№ 21862
гр. ., 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110111444 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове от „.“ ЕАД срещу С. З., А. М.а и К. З. с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане разделно на суми
за топлинна енергия, а именно С. З. да заплати сумата от 1200.91 лева, представляваща цена
на доставена топлинна енергия до имот с абонатен номер № . през периода 01.05.2021 г. –
30.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -29.02.2024г до
окончателното плащане и сума в размер на 242,56 лева мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. - 26.01.2024 г.; А. М. да заплати сумата от 300.23 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия до имот с абонатен номер № . през периода 01.05.2021 г. –
30.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -29.02.2024г до
окончателното плащане и сума в размер на 60.64 лева мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. - 26.01.2024 г и К. З. да заплати сумата от 300.23 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия до имот с абонатен номер № . през периода 01.05.2021 г. –
30.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -29.02.2024г до
окончателното плащане и сума в размер на 60.64 лева мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. - 26.01.2024 г
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Сочи, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
1
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, като дължимите от ответника суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че
съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана
от избрания от тях търговец, на продавача на топлинна енергия. Претендира и присъждане
на разноски, сторени в производството.
В срока по чл. 131 ГПК от всеки от ответниците С. З., А. М. и К. З. е депозиран
отговора на исковата молба, в които исковете се оспорват по основание и размер.
Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията.
Поддържа се, че ответниците не са собственици на топлоснабеднеия имот, нито са вещни
ползватели при посочените квоти, като се аргументират с обстоятелството, че в фактурите
приложени към исковата молба е посочено друго лице за титуляр на партидата – А. М., което
е поискало откриване на партида на негово име. Във връзка с това се поддържа, че именно
лицето подало заявление за откриване на партида е отправило предложение за сключване на
договор с топлопреносното предприятие. Твърди се, че не е налице и основание за
присъждане на мораторна лихва върху претенцията за топлинна енергия, тъй като общите
фактури за процесния период са издавани след изтичане на предвидения в общите условия
дружеството срок. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ООД /с предишно наименование „.
“ ООД/ не изразява становище по съществото на спор, но представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото не се спори и че ап. 13, находящ се в гр.., ул. „.“ ., .., се намира в сграда,
присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото
договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно
2
счетоводство на разходите за отопление и топла вода.
Спорен между страните е обаче въпросът относно наличието на валидно облигационно
отношение за продажба на топлинна енергия между тях през исковия период, доколкото са
изложени подробни аргументи от ответниците в депозираните от тях отговор на исковата
молба. Предвид това следва да бъде установено дали между страните е възникнало
договорно отношение за продажба на топлинна енергия. Във връзка с това Софийски
районен съд приема следното:
За установяване на обстоятелството, че през исковия период именно ответниците С.
З., А. М. и К. З. са били собственици на топлоснабдения имот от страна на ищеца е
представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ., том ., рег.№ ., дело
№.г, съгласно който А. З. е придобил право на собственост върху ап. 13, находящ се в гр..,
ул. „.“ ., .. /л.10-11 по делото/.Следователно съгласно действащия към 2004 г. Семеен кодекс
/ДВ. Бр. 41 от 82.05.1985г/ в случай че към 14.06.2004г. А. З. е бил в брак, то имотът би бил
придобит в условията на СИО. Именно в насока, че ответницата С. З. е била в брак към
14.06.2004г. е един от спорните по делото въпрос. От представено по делото удостоверение
за наследници на А. З. е видно, че към датата на смъртта си – 06.08.2010г. същият е бил в
брак с С. З., която е посочена като негова съпруга. От изискана от Столична община
информация се установява, че А. З. и С. З. са придобили българско гражданство съответно
през 2002г и през 2008г, поради което не е открито удостоверение за сключен граждански
брак в . Съгласно чл.3, ал. 2 Закона за гражданската регистрация в регистрите на актовете за
гражданско състояние се вписват събитията по чл.1, ал.2, т.е в това число граждански брак,
за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани,
и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се
намират на територията на . В настоящия случай А. З. е придобил българско гражданство
през 2002г, т.е ако същият е сключил брак след 2002г. до датата на смъртта се, това
обстоятелство щеше да бъде отбелязано в българските регистри по гражданско състояние.
