „М. -*“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, имат качеството потребители на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в
сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните
дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем сървисис“
ЕООД, съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в
етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда
за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с
което да се признае за установено, че ответниците дължат на ищеца
претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Д. Н. Д.. Оспорва наличието на облигационни отношения. Твърди,
че другият ответник има по-голям дял от имота. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност и развива подробни съображения в тази насока.
Оспорва претенцията за дялово разпределение. Оспорва да е изпаднал в
забава. Прави изрично искане да не се допускат поисканите от ищеца
експертизи. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника М. Н. П., чрез назначения от съда особен представител. Оспорва
наличието на облигационни отношения и излага подробни твърдения в насока,
че не е собственик, нито ползвател на процесния имот. Релевира възражение
за изтекла погасителна давност. Също прави искане да не се допускат
поисканите от ищеца експертизи. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
2
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между него и ответниците като собственици на имота, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на ищеца.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат,
че са погасили претендираните вземания.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи спиране и/или прекъсване на погасителната
давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането
на ответниците в забава.
На първо място следва да се разгледа въпросът дали ответниците имат
качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия
период, във връзка с което съдът приема следното:
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Според чл. 153,
ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д.
№ 2/2017 г., ОСГК – "Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия
за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й... Клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал.
1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
3
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди
("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди. ".
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част
от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както
изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора между страните по същия), така и презюмиран
(сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право
на ползване - по силата на закона чл. 153, ал. 1 ЗЕ), като всеки нов договор за
този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран),
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за
същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството - ищец е
в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния
имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице
последно по време е сключен договор за доставка на топлинна енергия.
По делото е приет договор за продажба на държавен недвижим имот от
военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти /л. 19-20/,
от който договор е видно, че Н. Д. Н., И. Г. Н. и М. Н. П. са придобили през
1991 г. описания в исковата молба имот.
От удостоверение за наследници на Н. Д. Н. /л. 16/ се установява, че
последният е починал на 05.05.2001 г., като е оставил за наследници по закон
И. Г. Н. /съпруга/, Д. Н. Д. /син/ и М. Н. П. /дъщеря/.
От ищеца е представена и е приета като писмено доказателство по делото
заявление – декларация от И. Г. Н. от 13.10.2004 г. /л. 25/, от което е видно, че
И. Г. Н. е поискала от ищцовото дружество да бъде открита на нейно име
партида за описания в исковата молба имот. Към заявлението – декларация е
приложена декларация от И. Г. Н. от 30.09.2004 г., с която И. Г. Н. декларира,
че използва за жилищни нужди имот, съвпадащ с този от исковата молба.
По делото е приета и справка НБД Население за И. Г. Н. от 14.09.2020 г. /л. 17/,
4
от която е видно, че Д. Н. Д. и М. Н. П. са съответно син и дъщеря на И. Г. Н.,
като към датата на справката И. Г. Н. не е починала.
От тази доказателствена съвкупност настоящият състав достига до извод, че с
откриването на индивидуална партида на името на И. Г. Н. въз основа на
заявление-декларация, между ищцовото дружество и И. Г. Н. е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за описания в
исковата молба имот.
По делото не се сочат и не се представят никакви доказателства, че това
облигационно правоотношение е прекратено – няма данни за смърт на лицето,
с което е сключен договор, нито за възникването на друго облигационно
правоотношение. Напротив, от справката НБД Население от 14.09.2020 г. е
видно, че към този момент от исковия процес И. Г. Н. е била жива, без да има
доказателства за настъпила последваща промяна.
Съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства, с които пълно и
главно да се докаже наличието на първата материална предпоставка за
уважаването на предявените искове - между страните да е възникнало валидно
облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна
енергия.
Респективно, липсват доказателства в подобна насока и за правоприевство по
наследствена сукцесия на страната – И. Г. Н..
С оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е
длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. ГПК.
Тъй като не е налице първата материална предпоставка на предявения иск,
съдът намира, че следва да отхвърли предявеният главен иска за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия, като е безпредметно обсъждането
на останалите материално предпоставки на претенцията.
Претенцията за заплащане на обезщетения за забава в размер на законната
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обусловена от изхода на делото по обуславящият
иск за главницата. Тъй като главният иск е неоснователен, то такъв се явява и
акцесорния, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Исковете за заплащане на стойността на услугата дялово разпределение и
мораторната лихва върху тази главница са обусловени от изхода на делото по
главния иск, тъй като последният е неоснователен, то такива се явяват и
обусловените искове.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполагат само ответниците.
За исковото производство от ответника Д. Н. Д. се претендира присъждането
на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адвокат С. К. К.. На
адвокат К. следва да се присъди сумата от 300 лева – възнаграждение за
исковото производство.
За заповедното производство от ответника се претендират разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на адвокат С. К. К.. На адвокат К. следва
да се присъди сумата от 50 лева – възнаграждение за исковото производство.
Ответницата М. Н. П. е представлявана в процеса от особен представител и не
претендира разноски, поради което такива не следва да й се присъждат.
5
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т. С." ЕАД, ЕИК ***********, срещу М. Н. П.,
ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимост на
сумата от 1311,45лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № *, находящ се в гр. С., ж.к. „М.
-*“, бл. ***, вх. *, ет. *, за периода м.01.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
17.02.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 255,16 лв.
– мораторна лихва за периода 17.03.2020 г. – 06.02.2023 г., сумата от 3,00 лв. –
стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.01.2020 г.
– м.02.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по
чл. 410 ГПК – 17.02.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, и
сумата от 0,75 лв. – мораторна лихва за периода 05.03.2020 г. – 06.02.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
8680/2023 г. по описа на СРС, 178-ми състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т. С." ЕАД, ЕИК ***********, срещу Д. Н. Д.,
ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимост на
сумата от 1311,45лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 5, находящ се в гр. С., ж.к. „М.
-*“, бл. ***, вх. *, ет. *, за периода м.01.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
17.02.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 255,16 лв.
– мораторна лихва за периода 17.03.2020 г. – 06.02.2023 г., сумата от 3,00 лв. –
стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.01.2020 г.
– м.02.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по
чл. 410 ГПК – 17.02.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, и
сумата от 0,75 лв. – мораторна лихва за периода 05.03.2020 г. – 06.02.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
8680/2023 г. по описа на СРС, 178-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. „Т.
С.“ ЕАД да заплати на адв. С. К. К. от САК сумата от 300, 00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство, както и сумата от 50 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач “Т. с.“ ЕООД
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
6
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7