Следователно в период от 2002г до 2010г. А. З. не е сключвал граждански брак, а
същевременно от представените и неоспорени от ответниците удостоверения за наследници
на А. З. /л.14 и л.15 от делото/ С. З. е негова съпруга. Предвид това може да се направи
непротиворечивия извод, че С. З. е сключила брак с А. З. преди 2002г., т.е преди
придобиване на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. Ето защо
настоящият съдебен състав счита, че по делото е установено, че ответницата С. З. е била в
брак с А. З. към 2004г, когато е придобит и ап. 13, находящ се в гр.., ул. „.“ ., .., поради което
жилището е придобито в условия на СИО по аргумент от чл.19 СК/1985г.
Видно от горепосочените удостоверения за наследници А. З. е починал през 2010г,
като е оставил за свои наследници тримата ответници – съпругата си С. З. и двете си дъщери
А. М. и К. З./съгласно акт за раждане, издаден от . – л. 16-17 от делото/, които на основание
чл. 5 ЗН и чл. 9 ЗН са получили по 1/3 ид.ч от притежаваното от него имущество, в това
число и от притежавания от него топлоснабден апартамент. С настъпване на смъртта на А.
З. семейната имуществена общност със съпругата му е била прекратена, поради което следва
3
да се приеме, че тоя към датата на смъртта си е притежавал 1/2 ид.ч от жилището, а
останалата 1/2 ид.ч е останала собственост на ответника С. З.. Следователно всеки от
ответниците е получил по наследство по 1/2 ид.ч от неговата 1/3 ид.ч или по 1/6 ид.ч от
процесния имот. Не са изложени твърдения, нито са ангажирани доказателства някой от
тримата ответници да се е отказал от наследството на А. З.. Ето защо следва да се приеме, че
по делото е доказано безспорно при условията на пълно и главно доказване, че ответникът
С. З. притежава 4/6 ид.ч от топлоснабдения имот, а ответниците А. М. и К. З. са придобили
по 1/6 ид.ч през 2010г. След придобиване на съответните идеални части от имота не са
ангажирани доказателства, нито са изложени твърдения някой от ответниците да се е
разпоредил с притежаваната от него идеална част от съсобствеността. Следователно и през
исковия период тримата ответници са притежавали съответните идеални части
оттоплоснабденото жилище.
Съгласно действащата към 2004г, когато ответникът С. З. е станала собственик на
имота, и към 2010г ,когато другите двама ответници са придобили право на собственост,
уредба - § 1, т. 42 /отм./ ДР от Закона за енергетиката, „потребител на енергия или природен
газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и
дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.
Ето защо настоящият състав приема, че ответниците се явяват материално
легитимирани да отговарят за заплащането на потребената през исковия период топлинна
енергия в процесния имот за притежаваните от тях квоти в съсобственост, тъй като в
качеството си на собственици на топлоснабден имот са придобили и качеството потребители
на топлинна енергия. Изрично с оглед възражението на ответниците С. З. и К. З. за
наличието единствено на облигационна връзка между „.“ ЕАД и ответника А. М., доколкото
само тя е изразила желание да встъпи в правоотношение с ищеца и за това само нейното име
фигурира върху издадените фактури, следва да се отбележи, че по делото липсват
доказателства за подаване на молба-декларация от името на А. М. за откриване на партида
на нейно име. Подобен документ не е представен нито от ищеца, нито от някой от
ответниците. Представено е единствено заявление-декларация за откриване на партида,
което е било подадено от наследодателя на ответниците А. З., с посочени 4 четирима
членове на домакинството и отбелязване, че за процесния имот е предоставен абонатен
номер ..
Придобивайки качеството потребители на топлинна енергия ответниците са
обвързани с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия,
доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от .. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
4
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.
Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да
са влезли в сила, а това обстоятелство не се оспорва от ответниците. По делото не е
установено и някой от ответниците да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период. Ето защо следва да се
приемат за неоснователни възраженията на ответниците, че не съществува облигационна
връзка между тях и „.“ ЕАД, тъй като между тях не бил сключен писмен договор.
Въпреки че наличието на облигационно връзка между страните е безспорно
установена, Софийски районен съд намира, че другият спорен въпрос по делото е дали до
имота на ответниците реално е доставена топлинна енергия в посоченото от ищеца
количество и на претендираната стойност. Във връзка с това настоящият състав приема
следното:
Досежно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и
нейното количество, с оглед изричното оспорване на ответника направено в отговора на
исковата молба, съд намира следното:
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба № . от 12.03.2020г за топлоснабдяването.
От изслушаната и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирана от
настоящия състав по реда на чл. 202 от ГПК, ценена в съвкупност с представените от
третото лице-помагач документи се установява, че за имота на ответниците за исковия
период е бил извършван дистанционен отчет на поставените върху четирите броя
отоплителни тела в имот . и на отчет на водомера за топла вода в жилището. В
заключението се вещото лице е посочило изрично, че именно въз основа на така
извършените реални отчете е начислена топлинната енергия потребена в процесното
жилище през исковия период както за отопление, така и за БГВ. Вещото лице е
констатирало, че при отчета на дяловите единици са съставени протоколи и данните от тях
са нанесени правилно в подробни изравнителни сметки. В заключението е посочено и, че
топлинната енергия начислена за сградна инсталация в съответствие с нормативните
изисквания, като в конкретната хипотеза в сградата топлинната енергия от сградната
инсталация е фиксирана на 25 % и е разпределена на база пълен отопляем обем на имота –
154 куб.м.
Следователно така направените констатации на вещото лице, ценени в съвкупност с
представените по делото писмени доказателства – индивидуални справки за използвана
топлинна енергия, водят до непротиворечивия изрод за осъществяване на доставка на
топлинна енергия в количествата начислени от ищцовото дружество за отопление на имота,
за сградна инсталация и за БГВ.
5
Видно от експертизата е и че топломерът монтиран в абонатната станция е отговарял
на всички метрологични изисквания, като е съответствал на одобрения тип.
Вещото лице е констатирало, че дяловото разпределение е извършено в съответствие
с действащата нормативна уредба, като експертът е отбелязал, че от „.“ЕАД са приспаднати
техническите разходи в абонатната станция.
По отношение на въпроса относно стойността на реално потребената топлинна енергия
през исковия период, Софийски районен съд приема следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 10 равни месечни вноски и две
изравнителни, 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на
прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през
исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това „изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
В конкретния случай при съобразяване на заключението по съдебно-техническата
експертиза съдът намира, че следва да се приеме, че потребената от ответниците топлинна
енергия за исковия период е на стойност 1933.42 лева.
Същевременно по делото не са ангажирани доказателства, не се излагат и твърдения,
от страна на ответниците, че са били извършвани каквито и да било плащания от тях или от
трети за спора лица.
Във връзка с направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност в
отговорите на исковата молба, настоящият състав приема следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по тълк.д.№
3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са такива за
6
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по
чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния
характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни задължения, с
посочен в Общите условия падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери
приложение тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за
главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, влезли в сила от 10.07.2016г., действащи
през целия исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за
м.05.2021г. (първият месец от заявения период) е станало изискуемо на 15.07.2021г. и от
този ден е започнал да тече тригодишният давностен срок – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Същият
би изтекъл на 15.07.2024г., но е бил прекъснат с подаване на исковата молба на 29.02.2024г.
Ето защо Софийски районен съд намира, че релевираното от ответниците възражение за
изтекла давност се явява неоснователно.
С оглед всичко изложено и при съобразяване на обстоятелството, че ответникът С. З.
притежава 4/6 ид.ч, а ответниците А. М. и К. З. – по 1/6 ид.ч от топлоснабдения имот,
настоящият състав намира, за установено по делото, че С. З. дължи заплащането на сума в
размер на 1288.96 лева, а А. М. и К. З. – по 322.23 лева. От ищцовото дружество обаче се
претендират суми от всяка от ответниците в по-малък размер от дължимия, поради което с
оглед диспозитивното начало в процеса исковете за главница следва да бъдат изцяло
уважени – за сумата от 1200.91 лева за С. З. и за по 300.23 лева за А. М. и К. З..
По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Досежно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия по
отношение на ответниците, настоящият състав намира следното:
В настоящия случай следва да намерят приложение Общите условия от 2016г.,
съгласно чл. 33 от които клиентът е задължен да заплаща задълженията си в 45 дневен срок,
след изтичане на срока, за който се отнасят, като в ал. 4 на чл. 33 е предвидено, че клиентът
дължи обезщетение за забава само върху задълженията по издадената обща фактура, за която
също е предвиден срок за заплащане – 45 дневен след изтичане на периода, за който се
отнася. Следователно задълженията на ответника за заплащане стойността на доставената в
процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни - съобразно приложимите в
отношенията между страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия.
Предвид това приложение намират правилата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато деня за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно клаузата на чл. 33 от Общите условия от 2016г., за да изпадне в забава ответникът,
е необходимо единствено да изтече предвидения за плащане на общата фактура срок. В
конкретния случай от видно от представената общата фактура за отоплителен сезон 2021-
7
2022г. е издадена на 31.07.2022г., поради което съдът приема, че срокът за плащането и е
изтекъл на 15.09.2022г. – 45 дни от издаването и. Ето защо за периода от 15.09.2022г. до
26.01.2024г. върху стойността на потребената през отоплителен сезон м.05.2021г.-м.04.2022г
топлинна енергия се дължи заплащането на мораторна лихва. Аналогично по отношение на
стойността за топлинна енергия по издадена обща фактура на 31.07.2023г. се дължи
обезщетение за забава за периода от 15.09.2023г. до 26.01.2024г. Размерът на дължимата
мораторна лихва следва да бъде определен от съда по реда на чл. 162 от ГПК на 363.84 лева.
Предвид това предявените искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на ответника С. З.
следва да бъде уважен за сумата от 242.56 лева, а за ответниците А. М. и К. З. – за сумата от
по 60.64 лева.
Съдът намира за необходимо да посочи, че релевираното от ответницет възражение
относно липсата на доказателства за публикация на фактури се явяват неоснователни,
доколкото изложените от тях аргументи касаят неприложимите към исковия период общи
условия, а именно действалите от 2014г. до 2016г. общи условия. Ирелевантно в случая е
какви твърдения са изложени в исковата молба.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за сторени разноски в
размер на 86.61 лева – заплатена държавна такса и 300 лева – депозит за изслушване
експертиза. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК настоящият състав определя в минимален
размер на 100 лева. Предвид това общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото
производство е 486.61 лева. Следователно в полза на ищеца с оглед основателността на
исковите претенции в пълен размер следва да бъде присъдена сума в размер на 486.61лева
– разноски в исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. З., ЕГН **********, с адрес в гр.., ул. „.“ № ., ., да заплати на „.“ ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.., ул. „.” №., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 1200.91 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия до имот с абонатен номер № . през периода 01.05.2021 г. – 30.07.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -29.02.2024г до окончателното
плащане и сума в размер на 242,56 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2021 г. - 26.01.2024 г., както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сума в размер на 324.41 лева, представляващи разноски сторени в производството по
делото пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА А. М., ЕГН **********, с адрес в гр.., ул. „.“ № ., ., да заплати на „.“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.., ул. „.” №., на основание чл. 79, ал. 1,
8
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 300.23 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия до имот с абонатен номер № . през периода 01.05.2021 г. –
30.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 29.02.2024г до
окончателното плащане и сума в размер на 60.64 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2021 г. - 26.01.2024 г., както и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 81.10 лева, представляващи разноски сторени в
производството по делото пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА К. З., ЕГН **********, с адрес в гр.., ул. „.“ № ., ., да заплати на „.“ ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.., ул. „.” №., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 300.23 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия до имот с абонатен номер № . през периода 01.05.2021 г. – 30.07.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -29.02.2024г до окончателното
плащане и сума в размер на 60.64 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2021 г. - 26.01.2024 г., както и на основание чл. 78, ал.1
ГПК сумата от 81.10 лева, представляващи разноски сторени в производството по делото
пред Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието в процеса на „.“ ООД /с предишно
наименование „. “ ООД/ като трето лице-помагач на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9